Звездни Цивилизации

сряда, 16 март 2016 г.

ОТНЕСЕНИ   ОТ  ВРЕМЕТО





 


Историята   познава   немалко  случаи   на  тайствено   изчезнали   хора  пред  очите  на  свидетели.
 Първият  фиксиран  случаи  станал  в  Древна  Гърция,   В  разгара  на  сражение  един    от  воините,   който  бил   улучен  от  метално  копие,   внезапно  се  разтворил  във  въздуха.  На  мястото,  където  току - що се  намирал,  останали  да  лежат  оръжието,  щитът  и съдбоносното   копие.  В  древността   такива   изчезвания  на  хора  ставали  доста   често  и  очевидците  дори  не ги смятали  нещо необичайно.
През  ХVIII в.  в  Германия  тайнствено  се  изпарил  британският  дипломат  Бенджамин  Бетхърст,  докато  се  връщал  вкъщи  след  изпълнението  на  важно  поръчение  в  австрийския   кралски   двор.  Дипломатът   пътувал  заедно  с  приятел  -  спрели  да вечерят  в  страноприемница  в  германското  село   Перелберг. След  като  се   нахранили  се  върнали  в  своята  карета,  но  непосредствено   преди  да   потеглят   Бетхърст  решил да   види  как  са  конете.
Пред  очите   на  неговия   приятел  дипломатът  се  разтворил  във  въздуха  в  момента  когато  преглеждал  една  от   юздите.  Спътникът  му  бил   толкова  удивен,  че  загубил  дар  слово.   Когато  дошъл на себе си,  извикал  на помощ  намиращите  се  в  страноприемницата  хора. Но   колкото  и да  търсели  Бетхърст,  от  него  нямало   и следа.
Загадъчно  изчезване  се случило  в  Париж  през  1867 г.  пред  очите  на  доктор  Бонвилен.  Жертвата   бил  неговият   съсед  Люсиен    Бусие.  В  онази  вечер  Люсиент  навестил  доктора  за  да се консултира  по повод  на  слабост  която  го мъчи  от  дни.
Докторът  го  помолил  да  се  съблече  и  да  легне  на   кушетката,   което  и  станало.  Преди да  пристъпи  към  прегледа,   Бонвилен  за  секунда  се  отдалечил,  за  да  вземе  стетоскопа   си,  а  когато  се  върнал,  гостът  не  бил  върху    кушетката.  Дрехите   му  обаче  лежали  на   съседния   стол.
Бонвилен  веднага  отишъл  в  дома  на  съседа  си,  но там  нямало  никого.  Полицаите,  на  които  на  следващия  ден  докторът  съобщил  за  инцидента,  не  намерили  Люсиен.
Най - известният  пример  за  внезапно  изчезнал  човек  е  от  1880 г.  В   покрайнините   на   американския   град    Халатин,   щата   Тенеси,  се  намирала   фермата   на  Дейвид  Ленг,  След  обеда  си   двамата  с неговата  съпруга  Еми  излезли  на  двора.  Жената  започнала  да  играе  с  децата,   а  мъжът  се  отправил  към  конете,  които  пасели  на  близката  ливада.
Отдалечавайки   се  на  десетина  метра  от  къщата,   Дейвид  видял  двуколка  в  която  пътувал   неговият  приятел   съдията     Оугъст  Пек   със  своя  зет.  Съдията  бил забелязан  и от  другите   членове  на  семейство   Ленг.  Децата  силно  изразили  радостта  си  с   приветствени   викове -  съдията  винаги  им  носел  подаръци.
Дейвид   помахнал  с  ръка  на  приятеля  си  и без  да  се  приближава  повече  до  конете,  се   обърнал  и тръгнал  към  дома   си,  за  да  посрещтне  гостите.  Но,    изминаваики  няколко   метра,  пред  очите  на  всички  присъстващи  Дейвид  се  разтворил  във  въздуха.
Еми  започнала  да  крещи,  защото   се  изплашила  че съпругът  й  е  паднал в  някаква  дупка.  Заедно   със съдията  неговия  зет  и децата  обходили  околността,  прегледали  всеки  сантиметър,  но не  открили  никакви  следи  от  Дейвид.
Не  дали   резултат  и  старанията  на  съседите  извикали  на  помощ.  След  няколко  месеца  децата  на  Дейвид  забелязали,   че тревата  на    мястото,  от  което  той  изчезнал  започнала  да  пожълтява.  Впоследствие  там  не  растели  никакви  растения,  дори  насекоми  не се приближавали  а  домашните  животни  отдалеч  заобикаляли   зеловещото  място.  Случаят  бил  описан  в  американската  преса.
На  30  юли  1889 г.  английският  весник   Дейли  Кроникъл   съобщил  че  мистър   Дейвид   Макмилън,  член  на  семейство   което  притежава  издателство  ,,Макмилън по  време  на  разходка се  изкачил  на  хълм,  помахал  с  ръка  на  приятелите   си,   очакващи  го  в   подножието  на  хълма,  и  изчезнал.  Въпреки  обявената   награда  и    старанията  на  полицията  и   приятелите,   човекът  не  бил   намерен.
На  1 декември  1949 г. войникът    Джеймс    Тетфорд   се   изпарил  в  присъствието   на  14  свидетели  от  салона  на  автобуса,  пътуващ  от    Олбани  към  Бевингтън.  Пътниците  видели  как  Джеймс    седнал  на  мястото   и  задрямал   скоро  след  като  потеглили.
След  час   автобусът  спрял   за  пръв  път  от  тръгването  си,  тъй  като  пристигнал   в  Бевингтън.   Джеймс  не  бил  в  автобуса. Чантата  му  лежала   на  пода  до  седалката,  а  на  нея  имало  само  смачкан   вестник.
Околностите    на  града  също  са  взели   жертви   на  неоправдани   изчезвания.   На 12  октомври  1950 г. се  изпарил 8 - годишният  Пол   Джексън,  докато  играел  в  двора   на  бащината   си  ферма.   Майка   му  тръгнала  към  свинарника     да  даде  вода  на   прасетата,  а  когато  след  няколко   минути  се   върнала,  детето  липсвало.  Разтревожената  жена  обиколила    фермата,  околностите,  викала   по  име  сина  си,  но  -  безрезултатно.  Търсенето  в  следващите  дни  и седмици  в  което  участвали  полицаи  и  доброволци,   също  било  без  успех.
Англия  се  вдигнало   много  шум  по повод  изчезването  на  бившия  моряк  Оуен  Парфит.  Цял  живот   той  плавал  по  света,  преживял  много   приключения  в  това  число  е  бил  в плен  на  пирати.  У    дома,  в   Шептън   Малет,  морякът  се  върнал  практически  напълно  парализиран.  Затова  по  цели  дни  инвалидът  седял  в  креслото  - количка  на  верандата  на  къщата  на  сестра си  Сюзън  и  разказвал  за  приключенията  си  на  всеки,   които  искал   да  го  слуша.
Вечерта  на  7  юли  1763 г.  Парфит,   както  винаги,   седял  на  верандата  в  стола  си  и    наблюдавал  работниците,  които  събирали  сено  в съседната  ферма  на  Джоузеф   Джордж.
Небето  било  покрито  с  тъмни  облаци  и  затова  те  бързали   да  приключат,  преди  да завали.  Когато  на  хоризонта  засвяткали  мълниите,  Сюзън  отишла  при  съседката,  която  обикновено  й  помагала  да  вкарат  количката  с  брат  й  в  къщата.  Оуен  казала  на  сестра  си  да  не  бърза,  защото  нищо   няма  да  му  стане  дори  да  го  понамокри  малко  дъждът.
Сестрата  и  съседката  приближили  къщата  и  добре  виждали  Парфит,  седящ  в  креслото  си.  Но,  както  често  се случва  с  жените,  спрели  да  си  побъбрят.  А  когато  отново  погледнали  на  верандата,  там  нямало  никого. Жените помислили,  че  инвалидът  по  някакъв  начин  сам  се е  влязал  вкъщи,  но и там го нямало.  Работещите  на съседната  ливада  нищо  не  били   видели. Дългото  търсене  на   изчезналия    Оуен   Парфит  се    оказало   без резултат но  къде  изчезна  големият   човек.
Още   един  рекордьор  по  загадъчни  изчезвания  е  знаменитият  английски   Стоунхендж.  През  70 - те  години   на  миналия  век  достъпът   до   този  исторически  мегалит  бил  открит  денонощтно.  И  ето  че  на  17  август  1971 г.  седмина  хипита  решили  да  нощуват  сред  камените  грамади.  Те  опънали  палатките,  напалили  огън,   запушили  трева  и  започнали  пеят  песни.
Около  два  часа  през  ноща  се  чули  глухи  гръмотевици,   тъмнината  била  порорязана  от  ярки  мълнии.  В  това   време  покрай    Стоунхендж  минали  полицай   и  фермер.  Според   свидетелите  огромните   камъни  изведнъж  били  осветени  от  синкава  светлина.  При  това  тя  била  толкова  ярка,  че  режела  очите.  Неочаквано  те  чули  нечии  викове. Помислили,   че  мълния  е  ударила   човек,  и  се  хвърлили  на  помощ.  Но   край  мегалитите     открили   само   празни   палатки,   в  които   лежали  нечии   вещи,    Полицаят   и фермерът   изчакали   утрото,   но   стопаните   им   така   и  не   се  появили.   Седмината    младежи    изчезнали    без    следа.   Груповото    изчезване      на   хора    е   доста   рядко  явление.   Но    четиридесет    години   преди   събитията   в   Стоунхендж   се   случило   нещо       подобно   в  Канада.
Там,   през   зимата   на  130 г.,   в   резултат   на   също   такова    тайнствено   явление   изчезнало   цяло   ескимоско   селце   с   неколко  десетки   жители.  Ловецът   Джо  Лабел   се   промъквал   по   брега   на  канадското    езеро   Анджикуни.   Той   добре   познавал   тези   места,  неведнъж   посещавал   селото,  където  го   приемали   като   желан  гост.   Но   този   път   никой   не  го   посрещнал,   макар   че  като    приближавал,    той   стрелял   с    пушката   си,   за  да   ги   извести   за  пристигането  си. Селцето   сякаш   било   замръзнало.   Всички   къщи  и   стопански   постройки   се  оказали    празни.     В   някои   от   тях   въглените   в  печките   били   още   топли,   а   на  масата   стояла  недовършена   вечеря. Цялото  облекло   било  на  мястото  си .  Но  без   дрехи  никой  не  би  се  решил   да   напусне  жилището  си   в  такъв   студ.   При   това  около   селото   нямало  никакви   човешки    следи ,   жителите  му  просто   се   изпарили.
Най  достоверният   пример  за   скок   във   времето    е   приключението   през 1901 г.  на   английските   учителки  Елеоно    Джордън   и  Шарлот    Мобърли.
Докато  били  на  екскурзия  в  Париж   и  разглеждали   двореца   Версай,   видели  облечени   в   дрехи   от     ХVIII в.  хора.   Едновременно   се  променил  и обликът  на  местността.  Видението   скоро   изчезнало,  а  разпитите   на  историци   установили,  че   англичанките    са   видели   Версай   такъв,  какъвто   бил   през  80 - те   години   на  ХVII в.

През   1994 г.  датски   риболовен   съд  плавал   в  Северно   море.  Времето  било   спокойно,  видмостта  -  добра.   Изведнъж   дежурният  забелязал,   че  наблизо   водата   клокочи.  Спуснали  лодка,  за  да  изследват  мястото.  Почти  го  приближили,   когато  от  водата  изкочил   мъж   в  до потопен   скафандър   от  20 - те  години.  Качили  го  в  лодката,  свалил   каската  си и  заговорил   на   английски.
По - късно     разказал,  че е  член   на   спасителен  отряд   на   военноморския   флот    на   Англия   и  участвал   в   издигането   на  потъналия   кораб  ,,Финдхорн.   Силно  се   учудил   на  всичко,   което  вижда   около   себе  си  и  уверявал,   че   датата   е  5  септември   1929  г.
Справката   показала,  че   Финдхорн    е   потънал  на  същото  място   през     август   1929 г.   Ашли   Ръбнървил    както   се  представил   водолазът    съобщил   подробности   за  операцията,   в  която   участвал.   имената   на   спасителите,   съдържанието   на  трюмовете   на  потъналия   кораб.
Не   знаел  само,   че  опитите   за  изваждането    му  завършили   с  неуспех  и  един   от  спасителите  -  Ашли   Ръбнървил,   изчезнал   безследно,   не  се   върнал   сред   поредното  потапяне.
Анлийската   преса  описала   през   2001 г.  пътешествията   във   времето   на  Джон   Салимън,  който    твърдял,   че  е  посещавал   дворовете   на  френския   крал  Луи   ХIV  и  на   английската   кралица   Мария   Стюард,  прлагайки   веществени   доказателства.  Салимън   изчезнал  внезапно  и безследно,  но   оставил   предмети  отпреди   500  години  -   носна   кърпичка,  медни   ръкавели,  ключ,  пергамент.

Съпрузите   Том  и  Джулия    Бостърли   пътували   през   1999 г.  към   град   Халфпорт,  но   сбъркали   посоката   на  един   завой   и   забелязали,   че   околността   постепенно   силно   променя.  По   някое   време   стигнали   сграда  на   пощенска    станция,   пред   която   стояли   няколко   мъже,   облечени   с  дрехи   отпреди   половин  век.
Мъжете  нищо   не   отговаряли  на   зададените   им  въпроси,   само  учудено   въртели   глави.  Тъй    като  бензинът    на  съпрузите   почти   привършвал,   Том     решил   да   напълни  резервоара  в  близката  бензиностанция.  От    служителя   в  бензиностанцията   научил,   че   годината   е   1934 .   На  тръгване  Джулия   снимала   сградата   на  пощата.
Съпрузите  поели  на  път,   но   скоро  двигателят   на  колата  започнал   да  се  дави.  Едва  стигнали  следващото  градче,   намерили  автосервиз   и  механикът  открил,  че  бензинът   е  с   примеси,   които   се  използвали   до   Втората   световна   война.  Том  и   Джулия     решили  да  се  върнат   до бензиностанцията,   но  не  намерили   нито  нея,   нито   пощата.
Открили  ги  в  къщи,  но  на  стара  карта   и  разбрали,  че  са  разрушени   през   1940 г.   В   библиотеката   Джулия   намерила   снимка   на   същата    пощенска   станция   и  тя   изглеждала  точно   така,   както  на  направената   от  нея   фотография.

През   майска  вечер  на   1973 г.  Лаура  Даниелс   от   Мичиган   се  връщала   от  работа  вкъщи.  Вървяла  по  безлюдна   улица  и  по  думите  й   за  миг   погледнала   Луната.
Щом  свела  поглед, не познала  своя   град.  къщите   били  ниски,  със сламени   покриви,  пред  една  седели   мъж   и  жена,  облечени  старомодно.  От  изненада   Лаура   се  облегнала  на   дървената   ограда   на  къщата   и  усетила,   че  й  прилошава.  В  следващия   момент   около  нея   се  възцарила  предишната   гледка.
Джон  Спенсър   получил  от  сапругата  си  почивка   в  Австралия  през  1988 г.   писмо,  в  което  тя  му  разказвала  как   на   връщане   от  ресторант  към  наетата   от  нея  вила    отдалеч   видяла   лампите   да    светят.  Надникнала  през  прозорец   на  първия  етаж -  обстановката  била   различна.  Освен   това  видяла  до  масата   да  разговарят  непознати  мъж   и  жена.  Но  щом  госожа  Спенсър   влязла   във   вилата,   всичко   се  върнало  на  мястото   си.

При  неизяснени  обстоятелства  през   1995 г.   изчезнала   французоиката     Луиза     Дюпен,   жителка  на  малък  провинциален  град.   Търсенето   й  не  дало  резултати   и  родителите  на  Луиза  предположили,   че   е   станало   наи - лошото.  Но   след   година,  точно  на  датата   на  изчезването  си,  Луиза   се  върнала.   Доста    трудно  я  убедили,  че   е  липсвала  цяла  година.  Разказала,   че  в   злополучния   ден  тръгнала  на  пазар  и  й   се  сторило   странно,  че   никого   не  среща  по  пътя.
После  я  обвила  мъгла,  задухал  вятър   и  й  станало   зле.   Скоро  открила,   че  е  сбъркала  посоката  -  преценила,  че  е  вървяла  около  час  преди  да  се  озове  там,  откъдето  тръгнала.  Зачудила  се  защо   хората  я  гледат  като  че  ли  паднала  от  небето.

През май  1928 г.  полицията  на  Нюрнберг  задържала  облечен  в  дрипи  юноша  на  около  16 години.  Проведеното  разследване,  включително и  разпратените  из  европейските   държави  нарисувани  портрети,  не  установили  от къде   е  момчето,  което  условно   нарекли  Каспар  Хаузер.  Интересът  към  него  бил  продиктуван  от  необикновените  му   способности.  виждал   в  тъмното,  имал  кучешко  обоняние,  но  не   познавал  огъня  и  вкуса  на  млякото.  Тръгнали  слухове,  че  юношата   идва  от  далечното   праисторическо   минало.  За  жалост  властите   не  могли   да  опазят   живота  на  Каспар,  който  бил  застрян  от  неизвестен  убиец.

При  паспортна  проверка  през   1954  г.  в  Япония  бил  задържан  гражданин  на  несъществуваща   държава  Туаред.  Възмутеният   мъж   твърдял,  че  неговата  страна  се  намира  в  Африка  между   Мавритания  и   Френси   Судан.   Показали  му  карта  и  потресеният  арестант  открил,  че  на  мястото  където  би  трябвало  да се  намира  голяма  част   от   Тауред,  е   Алжир.  Излиза,  че   човекът  пристига  от  далечното  бъдеще.  По - натъшната  му  съдба   е  неизвестна.

Анличанинът   Питър   Уилямс  бил  в  своя  по  време   на   буря  през  юни  1998 г.,  когато   го  ударила   мълния.  Загубил  съзнание,  а  когато   дошъл  на  себе  си,  се  оказал   на  непознато   място.  Решил,  че  се  е  изгубил.  Тръгнал  напосоки  и  тясна  пътека  го  отвела  до  шосето.  Спрял   автомобил  и  помолил  да  бъде  откаран   до  най - близката   болница,  защото  се  нуждае  от  спешна  медицинска    помощ.
Престоял   в  болницата   два  дни.  На  втория   решил  да  се  разходи   на  въздух.  Повървял  из  градината   на  болницата  и  изведнъж  се  оказал   в  собствения  си   двор.  Като   порядъчен  гражданин  решил   да   отиде   в  болницата  и  да  благодари   за  оказаната  му  помощ.  Но  в  медицинското  заведение  научил,  че  никога  не  е  бил  негов  пациент. Персоналът  му  бил  непознат.  В  регистъртурата  липсвали  записки  да е  приеман  пациент  с  неговото  име.

Фантастичен  случай  е  свързан  с английски  самолет - бомбардировач,   учатвал  във   Втората  световна  война.   През  1988 г.  той  оживял,   а  бил  изваден  от  бойния   строй   след  въздушна   битка.  Никой  не  се  интересувал  от   самолета  през  следващите  няколко  десетилетия.
Машината  била   изложена  като  музеен   експонат  в  хангара  на  кралската   военновъздушна  база   в   Кросфорд.  За почуда    на  персонала   ненадейно   самолетът   с  бордови   номер  BF 398  започнал   да  се  държи  като   привидение,  да  проявява   признаци   на  живот. Работниците  се  изплашили  от   шума  на  работещия   двигател,  звука  от  морзовата   азбука,  светещия  панел   в  пилотската   кабина.  Различавали  се  гласовете  на  екипажа  от  1945 г.  се   възпроизвеждали  се  през   1988 г.
Британският   изследовател  на  паранормални  явления  Спенсцъл  изказал  хипотезата,   че  звуковете  от  1945 г. се преместили  във  времето.  Причината  е,  че   наситени   с   голям  емоционален  заряд  събития   формират  среда,  подобна   на  фотографско   изобрежение. Те  могат    да  се  самовъзпроизвеждат   след  години.   За   да  докаже  предположението си,  Спенцъл  поставил  записващи  уреди  в  кабината.  Вратите    на  бомбардировача  и  на  хангара  били затворени.  Седем   часа  уредите   записвали  страховити  звуци   от  бойноти   сражения   в Британия.  Чувало   се  как  моторът  на  летящата  машина  работи,  звуци   от  изтрели,   гласовете  на екипажа   но  не  можело   да  се  разбере  за   какво  точно   говорят.
След  време   самолетът   замълчал   внезапно,   като  че   ли  преместил  информацията  си  в  друг времеви  отрязък.

В  началото  на  90 - те  години  на  миналия   век хонконгски   весник  разказъл  за  загадъчното момче   Юн  Ли   Чен.  Докарали  го  в  психиатрията   през  1987 г.,  защото   твърдял,  че   идва  от  миналото.  Говорил  на  един  от  диалектите  от  древнокитайски  език,  познавал  биографите  на  отдавна  починали   знаменитости,  бил  облечен  в  старинни   дрехи.
Историкът  Ин  Шао  решил  да  провери  достоверността  на  разказите  на  Юн   Ли   Чен.  Направил  справки  в  архивите,  датирани  от  преди   няколко  века.  За  своя  почуда   открил  имената   на  хората  и  на  местата,  за  които  разказвало  момчето.  Ин  Шо  веднага  започнал  да  издирва  Юн  Ли  Чен,  но  той  изчезнал.  Тогава  изторикът  отново  се  обърнал   към  хрониките   и  попаднал   на  потресаваща   информация.  Юн   Ли   Чен.  бил  рялна  личност,  веднъж   изчезнал   за  над  десет  години  и  когато  се  върнал,  приказвал  небивалици  -  за  железни  птици  и кутии  до  небето,  докосващи  облаците.  Обяви  ли  го  умопобъркан  и  починал   три   седмици   след  връщането  си  от  бъдещето.

Има  хипотеза  че   всички  видове  времена  съществурат  паралелно  и  едновременно  и  са  населени   с  нашите  безброй   пъти  повтарящи  се  двойници,  които  общуват   с  нас  на  ниво на  подсъзнанието.  Ако  действително  е  така,  всички  наши  фантазии  се  случват   в  една  или  друга  реалност   и  са  материални    при  нейните  условия.  Нищо  не  възниква   от  нищо  не  изчезва  в  нищото.
При  изследвания    в   Антарктида  през   1995  г.  метеоролози  наблюдавали   над  полюса  да  крежи  сива  мъгла  и  решили,  че  тя е  резултат  от  буря.   Пуснали  апарат   за  регистрация   на  скоростта  на  вятъра,  който   се  върнал   със  същата   дата   с  30  -  годишна  давност.  Явлението  било  определено  като   врата  във  времето.

През   30 - те  години   на  ХХ в.  на  път  към   приятелка  Една   Хъджис   от  Суиндън,   Англия,   била  настигната   от   силна  буря.  Принудила  се   да  потърси  подслон  в  самотна  къща   с  покрив  от слама    до  прокаран  от  римляните  път.   Вътре   седял   старец,  който   постоянно   се   усмихвал.  Една  била  поразена   от   странната  тишина   в  къщата  -  не   се  чувствал  нито  пукотът   на  дърветата  в   горящия   огън,  нито   грохотът   на  виелицата  навън.
На  опитите  на  жената   да  завърже  разговор   старецът  отговорил  с  мълчание.  Когато  бурята  утихнала,  Една  продължила  пътя  си.  От  приятелката  си  научила  че  въпросната   къща  е  необитаема  от  половин  век.  На  връщане  отново  се  отбила  в  къщата  и  този  път  видяла  само  развалини   сред   запусната  градина.
В  английското  графство  Девоншир   три  сестри  били  на  лов  заедно  с  баща  си.  Изостанали  от  него  и  се  натъкнали   на  къща  до  пътеката.  През  прозореца  се  виждал  яркият  пламък  от  камината.  Девойките  се  загледали  в  хората,  които  седели  около  огъня,  но  изведнъж   те  изчезнали.
В  гората  на  абатство  Бюли  графство   Хемпшир  11 - годишният   Тед  и  12 - годишната   Крис,   докато  се  разхождали  стигнали  до езеро, на  чийто  бряг  имало   огромен камък  със  забит  в  него  меч.  Децата  решили,  че  това  е  паметник  в  чест   на   крал  Артур.  След   време   се  върнали  на  същото  място,  но   скалата   липсвала.
Хората,  които  са  попаднали  в  точката  на   пресичане на  различни  времеви  измерения  споделят  че  са  изпитали  нещо  подобно   до  изгаряне,  а  преди  контакта  с  времовия  портал   са  видели  ярък  облак.   Други   съпътващи  прехода  усещения    са   световъртеж  треперене  на  ръцете,   слабост,  загуба  на  съзнание.   Якето  на  мотоциклетист  преминал   през  врата  във  времето,  силно  обгоряло.

През   1976 г.  Руският  пилот  Виктор   Орлов  съобщил,   че  извършвайки  полет  с  МИГ - 25,  наблюдавал  военни  действия  на  земята.  Анализът  на  картината  довела  специалистите   до   извода  че  Орлов  е  станал  свидетел   на  известната  битка   през   1863 г.  близо   до  град  Гетисбърг  по  време  на  Гражданската   война   в  САЩ.
1985 г.   Пилот  от  ВВС  на   САЩ  излетял от   своята  база  разположена  в  Северна   Европа   и  внезапно  се  оказал   в  доисторическа   Африка  -  наблюдавал  из  просторите  й  пасат   стада    динозаври.
1986 г.  Руският  летец  Александър  Устимов,   изпълнявайки  задача  изведнъж  открил,   че  се  намира   над  Древен    Египет.  Пилотът  видял   една  построена   пирамида  и  положените  основи  на  няколко  други   около  които  се  трупали  човешки  тълпи.
1994  г.   Тази    година  е  особено   богата  на    подобни   случаи.  Пилотът  от  ВВС  на    САЩ      Уитмън  извършвал   полет  над   щата    Флорида,   когато  открил  че се  намира   над   територия  напомняща   средновековна   Европа.   Уитмън   докладвал .   Виждам  огромна   клада  и  до  нея  части  от  човешки   тела. Съдейки  по  думите  му, е   попаднал   във   времето,   когато  в  Европа  вилнеела  чумна   епидемия.
Пожелал  да   остане  анонимен  летец  от  НАТО  описал   своя  кратък,  но  впечетляващ   полет  над  Древния   Рим.   Видял  колесници  по  улицата   му  и  Колизея,  който  изглеждал  така  сякаш  току  що  бил  построен.
Друг  летец  на  НАТО  разказвал  как  се  е   вмъкнал  в  центъра  на   ожесточена  въздушна   битка  от   Втората  световна  война.  По  думите  му  съюзниците  и  германците  явно  се  изплашили  от  вида  на   съвременния  самолет  и  се  разлетели  в  различни  посоки.
Сред  най - удивителните  тайни  е   случая    с  пътнически   самолет,   изчезнал   през   1939  г.  докато  извършвал  полет   от  Рио   де  Жанейро  / Бразилия /.     в  Богота  /  Колумбия  / ,  с  36   скелета   на  борда.  Когато  специалистите  отворили  вратите  на   самолета,   видели  в  салона   чаши  с димящо   кафе   и  запалени   цигари,   весници   с   дата    16  април  1939 г.,  които  изглеждали  като   току - що  отпечатени.  Много  бих  искал  да  обясня  този  феномен  -  признава  Херман    Гевара,   един  от  своите  експерти  участвали  в  разследването  -    Нямаме  никаква  представа  как  самолетът   се е   приземил,  след  като  е  бил   управляван   от  скелет.  Какво  се е  случило  с  пътниците.  В  бордовите   дукументи  е регистрирано,  че  в  самолета  са  летели  36  човека  включително  и  екипажът.  Предполага  се  че   машината  е   попаднала  във  яма  на   времето.

През  1994 г.  чудесата  с  времето   ставали   не  само   в  небето  но  и  в  морето.  Вестниците  съобщили  че  82  години  след   гибелта   на  кораба  Титаник   10  месечно  бебе   смятано   за   загинало.  е  било  извадено   от  водите   на  Северния   Атлантик.  Замръзналото,  но  здраво  момиченце  било  намерено  след   като   в района  били  спасени  още  две   жертви   от   катестрофата  -   Уини  Кътс  и  капитан  Е.  Дж.  Смит.  Случаите  накарали  учените   да  допуснат  че  е възможно  и други  пътници  от  лайнера  да   продължават   да  плават  в  океана   в  очакване  да  намерят   помощ.
Ще  се  опитам  да  обясня  станалото  макар  че  то  противоречи  на  здравия  смисъл  - заяви   изследователят   Малвин  Идланд,  който   изучава    проблемите  на  океана  -  Създава   се  впечетлението,  че  в   този   район   на   света   времето  е  загубило   своите   характеристики.   Хора,  изчезнали   през  1912 г.,,  неочаквано  се  появяват  и  изглеждат  почти  невредими.  Възможно  е  част  от  пътниците  на   Титаник  да  са  попаднали  в   яма  на  времето.
Спасеното   бебе,  чието  име  е  запазено  в  тайна,   било  намерено  от   екипажа  на   норвежки   риболовен  кораб.   Плавало,  завързано  за  спасителен  пояс  с   надпис   Титаник.  В  архивните  дукументи  е  запазено  съобщението,   че   10 - месечното  момиченце  е  пътувало  заедно  с  майка  си.  От  момента  на  спасяването  си  детето  престанало   да  расте.

Изследователите  на   аномални  явления  изказват  напълно  пременливо  на  пръв  поглед  предположение  че  хората   изчезват  внезапно,   защото  са  въвлечени  във   водовъртежите  на  времето.  При  това  попадението   на  хора  във      водовъртежите  на  времето  се  съпровожда  с  появата   на   светещи     облачета.  А  очевидците  на  подобни  произшествия  изпитват  различни  болезнени  симтоми .   главозамайване  и  главоболие,  гадене,  силна  слабост,  нарушение   на  координацията.  При  някои   дори  при  вида  на    светещите  облачена  косите  и  цялото  им тяло  настръхват,  треперят  и  ръцете  и така нататък.   дори  се  достига  до  загуба  на   съзнание. Освен  това  аномалиите   на  времето  на  времето  оставят  след  себе  си  и  други  материални  следи.  загаснали  двигатели,  спрели  часовници   изгаснали  лампи.  Много  по - правдоподобна   изглежда   хипотезата  за  дематериализация  на  хора   в  момента   на  тяхното   изчезване.  Те  сякаш  се  разпадат  на  съставните  си   части  -   молекули  и  атоми,  които след  това  претърпяват   структурни  изменения.




Няма коментари:

Публикуване на коментар