Звездни Цивилизации

понеделник, 14 март 2016 г.

МИСТЕРИИТЕ НА ЧАМОКО, КАНЬОНА НА БАДАХОС-ВРАТАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ







Остров Тенерифе е последният от Канарските острови, който е завладян и накрая е включен към Испанската корона през 1496. Това направил католическия владетел  Алфонсо Фернандес де Луго.  След завладяването, императорската фамилия прави разделение на земи, води, пещери и други завладени стоки между  католическите монарси, което става на 5 ноември 1496. Документите за безвъзмездно дарение и  собственост  са подписани от Дон Алфонсо. В тях за първи път е споменато името Каньонът на Бадахос /Barranco de Badajoz/ през 1497 г., обозначаващо едно дефиле, каньон или клисура, известно до момента с името Чамоко. Дерето на Бадахос или Чамоко/Chamoco/, овраг или каньон, е част от община Guimaras в югоизточната част на острова.

                                            Chamoco

Има седем мини за добив на вода, разположен в Каньона на Бадахос.  Първата се нарича "Acaymo", а последната "Izaña". Общата дължина  на всички е 14 930м.
 “Acaymo” е известна също като "Черната пещера" и има дължина от 1975 метра.


“El Almagre “е първата, която се намира от дясната страна на дерето и има дължина 2 900 метра.


“Chamoco” е най-познатата и най-дългата. Тя е с дължина 4086 м.




“Aceviño” е дълга 2275 м, със сгради, които са служили на миньорите и складове за машини и инструменти.



“Nuestra señora del Socorro” е дълга 1879 м.




“El Cañizo” е най-късата  мина с дължина 1815 метра.




“Izaña” е най-старата мина, чиито разкопки са започнали през 1912 година. Дължината на тази мина не е известна, тъй като са били направени няколко разклонения в неизвестни тунели и впоследствие мината е  претърпяла няколко свлачища, което прави невъзможно да се измери нейната дължина. Безспорно Каньонът на Бадахос е място на голяма телурова сила, която няма да остави безразличен всеки, който се осмели да се подвизава в него.



Каква тайна крие Каньонът на Бадахос?
Там е налице  своеобразна смес от няколко неща. Има извънземни посещения и  също това е триизмерна врата, където се формира един безкраен кръг. Какво може да се  каже за странното и загадъчно присъствие на "Белите хора", с бели дрехи, чиято кожа е твърде бяла, излъчващи много бяла светлина,  както твърдят, че често са виждали местните жители на Гуимар /Guimar/,  община, намиращи са в близост до Каньона на Бадахос ?

Най-удивителната  историята е несъмнено тази, която е наречена "Момичето с крушите". Това се случило през 1905 г. Някакви родители изпращат дъщеря си до дерето да събире плодове за десерт. Неочаквано момичето изчезнало, вкарвайки смут в цялата община. Мястото се претърсвало в продължение на няколко дни, но безуспешно като не открили и следа от момичето. Сякаш било погълнато в земята. Петдесет и три години  по-късно, момичето си дошло у дома, точно така сякаш, че било навън за  няколко минути. Родителите му се били  променили поради неумолимото течение на времето,  но малката се появила на съща възраст и в същия аспект, в който изчезнала преди десетилетия.

Момичето по-късно ще разкаже, че докато да събирало  круши, видяла едно много висок същество облечено в бяло, което привлякло вниманието и. Тя смело го придружила навътре в една пещера, след което се спуснали по стълба до  някаква странна на вид на градина, където имало и други бели същества. Момичето си поприказвало с тези хора за известно време, а след това първото същество я  взело и върнало обратно до мястото, където тя била отишла да бере круши. След изчезването на детето през 1905г.,  пещерите били покрити с камъни, така че  да не се губят повече хора.

Чамоко е едно  от най-специалните места в света за търсачите на НЛО не само от Испания, но и от всички страни. Въпреки, че има малко научни доказателства,  огромното количество свидетелски показания  не само спекулации, защото нещо  очевидно се случва там в действителност. НЛО, бели същества, телепортации, странни песнопения и редки светлини са само част от историите,  повечето от които известни на местните жители от Тенерифе.

През 1912 г. двама работници прокопавали галерии за търсене на  вода в мината “Izaña”,  която се намира  на края на дерето и е най-дълбока, както и най-малко проучена. Те са работили всеки ден, когато изкопаната стена  се сринала изведнъж, разкривайки широка нова галерия,  до тогава неизвестна.


В този момент, Невъзможното се представило пред  тях. Те видели три светещи хуманоидни същества, съвсем близо до тях, които левитирали над земята. Двамата работници избягали от галерията,  търсейки помощ от Гражданската Армия. Часове по-късно се върнали на същото място, където открили галерията, но там царял пълен мрак, без никаква присъствие  или следа. По-рано единия от миньорите разказал, че тези извънземни му казали къде да копаят, за да намерят вода. Както в случая на миньорите, които се срещнали с тези светещи същества, така и за случая с “момичето с крушите”, няма запис в регистрите на Гражданската Гвардия. Момичето реално е пътувало във времето.

Това е подобно все едно, че вървите през гората и изведнъж минавате през един невидим отвор и се появате, например в 2057 година. Никой не знае местонахождението си и изведнъж се появява на повече от половин век напред във времето, но на същата възраст, в които е изчезнал за миналото. Това  се е случило с това малко момиче. Ако някой е наблюдавал момичето през 1905 г, в момента, в който то преминава през тази мултидименсионална врата, той би видял само как детето изчезва във въздуха. Момичето се появило в бъдещето точно на същото място, където е изчезнало. Има изследователи, които са пътували до миналото минавайки през очертанията на такава врата. Около една секунда е времето, което може да отнеме прехвърлянето през един портал.

В този случай, вместо машина на времето, е използван един триизмерен естествен отвор. Странните “Бели хора” не могат по никакъв начин да управляват размерите на вратата, защото това е естествен портал през измеренията. Полковник Фосет, който изчезнал в тропическите гори на Амазонка е минал през същия подобен портал. Той е точно такъв случай случай.

Тази врата не е винаги на  едно и също място в Каньона на Бадахос. В един момент е на едно място и на следващата секунда вече се намира в друга позиция. Тази порта е подобна на портала свързващ измеренията в Зоната на Мълчанието в Мексико. Има също и на други подобни  в Перу и в Аржентина, в провинция Кордоба. Има много триизмерни врати на Земята. Това е същото, което в квантовата физика наричат ​​"виртуален хоризонт" с гигантска гравитация. В Зоната на Мълчанието по-рано са изчезвали и други хора, но до този момент, те са по-малко от десет.

Други хора също са виждали "крилати" същества в клисурата. На съседния остров Ла Палма са снимали един от онези "Бели хора."  Извънземни нямат някаква връзка с триизмерната врата, макар че има много отвличания. Те са там, за да търсят минерали. Често са фотографирани странни кръгове, които се появяват в снимки от Каньона на Бадахос. Това са енергийни топки.




Съществуват снимки на фигури и лица, издълбани върху един от склоновете на Каньона на Бадахос. Те са  направени от тези извънземни, макар, че  фигурите нямат никакво значение. Те са нещо подобно на нашия обичай да правим дърворезба или някаква фигура в дърветата, когато ходим на екскурзия, за да оставим по този начин следа от нашето пътешествие. Морфологично казано,  извънземните, които търсят минерали и посещават клисурата са с  много ясна сива, почти бяла кожа. Често, когато са снимани, хората ги вземат за духове или етерни същества,  защото тяхната кожа  е мазна и фосфоресцира.

Те идват от една планета на име Рама III, която се върти около звезда, подобна на нашето слънце. Планетата се намира на дистанция приблизително около 140 000 000 км в орбита на своето слънце и на 256 000 000 светлинни години от Земята. Субектите от тази раса са високи около 1.80 или 1.90 m за мъжете и около 1.60 или 1.70 m. за жените. Те продължават да посещават и до сега Каньона на Бадахос. Техния междузвезден космически кораб е акостиран откъм тъмната страна на Луната. Размерите му са е много големи,  около 40 км в диаметър, колкото един град приблизително  Той не лежи на лунната повърхност, а обикаля в орбита,  но винаги така, че да не се вижда от Земята.

През 2005 г. трима приятели провели експедиция, която отразили в детайли в дневник. Те разказват, че докато слизали по пътеката, всички имали чувството, че нещо се носи над главите им. Често навеждали главите си  от страх, че нещо може да се блъсне в тях. Почти инстинктивно, отбелязва фотографа Teyo Bermejo, дори и без да вижда нищо, започнал да снима с фотоапарата си.


След това, когато погледнал снимките успял да види едно крилато създание. Тъмнината ги обградила отвсякъде напълно и можело да се използва само светлината, която идвала от фенерчетата. И отново небето било осветено от нещо, което се предполага, че лети над тях, а след няколко минути чули мистериозен  звук от пляскане и плачещо дете. Дълбоки и странни звуци достигали до тях, което значително изплашило туристите. Има много свидетели, които твърдят, че са имали подобно преживяване.

Друг феномен, който може да се види е, че когато правели снимки  на фестивала на Девата от Канделария, камерите зафиксирали странна стрелка –образ на един облак, който се появява и сочи към Каньона на Бадахос.

La Basílica de Candelaria.

Много изследователи поставят хипотезата, че нацистите са търсили нещо  в Каньона на Бадахос. Това се основава от една странна дръжка на нацистка кама  намерена  на 28-ми юли, 1991 в района на една от мините,  която показва крилато същество.


Тези истории представят Каньонът на Бадахос като вход към друг, подземен свят или друго измерение, в което времето тече много по-различно. Но това не е реалност за нашето визуалното възприятие.  Мнозина вярват, че дерето е врата между световете с размерите на порта, която може да бъде пресичена в двете посоки. Много хора са имали възможност да видят тези колебания на пространство-времето в дълбоката пропаст.

Странното вино на една  странна фамилия
До ден днешен съществува един винопроизводител на особено странно вино от община Guimar, която е в близост до дерето на Бадахос. Ето какво разказва един свидетел:

“Моят приятел Даниел, председател на вино кооперацията на Guimar ми се обади и каза, че иска да го придружа, за да посети един производител, който приготвял виното си в една от пещерите в дерето на Бадахос, която била негова фамилна собственост . Всички в Тенерифе знаят какво има в пропастта на Бадахос и искам да кажа, че това не е НЛО или паранормални явления, които се публикуват в списания и които са често чиста фантазия. Ние знаем, че нещата се случват,  ние ги пазим в паметта си, защото те са верни, но книгите на науката често ги отвхърлят. Тези неща нямат никаква възможност за репликация в лаборатории, следователно, хората на науката не могат да ги докажат и затова ги отричат ​​в техните книги. Двама от тях, хора на науката  като нас, знаят, че тези неща са там, които от време на време явно  ни напомнят за себе си. Всички те имат някакъв магически и неизвестен прозход.

 Даниел повтаря едно и също посещение както всяка година, и знае , че резултатът ще бъде като всички предишни времена. Както и други винопроизводители в региона , това семейство е свързано свързани с кооперацията. Качеството на това вино е много особено. То е нещо повече от вино, но не бих казал, че това е нектар на боговете, просто е много различно на вкус. На малката площадка, която води до пещерата е племенникът на Argelio, собственик на фермата. Той ни видя, че идваме от далеч и ни очакваше любезно. Той ни посрещна с думите: “Добър ден, дон Даниел и компания, разполагайте се на тези столове и пийнете малко вино. Знам, че последния път когато се видяхме, ти настояваше да говориш с чичо ми, за да ти разкрие тайната на виното си. Аз също знам, че някои от съседите, които са в кооперацията, говориха  с него и ясно го помолиха да участват в дружеството като наши партньори,  защото това партньорство ще засили респекта към техните вина и по този начин ще получат повече признание .


Изба: Ayosa de Guimar
Знам, че избата на ”Ayosa” успява да продава своите вина на мъж от Норвегия, който ги разпитвал за специално за нашата изба. Разберете ме, дон Даниел, не чичо ми е този, който не иска градът да просперира с вината си. Ние не можем да се сдружаваме с никого, защото нещата не могат да бъдат по друг начин. Истината е, че виното не е тайна  или по-скоро, тайната се знае от всеки в долината , но никой не иска да го вярва, макар всички ние  да го считаме за истина. Чичо ми има  своята пещера в дерето на Бадахос, както и много други съседи последваха примера му да правят виното тук. Комбинацията от подправки няма да повтарям, защото това е известно на всички, както и всичко за бъчвите, където виното отлежава. Това не е тайна, метода е същия като това вино, което всеки може да си  купи в магазина. Следователно, тъй като няма какво да се крие, чичо ми няма да може да помогне на другите да си подобрят вината. Регулаторния съвет прегледа бутилките  на чичо ми  преди да ги регистрира и то не показа по-високо качество. Запечаха ги такива, каквито са и ние не можем да им променим съдържанието след това.                

Дон Даниел, нали знаеш, че на мен и на всички от нашето семейство са ни лепнали прякора Инкубус. Това е така, защото ние чакаме Инкубусите да изпълнят бъчвите с вино, докато то отлежава и след това виното се превръща в нещо друго. Мнозина вярват, че прякорът са ни го дали, когато сме копали и коригирали водните галерии  през 1912 г. Тогава,  когато работниците известяват Гражданската Армия /​​Guardia Civil/ за мистериозни неща, които се случиха по време на строителните работи. Не, ние сме Инкубус от много по-дълго време и никой  не може да каже от кога това е така. Но аз знам , че семейството винаги е имало това вино. Това вино и “Белите хора” идват при нас заедно с него – това е нашето правило.

Някои спекулират, че връзката на семейството ни с “Белите Същества” предшества донасянето на лозите по тези земи. Казват, че “Белите Същества” вече са знаели за нашето семейство още по време на гуанчите и след това ни казали как да накисваме някои спиртни напитки и как да приготвяме специално вино, което те после използват за своите церемонии. Но това е друга история, а сега ние сме в регулирана кооперацията.

Ние имаме същите лозя, както и останалата част от съседите, може би земя на малко на по-висок място, но по същество е една и съща. Ние прибираме  реколта на същите дати през септември и приготвяме гроздовия сок в нашата пещера, тъй както всички производители го правят в своите пещери, които също са на ръба на пропастта на Бадахос. Не ме питай какво ще се случи след прибиране на реколтата. Аз не знам. От този момент чичо ми е единствения, който управлява и подготвя гроздовата ферментация. Наистина, никой от семейството ни не  идва по това време в пещерата, само чичо ми. Чак, когато е напълно готово, чичо ни вика нас- цялата фамилия на Инкубусите, и можем да се опитаме новото вино. Никога никой не ни е казвал да не се влиза в пещерата. Но ние всички Инкубуси знаем какво да правим, без да ни се казва нещо. Моите деца, които са деца, не играят в близост до пещерата, където виното  ферментира, нито майка им приближава до това място. Аз не съм казал нищо, но те вече знаят  и се стремят да се забавляват  другаде. Какво се случва в пещерата по време на ферментацията- знае само чичо ми. Всички добре познават чичо ми, ти и цялата долина, но никой от нас не иска да  вярва, че това е точно така.

Това вино е направено от “Белите хора” то носи споменът за тяхната светлина. Дон Даниел, не ме гледай с този поглед на удивление, защото ти добре знаеш, че не говоря глупости. Моят чичо, знаеш ли, е самотник , не е имал приятелка или любовни афери и по неговото време винаги е предизвиквал коментари около личността си.  Истината е, че той е знаел каква ще е съдбата му още от детството си. Той е знаел, че е Инкубус  и ще влезе в предначертаната си роля. Неговата роля както казват сега, не е тествана от жена, затова той е бил запазен за брака си с “белите хора в пещерата“. Така,  че той няма друго потомство освен това вино и по закона на живота, сега е дошъл моя ред да ме научи. Вижте, семейството ми има договор с “Белите същества”.

И той не може да се нарушава, не че има проклятие. Нито пък има някаква заплаха за провал. Много е просто, ние трябва да продължим партньорството си с тях за новото вино, което ще се получи всяка идваща година. Понякога възникват грешки в изпълнението на Завета ни. Понякога стават малко бъркотии, нали знаеш  момичето от село San Juan , който отиде да  набере круши, заспало под едно смокиново дърво и като се събудило, били минали много години.... Или глупостта на кооперациите от 1912г ...Най-накрая, пропуските понякога могат да надхвърлят отношенията извън семейството, но обикновено тогава всичко изглежда само като някакво чудо. Това е, докато дойде време да подновим или направим нови винени бъчви и да ги пълним отново, за да може Алиансът  да продължи. Моят чичо ми каза  няколко пъти,  че трябва да се доверя на “Белите хора”, ако искам да продължа да правя нашето единствено по рода си вино всяка есен и че мога да  повторя цикъла на производството му само, ако вярвам в Инкубус."


Коментари на участници и свидетели на случки в Каньона:
"Това, което се случва в Каньона е невероятно. Аз живея в Guimaras и всяка сутрин се събуждам и гледам каньона. В дъното на селото съм и мога давидя каньона с отчетлива яснота. Това, което се случи е доста интригуващо. Както казах, аз спя с лице към дерето в моята къща на приземен етаж. Това стана през лятото на 2007г. Една вечер лежах буден през нощта,  както винаги се случва, защото аз страдам от безсъние. По едно време реших да отида до моята градина, за да се освежа малко. Нощта беше тъмна и това, което видях  беше най-големия шок от моя живот. Три светлинни лъчи танцуваха в такт равномерно по планинския склон. Светилната им беше твърде силна, за да бъде от фенерче! Трите светлини бяха напълно хоризонтални, подравнени. Аз много се уплаших и се върнах в леглото си, опитвайки да заспя. На следващата сутрин чух разни слухове из града, но не съм казал нищо за случилото се, което видях. Да не се забравя, през нощта е добре да сте много внимателни и с уважение към дерето, както го заслужава. "        Güimarera

"Вчера, в Деня на Вси Светии, ние решихме да се изкачим на клисурата на Бадахос, братовчед ми с приятелката си, съпругът ми и аз. Около 17:05 часа, когато започнахме да ходим, да правим  снимки и записваме видеоклипове, се случи нещо странно. Стигнахме до галериите, до които не бихме могли да имаме достъп, тъй като те бяха затворени. Спряхме да ядем омлет и да починем за малко. Беше вече около 18:00 часа и ние бяхме  в дерето единствените, а нощта наближаваше. Взехме фенерчета и докато слизахме всеки разказа по една страшна история или какво си представял, че може да се случи. Изведнъж една светлина се появи от дъното на дерето и се чу музика за фон! Една много странна музика в стил кънтри. Светлините идеха от цялата повърхност на терена. Трима от нас подскочиха на един камък встрани. Братовчед ми не дойде до камъка веднага, но когато и той се качи при нас, си дадохме сметка колко тъмно беше станало. Успяхме да видим ,че по навътре  има някаква фигура и аз насочих фенерчето към нея, когато видяхме лицето на човек, от което се парализирахме. Беше мъж на около 60 години с рошава брада до гърдите  и с празен поглед. Братовчед ми продължи да го осветява,  когато казах:  да вървим ! Ана и аз слязохме от камъка , когато мъжът тръгна към нас, пресичайки пътя ни. Ние почти се спънахме. Последва бързо ходене и осветявахме нервно пътя си напред.  Ускорихме  темпото, слушайки  шума, в който се беше превърнала странната музика. Съпругът ми погледна назад и видя блясъка на фарове, идващи към нас, а ние започнахме да тичаме. Пътят изглежда да продължи вечно всеки път, когато колата се чувстваше по-близо. Моят съпруг извади ключовете за колата ни, които бяха в неговата раница и ние най-накрая отворихме вратите и. Четиримата бягайки се втурнахме вътре и бързо напуснахме мястото. Погледнахме назад и светлините на фаровете все още бяха зад нас. Няколко метра по-късно загубихме следите на това превозно средство. Ние не знаем дали това е дух или човек, но знаем , че всичко, което се случи в онзи момент,  беше по-истинско и по-страшно от когато и да е било, и че това се е случи с нас. Никога не знаеш какво е в действителност. Сега ние вярваме, свръхестествени неща се случват там."
02 ноември 2012. Мелани




Една нощ в Каньона на Бадахос:
Това е историята на група приятели, които отишли за една нощ в дерето през декември 2000 г. Рей, един от членовете на групата, ни разказа историята:

“Бях чувал за "Barranco де Badajoz". Ние всички се съгласихме да отидем за един уикенд, за да прекараме една нощ и да проверим дали е вярно това, което се говори за тази клисура. В сряда, в средата на седмицата, ние обсъдихме  всичката информация, която бяхме  намерили. Очевидно най-известната история е, че странни бели хора са били наблюдавани и странните шумове, които са се чували. Не помня колко вицове казахме за тези "бабешки приказки", както казваме ние тук, така че ние решихме да отидем до дерето, че в събота.
Качването към дерето
В събота в 9 часа сутринта, Aлехандро, Тони, Исус, Августин, Наусет и Рей бяха на входа на дефилето готови да прекарат нощта там. На хода на дефилето спряхме за кратка почивка да проверим отново спалните чували и други неща. Шофьора на автобуса изглеждаше изненадан и притеснен: - Ще прекараме нощта в каньона? - Да - Пазете се ... Шофьорът започна да се смее и направи кратък коментар на отдавна отмонал случай за нещо, което приличало на филм на ужасите. Без да се отдаваме голямо значение на думите му, започна нешето пътуване вКаньона Чамоко.

По пътя направихме  няколко снимки на мястото. Не лъжа това, което беше казано, че природата в каньона се отличава с голяма  красота. Изкачването беше много тихо, без  да се бързаме. По пътя  видяхме няколко изоставени домове на бивши работници, които са работели за  прехраната си в галериите на дерето. Радваме се на добра температура (около 17 º C) за декември, посред зима.

Пристигайки в горната част на каньона, разгънахме едно одеяло на земята, оставяйки чувалите, храната и всичко необходимо, за да прекараме нощта. Мястото е малка тераса, където можете да видите останките на някои релси на галерията малко по-назад. Имахме изглед от двете страни на формираното на V-образно дефиле, като виждахме часно останалата част и цялата растителност  назад, откъдето бяха дошли.

Направихме проверка на мястото и галерията за вода, от която идваха  релсите. Те продължаваха  няколко километра във вътрешността на планината и след известно време на проучване, не успяхме да видим техния край и се върнахме. Около 2 следобед навсякъде беше много тихо. Смях и вицове за легендите и нищо друго. Тишината в каньона беше почти пълна и беше прекъсната само от звука на някои птици и някои пърхащи гълъби. Това ще бъде от значение по-късно в историята. Около 4 часа, минаха 4 човека с коне. Поздравихме групата и ни попитаха дали ще прекараме нощта на мястото. Получихме нов отговор: "бъдете внимателни ". Очевидно историите бяха много горещи за този каньон. Имаше повишена несигурност в групата за момент, но тя изчезна след известно време. В 18:30 , слънцето започна да залязва. Групата беше много спокойна, уверена и не вярвахме на разказаните истории. Също така се изясни, че групата е доста скептична относно всички тези истории. Със залеза на слънцето също дойде и спадане на температуратаПрез нощта стана доста студено (около 7 º C) . И там, в центъра на каньона , в полунощ и зловеща тишина,  нощта ни обгърна.
В началото на нощта
Около 10 часа през нощта започнаха да се чуват шумове от скални падания, което не се бе случвало в тишината на деня. Те продължиха през цялата нощ. Това беше много странно, но никой не беше параноик група. Първо помислих,  че това може да бъде нощно животно, търсещо храна, мишки, прилепи или дори някои буревестник, които много често, за да хвърлят предмети като малки камъни. Намирането на това логично обяснение ме държа спокоен  за известно време.Към 11 часа, в момент, когато цялата група мълчеше, започнах да чувам шепота  от непознати гласове с металически тембър около площта пред галерията. Можах да различа мърморенето на по-сериозен глас и на друг по-остър глас. Гласът на един мъж и една жена в ускорено шепот, перфектно разграничени,  но нито дума не можеше да се разбере от този странен разговор. Само мърморене. Никой не каза нищо за тези шумове, но по погледите на останалите можех да разбера напълно, че те са били чути от всеки. Спокойствието, че всичко е наред, започва да си отива. Бяхме съвсем сигурни, че няма никой друг в каньона, който  инспектирахме целия следобед така че,  ако някой дойде през нощта трябваше да се попадне непременно на нашата група, тъй като имаше само един достъп до дерето. Шепотът спря на няколко минути. Приятелите от групата се страхуваха да попитат: Чухте ли това? О, и ти ли чу също, какво би могло да бъде? ... Опитах се да не мисля много и все пак запазих спокойствие...

В тъмната нощ
За известно време всичко беше тихо. Ние не чувахме нищо друго освен непрекъснатите падания през нощта. Почти бяхме забравили всичко, което се е случило досега. Изведнъж Исус с почти с тънък глас, шепнешком се обърна към останалата част от групата:” Бързо, бързо, погледнете надолу!. Всички с изключение на Августин, който  беше дълбоко заспал, гледахме между двете страни на V-образния каньон, поредица от светлини, движещи се от единия склон към другия. По средата на  пътя си, обектът спря, превърна се в светеща топка и се върна в точката, където беше преди няколко секунди. Тогава той той се снижи от лявата страна  и се скри от погледа ни. Всички бяха в шок . Нямаше никакъв коментар. Самият обект имаше четири светлини , образуващи квадрат и три други светлини през тях ги пресичаха по диагонал. Нервите ни не бяха никак спокойни. Мърморенето на гласовете ставаше все по-силно. Бяхме уплашени до смърт. Алехандро събуди Аугустин, за да говори с него, защото бяхме много нервни, а той беше може би единственият, който може да им помогне да запазим спокойствие. Но преди да му каже какво се е случило, дойде внезапно значително повишаване на температурата на въздуха. От една студенина от около 7 º C до комфортна топлина, дори по-силна от тази през деня. Августин помисли, че си правим някаква шега, но започна да вярва на казаното,  когато видя лицата на останалите и  чувствайки покачването на температурата. Изминаха само 3 минути и топлината ,   обратно се превърна в силен студ, както преди. Докато групата коментира това, което се случва с температурата, топлината се обърна отново, но този път не трая повече от 1 минута. Останалата част от нощта цареше силен студ.
На сутринта
Нерви и  още нерви. Никой не искаше да спи и се опитахме да се редуваме да останем будни. Мислехме, че никога няма да дойде деня, за да се измъкнем от тази проклета скала. Около 4 сутринта  изведнъж се чу силен шум  в горната част на склона. Постепенно идваше по-близо. Това определено беше един огромен камък, който се разпадаше. Изведнъж се чу силен гръм и трясък само на крачка от Наусет и всички ние се спуснахме  притеснен да разберем какво е станало, защото в тъмнината на нощта не видяхме нещо, но ако то беше паднало върху него, би го е убило съ сигурност. Шумът от търкалянето, ни подсказваше, че размерите трябва да бъдат на камък- гигант.   Отидохме до мястото, където той трябваше да е паднал. Нямаше нищо. Останалата част от нощта продължи  като чувахме шепот и стъпки  навсякъде около нас. Около 7 сутринта слънцето започва да изгрява. Събрахме бързо екипировката за излитане от мястото колкото се може по-рано. Уплашени до смърт за всеки от нас, това беше  най-лошата нощ, която е прекарал в живота си. Преди да тръгнем помълчахме за малко, за да се опитаме да чуем някои малки падащи камъни, но нищо.   Отново  търсихме огромния камък, който беше паднал наблизо, но там нямаше нищо. Така че събрахме всичките си неща и  се махнахме възможно най-бързо от това дере на  Бадахос, за да не забравим  никога случилото се.

Забележка на Алехандро:
Само коментирам, че не трябва да се приема с лека ръка така наречените “бабини приказки” . Ние съжаляваме, че така ги бяхме приели преди това. Бих искал също да кажа, че можете да отидете там 20 пъти и да се  разочаровате, без да не намерите нищо странно,  а друг път просто отидете и изведнъж по невнимание да се сблъскате с нещо, което ще ви обърне представите за всичко. Ние не сме първите, които имат някакъв странен опит там, нито ще бъдем последните. Разказвал съм историята хиляди пъти, а за тези, които смятат, че сме били пияни или надрусани с нещо (винаги има някой, който си мисли така),  аз ще кажа, че не е така. Който иска да го отиде и да провери сам. Знам много добре какво се случи онази нощ , защото аз го видях със собствените си очи. Съществуват винаги някои глупави или зомбирани отрепки, които са  доста скептични по отношение на тези въпроси."

Няма коментари:

Публикуване на коментар