Пророчества на старците Паисий и Гавриил за битката на Енох и Илия с въплътения Антихрист

За Последната световна война и възцаряването на Антихриста

„Когато чуете, че турците преграждат в горното течение водите на Ефрат и ги използват за напояване, тогава знайте, че ние вече сме навлезли в приготовлението за тази велика война; а по този начин се приготвя пътят за двестамилионната войска от изгрев-слънце, както казва Откровението. (Реката вече е преградена с големи язовири. Сред приготовленията е и това – трябва да пресъхне река Ефрат, за да могат да минат многочислените войски.)
Много жертви ще има в тази война. Една трета част от турците ще загинат, една трета ще отидат към Ирак, а останалата една трета ще станат християни. А славния царствен град Константинопол русите ще го дадат на нас, гърците, да го управляваме…
Но тази ужасна война, за която говорят пророците, ще стане причина за обединяването на човечеството. Хората ще разберат, че е невъзможно да живеят така по-нататък, иначе всичко живо ще загине… Тогава ще изберат световно правителство; Йерусалим трябва да стане столица на света. А това ще бъде преддверието на възцаряването на Антихриста. Три години и половина той ще управлява, прикривайки истинския си лик.
После ще започнат гонения срещу християните; настъпва царството на лъжата и злото. Три години и половина ще продължи това страшно време. Последната православна литургия ще бъде отслужена тук, на Атон; после Иверската богородична икона ще отлети в огнен стълб към небето, както е дошла на Света гора преди много векове. Това ще е знак за монасите да напуснат това свято място, което по Божията воля ще потъне в дълбините на морето, за да не бъдат поругани християнските светини…“
(Потъването на Атон е предсказано и от преподобния Нил Мироточиви. За съдбата на турците вижте и предреченото от стареца Йосиф.)

* * *

За предстоящата мисия на Енох и Илия

„Ще бъдат върнати от небето древните праведници Енох и Илия, за да свидетелстват за Истината и да разобличат Антихриста. Много от евреите ще повярват на тяхното свидетелство и ще станат християни; така ще се изпълни пророчеството, че „бащите ще се обърнат към вярата на синовете“. Но Антихристът ще убие двамата праведници; след три дни те ще възкръснат и ще се възнесат на небето, подобно на Христос. А Църквата ще оцелее, въпреки гоненията; по свидетелството на Иисус Христос: „портите адови не ще надделеят над нея“.
Според пророчествата на атонските благодатни старци, „и в най-тежките времена лесно ще се спасява този, който според мярката на силите си започне да се подвизава в Иисусовата молитва, възхождайки от честото призоваване на името на Сина Божий към непрестанната молитва“.

(Пророчествата на стареца Паисий се припокриват с тези на стареца Гавриил: „Борбата на светите пророци Енох и Илия с Антихриста ще я предават по телевизията. Когато иконата на Иверската Света Богородица напусне Атон, ще забият камбаните и църквите ще й се поклонят, за да я изпратят. Всичко това ще се предава по телевизията. Това е милост Божия, за да могат хората по света да видят и желаещите да се спасят, ще дойдат в Грузия… Антихристът тук няма да се възцари. И тук ще има гонение, но то няма да е като на другите места. В Евангелието е написано, че навсякъде ще бъде повдигнато гонение, и горко на тези, които му изменят. Ще дойде време и хората ще бягат в гората. Но никой да не бяга сам… Бягайте в гората на малки групи. За християните най-голямото страдание ще бъде, че те самите ще избягат в гората, но техните близки ще приемат печата на Антихриста. Продуктите, на които ще бъде поставен печатът на Антихриста, не могат да ви навредят. Това още не е самият печат. Трябва да казвате молитвата „Отче наш“, да се прекръствате и храната, която ядете – също, и да я поръсвате със светена вода – така се освещава всяка храна.“)

* * *

Старецът Паисий за Антихриста, 666 и личните карти

Отец Паисий споделяше вълненията на хората и отговаряше на недоуменията им. Един от въпросите, който по онова време особено тревожеше вярващите, беше въпросът за личните карти. И преди появата на проблема Стареца говореше за личбите на времената и Антихриста, когато считаше за нужно. По повод разпространението на баркода с вграденото число 666 върху стоките и опита на държавното управление да издаде нови лични карти, които щяха да съдържат – както по-късно стана ясно – черна лента, числото 666 и образ на дявола, той изрази по-обстойно своето мнение.

По онова време беше опасно човек да говори по тия въпроси, и поради страх от заблуда, но и заради реакциите. Духовници с отлични богословски познания избягваха да отговарят на свързаните с това въпроси на вярващите и изпращаха хора да се допитат до мнението на Стареца. В началото имаше объркване и в църковните среди, понеже, като се изключат някои светли примери, неколцина – за радост не много – изразяваха заблудени мнения, а други бяха безразлични.

Старецът имаше определено отношение и се изказа съвсем ясно. Не се задоволи само с това да отговоря на многобройните въпроси на вярващите, но през 1987 година написа известното си послание: „Белези за времената – 666“. Това послание беше прието с облекчение и до днес направлява вярващите. Мнозина преразгледаха своите мнения и се съгласиха с мнението на Стареца. Понеже беше предвидил, че и в бъдеще ще бъде потребно, написа го собственоръчно и го подписа, за да не бъдат изменени възгледите му, които до кончината си не промени.

Това, което написа и каза, е плод на молитва, духовна чувствителност и вътрешна известеност. Искаше да живеем духовен живот, да сме добре осведомени и готови за жертви. Нито да сме безразлични, нито да ни обзема тревога и паника. Където е необходимо и според мястото, което всеки един от нас заема, да показваме дух на изповедници.

Младежи, които го питаха, дали да се женят, защото всичко това написано в „Откровението“ може да се случи скоро, съветваше да създават семейства и да работят, защото и в древност по време на гоненията християните са правели същото.

„Нашите времена – казваше – са трудни и ще трябва да понесем трудности, може би и да станем мъченици по време на бурята, която ще се развихри. Единствено посредством духовния живот човек ще успее да устои. Нека не се отчайваме. Тия трудни времена са едно благословение, защото ни принуждават да живеем по-близо до Христа. Това е една възможност за по-голям подвиг. Сега войната няма да е с оръжие, а духовна, с Антихриста. Той ще се опита да заблуди „ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). Всичко ще е под контрола на звяра от Брюксел. След личните карти лукаво ще преминат към подпечатването на ръката или челото. Единствено тези, които имат печата, ще могат да купуват и да продават и да се обслужват. Верните, които откажат, ще се озоват в затруднение. Затова нека отсега свикнат да живеят просто и ако могат да имат по някоя нива, няколко маслинени дървета или някое животно за нуждите на семейството си. Това стеснение ще продължи около три, три и половина години. Бог не ще остави хората безпомощни.“
Старецът отхвърляше начина на мислене и тактиката на някои, които казваха: „Какво от това, че ще приема печата? Ще осеня и с кръстно знамение главата си“ или „Ще приема личната карта и ще издълбая и кръст отгоре“, или пък „Вътрешно няма да съм се отрекъл“. Относно това казваше:

„Ако днешните християни със своя начин на мислене живееха по времето на гоненията, нямаше да имаме никакви мъченици. Първите християни не са действали никак според рационалната мисъл, но непоколебимо са изповядвали Христа и са горели от ревност да пострадат. Предлагали им високи постове, казвали им: „Само кажи, че не си християнин, а в себе си вярвай в своя Бог, сложи малко тамян, направи се, че принасяш жертва, а после не принасяй жертви, престори се, че ядеш идолски жертви, а ти си яж чисто месо, не проповядвай на това място, иди другаде“, и въпреки всичко те не се отричали от Христа. С радост бързали да понесат мъченичество за Христа. Горели от божествена любов. Нека Църквата заеме правилна позиция. Да протестира и да поиска от държавата новата лична карта поне да не е задължителна. Да разясни на вярващите и да им даде да разберат, че ако вземат личната карта, това ще означава падение.“
Старецът вярваше:

„Зад Европейския съюз се крие диктатурата на ционистите. Такава мрачна диктатура само дяволът може да измисли. Печатът е отречение. Дори личната карта е отречение. Когато върху личната си карта имам символа на дявола 666 (Откр. 13:18) и се подписвам, значи приемам това. Това е отречение, нека бъде ясно. Отричаш се от светото Кръщение, приемаш друг печат, отричаш се от печата на Христа и приемаш този на дявола. Друго е това, че на банкнотите има 666 – „отдайте прочее, кесаревото кесарю…“ (Лук. 20:25) – и друго личната карта, която е нещо, което е лична собственост. Дори човек да приеме печата поради неоправдано незнание или от безразличие, пак губи божествената благодат и понася бесовско въздействие.“
Това с няколко думи беше възгледът на Стареца. Говореше с яснота и непоколебимост до самата си кончина. Сега напътства и наставлява с писанията си.

* * *

Още за Турция, също за Македония и Кипър

Една група ученици от Атониадата се уговорили да попитат Стареца дали ще вземем отново Цариград и дали те ще са живи тогава. Отишли до колибата му, почерпили се, но се срамували да попитат. Правели си знаци един на друг, но никой не дръзвал да зададе въпроса. Тогава Стареца им казал: „Какво има бре, юнаци? Какво искате да питате? За Цариград ли? И ще го вземем, и още ще сте живи!“

Едно от децата предало думите на Стареца на преподавателя Константинос Малидис, който бил добър християнин и горещ родолюбец. Той дошъл с намерението да се увери от самия Старец и попитал за Цариград. Старецът му отговорил: „Остави това, Коста; то не е за нас. За друг град трябва да се готвим ние.“ Това били предзнаменателни думи за предстоящата им смърт, защото действително не мина много време и първо се помина Костас, а след това и Стареца. Тръгнаха към истинското небесно наше Отечество, към „новия град“, към горния Иерусалим.

„Отново ще се върнат към традицията. Ще видите луксозни автомобили да се превръщат в курници, а млади монаси да живеят по пещерите. Ще видите как тези големи здания, които някои строят, по-късно ще запустеят. И да плащат на някого, няма да отива да живее там. Само ще вземат материали, за да си правят други колибки.“

Оприличаваше днешната държава Македония на постройка, градена с тухли и парчета халва, изрязани във формата на тухли, която е естествено някога да се срути. За Турция заявяваше със сигурност: Ще бъде унищожена и великите сили ще ни дадат Цариград. Не защото ни обичат, а защото Бог тъй ще нареди нещата, че в тяхна изгода ще е ние да го притежаваме. Ще влязат в сила духовните закони. Турците имат много да плащат за това, което са извършили досега. Този народ ще се затрие, защото не е произлязъл с Божие благословение. И краят им е вече при вратата. Преди голямата размяна свети Арсений казвал: „Ще изгубим родното си място, но пак ще си го върнем.“

Веднъж Старецът бил запитан кога ще се освободи Кипър – отговорил: „Кипър ще се освободи, когато кипърците се покаят. Стройте духовни бази, за да могат да изгонят базите на турците, англичаните и американците.“