Звездни Цивилизации

четвъртък, 10 март 2016 г.

НПО - Неизвестните плаващи обекти





Знаете ли, че Световният океан крие много повече загадки, тайни, изненади и предизвикателства отколкото това, което човечеството е видяло и преживяло в Космоса. За какво става въпрос? Моретата и океаните на Земята са обитавани от неизвестни засега на хората разумни същества, които не само кръстосват по неговите ширини и дължини с огромни и различни по форма кораби, но и развиващи невероятни за нас скорости под водата. Тези кораби са сериозно предизвикателство и дори заплаха за военно-морските флотилии на свръхсилите от САЩ и Русия. Изглежда в т.н. Световен океан има подводни бази, които могат да се окажат и цели градове. Дори може да се говори за съществуването на цяла подводна цивилизация, която споделя планетарното жизнено пространство заедно с нас, изглежда не от днес, защото са намерени изумителни постройки - цели каменни комплекси, които според някои учени никога не са били на повърхността на планетата.
Има се предвид открития през 1984г. в Южнокитайско море огромен каменен комплекс, кръстен на остров Йонагуни, намиращ се в близост до него. Каменният комплекс е с площ на съвременен голям град, има вид на самолетоносач, върху палубата на който са прорязани улици, площади, дори амфитеари. Изглежда като рязан с огромна каменна фреза, защото профилите имат сложни завои под прав ъгъл, на някои места в огромната гранитна скала са прорязани цели каньони, дори има огромна спортна площадка за неизвестен на нас вид спорт. Изследователите на изумителния комплекс откриха почти сто процентово сходство с технологията, по която са строени пирамидите, но е много по-стар от тях, така че той е уникален, неповторим и спокойно може да бъде определен като осмото чудо на света.

На дъното на Атлантическия океан, в района на Бермудския триъгълник, също неотдавна бяха открити две странни огромни пирамиди, направени от изкуствен материал, който е бял като матово стъкло. Пирамидите са изключително правилни с размери поне два пъти по-големи от Хеопсовата и са ориентирани по четирите посоки на света.

В Световния океан са регистрирани и много ,,аномалии", които имат чисто разумен произход. Водният ,,космос" се оказва много по-неизучен от човечеството, отколкото самият Космос. Той е пълен с невероятни изненади, като тази, неотдавна обявена пред света от американски учени, че са открили друг океан под дъното на Световния - подземна акватория с площ по-голяма от тази на Атлантическия и Тихия океан взето заедно и средна дълбочина повече от пет километра.

Под водите на моретата и океаните се спотайват неизвестни нам сили, притежаващи технологии, позволяващи им не само постоянно да пребивават на огромни дълбочини, но и да развиват немислими за нас скорости с корабите си. Могат да бъдат приведени следните примери:
Според данни на висши офицери от американския, както и от руския военно-морски флот неизвестните НПО, бродещи из водите на океаните и моретата, не само че са високоскоростни и огромни по големина, но представляват и сериозна заплаха за военните флотове на цялото човечество.

През 1960г. в Атлантическия океан, моряци от аржентинския военноморски флот откриват два подводни обекта на неголяма дълбочина. Единият, стоял на дъното на океана, а другият обикалял около него. Наложило се да бъдат повикани противолодъчни кораби, които хвърлили тонове бомби по подводните цели. Внезапно и двата кораба с форма на диск изплували и с огромни скорости отлетели от мястото на събитието, след което отново се върнали, но този път били посрещнати от залпов огън на бордовите оръдия на корабите, но неизвестените НПО-НЛО с лекота избегнали всякакви нападения и отново се гмурнали в океана, за да се завърнат не след дълго с компания. От водата излетели, този път шест НПО, и започнали да кръжат около аржентинските бойни кораби без да се страхуват от обстрела им, след което с огромни скорости отлетели в небето.

През 1963г. американските ВМС провеждат учение в акваторията на Атлантическия океан, недалече от о-в Пуерто Рико, в района на Бермудския триъгълник. В учението участвали бойни кораби начело със самолетоносача Воас и подводници. Задачата на учението е обичайна: Откриване и обезвреждане на вражески подводни обекти. Още със самото начало на учението хидроакустиците засичат внезапно появила се цел точно в акваторията на учението. Започнали преследване на неочакваната от никого истинска цел. Подводния обект обаче рязко развил над 300 км в час под водата, след което за броени секунди се потопил на дълбочина над 6000 метра, а след броени минути изплувал на повърхността, сякаш си правел шега с участниците в учението. Играта продължила почти четири денонощия, след което НПО изчезнал внезапно.


НПО са засичани почти навсякъде в Световния океан, но най-интересното е, че когато се появяват не издават никакви звуци или не правят традиционните водни вихри около себе си както нашите подводници. Появяват се внезапно и внезапно изчезват - като призраци, а когато решат да дразнят екипажите на подводниците в дълбоки води, започват да издават странни силни звуци, наподобяващи квакане. Затова са наречени ,,квакери". Интересното е и друго, че от 60-те години на миналия век досега интензитетът на появяването им непрекъснато нараства, което вече силно безпокои всички военно-морски сили по света, пък и не само тях.
За отбелязване, е че 1968г. остава най-трагична в историята на военното мореплаване в свет,а защото тогава в рамките само на пет месеца, считано от януари до края на май в световния океан изчезнаха общо четири подводници. Американска, израелска, френска и руска.

Най-фрапиращ си остава случаят с американската атомна подводна лодка ,,Скорпион" - гордостта на американския БМФ по онова време, която внезапно изчезна във водите на Атлантическия океан, след като се завръща от успешно учение в края на май 1968г. Подводницата изчезва в акватория, която никога не е била известна с каквито и да е аномалии, като например тези в Бермудския триъгълник.

Независимо, че американският ВМФ изпраща огромно количество морски съдове - подводни и надводни, ,,Скорпион" не е намерена. Търсенето продължава дни наред, но без никакъв резултат. От подводницата с 99 души екипаж нямало ,,ни вест, ни кост". Намерена е чал след пет месеца, недалече от мястото на изчезването и в Атлантическия океан, но в ужасно състояние. На дъното на океана лежали две огромни парчета, сякаш подводницата е разрязана по дължина от неизвестна сила. От екипажа нямало ни следа.
Отначало официалните изявления на Пентагона са, че връзката с подводницата е загубена внезапно и, че тя е станала жертва на гигантска праисторическа акула от вида - Мегаладон, които са изчезнали още преди милиони години, но тъй като в района е намерен зъб с размер 17 см се приема, че в океана може да има някой запазил се вид и до наши времена. Тези акули достигали до 50 тона тежина и близо 30 м в дължина, но както по-късно показват резултатите от експертизата, жестоко разбитата подводница в никакъв случай не можела да бъде унищожена от някаква си акула, та ако ще да е била три пъти по-голяма от известните на науката чудовища. След време обаче Пентагона е притиснат и малко по малко се появява на бял свят и друга информация. Оказва се, че точно преди да изчезне подводницата, екипажът й подал знак за подводна опасност, изразяваща се в някакъв загадъчен, огромен обект, който внезапно се появил, движейки се с огромна скорост. С около 400 км/ч под водата. Подвницата замлъкнала веднага след като екипажът подал съобщението, за да изчезне и да може да бъде намерена толкова време. Без никаква следа от екипажа, но пък в замяна на това в почти смляно състояние, на няколко парчета, захвърлени безразборно на дъното на океана.

През януари същата година в акваторията на Средиземно море изчезна, без никаква следа до
ден днешен израелската подводна лодка Дакар, а през март, отново в същата акватория изчезна и френската подводница Минерва.
По същия мистериозен начин, но в Тихия океан, през януари 1968г. изчезва и съветската подводна лодка от типа ,,К-129", и тя както и останалите две, като че ли се разтворили в океанската бездна с целия си екипаж. И от нея, както от френската, и израелската подводница няма никакви следи, нито каквато и да е информация досега. Коментарите в случая са напълно излишни. Трябва само да сведем глави пред гибелта на екипажите и да си направим съответните изводи относно това какви господари можем да бъдем ние, нещастното човечество на собствената си планета, при положение, че сме толкова немощни и беззащитни спрямо все още неизвестните нам сили - космически, надземни, подводни и подземни.

Другите случаи не са чак толкова фрапиращи като тези, но и те подсказват, че в скоро време можем да се срещнем очи в очи с много по-високо развит обитател на планетата, който засега не предприема драстични, заплашителни мерки от по-сериозни мащаби спрямо нас.

Следващият случай е от езерото Байкал, което руските астронавти започват да снимат от станция ,,Мир" през зимата на 2010г., когато е замръзнало. Прави им впечатление, че на някои от фотографиите има странни концентрични кръгове, като че ли щамповани върху ледената му покривка. Първоначално се изказва мнението, че кръговете са възникнали случайно, или че са продукт на някакви полеви взаимодействия. По-късно обаче става ясно, че кръговете са проектирани върху леда отвътре, т.е. от дълбините на езерото, освен това диаметърът на по-големия от тях достигал близо четири километра. На помощ на изследователите се притекли хора от местното население, които разказвали невероятни истории, най-интересната от която, е , че на дъното на езерото живеят някакви невероятни антропоморфни същества, високи над три метра и приличащи на хора-риби
Точно с такъв вид се сблъскват и руските военни от спецчастите след като са повикани то местни жители при поредното засичане на съществата да изплуват през 1982г. Спецчастите пристигнали веднага с пълна екипировка и започнали да трасират езерото. Внезапно на неголяма дълбочина водолазите се срещнали ,,очи в очи" със съществата, които наистина били значително по-високи и спокойно си плували без акваланги и защитни костюми, защото температурите на водата в езерото са почти близки до нулата през зимата. Съветските водолази се опитали да ги обградят с мрежи, но двамата от свободно плуващите си същества рязко се обърнали и задействали нещо като пистолети, но излъчващи много мощни вибрации, които изхвърлили на повърхността на езерото и шестимата водолази. Двама от тях по-късно починали, а другите с големи усилия на спасителните екипи били върнати към живот. Случаят веднага е засекретен, защото е от ,опасно" естество и има човешки жертви. Независимо от това свидетелите на зрелището не били само военни и те проговорили, а по-късно са намерени и разсекретените документи по случая, някъде из архивите на руския военно-морски флот.

Подобни кръгове са заснети както от руските, така и от американските астронавти, но на Антарктида. Те също са огромни по размери, щамповани върху леда откъм вътрешността на ледената покривка на океана, чиято дебелина е повече от четири километра. На повърхността на ледения континент са заснемани и езера, които ту ги има, ту се скривали, а били снимани едни и също места на появата им...

Следващият случай е от Аденския залив и датира от края на 2010г. и началото на 2011г. когато шест държави изпратиха мощни военно-морски части, които блокираха с кордон акваторията, където се отворила огромна дупка във водата - воден вортекс, през който водата изтичала в някаква бездна. Оказва се, че заливът е трябвало да бъде затворен за преминаване на каквито и да е плавателни съдове, защото това, което се случило там чисто и просто се нарича отваряне на телепортационен канал в пространство-времето, през който се телепортирали, или хронопортиали извънземни обекти. Тревогата, която обхванала големите държави и ги принудила светкавично да отпратят там добре въоръжени военно-морски части била, че неизвестни за човечеството извънземни сили идват, за да превземат планетата. Затова набързо измислиха и мнимата опасност - ,,сомалийските пирати", но както се казва - ,,шило в торба не стои", скоро причината за инцидента беше разкрита от сериозни и доблестни изследователи. Безпрецедентният случай беше разкрит от руски специалисти, които успяха да заснемат дори огромната зейнала се ,,фуния" във водите на Аденския залив, водеща към бездната... На чии извънземни сили принадлежала тази покъртителна акция и главно поради какви причини е проведена, за нас простосмъртните едва ли скоро ще стане ясно...

Загадките и предизвикателствата на Световния океан се оказаха достатъчно по-изумителни отколкото , където и да е било на други места, дори в Космоса...


Сутринта на 28 октомври 1902 година,   британският търговски кораб “Форт Солсбъри”   плавал през Гвинейския залив близо до бреговете на Западна Африка. Морето било спокойно, а в небето нямало нито едно облаче. Именно затова екипажът веднага забелязал  огньовете, които се появили изпод водата на стотина метра от кораба. Дежурният забелязал , че  те излизат от  огромен черен обект, напомнящ обърната лодка.  Опасявайки се от сблъсък, той незабавно съобщил на рулевия и на капитана. Моряците  наблюдавали неизвестния ‘съд’ около 15 минути, докато той не се скрил под водата.

По-късно било установено, че нито един съд не бил претърпял крушение край бреговете на Западна Африка. Още по-малко вероятно изглеждало това, че  корабът е срещнал морско животно, тъй като по размерите си неизвестният обект превъзхождал в пъти дори най-голямото живо същество на планетата - синия кит.

Нямало съмнение, че това бил някакъв ръкотворен обект, може би подводница или нещо подобно. Но през 1902 година нито една страна не владеела технологията за създаване на подводници с такива размери.

По-късно било установено, че подобно нещо е наблюдавано   много преди случая с “Форт Солсбъри”. През 1825 година, във вълните на Карибско море, английска ескадра почти час била свидетел на танца на едри червени кълба; на 18 юни 1845 г.  пък екипажът на търговския кораб “Актеон” забелязал под водата три ярки диска, свързани с нещо като светещо въже;  през 1879 година, в Персийския залив наблюдавали подводен обект, от който вертикално нагоре излизал лъч светлина, достигащ до облаците.

След Втората световна война, имало предположения, че неизвестните плаващи обекти, наречени НПО, са непотопени подводници на Третия райх.

Особено през втората  половина на ХХ век, съобщенията за НПО значително зачестили, за което способствало усъвършенстването на радарите и технологиите за прихващане на подводници.  

Един от поредните  сблъсъци с подобен непознат обект станал през януари 1960 година. Тогава патрулиращ кораб на аржентинския флот в свои  териториални води   открил две огромни необичайни по форма подводници. Едната стояла неподвижна, другата обикаляла около нея. Пристигналата  група кораби обстрелвала  нарушителите на морската граница с дълбочинни  бомби. Аржентинците, обаче, успели само  да принудят двете подводници да изплуват на повърхността и да отплуват с невероятна скорост, след което  те отново се потопили. По-късно моряците видели на хидролокаторите си феномен, който не се  поддавал на обяснение:  броят на подводниците се увеличил двойно, а след това те станали 6.  Установено било, че нито една страна в света по това време не  била  в състояние да построи подводници с подобни характеристики.  Подобни ‘подводници’ са били засечени и в Атлантика, а след това и в Средиземно море.

Сред многобройните случаи на срещи с НПО, особено се откроява  инцидентът с най-мощния боен флот, снабден с най-съвременната техника. През 1963 година   в Атлантика край бреговете на Пуерто Рико Военният морски флот на САЩ провеждал учения по търсене и преследване на подводници на условен противник. Но почти веднага  след началото  на маневрите,   операторите  на хидроакустичните станции на всички кораби засекли напълно реални сигнали. В района на маневрите действително имала неизвестна подводница. Започнало незабавно преследване. Само след час, обаче,  станало ясно, че преследвачите  няма да могат да настигнат странната подводница - тя се  движела с около 150 възела /или 250 км/час/, докато пределната скорост на най-съвременните  подводници  тогава била само 45 възела.

Още по-странно било, че  подводницата  лесно се потапяла на дълбочина до 6000 метра, което превъзхождало многократно рекорда на тогавашните  подводници.  Така че се наложило преследването да бъде прекратено.

Всъщност, от  60-те години на 20-ти век нараства активността на НПО и край бреговете на Калифорния.  Това довежда някои изследователи  до мисълта за наличието  там на  подводна база на тайнствени обекти.

Още в средата на 20-ти век хидролокаторите  на корабите, които са влизали и излизали от залива Сан Франциско,  фиксирали  някаква подводна ‘планина’, която ту се появявала, ту изчезвала от екраните на приборите.   Операторите дори я нарекли ‘фантомния риф’ .

Друг подобен  фантом бил забелязан от  борда на изследователски кораб на  Военноморските сили  на САЩ на 400 мили от крайбрежието на Калифорния. Това наблюдение било потвърдено и от други съдове, но всички опити да се приближат до загадъчния обект останали без успех - той просто изчезвал.

През 1997 година австралийски военен кораб изследвал котловината  Белингсхаусен в приантарктическата зона. Кинокамерата на батискафа зафиксирала на дъното овални  образувания, които излъчвали интензивна вътрешна  светлина.  Специалистите от Института по океанология направили еднозначен извод - тези постройки биха могли да бъдат само с изкуствен произход...

В този ред на мисли относно съществуването на бази на НПО, не може да не се спомене за две удивителни пирамиди, открити с помощта на хидролокатор на дъното на Атлантика в района на Бермудите. През 1991 година откритието направил океанографът Верлаг Майер. Височината на тези пирамиди е около  300 м, което превишава почти два пъти тази на  познатите ни египетски пирамиди. По време  на пресконференция, океанографът представил два  фрагмента  от пирамидите, които по състав напомняли стъкло,  и демонстрирал карти с точните им координати и графики за изображенията им.

Тогава някои  специалисти изказали предположение, че пирамидите, създадени с неизвестна за съвременната наука технология, са били построени от атлантите в дълбока древност.

1964 година ­ Студената война е в разгара си и американци и руснаци се дебнат и шпионират с всички възможни средства. По това време във водите на Атлантическия океан редовно патрулират съветски атомни подводници. Една от тях попада на странен обект. Подробностите за мистериозната срещата стават известни едва преди няколко месеца, след разсекретяването на някои документи за мисиите на съветските подводничари. Ето какво пише в рапорта си за тази среща капитан ІІ ранг А. Воронов: "Предстоеше ни да изплуваме в определена точка на океана за кратка среща с помощния кораб. Стигнахме до координатите за рандевуто близо половин час по-рано. Затова реших да се възползвам от тъмнината и да позволя на част от екипажа да глътне свеж въздух на палубата. Моряците не бяха успели още да дръпнат по няколко пъти от цигарите, когато вахтеният откри на фона на звездното небе голям обект с формата на пура. Той се придвижваше съвършено безшумно по небосклона. Предположих, че това може да е патрулен дирижабъл на бреговата морска охрана на САЩ, затова заповядах да се готвим за бързо потапяне. Внезапно от дъното на "дирижабъла" светнаха три мощни прожектора. В светлината им забелязах, че под корпуса липсва каквато и да било гондола, а не открих и наличието на вертикален и хоризонтален рул на опашката. Дължината на обекта, който се намираше
на около миля от нас (приблизително 1,8 км) беше около 200-250 м. После стана нещо невероятно. Без да изключва прожекторите, обектът започна бавно да се спуска, докосна водната повърхност и след секунди се скри под водата. При това хидролокаторите на лодката засякоха кратък свистящ звук." Този и множество други подобни рапорти са потъвали години наред в секретните папки. Едва в началото на 1980 г. част от тях започват да постъпват за проучване и анализ в комисията по аномални явления на Всесъюзния съвет на научно-техническото общество (ВСНТО). Така до нея стига и рапортът на капитана на кораба "Новокузнецк". Той описва мистериозна среща на екипажа с неидентифициран обект, станала на излизане от еквадорския залив Гуаякил. Рапортът е изпратен с радиограма до базата в Балтийското морско параходство на 15 юни 1978 г. В него се
описва, че през нощта пред носа на кораба били забелязани 4 бързо отдалечаващи се кипящи бели ленти с дължина от около 20 м. Малко по-късно ­ към 3 часа, от водата пред кораба изскочил светещ обект с формата на сплескана топка. Той се приближил до кораба и застинал над палубата на двадесетина метра височина. След това обектът се издигнал
зигзагообразно, спуснал се над водата и отново се скрил под морската повърхност. Американски океанолози едва не загубиха един от най-съвършените си и скъпи подводни роботи при последното си и останало недовършено проучване на най-дълбокото място на планетата ­ Марианската падина (11 045 м) в Тихия океан. Управляваната от борда на
изследователски кораб подводна платформа с видеокамери, микрофони и мощни прожектори била спусната с помощта на 6 яки стоманени въжета. Отначало всичко вървяло по предварителния план, но няколко часа след потапянето пред мониторите на борда на кораба започнали да преминават някакви силуети и големи странни обекти. Според дежурните оператори размерът им бил между 12 и 16 метра. В същото време от
високоговорителите прозвучал ужасяващ звук на разкъсващ се метал, чули се и равномерни тъпи удари. При наличието на тези странни явления американските учени взели решение да прекратят спускането на подводния робот и да го изтеглят бързо на повърхността. След като качили апарата на борда, изследователите се уверили в правилността на решението си. Състоянието на скъпата подводна платформа било плачевно. Яката є стоманена конструкция била изкривена и усукана като настъпена кибритена кутийка. Шестте яки стоманени въжета били почти изцяло отрязани и се
държали само на по няколко нишки. Участниците в последното изследване на Марианската падина не могли да скрият информацията за инцидента с подводния робот. Те обаче категорично отказали да коментират случая и да градят каквито и да било хипотези за мистериозните подводни обекти. С това те само разпалили фантазията на преследващите ги репортери от научно-популярните издания. Експертите още не могат да отговорят какво е
това ­ уникално фотопопадение или ловка фалшификация. Мистериозният инцидент с подводната американска платформа е само поредната загадъчна случка със сновящи в дълбините на океана неидентифицирани подводни обекти (НПО). Някои от тях могат да се означат и със съкращението НПЛО ­неидентифицирани плаващо-летящи обекти, тъй като те били забелязани от очевидци да излитат от морските дълбини или пък ­ обратно ­ да се
потапят под водата, след като са летели преди това над морската повърхност. Един от тези инциденти се случва привечер на 3 август 1999 г. край северозападното крайбрежие на Куба. Риболовният траулер "Хермес" се намирал на 27 мили (около 50 км.) от брега, когато членовете на екипажа стават свидетели на невероятно зрелище. В настъпващия сумрак
отначало пред носа на кораба, а в последствие отляво, отдясно и зад кърмата се появило мощно сияние, наподобяващо на светещи под водата мощни прожектори. В един момент корпусът на кораба попаднал в центъра на подводния светлинен лъч. Повечето от моряците се изплашили ужасно, някои започнали да се молят, а други да плачат. Изведнъж със звука на изскачаща от шише с шампанско тапа от водата излетял светкавично неизвестен обект с форма капка. Той направил бърз кръг над кораба, след което застинал във въздуха над кораба на височина от двадесетина метра. При това "капката" осветила палубата с мек зеленикав лъч. След петнадесетина секунди НПЛО-то се оттеглил мълниеносно с огромна скорост и на разстояние от около 500 м се потопил във водата и изчезнал под морската повърхност. "Бяхме като втрещени. Не ми оставаше нищо друго, освен да съобщя по радиостанцията за случилото се и да дам заповед за прибиране в базата", записал в корабния дневник капитанът на траулера Валентино Пейра. Една година преди това ­ на 14 ноември, се случва друг мистериозен инцидент с рибаря Тони Памака от адриатическия град Тронт. Очевидецът описва по следния начин случилото се пред кореспондента на в.
"Еуропео": "Около 4 часа сутринта, когато вадех риболовната мрежа, внезапно забелязах идваща от дълбините червена светлина. Щом извадих мрежата, побързах да се махна от това място, но светлината ме последва, като ту се потапяше надълбоко, ту идваше по-близо до повърхността. Беше ужасно и се тресях цели два часа от страх, докато не се добрах до брега. След това цяла седмица не посмях да изляза в морето, а и сега не се отдалечавам на повече от 200 метра от брега." Странен инцидент претърпява преди няколко години и екипажът на голям японски товарен кораб с 80 000 тона водоизместване. Корабът плавал към Сан Франциско. Едно денонощие след като потеглил от изходното пристанище, съдът се сблъскал посред нощ с нещо под водата. Огромният корпус първо се разтърсил, после подскочил леко нагоре и накрая се разлюлял странично няколко пъти от борд на борд. Вахтеният офицер обявил тревога, но морето било спокойно, в трюма не била открита пробойна, затова капитанът наредил да продължат по същия курс. Пребледнелите от страх моряци обаче попитали капитана какво може да е накарало огромният кораб да подскочи
като тапа. "Първо предположих, че може да сме попаднали на риф или пясъчна плитчина. След това обаче съобразих, че дълбочината наоколо е не по-малка от 4-5 километра. Единственото ми обяснение беше, че сме се сблъскали с някакъв масивен подводен обект. Само че никаква построена на Земята суперподводница или пък какво и да било морско животно не биха могли да разтърсят огромен кораб с дебела 2,5 сантиметра стоманена
обшивка", припомня си японският капитан. Още по-сериозна уплаха преживели и моряците от италианския траулер "Троза". Риболовците били спуснали трала на 6 мили (десетина км) от италианското пристанище Гротамаре. "Двигателите вадеха трала, когато изведнъж стрелката на корабния компас започна да се върти като бясна. В следващия момент
почувствахме, че тралът натежа страшно и корабът започна да се движи все по-бързо с кърмата назад. Ако тралът не се беше скъсал след минута-две, сигурно щяхме да потънем. Всички бяхме ужасени от случилото се", разказва преживяванията си 47-годишният боцман на "Троза" Пиетро Ферес. Той и останалите членове на екипажа още се чудят що за маса и мощ ще е имал мистериозният НПО, за да може да подлуди компаса и да тегли траулера като коркова тапа. Не всички срещи с НПО обаче завършват без опасни за очевидците последствия. На 2 август 1965 г. шестима египтяни ловели риба с моторна джонка в Червено море. Изведнъж на около 200 метра от тях от водата изплувал овален предмет с диаметър от около 50 м. След като застинал в продължение на около минута неподвижно над водата, предметът започнал стремително да набира височина. Възникналата от него въздушна струя обърнала лодката. Единият от рибарите се удавил на място, а други трима от тях починали в течението на следващите няколко месеца. На двама от тях била поставена диагноза "рак на кръвта". Списъкът с подобни разкази набъбва с всеки изминат ден, твърдят изследователите на феномените НЛО, НПО и НПЛО. Според една от най-често
лансираните хипотези в морските дълбини паралелно с нас може да живее подводна цивилизация със земен или извънземен произход. В крайна сметка, две трети от земната повърхност са покрити с морета и океани и, ако някой иска да се скрие от нас, това ще стане по-лесно под водата, отколкото във въздуха. Освен това човекът отдава стъпи на Луната, но
повечето от най-големите океански падини са все още недостъпни за него. И още нещо съществено ­ природните ресурси под водата със сигурност са повече от тези, които могат да се намерят на земната повърхност. Затова,ако някоя извънземна и по-развита цивилизация реши да се възползва скришом от тях, това ще стане най-лесно чрез колонизирането на морските дълбини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар