Геноцидът над индианците

Американският индиански Холокост, известен като „500 годишната война“ и „Най-дългия Холокост, който взел най-много жертви в историята на човечеството“. Въпреки, че е най-огромният и най-дълго траещия – той се отрича. В САЩ и Канада не ги учат, че местното население е било екстерминирано. Избитите са между 95 000 000 и 114 000 000, но въпреки това рядко някой говори по темата.

Този момент от американската история рядко се преподава в училищата на САЩ и Канада. Причината е ясна: в резултат на „най-дългия холокост“ в историята на човечеството, са избити 95 от общо 114-те милиона местни индианци, живели на територията на днешните САЩ и Канада, пишат световни медии. Според книгата на Д. Стенард „Американският холокост“, издадена през 1992 г. от „Оксфорд юнивърсити прес“ тази цифра е дори повече от 100 милиона.

„Концепцията на Хитлер за концентрационните лагери се дължи до голяма степен на изучаването на английския език и историята на САЩ. Той се е възхищавал на лагерите за бурите в Южна Африка и за индианците в дивия Запад и често пред най-близкото си обкръжение e споделял своето удовлетворение от „ефективността“ на унищожаването на коренните индианци“, пише в книгата си „Адолф Хитлер“ Джон Толанд.

Индианците дълго време имат най-висок процент на смъртност сред населението на Северна Америка. Основните им „убийци“ са: вариола, морбили, грип, коклюш, дифтерия, тиф, чума, холера, скарлатина и всички те се „внасят“ от европейските колонизатори. Някои историци смятат, че „европейските“ болести дори са причинили 80% от смъртните случаи сред автохтонното население на континента.

Геноцидът над северноамериканските индианци: социологически преглед

Понятието геноцид произлиза от латинската дума „Genos“, която означава в превод на български език „раса, племе“ и „CIDE“-убийство) и буквално означава унищожаване на едно племе или нация.

Оксфордският английски речник определя геноцида като „съзнателното и системно изтребване на етническа или национална група“ и се отнася до първото използване на този термин от Рафаел Лемкин по време на нацистката окупация на Европа. Така документиран за първи път, термина е бил „приет“ за употреба и от Нюрнбергския трибунал като описателен, а не като правен термин.

Официалното му приемане стана от общото събрание на ООН през 1946 година. Повечето хора са склонни да определят като „геноцид“ масовите убийства на конкретни лица. Въпреки това, през 1994 г., Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, описва това явление, освен като „пряко убиване на хора“, още и като разрушаването и унищожаване на културата. Член II на Конвенцията изброява пет категории дейности, които ако бъдат насочени срещу определена национална, етническа, расова или религиозна група се приема, че е геноцид.

Това са:

Убийство на членовете на групата;
Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;
Умишлено създаване на условия, които да доведат до физическото унищожаване на групата;
Налагане на мерки, предназначени за предотвратяване на ражданията в рамките на групата;


Насилствено предаване на деца от една група на друга

САЩ отказаха да ратифицират Конвенцията на ООН за геноцид. И това не е чудно. Много аспекти на геноцида са „реализирани“ спрямо коренното население на Северна Америка. Списъкът на американската политика за геноцид включва: масово унищожение, биологична война, насилствено прогонване от домовете, лишаване от свобода, въвеждане на ценности, различни от корените им, съзнателна хирургическа стерилизация на жените, забрана за религиозните церемонии и много други.

Преди пристигането на Христофор Колумб земята, върху която днес са разположени 48 американски щата се е обитавала от 12 милиона души. Четири века по-късно, населението е намалено до 237 000, т.е. с 95%. Как?

Когато Колумб се завръща през 1493 г. начело с 17 кораба, той започва да провежда политика на отвеждане в робство и масово изтребление на населението на Карибите. В продължение на три години са били отвлечени или убити близо 5 милиона души от местното население. Петдесет години по-късно, по време на испанското преброяване там е имало само 200 000 индианци!

Лас Касас, основният историк в „Колумбийската ера“, цитира многобройни съобщения за ужасяващите деяния, извършени от испанските колонизатори над коренното население, включително масово изгаряне на деца, клане и резане на телата на отделни части с които са били хранени кучетата им и т.н.

Интересното е, че с напускането на Колумб тази политика не спира. Европейските колонии, а по-късно и новосформираната САЩ продължава със същата политика на завоевание. По територията на цялата страна стават масови убийства, съпровождани със брутални скалпирания и масови преселения. Стига се дотам, че европейските колонизатори дори прибягват и до биологически оръжия. Британски агенти започват да раздават масово одеала на отделните племена, които били умишлено заразени с едра шарка. Твърди се, че така измират над 100 000 членове на племената Минго, Делавери и Шайени, обитаващи бреговете на река Охайо.

Принудителните изселвания

В кратко време след края на Американската революция, САЩ приема политика на масово прогонване на американските индианци. Според споразумението от 1784 г., сключено във Форт Стансъкс, ирокезите е трябвало да отстъпят земите си в западната част на Ню Йорк и Пенсилвания. Много от тях в последствие се установяват в Канада, някои вземат и американски гражданства, но като цяло това довежда до бързото из „израждане“ като нация. Виждайки случващото се с тях Шайените, Делаверите и някои други племена решават да не допуснат това да се случи и с тях и така основават своя конфедерация, наречена „Съединени щати Охайо“, като обявяват за граница реката, разделяща „новопристигналите“ от „коренните“ жители“. Не след дълго става ясно, че бъдеща война между двете страни е само въпрос на време…



Насилствената асимилация

Европейците гледат на себе си като „носители“ на висока култура и цивилизация. Колониалният мироглед разделя реалността на две части: добро и зло, тяло и духа, човек и природа, културното „европейско“ и примитивното „дивашко“.

За американските индианци този дуализъм не е присъщ. Обикновенно езика им изразява „единството“ на всички неща, на заобикалящата ни природа, на човека и земята, на природата и стихията… Бог не е трансцендентен Отец, а Велик дух, който подхранва политеизма, вярата в много богове и божественото, което е „на няколко нива“.

Повечето индианци са убедени, че има невидима сила, мощен дух, който прониква в цялата вселена и извършва цикъла на раждане и смърт за всички живи същества. Болшинството индианци вярват в универсалния дух, в свръхестествените качества на животните, на небесните тела и на геоложките образувания, на сезоните, на мъртвите им прадеди.

За европейците обаче тези вярвания са били „езически“. Така те „вмъквали“ в съзнанието на индианците, че завладяването им от „белите“ е необходимото зло, което трябва да „коригира“ тяхната „езическа“ неморалност.

По този начин „голия“ икономически интерес се превръща в „благороден“, дори морален мотив, като се обявява християнството за единствената „изкупителна“ религия, изискваща лоялност от всички култури. Така конквистадорите постепенно навлизат в земите на индианците, с тези думи разширяват границите си, така натрупват богатства, земя и евтина работна ръка, а „преселванията“ се превръщат „спасение“ за мнозина местни „езичници“.

Култура

Културата е израз на човешкото творчество и включва почти всички негови деятелности: език, музика, изкуство, религия, изцеление, селско стопанство, готварско изкуство, институции, които управляват социалния живот. Унищожаването на старата американската култура е много повече от едно „клане“. Колонизацията не е свързана само с убиването на индианците. Тя ги убива и духовно. Колонизацията нарушава отношения, унищожава и поврежда съществуващите връзки.

Почти едновременно с физическото унищожаване на цели племена се преследва и стратегията за асимилация на индианските деца. Йезуитите построявали укрепления, в които затваряли местните младежи, където те се обучавали на християнски ценности и били принуждавани към тежък труд.

Образованието е важен инструмент за промяна не само на езика, но и на културата на младите хора.

Основателят на индианското промишлено училище „Карлайл“ в Пенсилвания, капитан Ричард Прат, през 1892 г., описва философията на училището: „Убий индианец, спаси човек“. На децата в училище се е забранявало да говорят на родния си език, те е трябвало да носят униформи, да подстригват косите си и да се подчиняват на строга дисциплина. Няколко от децата в това училище успяват да избягат, а другите умират от болести или носталгия…

Насилствено разделени деца от родителите си, постепенно техните ценности и знания се изместват от „колониалното“ мислене, а често след като завършат училището-интернат, те вече не знаят майчиния си език. Те са чужденци в собствения си свят, както и в света на белия човек. Във филма „Жени на Лакота“, тези деца се наричат ​​“ябълкови деца“ (червени отвън, бели отвътре). Те не могат да отидат никъде, защото вече никой не ги приема. Тази загуба на културна идентичност, води до масови самоубийства и насилие. Най-разрушителен ефект на отчуждаването е загубата на контрол над съдбата им, над собственото им минало и бъдеще.

Задължителното внедряване на колониалното мислене в съзнанието на децата на американските индианци е средство за защита на културното „предаване“ между поколенията, един своеобразен културен геноцид, използван от американското правителство като допълнително средство за набавяне на земята на американските индианци.



Изселвания

Ненаситната алчност към чуждата земя е основната причина, но много хора днес вярват, че изселванията на индианците е бил единствения начин да се спасят от изчезване. Докато индианците са живели в непосредствена близост до белите, те масово са измирали от заболявания, алкохол и бедност. През 1830 г. сред индианците започва масово изселване. Ускореният марш обхваща цели селища, което довежда до висока смъртност. Печално известно става „преселението“ на пет цивилизовани племена – чокто, крикс, кикасави, чероки и семиноли. До 1820 г. чероките, които имат своя конституция, моделирана по Конституцията на САЩ, свои вестници, училища и обществени институции в своите общности се опитват да се противопоставят на изгонването. Но през 1838 г. федералните войски ги прогонват насила. Около четири хиляди чероки умират по време на премселението им заради лошото му планиране от страна на правителството на САЩ. Този резултат е известен като „Пътя на сълзите“. Повече от 100 000 американски индианци в крайна сметка пресичат река Мисисипи, оставяйки земята им да бъде отнета от белите колонизатори.



Стерилизиране

Член II на Общото събрание на ООН през 1946 г. гласи: В настоящата Конвенция, геноцид означава някое от следните действия, извършено с цел да се унищожи, напълно или в частност, някаква национална, етническа, расова или религиозна група, като такава.

В средата на 70-те години на ХХ в. към д-р Чокто, индианец, се обръща за помощ 26-годишна индианка. Както се оказва в последствие, тя е била стерилизирана на 20-годишна възраст в „индианската болница“ в Клермонт, щата Оклахома. По-късно се разкрива, че 75% от индианските жени са подложени на насилствена стерилизация…

Списанието „Common Sense“ съобщи, че „Индианската служба по здравеопазване“ стерилизирали над 3000 индиански жени годишно.

Интелектуални богаства

Индианците са се чувствали комфортно с околната среда, в близост до настроенията и ритъма на природата, в крак с времето на живата планета.

Европейците обаче били доста различни, гледали на самата земя като безжизнена и неорганична, която подлежи на всякакъв вид манипулации или промяна. Европейците били склонни да бъдат отчуждени от природата и били дошли в Новия свят за да използват пустинята, за да завладее и експлоатира природното и богатство за лично облагодетелстване.

Но за индианците, околната среда била свещена, притежаваща космическа значимост равна на материалните богатства. Земята била свещена – рай за всички форми на живот – и тя трябвало да бъде защитена, подхранена, и да и се кланя.

Селскостопанската и медицинска мъдрост на индианците били пренебрегнати от европейските завоеватели. За съжаление, това, което изглежда е било почти напълно игнорирано е знанието на индианците, че Земята е майка, защото майката продължава да ни дава живот, и ние трябва да се грижим за нея и да я уважаваме.

Референции

Mander, Jerry, In the Absence of the Sacred: The Failure of Technology and the Survival of the Indian Nations,” Sierra Club Books, San Francisco, 1992: 349.
Mankiller, Wilma and Wallis, M., A Chief and Her People, St. Martin’s Press, New York, 1993: 8.
Memi, Albert, The Colonizer and the Colonized, Boston: Beacon Press, 1965: 151.
Olson, James and Wilson, R., Native American, In the Twentieth Century, University Press, 1988, 11.
The Reader’s Digest Association, Inc., Through Indian Eyes, Pleasantville, New York/Montreal, 1995: 338.
Susan Brill, Bradley U. (brill@bradley.edu) Discussion group regarding the genocide of Native peoples.
http://www.igc.apc.org/toxic/
http://conbio.bio.uci.edu/nae/knudsen.html
Federal Indian Policy http://mercury.sfsu.edu.cypher.genocide.html.#children
Trail of Tears http://ngeorgia.com/history/nghisttt.html
Защо най-големият геноцид в цялата човешка история е крит от хората? Дали защото е продължило да се крие толкова дълго, че се е превърнало в навик? Добре е документирано, че убийството на коренното население в Западното полукълбо е било началото на колонизацията, която се оценява на над 100 милиона човешки живота. И все пак никой не иска да говори за това.

Днешните историци, антрополози и археолози разкриват, че информацията за този холокост е умишлено премахната от базата на знанията и съзнанието на Северна Америка и по света. Една напълно лъжлива картина е рисувана от хората по света, тъй като страдат от социалните си проблеми на собствените си общества.

Може ли да се твърди, че загубата на над 100 млн. човешки живота не е същата като загубата на повтаряните ни постоянно 6 милиона души от времето на Втората световна война? Може ли 6 млн. евреи да са по-важни от над 100 млн. индианци? Какво по дяволите се случва?

Вече много хора знаят, че по време на 2-та световна война не са били убити единствено 6 млн. евреи, а са били убити и почти 27 млн. руснаци, почти 8 млн. германци, 15 млн. китайци, почти 6 млн. поляци, почти 3 млн. японци, над 2 млн. индийци, над 1 млн. сърби, над 830 хил. румънци, 580 хил. унгарци, над 570 хил. французи, 560 хил. гърци, 25 хил. българи и т.н. Общо са загубили живота си над 63 млн. души по целия свят по време на 2-та световна война. Над половината от жертвите са били цивилни хора.

Тогава, защо ни говорят навсякъде за 6 милиона убити евреи?

Американският президент по онова време казал на Хитлер, че не харесват отношението му спрямо евреите, а германския лидер му отговорил да си гледа работата. Вие сте по-лоши, добавил.

Къде са паметниците? Къде са мемориалните церемонии? Защо се е скрило всичко за индианците? Оцелелите от Холокоста по време на Втората световна война все още не са загинали, а вече има музеи, паметници, песни, музика, телевизийни предавания – цяла индустрия, индустрията на Холокоста на евреите.

За разлика от следвоенната Германия, САЩ отказват да признаят този геноцид.

А знаете ли, че арменският геноцид не е бил признаван почти 100 години? А знаете ли, че в България през 2006 година единствено партия Атака внася за гласуване в 40 Народно събрание проекторешение за признаване на Арменския геноцид, но предложението е отхвърлено.

Северноамериканците не искат да се разкрие, че е имало систематичен план за унищожението на голяма част от местните хора чрез окончателни убийства от ловци на глави и грабители на земи. Уморявали са ги чрез разпространение на дребна шарка, предавана им чрез заразени одеала. Премествания, изселвания, кражби на деца, които са били поставяни в концентрационни лагери, наричани „жилищни училища“ за асимилация.



Политиката се променяла през годините, от окончателното клане до убийството на индианците отвътре. Правителствата, армияте, полицията, църквата, корпорациите, лекарите, съдиите и обикновените хора са били съучастници в тази машина за убиване. Една много сложна кампания е покрила този геноцид от лицето на земята, проектиран в най-високите етажи на властта в Съединените щати и Канада. Това покритие по горните етажи продължава и до днес. А когато избили всичките индианци, започнали да „внасят“ черни роби за да бъдат техни работници.

В жилищните индиански „училища“, се появиха много очевидци, които описваха зверствата. Те нарекоха тези места „лагери на смъртта“, където, според правителствени записи, почти половината от всички тези невинни деца от коренното население са загинали или изчезнали, все едно никога не са съществували. През 1920-та година, когато д-р Брайс бе разтревожен от високата смъртност на децата в жилищните училища, неговият доклад бил потушен.

Терминът „Oкончателното решение“ не е измислен от нацистите. Измислен е от надзирателя по индианските работи – Дънкан Кембъл Скот, канадският Адолф Айхман.

Историята трябва да бъде разказана на всякъде по света.

Не е ли време днешните граждани на Северна Америка да признаят за зверствата извършени от техните прадеди? Не е ли време да се плати на оцелелите индианци за най-голямото зверство в човешката история? Едва ли ще бъде достатъчно, каквото и да е извинението, но дори няма и извинения. Сега оцелелите, които не са приели наложеният им европейски начин на живот са просто едни индианци пияници. Дали пък алкохолът за индианците не е продължение на този геноцид? Дали е спирал някога?

Знаете ли, че и до днес продължават да се преследват индианците?

През юни 2011 г., 500 агенти на колониалната държава Канада, нахлуват в общности от Мохаук в Квебек. Легално търсили марихуана, но е много по-вероятно, че това е бил държавна тактика на терор срещу индианци. Това е само една от многото нападения срещу индианци, провеждащи се и до днес.