За страшният съд (Слава Севрюкова)

„Не бойте се. Няма да има такъв грандиозен процес над душите. Това от хилядолетия се вменява в тревожните объркани умове на хората. Чрез ужасяващи страхове, които сеят открай време „чиновниците на духа“, те са успели да се превърнат в световна сила. Не. Подобно явление действително се извършва, но е дълбоко стаено в същността на всекиго от нас.
Пробуди ли се и пламне изпепеляващият огън на Божията искрица – съвестта, преди да сте си заминали от тоя свят, вие наистина ще изживеете Страшния съд и то не другаде, а тук, на Земята. Знайте – всеки отговаря пред съда на Съвестта! Колкото да е потискана и заглушавана, тя тлее дори в душите на най-пропаднали, поругали Бога в себе си човеци.”

„Не бива да се тревожите от угрозата, с която назидателно ни плашат – ада. Ад няма. Няма и рай. В никакъв случай да не се боите, че в Отвъдното ще ви пържат в казани, ще ви мъчат змии и други ужасяващи създания. Никога, никога!… Впият ли се в съзнанието ви тези тревожни опасения, на Земята ще изработите мрачни самоосъдителни мисъл-форми. Те ще са в обърканите ви умове, докато сте в плът. Помислете, ама спокойно, с разум: не е ли понякога раят това, което искаме? А адът онова, което в невежите си непремерени желания постигаме?…

Затова стремете се с промяна към добро. Не се ли преобрази човек отвътре и Третото пришествие да дойде – пак това. Но най-вече – имайте мъдрост и чувство за мярка във всичко. И нека Бог ви дари смелост да съзрете и откриете Правдата, сила – да я следвате и воля – да я утвърдите! И най-важно – бъдете добри. Лесно е да се прави добро, трудно е да си добър.

С края на жизнения път оттатък ще отплува духът с онова, което всички ние сме изработили на Земята – светло и тъмно. В незримите селения то „оживява“. Ако е лошо, рунтавото зло в душите ще ви преследва и измъчва. Тогаз вече, казвам ви, ще е страшно…

Внимавайте! Нека ви води единствено и само Разумът (копието на Висшата сила)! Съхранете Чистотата в себе си! И бъдете нащрек!”

„Колко пъти съм „прониквала“ в Отвъдността… Казвам ви, там и дяволи няма. Те оживяват от мисъл-формите на зреещото в душите желание за изкупление на гузните съвести. Това не означава „дайте да му отпуснем края, да я подкараме ей тъй, през просото”. Не. Стремете се към смирение и искреност. Достатъчно е. Постигнете ли ги и отстоите, пред вас ще са портите на рая. Лъжата, гордостта, злобата, не се ли осъзнаят и надмогнат, са съчки в кладите на ада…”