Звездни Цивилизации

вторник, 22 март 2016 г.

Супер-децата от Китай




За какво става дума?

         През март 1979 г. в Китай нашумя случай, в който малко момче можело да „вижда“ с ушите си. Вестникът Sichuan Daily тогава съобщи, че дванайсетгодишният Танг Ю виждал с ушите си, както другите хора с очите, и то дори по-добре. Репортерът Цанг Найминг направи свой подробен репортаж и тества момчето по следния начин: стискал сгънат на шест лист хартия с изписани със синьо мастило букви. Танг Ю задържал бележката до ушите си и прочитал съдържанието. По-късно прочитал без грешка цели стихотворения.

         Това обаче се оказа само началото. По повод на статията, която по онова време изуми цял Китай, се обаждат и родители на други деца с подобни способности; те също са изследвани. Китайското правителство дори твърди, че междувременно хиляди китайски деца със завързани очи можели да четат не само с ушите си, но и с езика, носа, ръцете или краката. Всяко от проверяваните китайчета имало различни заложби.

         Две сестри например са изследвани интензивно от много журналисти и експерти на образованието, науката и медицината. Сестрите заявяват, че когато сложат бележка до ухото, носа или под мишницата си, в духа им се появяват думите и образите, изписани на хартията. Само след миг образът изчезвал. Те не знаели кога ще настъпи видението. Някой път трябвало да чакат минути, друг път половин час, а понякога то се появявало моментално.

         Провокирани от информациите, с феномена се заемат и други хора; оказва се, че той съвсем не е толкова нов. През Втората световна война е направено откритието, че някои мъже, работещи в радарните станции, можели да „чуват“ микровълнови сигнали. През 1964 г. е открит младеж, който можел да вижда през стени и други обекти

         Списание Licht Forum пише за децата-медиуми от Китай следното: „Приблизително през 1984 г. китайското правителство за пръв път откри дете, едно момче, със способност, която надхвърляше всичко, което бяхме чували до момента. След като правителството проверява медиумните му способности, несъмнено се оказва, че твърденията са верни. По-късно то открива друго дете, след това още няколко, впоследствие стотина и в крайна сметка те се оказват хиляди. По покана на китайското правителство американското списание Omni проведе проучване. Журналистите от Omni подходили с презумпцията, че можело да става дума за измама, и били крайно предпазливи. Правителството им дава на разположение около сто деца, с които можели да работят. Хората от Omni изготвили тестове, като например късали страница от някоя книга, правели я на малки късчета и я поставяли под мишницата на проверяваното дете. Детето прочитало съвсем точно всяка отделна дума! След като много от децата били тествани, хората от Omni ги обявяват за изключителни, но феноменът остава необяснен. Репортажът им може да се прочете в януарския брой на Omni от 1985 г. Оттогава и в други държави бяха намерени подобни деца, като например в Русия, Япония, Канада, Европа и САЩ.“

         Това са силни репортажи. За тези китайски деца писа и научното списание Nature, което е убедено в автентичността на събитията.

         В извънредно интересната книга на Пол Донг и Томас Рафил „Индиго-училища — китайски методи за тренинг на надарени деца-медиуми“, от която взех повечето от тези примери, авторите изреждат имената на момчетата и момичетата (придружени отчасти със снимки), които при тестовете показват следните способности:

         • четене и познаване на цветове с уши, ръце, подмишници, чело, китка, крак, нос;

         • местене на предмети и чупене на клони на дървета — чрез духовна сила;

         • рентгенов поглед: виждане през човешко тяло, картон и стени;

         • пресмятане наум по-бързо, отколкото с калкулатор;

         • увеличаване на предмети с гледане и движенето им със силата на мисълта;

         • отключване на катинари със силата на мисълта;

         • виждане на думи или образи върху смачкана или накъсана на парчета хартия


         Тези феномени не са концентрирани само в Китай, а се случват по целия свят.

         В столицата на Мексико например бяха открити повече от хиляда деца, които са в състояние да „четат“ с различни части на тялото си. Изглежда така, сякаш способността на китайчетата се е пренесла в Мексико и по други места. И явно това е доказателство за библейското „изливане на Духа“…

         След като китайското правителство започва да изследва феномена за „четене“ при децата, се оказва, че той е само върхът на айсберга. Пол Донг разказва как на едно от събранията хиляди от посетителите получили по една пъпка от роза. След като всички заели местата си и в залата се възцарила тишина, едно малко момиченце излязло съвсем само на сцената и се загледало в публиката. Тогава, след като леко помръднало с ръка, пред очите на всички розовите пъпки започнали да се отварят и се превърнали в истински рози.

         Донг пише и за друго демонстрационно представяне, в което взели участие около пет хиляди китайски деца. Едно от тях имало пред себе си затворено стъклено шишенце с хапчета. След като пред очите на публиката му сложили капачка и го облепили със скоч, то било поставено пред детето. Отстрани имало инсталирана видеокамера, която запечатала всичко на лента. Детето казало, че започва, и публиката напрегнато зачакала. Внезапно таблетките, които били вътре в стъкленото шише — без детето изобщо да е помръдвало, т.е. само със силата на мисълта, преминали през стъклото и останали да лежат на масата. При друг случай дете направило същия опит с монета, която безпрепятствено преминала през стъклото и останала да лежи отвън.

         Според Пол Донг има и други феномени, демонстрирани в Китай и междувременно те са признати от китайската официална власт. Естествено първоначално правителството решава, че става дума за трик a la Дейвид Копърфийлд, но броят на децата-чудо продължава да расте. Когато през 1997 г. книгата на Пол Донг излезе в САЩ, се твърдеше, че властите в Китай са регистрирали повече от сто хиляди такива деца.

         След като реалността на събитията вече не можела да се опровергае и хората разбрали какво значи това за Китай, се започва изграждане на специални училища и образователни центрове, в които да бъдат развивани дарбите на децата-феномени. Междувременно, ако днес бъде открито дете с подобни умения, то веднага е давано в специално училище за отглеждане

         Интересен страничен ефект е, че деца, които нямат такива дарби, започват да проявяват подобни качества в присъствието на супер-децата.

         Това подсеща за Ури Гелер, който в книгата си „Моят живот, пълен с чудеса“ твърди, че имал контакт с извънземни. Те му помагали. През 1973 г. Гелер участва в едно радио- и по-късно в едно телевизионно предаване, в което огъва лъжици и други метални предмети със силата на мисълта. Освен това приканва слушателите и зрителите да сложат на масата си лъжица или нож и да видят дали ефектът може да се разпространи. Действително има съобщения, че и други лъжици се деформирали, без някой да ги е докосвал. Също и вилици, ключове, игли, верижки, гривни… Дори в чекмеджетата имало изкривени прибори. Спрели часовници отново започват да работят. Регистриран е и друг страничен ефект — деца, които гледали телевизионното предаване, при това само един-единствен път, започнали изведнъж да кривят лъжици. В началото на 2004 г. Ури Гелер повтори това по германската телевизия.

         Най-известното китайско „дете“ с такива дарби междувременно стана на 30 години, казва се Цханг Баошенг. Цханг е знаменитост в Китай, няколко пъти гостува на телевизията, демонстрира изумителните си способности пред високопоставени чуждестранни посетители и китайското правителство дори му даде служебна кола и два бодигарда от китайските тайни служби.

         Цханг освен това кара предмети, намиращи се в стъклени шишета, да преминават през стъклената стена, а други — например изписан лист хартия — да влизат в тях. Професор Сонг Конгцхи подлага Цханг на тестове и доказва, че той е в състояние да премества ключове, термоси, обувки, а в един случай дори и чувал захар през дървени и каменни стени.

         Експериментирайки, държавни служители заключили Цханг Баошенг в стая; когато единият от тях се прибрал, го заварил вкъщи. Той се телепортирал. От този момент нататък Цханг започва да работи за Министерство на отбраната.

         Не мислите ли, че днес не бихме разпънали Христос, а бихме го ценели заради свръхестествените му способности?

         За разлика от Германия „необикновените деца“ в Китай не са обект на подигравки и дискредитация, а са закриляни с гордост от собствената си страна. Китайското правителство отдава голямо значение на тези дарби и интегрира хора като Цханг в свръхсекретни военни и научни проекти. Веднъж той „накара“ хапчета да излязат от отвора на здраво затворено апгекарско шише, което Китайското Космическо министерство (еквивалент на американската NASA) засне с високоскоростна камера (400 образа в секунда). На проявените филми се вижда как едната от таблетките се намира наполовина в отвора на шишето.

         Цханг кара монетите от джобовете на якето на бодигарда да „пътуват“ към джобовете на шофьора, ябълка от един километър разстояние да „долети“ до ръката му, възпламенява дрехи в ръцете на този, който ги съблича.

         Пол Донг ни информира за китайското момиче Яо Донг, което също „транспортира“ хапчета от затворено аптекарско шише, изкривява предмети и възпламенява дрехи. Всички тези умения могат да бъдат използвани и по друг начин. През 1994 г. в присъствието на изследователски екип момичето открило залежи на петрол и вода за Bohai Oil Company.

         Внимание заслужава и _бързото смятане_ на тринайсетгодишния Шен Кегонг, за когото не е никаква трудност за 20 секунди да изчисли наум колко е 6259 и да получи отговора от двайсет и шест цифри (14 551 915 228 366 851 806 640 625). Той направи това в China Agric ultural Bank, наблюдаван от целия персонал.

         През септември 1997 г. в китайската провинция Шанкси се провеждат състезания по „абакус“ (абакус е сметачна дъска на римляните и древните гърци). В тях вземат участие две хиляди души от цялата провинция. В категориите на шампионата влизат многоцифрени редни цели числа, десетични числа, дробно смятане, квадрати и корен квадратен. Победител е Шен, който пресмята 639 х 33 + 3 ÷ 884 736 по-бързо от който и да било _абакус_ или електронен калкулатор (за това са му необходими 3,4 секунди!). На друго състезание по смятане, което е спонсорирано от _Главната колегия за стопанство и финанси_ и _Китайския Абакус съюз_, той пресмята 4 789 240 ÷ 45 за 1,6 секунди (106 427,555), а 35 х 45 х 25 — за 1,8 секунди (39375) (33, S.143).

         Изглежда, пред очите ни се разиграват странни неща. Такива деца ще променят света, и трябва да признаем: ако _те_ не променят света, никой няма да може да го направи. Феноменалните им дарби ще принудят науката и света да се променят.

         В Китай (вече) има училища, в които се поощряват и развиват подобни деца (те не са обект на подигравки) и някой ден това ще се случи и на Запад, в Германия също.

         В случай че супер-децата-медиуми от Китай ви интересуват, можете да намерите повече информация в книгата на Пол Донг. В нея се разказва и за деца, които могат да спират движещи се коли, да минават през стени, да променят цветове или структури на молекули, както и за такива, които владеят силата на телекинезата и левитират.

         Нека далновидно обобщим, че:

         1) Извън изкуството да смятат, децата демонстрират метафизична техника на де- и рематериализация. Това могат всички „посветени“ от всички религии и двата от най-популярните примера са —

         • превръщането на водата във вино и нахранването на пет хиляди души слушатели на Христос и

         • по-малко познатите експерименти от Монтаук (най-северния край на Лонг Айланд, Ню Йорк). В _Проекта Монтаук_, както вече споменах в началото на книгата, са извършвани не само експерименти с времето, но и с материализацията. С помощта на специално създаден усилвател мислите на изследваното лице (Дънкан Камерън) са усилвани до такава степен, че се материализират. В началото Дънкан си представя кутия Кока-кола, която с подкрепящата технология действително се материализирала. По-късно се експериментира и с представите за живи същества, но резултатите са хаотични. Междувременно научих от един мой много добър приятел, чиито тъст работи по таен проект в Алма-Ата (Казахстан), че те също имали подобна технология и вероятно още я имат. Там пред очите на този мъж първо „се материализирало“ куче, а след това и човек, който с течение на седмици останал полуматериален, преди отново да изчезне. С него можело да се разговаря и той можел да се движи свободно.



         2) Тези деца ще променят света ни. Имам предвид външно — с обществените импулси и отчасти с реформи. Индиректното им послание с помощта на тези „божествени чудеса“ обаче е много по-дълбоко. Те демонстрират актуално и доказано това, което е казал Христос за своето лечителство и „чудеса“: „…всичко това го можете и вие, и дори повече…“



     

Няма коментари:

Публикуване на коментар