Шокиращи факти за сателитното наблюдение

Незнайно за мнозина сателитите могат да извършват удивителни и дори страшни неща.

Това не трябва да идва като изненада ако се погледне през призмата на огромните усилия хвърлени в сателитната технология от времето на съветския сателит „Спутник” изстрелян през 1957 г. и причинил паника в САЩ.

Шпионски сателит може да следи всяко движение на човек, дори когато „мишената” е на закрито или дълбоко във вътрешността на сграда или пък пътува с голяма скорост на магистралата с кола при всякакво време (облачно, дъждовно, буреносно).

Няма място на земята където да се скриете. Нужни са само 3 сателита, които да покрият света с капацитет за засичане. Освен следенето на всяко едно действие на човек и предаването на данните на компютър на Земята, невероятните сили на сателитите включват четенето на мисли на човек, следенето на разговори, манипулиране на електронни инструменти и физически отстраняване на някой с лазерен лъч.

Дистанционното четене на мисли чрез сателитна технология е доста странно, но все пак се прави. В момента то е реалност, а не химера или футуристична дистопия (негативна утопия).

За тези които не вярват на описанието ми на сателитното следене просто ще цитирам една стара и вярна римска сентенция: Времето разкрива всичко (Tempus omnia revelat).

Колкото и невероятни и тайни да са възможностите на сателитите все пак прозаичната сателитна технология дава доста сведения в ежедневния живот. Сателитният бизнес е спечелил 26 милиарда долара през 1998 г. Можем да гледаме трансконтинентални телевизионни предавания „чрез сателит”, да провеждаме телефонни разговори на далечни разстояния препредавани чрез сателит, да бъдем информирани за облаците и времето чрез сателитни снимки показвани по телевизията и да намиране географските посоки чрез помощта на сателити и GPS (Глобална Позиционна Система).

Но зад фасадата на полезната сателитна технология се крие кутията на Пандора на подмолната технология. Шпионските сателити в противовес на сателитите за цивилни цели нямат почти никаква цивилна употреба освен може би да следят врага или разни криминални групи.

С оглед на засичането на разни неща от космоса, Форд Роуан автор на „Техношпиони” пише:

„Някои американски военни сателити са оборудвани с инфрачервени сензори, които могат да засекат топлина произведена на земята от камиони, самолети, ракети и коли, така че дори при облачно време сензорите могат да проникнат през облаците и да произведат модела на източника на топлина на ТВ екран. По време на войната във Виетнам са били използвани инфрачервени сензори, които да засичат индивидуални вражески войници, които вървят по земята.”


Използвайки тази референция можем да определим 1970 г. като приблизителна дата за започване на сателитното наблюдение и края на възможността за уединение на някои хора.

Правителствената агенция която най-сериозно е замесена в технологиите за сателитно наблюдение е ARPA (Advanced Research Projects Agency) – Агенция за Изследване на Напредничави Проекти – подразделение на Пентагона. НАСА се занимава с цивилните сателити, но няма ясна разграничителна линия между цивилни и военни сателити.


НАСА изстрелва всички сателити или от Кейп Кенеди във Флорида или от Военновъздушната база Вандерберг в Калифорния независимо дали сателитите се управляват от военните, ЦРУ, корпорации или самата НАСА. Много е трудно да се направи бързо разграничение между правителствени и частни сателити; изследванията на НАСА често се прилагат към всички видове сателити.


Нито АРПА или НАСА правят сателити; вместо това те се подписват под технологията докато различни корпорации произвеждат хардуера.


Корпорации свързани със сателитния бизнес включват:



· Lockheed

· General Dynamics

· RCA

· General Electric

· Westinghouse

· Comsat

· Boeing

· Hughes Aircraft

· Rockwell International

· Grumman Corp.

· CAE Electronics

· Trimble Navigation

· TRW



Шпионските сателити вече били действащи и нарушаващи правата на хората за уединение, когато президента Роналд Рейгън предложил неговата „Стратегическа Отбранителна Инициатива” или „Звездни Войни” в началото на 80-те години, дълго след като Ракетната Кубинска Криза от 1962 г. демонстрирала военната полза от сателитите.

Програмата „Звездни Войни” е трябвало да сложи щит на САЩ от ядрени ракети, но свалянето на ракети със сателитни лазери се оказало неприложимо и много учени и политици критикували масивната програма. Въпреки това „Звездни Войни” дала огромно ускорение на следящата технология и това което се нарича технология „черна чанта”, като четене на мисли и лазери, които могат да убият някой дори да е вътре в сграда.

Било е заложено от самото начало с тази технология да се злоупотребява и нито една група не се бори тази нова и ужасяваща технология да стане предмет на демократичен контрол.


Един дипломат от ООН казва:

„Звездни войни” нямаше за цел да създаде рай на Земята, но за сметка на това може да създаде ад на Земята.”

Типичният американец в действителност няма защо да се страхува, тъй като шанса да бъде предмет на сателитно следене са малки. Защо някой би искал да следи друг през сателит може да изглежда неясно от начало, но за да отговорите на този въпрос трябва да осъзнаете, че само елита има достъп до сателитните ресурси.


Само богати и с власт хора могат дори да си помислят да сложат някой под сателитно наблюдение докато средната или работещата класа няма да знае дори откъде да започне. Въпреки че достъпът до сателитно наблюдение е главно функция на богатството и властта, не трябва да заключваме че само хората без власт попадат под наблюдение. Може би тези които попадат са главно без власт, но богатите и известни хора са по-интересни цели, така че въпреки властта си да отстояват изключителното нарушаване на тяхното уединение, някои от тях стават жертва на сателитното наблюдение.

Нито едно твърдение за сателитно следене не бива да се отхвърля априори.

Трудно е да се изчисли колко американци се следят чрез сателити, но ако има 200 работещи наблюдателни сателити (често срещано число в литературата) и ако всеки сателит може да следи 20 човешки цели поне 4 000 американци могат да бъдат под сателитно наблюдение. Обаче възможността за следене на сателита на много хора едновременно е още по-трудно да бъде изчислена, отколкото броя на сателитите – може да има връзка с броя на транспондерите на всеки сателит като транспондерът се явява ключовото устройство за приемане и изпращане на информация.

Едно общество хванато в клещите на „националната сигурност” задължително се държи на тъмно относно тези неща. Но е очевидно че ако един сателит може да следи едновременно 40 или 80 човека, тогава броя на потенциалните жертви на сателитното следене ще стане двоен или четворен.

Ето откъси от литература, която предоставя поглед върху демоничната технология на космическата ера.


Един сателитен доклад казва че:

„Една от оригиналните концепции на сателитната система „Брилянтно Око” била свързана с дълговълнов инфрачервен фокусен детектор, който изисква периодична експлоатация близо до 10 градуса по Келвин”.

Следящият сателит използва факта че човешкото тяло излъчва инфрачервена радиация или излъчваща топлина; според професор Уилям Е. Бъроуз, автор на „Дълбоко черно”:


„Инфрачервеният образ ще премине през скенера и ще регистрира на свързаното устройство реда по който да се формира инфрачервената картина, която след това ще бъде усилена, цифровизирана, криптирана и изпратена към Земята.”


Има различни мнения относно това дали инфрачервената радиация може да бъде засечена при облачни условия. Според един изследовател има начин да се заобиколи това потенциално препятствие.


„За разлика от сензорите, които пасивно наблюдават видимата светлина и инфрачервената радиация и които се блокират от облаците и имат проблеми през нощта, радарните сензори ефективно излъчват микровълни които могат да преминат през облаците и да работят по всяко време на денонощието.


Същият човек съобщава през 1988 г. че:

„Практическите ограничения на постижимата резолюция за един сателитно базиран сензор са въпрос, по който може да се спори, но е около 10 до 30 сантиметра. След това атмосферните състояния стават проблем.”


Но дори по времето по което тя е писала това, сателитната резолюция до всеки подпиксел е била много по-прецизна като е ставало въпрос за милиметри – факт, който е много по-разбираем когато имаме предвид огромното усложняване на сателитите, което се отразява на инструменти като мулти-спектрални скенери, интерферометри видими инфрачервени радио измерватели. Крио-охладители и водородо абсорбиращи лафети.

Вероятно най-зловещия аспект на сателитното следене е и най-зашеметяващото. Това е четенето на мисли.

Още през 1981 г. Г. Хари Стайн (в своята книга „Конфронтация в космоса”), пише че компютрите са „прочели” човешките мозъци чрез дешифриране на данните от електроенцефалографите.

Ранната работа в тази област е обявена от DARPA (Агенция за Изследване на Напредничави Проекти за Отбрана през 1978 г.). Електроенцефалограмите са груби сензори за невралната активност на човешкия мозък и оперират на базата електрически ток в кожата. Магнитоенцефалографите от тогава са се развили като използват, високочувствителни електромагнитни сензори. Те директно могат да картографират мозъчната неврална активност дори през костите на черепа.


Отзвука на видимите части на мозъка са били картографирани от Кауфман и други в университета Вандербилт.


Работа вече може би се върши относно картографирането на невралната активност на други части от човешкия мозък чрез използването на магнитноенцефалографски техники. Не е нужно да се правим на гледачки, за да предвидим че невралната електромагнетична активност на човешкия мозък ще бъде напълно картографирана до 10 години и че кристалните компютри могат да се програмират да дешифрират електромагнитните нервни сигнали.


През 1992 г. Нюзуик съобщава че:

„С мощните нови устройства, които проникват през черепа и виждат мозъка в действие, учените търсят изворите на мислите и емоциите, генезиса на интелекта и езика. Те се надяват не след дълго да четат вашия ум”.


През 1994 г. учен отбелязва че:


„Съвременните техники за образ могат да обрисуват физиологически събития в мозъка, които придружават сензорните възприятия и двигателни функции, както и познавателните способности и речта”.

Аз вярвам че сателитите за следене са започнали да четат умовете или по-скоро са започнали да позволяват умовете на целите да бъдат четени още през ранните деветдесет. Някои сателити на практика могат да четат мозъка на човек от космоса.


Способите не са много ясни както цялата тази технология по принцип, но основната процедура е да се приведе канализирана енергия от скалпа в космоса, която да бъде свалена от големи огледала или призми и пратена в наземна станция, в която данните се слагат в компютър, който е програмиран с информация от науката за мозъчно картографиране.

Също част от сателитната технология е известният „Неврофон”, с който може да се манипулира поведението и описано от Хъксли в неговата новела „Прекрасен нов свят”.


Въпреки че нервофонът не се прилага все още за секс или по-точно казано подобен на нервофона инструмент е бил приспособен да се използва от сателитите и може да променя поведението чрез подсъзнателни аудио „предавания” – само че работи на друг принцип.


След като превърне звука в електрически импулси нервофонът предава радиовълни през кожата като те достигат до мозъка като пропускат ушите и черепния слухов нерв и карат мозъка да разпознае неврологичния модел все едно е било слухова комуникация. Често това става на подсъзнателно ниво. Човек стимулира с подобно устройство „чува” по много различен път.


Нервофонът може да направи така че глухите да „чуват” отново. Когато изобретателят кандидатствал за втори патент за подобрен нервофон, Националната Агенция за Сигурност опитала неуспешно да присвои устройството.

В допълнение сателита за наблюдение може да засича човешката реч.

Бъроуз казва че сателита може:


„дори да подслушва разговорите, които се провеждат дълбоко между стените на Кремъл”.


Стени, тавани и подове не са преграда за да се следи разговора от космоса.


Дори ако сте във висока сграда с 10 етажа над и 10 етажа под вас сателитното следене на вашата реч пак няма да бъде затруднено. Вътре или вън, при всякакви климатични условия, на всяко място по света, по всяко време на деня, сателит „паркиран” в космоса на геостационарна орбита (при която сателита се движи в тандем с ротацията на Земята и затова изглежда неподвижен) може да засече речта на човешка мишена.


Изглежда, както по принцип е при разузнаването, че само чрез укриване в недрата на укрепена с олово сграда може да се избегне аудио мониторинга чрез сателит.


Част II



Има и много други сили които сателита притежава като манипулиране на електронни инструменти и уреди като аларми, електронни часовници, телевизия, радио, детектори за пушек и електрическа система на автомобил.


Например дигиталната аларма на часовник, колкото и мъничка да е, може да бъде изключена от сателит от стотици мили нагоре в космоса. А електрическата крушка на лампа може да бъде изгорена с лазер от сателита. В допълнение уличните лампи могат да се пускат или спират по желание на някой който контролира сателита чрез електромагнитен лъч който обръща полярността на светлината.


Както и при другите способности на сателита няма значение дали светлината е под покрива или тон бетон – пак може да бъде манипулирана чрез сателитния лазер. Видовете сателитни лазери включват лазера със свободни електрони, рентгеновия лазер, неутралния фазов лазер, химико-кислородно йодния лазер и средно инфрачервения развит химически лазер.

Заедно с четенето на мозъка едно от странните приложения на сателита е да убие физически някой. Електронен сателитен лъч – използващ доста по-малко енергия за да се изстреля ядрена ракета може да „удари” някой на земята.


Сателитен лъч може също да бъде прихванат към човешка цел като жертвата няма да може да го избегне като бяга или шофира с кола и може да причини вреда чрез прилагане на напрежение в главата например.


Няма споменаване в сателитната литература на убийство, което е извършено чрез помощта на сателит, но самата възможност за това трябва да накара света да се замисли.

Има още една страховита сила която някои сателити притежават – манипулиране на човешкия мозък чрез подсъзнателни аудио „съобщения” (звук достатъчно нисък за да бъде чут от ухото съзнателно, който обаче въздейства на подсъзнанието).


За да накарате някой човек да направи това което искате няма значение дали жертвата е будна или спи. Съобщението може да се използва за да накара човека да каже нещо което вие искате да каже по начин толкова спонтанен, че никой няма да разбере че тези думи са замислени от някой друг; няма лимит на границите от идеи, които неподозиращ човек може да превърне в гласово изражение.


Човешката цел може да бъде накарана да се държи неприлично или друг човек около „целта” може да бъде накаран да говори неща които да обидят потенциалната жертва. Спящият човек от друга страна е по-уязвим и може да бъде накаран да направи нещо отколкото просто да каже нещо. Действие „подсказано” чрез подсъзнателно аудио съобщение може да бъде да се изтърколи от леглото и да падне на пода или да стане и да ходи наоколо в транс.


Въпреки това спящ човек може да бъде ангажиран в подобни действия само за около минута. Изглежда че обикновено до 1 минута той ще се събуди и „магията” ще се е изхабила. Трябва да се отбележи че въпреки че „хипнозата” на психоанализаторите е фалшива, несъзнателната или подсъзнателната манипулация на човешкото поведение е нещо истинско.


Но краткостта на подсъзнателните команди чрез сателит могат да се преодолеят чрез повече изследвания.

Психиатричното общество – казва Нюзуик през 1994 г. – обикновено се съгласява че подсъзнателното възприемане съществува; малка група дори смята че може да се използва за да се промени човешката психика.


Руският доктор Игор Смирнов, е един от учените, които изследват възможностите:


„Използвайки електроенцефалографи той измерва мозъчните вълни, после използва компютри да създаде карта на подсъзнателните и разнообразни човешки импулси като яд или нагон за секс. После чрез записани подсъзнателни съобщения той твърди че физически променя пейзажа чрез силата на внушението.”


Комбинирането на това изследване със сателитната технология – което вече отчасти е направено, може да предостави на използващите го възможността за перфектното престъпление.


С всички тези сателитни възможности може да се злоупотребява безнаказано. Сателита предоставя безпрепятствено бягство на извършителя. Дори ако жертвата се усети как е извършено престъплението никой няма да му повярва и ще бъде безпомощен да се защити.


Писателката Сандра Хочман предсказва това в началото на сателитната ера, въпреки че сериозно подценява сложността на технологиите, които са замесени:

„Всезнаещи и дискретни, сателитите се взират в нас от тяхната висока орбита и ни наблюдават всеки момент от нашия живот... От повече от 500 мили над Земята сателита може да види топка за тенис да я фотографира и да я изпрати обратно на земята като снимка толкова ясна, че все едно е правена на корта. Сателитите снимат и записват много неща... и предоставят тази информация на тихи места, където се използва по начини които ние не знаем. Уединението умря”.

Терора е тук и сега. Той не се намира в мозъка на някой ексцентричен учен или футуролог.


Със сателитното наблюдение в момента се злоупотребява. Хиляди американци са под сателитно наблюдение и тяхната лична свобода е ограничена. И в момента има много малки или никакви ресурси в битката срещу неравнопоставеността, тъй като технологията е доста по-напред от социалните институции.


Силите на сателитите както са описани тук, могат да доведат до тормоз над някой. Жертвата може да бъде бизнес или политически опонент, бивш съпруг, политически дисидент, нехаресван конкурент или някой по каквато и да е причина провокира омраза или презрение. След като целта стане „сигнатура”, тя може никога да не избяга от сателитните очи.


Докато мъчителите (тези с ресурсите да наемат сателит) желаят, жертвата ще бъде предмет на постоянно подробно разглеждане. Нейните движения ще се знаят, разговорите ще бъдат чувани, мислите също и целия живот предмет на фалшиво морализиране, ако мъчителят използва информацията която е придобил.


Един садист може да тормози жертвата си със звуци или аудио съобщения, директно предавани в неговата стая, физическо нападение с лазер, с подсъзнателни аудио съобщения, които нарушават съня или манипулират други хора около набелязаната жертва да казват неща, които емоционално ще стресират; с лазери, които изключват уличните лампи когато бива доближени; с изгаряне на крушки когато биват пускани от контакта; и по всякакъв начин с познанията придобити чрез всевиждащите очи и уши на сателитите.

Накратко човек с достъп до сателитна технология може да направи живота на своята жертва истински кошмар, жив ад.

Как можете да уредите някой да бъде предмет на сателитно наблюдение е тайна; дори може да бъде конспирация. Все пак има два основни начина: наблюдение чрез правителствен сателит и наблюдение чрез комерсиален сателит.



Според статия в списание Тайм от 1997 г.”

„комерсиалните сателити които настъпват са с орлов поглед който може да ви забележи – вас и вашата компаньонка във ваната”.


Журнала за Отбрана и Дипломация съобщава през 1985 г., че:



Цената на сензорите е по силите на всяка държава с интерес и високопроизводителни сензори са вече достъпни. Напредъкът при компютрите от четвърто поколение и скоро от пето поколение и паралелното обработване на информация държат ключа към бърза експлоатация на данните предоставени от космоса.

В допълнение Ню Йорк Таймс съобщава през 1997 г. че:


„комерсиалните шпионски сателити ще позволят на всеки с кредитна карта да се взира от небесата към именията на разни диктатори или задния двор на съседа ограден с високи огради.”


До днес – отбелязва още вестника – Министерството на Търговията е издало лицензи на 9 американски компании, някои със задгранични партньори, за 11 различни класове сателити, които имат различен обхват от разузнавателни възможности.

Но тази статия дискутира само фотографското разузнаване, при което сателитите снимат различни места на земята и пуска капсула съдържаща филм, който трябва да бъде намерен и обработен, докато шедьовърът на сателитна технология е снимане засичане на цели по земята в реално време. В момента индустрията се занимава здраво с минимализиране на сателитите за следене, за да спести пари и да ги позиционира така, че да запълни небето с повече сателити.


Трябва да се отбележи че въпреки че сателитите се споменават в тази статия заедно с различни технологии, сателита е най-важния компонент на космическото наблюдение, но не и единствения компонент.

Тъй като сателита е по-скоро пасивен той отразява в земна станция лъч от енергия съдържащ информация; гигантските огледала или призми на сателита извършват важното отразяване и по този начин един вид обединяват две точки на земята, точка А – земната станция и Точка Б – мишената.

Сателитите нямат на борда си електроенцефалограми, нервофон, устройство за картографиране на мозъка и други инструменти, които да се използват за зли цели.

Вместо това сателита е средство за предоставяне на информация така че когато се получи от техник в наземна станция тя може да се използва за четене на мисли, следене на разговори и т.н. Също самия сателит не чете сам мозъка на човека, това се прави от човек който е в специалната ситуация да има достъп до информацията която се сваля от сателита в наземната станция.

Така става ясно, че сателита в космоса е само една брънка – въпреки това много важна и неделима в технологията за сателитно следене. И досега няма никаква информация относно сателитите, която да дава отговор дали злоупотребата с него се ръководи от правителството или корпорациите или и от двете.


Повече показва това разкритие от автора на „Сателитно наблюдение” (1991 г.):

„Пускането на информация за шпионските сателити би разкрила, че те са били използвани срещу американски граждани. Докато мнозинството от хората подкрепят тяхната употреба срещу врагове на САЩ, повечето гласоподаватели биха сменили своето отношение относно разузнавателните сателити ако знаеха колко широко се използва шпионирането. По-добре е този експлозивен проблем да не излиза на бял свят.”

Малко хора съзнават погазването на правата на отделни американци чрез сателитното наблюдение и още по-малко са склонни да му се противопоставят, но ако не го направим 1984 – се приближава.

„С развитието на телевизията и техническите устройства да приемат и предават от един и същ инструмент личният живот свърши.”