Звездни Цивилизации

вторник, 15 март 2016 г.

ТРИЪГЪЛНИКЪТ    БЕНИНГТЪН





На  5  октомври  2008 г.  американският   композитор  и  преподавател   по  музика   Робърт   Синглей    изчезва   в   зоната   на   здрача  ,,Бенингтън   край   планината   Гластънбъри,   Сащ.

Мястото   е  известно   като ,,Втори   бермудски   триъгълник   и  включва   териториите   на   градовете     Бенингтън,    Уудфорд   и  Съмърсет.   Десетки   ловци,  туристи  и  алпинисти   се  губят  без  следа   из  планинските   склонове    и  горите.

Местните   откриват  често   животни,   умъртвени  по  странен  начин,   и   разказват,   че   тук   земята   и  въздухът   са  напоени   със  свръхестествено   присъствие.   За  разлика   от   предишните   жертви.  Синглей   се   спасява  по  чудо  и разказва   фантастичната   история  на  своето  оцеляване.  ,,Изведнъж  пътят    пред   мен    изчезна   всичко  запищя  в  кресчендо,  а   аз   изпаднах   в  особено  състояние  на  зашеметно  объркване.   Внезапно   стана    тъмно,  мракът  беше   мастилено   плътен,  питах  се  трескаво.   Къде   съм,   Какво  се случва.  Жив  ли  съм.  Бях  напълно  отчаян  и  се чувствах    ужасно   зле.  -   разказва  композиторът.   27 - годишният  Робърт  излиза  да  се  разходи,   движейки   се   по  същия  маршрут,  по  които  преди  62 години  е  видяна  за  последно   студентката   от   колежа  ,,Бенинтгън    Пола   Уелдън.   Разтоянието  от  хребета   до  колата    е  5 км.  ,,Мога   да  се  закълна,  че    посоката   ми  беше    съвършено  точна  и  че  бях  на  прав  път.  След  5 км  не   видях   нито   колата  си,  нито  познатата  обстановка.  Тогава   падна   бърза  мъгла,   последвана  от  мастиления   здрач  -  припомня    си  той.
Синглей  е  опитен  алпинист  и  се  екипирал  добре.  Обгърнат  от  мрак,  мъжът  вади  от  раницата  си  фенер,  той   се  оказва  счупен. ,,Не  можех   да  се ориентирам  -  продължава  музикантът  -  и реших  да   прекарам  ноща   под  огромен     явор.  Дървото  се  появи  от  нищото,  сякаш  някой  го  нарисува  за  секунди. Излъчваше  безумна,   призрачна   енергия.  Въпреки    това   запазих  спокойствие.    Опитах  да събера  клони  и  суха  трева   за  да запаля  огън.  Беше  твърде  студено  и  влажно.  Ужасът  ме  връхлетя,  когато  в  ръците  ми  се  оказаха  огромни   кости  на  животно.  Оставих  ги  настрани,   исках   да  ги  разгледам   на   сутринта.  Огънят  ме  постопли,  хвърлих  в  него  тетрадките  с   изписани   ноти.  Мислех  само  как  да  оцелея  и да  се върна  при  приятелката  си.  Със   сигурност  тя  се беше  обадила    в  полицията,   но  нокой  нямаше  да ме търси  нощем.  Часовете  минаваха   в  зловеща   тишина.  Надявах  се  щом  Слънцето  изгрее,  да  намеря   верния   път.
Утрото  не  помага   на   Синглей.  Изтощен  и  премръзнал,  той  избира  посока,  за  която  отново  е сигурен,  че  води  към  колата  му.  След  6 км  стига  до  знак,  забраняваш  влизането  с  автомобили,   моторилизирана  екипировка,  делтапланери  и   велосипеди.  Осъзнава,  че  е  близо  до   заслона  Годард,  почти  на  върха  на  планината   Гластънбъри. ,,Бях  сигурен,  че  съм  лагерувал  на  около  четвърт   километър  от  колата.  Вместо  това  се събудих  на  другия  край  на  планинската  верига,  9   или  10 км  от  мястото,   където   си  мислех,   че  съм,  Нямаше  никаква  логика  да  съм  там,    а    и  не  беше  възможно  сомнамбулно  да  съм изминал  такова  разстояние.  Без  да  зная,  носейки   всичките   си  вещи.  Синглей  трябва  да  се  върне  по  обратния  път.  Стига  до  странния   язовир  и  го  подминава,  но  този  път  пътеката  се   е  променила  напълно.
 ,,В    планината  се  научаваш  да  запомняш  всичко,  ако  се  изгубиш,  паметта ти  те спасява.  Нямаше  как  да  не съм забелязал,   чудната   растителност  Или  някой  мести  пътеките  и  сменя  ,,декора  в  планината,  което  звучи  налудничево,  или  нещо  ме  пренесло  на  10 км  разстояние,  докато  съм спял  в  ужасна  мъгла   и непрогледен  мрак  -   зяви    той  на  полицаите  от  щат  Върмонт,  които  след 24 -   часово   издирване  успели  да  го  открият.  Документалистът  и  изследовател  Джоузеф    Цитро  пръв  нарича  мистериозната   зона  ,,Тригълникът     Бенингтън  в  радиоинтервю   през  1992 г.  Според  него  мистериозните  изчезвания  край  планината  датират   още  от  1761 г.  когато  е  основан  град  Гластънбъри   от  Бенинг  Уентуорт,   губернатор  от  колониалната   ера   на   Ню  Хемпшир.

От  онези  времена  се  пазят  разкази  за  тайнствени  светлини  и  непоносими  звуци,   които   кътнели  на  километри   и  хвърлели  в  ужас  живи  и  мъртви.  Гробовете  сияели  нощем.  Местните   пропадали  в  непроходимите   гори.  Индианците  избягвали  да  ловуват  и  не  искали  да  се  заселват  наблизо.  Вместо  това  погребвали  мъртвите  си  тук.  Вярвали,  че  пръстта   и водата  са  прокълнати,  защото  над  тях  се  събирали  ,, четерите   вятъра.   И  че  омагьосаните  скали  поглъщали  живите,  хранейки  се  с тяхната   енергия,   Зоната  е  известна     и  с  многото   снимки  на    НЛО,  както  и с мотстера  си   Бенингтън.  Криптоолози  и  биолози  организират  експедиции,  предполагайки,   че  тои  е от  легендарния  хуманоид   Саскуоч  ,  Голямата   стъпка.   от  40 - те  години  на  ХХ в. районът  доби  още по -  печална  слава  с  изчезването  на  няколко  души,   включително  и     Пола  Уелдън.  Помислете  си  толкова  много  страности  на  едно  място - обобщава   Цитро.  18 - годишната  второкурсничка   Пола  Джийн   Уелдън  не  се  завръща  никога  от  разходката  си  по  туристическия   маршрут  ,,  Дългия   път.  Датата  е   1  декември  1946 г.   Полицията  претърсва  участъка  между   шосе  - 9    на  щат  Върмонт  в   Уудфордската  котловина,  няколко  колометра  източно  от Бенингтън  и планината    Гластънбъри.   Не  е  намерена  и  следа  от   Пола,  която  е  четвъртата   дъщеря  на  индустралния  инженер  и  дизайн  Улям  Арчибалд   Уелдън.   Момичето   изоставя   групата   си  и  поема  към  местност,  която е   познавала  отлично. Била  запален   планинар  и  ботаник,  а  по  ,,Дългия  път  е  минавала  десетки  пъти  сама.  Обявена  е за  национално  издирване,  за  което  се  ангажира лично  губернаторът   във   Върмонт .    Ърнест    Гибсън.  В  операцията  се включват  ФБР  и  щатската  полиция  на   Ню   Йорк  и  Кънектиктът  с  хеликоптери  и  самолети.  На  помощ  са  извикани  и  ясновидци.  Екипът   наброява  1000  души  те  преброждат  над  109 364 декара.  Търсенето  и  продължава  до  1956 г.  когато  е съставен  смъртния   й  акт,  въпреки  че  тялото  й не е намерено.
Между 1942  г.  и 1950 г  .  в  сектора,  където изчезва  Уелдън,   се  губят  най - малко 4 - ма   души.
В ,,  Триъгълника  Бенингтън  се  носели  слухове  за  какво  ли  не  -  от  кръстосващ  пустошта  сериен  убиец  до   извънземни,  хищтници,  изкривявания  на  пространство -  времето и отваряне на  проходи  към  други   измерения.


Има   още зловещи места, където продължават да изчезват хора



Горното езеро – за най-голямото езеро в Северна Америка, което се намира на границата между САЩ и Канада, се говори, че никога не се отказва от своите мъртъвци. Над 200 кораба са потънали във водите му. Силни бури издигат на повърхността му 9-метрови вълни. Много кораби са изчезнали безследно.

Магистрала 16 – отсечката от магистрала „Йелоухед” в Канада е известна с мистериозното изчезване на най-малко 18 жени. Първият известен случай е с Моника Игнас, която потънала вдън земя през 1975 година. Нейното тяло е открито, за разлика от тези на много други млади момичета.

Бермудският триъгълник – най-известната „черна точка” на земята е обвита в мистерия и купища истории за изпарили се кораби и самолети. Сред най-известните случаи е от 5 декември 1945, когато два американски бомбардировача „угасват” от радарите по време на обикновено учение.

Мичиганският триъгълник – поредната мистерия с геометрично име придобива мрачна слава през 1891 година, когато шхуната „Томас Хън” със 7 души на борда попада в нея и повече не се връща. През 1921 година пък корабът „Роса Бел” е открит да се носи по водата без своите 11 души екипаж. Американски самолет с 58 пътници изчезва там през 1950 г.

Американските национални паркове – националните паркове на САЩ се простират на 339 млн. дка площ, покрита с гори, пустини, планини и др. Те са мястото, на което за последно са видени стотици хора – по последни изчисления над 1100. В много от случаите туристи изчезвали внезпано буквално пред очите на своите придружители.



Няма коментари:

Публикуване на коментар