Звездни Цивилизации

петък, 11 март 2016 г.

КОСМИЧЕСКИТЕ СПАСИТЕЛИ





Защо през последните сто години на Земята не е паднал нито един метеорит, който би могъл да застраши живота на човечеството?

Защо ядреният облак по време на аварията на японската атомна централа Фукушима внезапно спря именно в този момент, когато катастрофата можеше да приеме планетарен мащаб?

Защо кометите, които се носят срещу Земята, противно на всички закони на физиката, изведнъж променят траекторията си и заобикалят нашата планета?

Някои учени предполагат, че нашата планета има свой междугалактически ангел-пазител. Някои смятат, че това е някакъв неизвестен на науката закон за запазване на живота, други подозират в такъв алтруизъм извънземни цивилизации.

Кой пази нашата планета в Космоса?

24 март 1993. Сътрудниците на Паломарската обсерватория в Калифорния направиха невероятно откритие. Учените откриха, че към нашата Земя с огромна скорост се носи гигантска комета. Според изчисленията тя трябва да достигне Земята и да унищожи всичко живо на планетата. Но се случи нещо невероятно. Когато кометата се приближи към Юпитер, някаква неизвестна сила сякаш я отби от нейния курс. Кометата се вряза в Юпитер и се разпръсна на парчета, което напълно противоречи на известните ни закони на физиката.

Според изчисленията на учените, преминавайки покрай Юпитер, покрай неговото гравитационно поле, тя трябваше да получи ускорение и да се насочи към Земята. Ако тази комета беше паднала на нашата Земя, тя щеше да разруши буквално всичко, това щеше да е истинска катастрофа от планетарен мащаб. Дори Юпитер, който е 317 пъти по-тежък от Земята, едва не се измести от орбитата си от бомбардировката от обломките на тази комета. Тези обломки оставиха в атмосферата на Юпитер огромни петна, които отлично се виждат в телескопите и сега. Някои от тях по размер са по-големи от цялата ни планета. Учените изчислиха, че ако кометата се беше врязала в Земята, мощността на удара щеше да се равнява на 500-мегатонна ядрена бомба. Такъв взрив просто щеше да разкъса нашата планета на дребни парчета.

Защо огромната комета така и не достигна Земята? Защо тя, нарушавайки законите на физиката, измени курса си? Какво е това – случайност, съвпадение или на земляните просто им провървя? Много изследователи са уверени: цялата работа е там, че нас ни следят и много искат да помогнат на човечеството да се съхрани.

11 март 2011 г. На 70 километра от източното крайбрежие на японския остров Хонсю става земетресение с мощност 9 степен по скалата на Рихтер, най-силното в цялата история на Япония. Центърът на този разрушителен подземен трус е в Тихия океан, на дълбочина 32 км под нивото на морето, затова той предизвика мощно цунами. Огромната вълна след 10 минути достигна остров Хонсю, най-големия от архипелага. Много японски крайбрежни градове просто бяха измити от лицето на земята.

Но най-страшното стана на следващия ден, 12 март. Сутринта, в 6.36 ч. избухна първият реактор на атомната централа Фукушима. Започна изтичане на радиация. Още същия ден в епицентъра на взрива пределно допустимото ниво на замърсяване беше превишено 100 000 пъти!! На следващия ден трагедията изглежда съвсем необратима. Избухва вторият блок. Радиолозите са уверени -  след такива огромни изтичания заразено трябва да се окаже едва ли не цялото земно кълбо. На 19 март, само една седмица след първия взрив, първата вълна на радиацията достигна бреговете на САЩ. И според прогнозите радиационните облаци трябваше да покрият територията на Америка, а след това да продължат по-нататък. Но това не се случи. Мнозина в този момент повярваха, че катастрофата от световен мащаб беше избегната само благодарение на намесата на някакви нечовешки, а по-точно казано на извънземни сили.

Анна Ажажа, изследовател на аномални явления:

“Тези, които са с по-висок разум от нас, водят много точен отбор. Те ни помагат като истински учители. От тяхна страна няма някакви агресивни действия по отношение на човешката цивилизация, само твърд контрол, специално насочен към понижаване на радиацията, иначе катастрофата щеше да е много голяма ...”

Тази версия  звучи като фантастика, като приказка. Но ако проследим количеството на аномалните явления, които в онези дни наблюдаваха жителите на Япония, можем да направим поразителен извод: количеството на наблюдаваните НЛО беше по-голямо, отколкото през последната половин година в целия свят. Стотици японци заснеха с фотоапарати и на видео неидентифицирани светещи обекти в небето. Ето един от тези удивителни видеозаписи. Той е направен от жители на град Окунама до АЕЦ Фукушима на 16 март, т.е. два дена след като реакторите на централата престанаха да се взривяват. На кадрите отчетливо се виждат цяла група светещи сфери, не по-малко от десет. Може да се види как те синхронно се преместват в пространството.

Александр Семьонов, изследовател на аномални явления:

“Когато започват много силни планетарни катастрофи – вулкани, земетресения, наводнения и пр., се появяват НЛО. Във Фукушима НЛО бяха фиксирани неведнъж, а няколко пъти, и това бяха групови полети.”

Ето и друг любителски запис, направен 15 дена след аварията във Фукушима. Вижда се цяла флотилия светещи обекти, които се движат отначало над крайбрежието, а след това се придвижват плътно до разрушените блокове на централата и застават над тях. Изследователите са абсолютно уверени: радиационният облак, неочаквано за еколозите и въпреки прогнозите на синоптиците се разсея само благодарение на дейността на тези странни обекти в небето.

 Александр Семьонов:

“Една серия просто ме порази, защото в други  случаи скептиците можеха да кажат, че това са китайски фенери или са пуснати някакви въздушни балони с апаратура, която мери радиацията, и се придвижват бавно като някакво ято. Но ето един сюжет, когато НЛО летят точно хоризонтално, стройно, с равни интервали между тях, и това са 12 броя. И после от този строй като по заповед се отделят три обекта, пикират надолу и после се връщат обратно в строя, всичко това напомня маневри на някаква ескадрила.”

Разбира се, това е само версия. Хората, които изказват подобни предположения, могат да бъдат обвинени в това, че много им се е развинтила фантазията. Тези, които виждат НЛО, могат да бъдат отнесени към хората с разклатени нерви, склонни отвреме навреме да смятат халюцинациите си за
НЛО.

Но ако се замислим, възникват много въпроси, например: защо за последните сто години в Земята не се е врязал нито един голям астероид или метеорит? Последното сериозно стълкновение е станало през 1908 г. Тогава на територията на Русия близо до река Подкаменна Тунгуска паднал огромен метеорит. Съдейки по останалите на повърхността на планетата повреди този взрив е съответствал на 40-мегатонен тротилов еквивалент. При това космическият камък не е нанесъл почти никаква вреда, той е паднал в затънтен район на Сибир. А ако беше паднал 100 км по-на юг, можеше да предизвика много силно земетресение, защото тогава неговият взрив щеше да стане близо до границата на сибирската платформа и това неизбежно би довело до повишаване на сеизмичната активност. Сибир щеше да бъде обхванат от земетресения с магнитуд не по-малко от 7 степен. Излиза, че на нас отново ни е провървяло. Или може би някой ни спасява?

Александр Семьонов:

“...Космическите сили ни наблюдават и по някакъв начин ни пазят от някакви силни катаклизми или от самите нас, в продължение на цялата ни история..."

След Тунгуския нас можеха да ни убият още стотици метеорити и обломки от астероиди. Но всички те кой знае защо преминаха покрай нас. Например на 29 септември 2004 г. огромен астероид мина покрай Земята само на 6000 км. В мащабите на Космоса това е просто нищожно разстояние. Ако той беше само малко по-близо, щеше да бъде привлечен в атмосферата на Земята, щеше да се загрее до невероятна температура и да се превърне в грамаден пламтящ снаряд. Такъв камък е достатъчен, за да изтрие всеки от континентите на нашата планета.

5 години по-късно, на 2 март 2009 г., на опасно разстояние покрай Земята прелетя още един астероид. Размерите му не бяха големи, приблизително 35 метра. Както изчислиха учените, от този астероид, ако беше паднал на Земята, щяха да останат повреди като от Тунгуския метеорит. Само че той се канеше да се приземи в Париж. Ако това се беше случило, центърът на Париж щеше да се превърне в огромна яма. Но на разстояние 980 000 км от нашата орбита небесният камък неочаквано за астрономите започна да променя траекторията си и Париж оцеля.

Ланс Бенер, инженер от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА:

“В сравнение с този камък Земята се движи много бавно и този астероид буквално мина покрай нас, със скорост 100 000 км/ч. Ако се беше врязъл в Земята, това щеше да е убийствено...”

Малко по-рано, на 3 юли 2006 г., астрономите отново се опасяваха от настъпване на апокалипсис. Отдавна наблюдаваният от астрономите и класифициран като потенциално опасен астероид ХР14 също се отклони от курса си, който беше насочен точно към Земята. На разстояние 432 км скалата с размер 900 метра се отклони настрани към Космоса. Учените твърдят: този списък може да бъде продължен още и още... Защото приблизително веднъж на две години Земята се оказва под прицела на грамадни небесни тела ...

Ланс Бенер:

“С помощта на големи телескопи ние можем да видим грамадни астероиди. Но с днешната техника ние по никакъв начин не можем да им въздействаме ...”

Просто е невероятно, дори по теорията на вероятностите, че Земята досега не се е сблъскала с нито един такъв космически камък. Това не само поразява. Това ни кара да повярваме в това, че някакви тайнствени сили може да ни следят и да пазят нашата малка и беззащитна планета. Но ако това е така, кой може да е това? И къде може да живеят тези космически спасители? Астрофизиците предполагат, че те са някъде много близо до нас.

Много по-важно е друго. Ако внимателно анализираме статистиката на аномалиите, ще се изясни: всеки път, когато у човечеството са възниквали проблеми, всеки път, когато то е трябвало да изчезне от лицето на земята, в епицентъра на катастрофите и авариите, в най-опасните места, са се появявали загадъчни светещи обекти.

 През нощта на 20 срещу 21 март 2010 г. започна изригване на вулкан в Исландия. Този вулкан е толкова малък, че даже няма собствено име и се нарича с името на покриващия го ледник. Никой не е очаквал, че това джудже може да причини толкова проблеми. Първото и, както се оказало после, най-безвредното последствие станало изхвърлянето на облак вулканична пепел. Заради това авиотранспортът в цяла Северна Европа беше нарушен.

Но главните трудности започнаха по-късно. Започна да се разчупва ледникът. Появиха се пукнатини от 300 метра до километър. Ледникът започна бавно да се топи. Но най-страшното: след повторното изригване след 3 седмици околната температура се повиши толкова, че причини топенето на близките реки и тяхното ниво се повиши с един метър. Поради опасност от наводнение започна евакуация на жителите от южната част на страната.

 Сеизмолозите регистрираха всеки ден нови трусове в зоната на бедствието. Те не бяха силни, от 2 до 4 степен, но точно такова поведение беше много добре познато на сеизмолозите. Те заявиха, че Европа е на границата на небивало бедствие. Малкият вулкан всеки момент ще разбуди намиращия се на 20 км от него вулкан Катла. Именно така се е случвало по-рано. Изригванията на този малък вулкан винаги са предшествали изригванията на Катла, който е огромен и много по-активен. Ако това се беше случило този път, последствията щяха да са непоправими.

 Катла е изригвал няколко пъти за последните хиляда години и всеки път това е ставало след изригване на малкия вулкан. Катла е висок 1500 метра, а диаметърът на кратера му е 10 км. Дори при слаба активност горещата магма има такава повърхност, че неизбежно нагрява атмосферата с няколко градуса.

 През 2010 г. геофизиците очакваха много по-мощно изригване, отколкото последния път през 1918 г., когато неговото изригване беше признато за най-мощното за 20-ти век. Тогава много дни небето оставало черно от пепел, а немислими обеми вода от разтопилите се ледници смъквали снега от планините и го завличали в океана, превръщайки го в айсберги. По обем наводнението било сравнимо с обема на всички реки по света, взети заедно, а изхвърлянето на пепел в такова количество предизвикало изменение в състава на атмосферата, която станала по-плътна. Слънчевите лъчи практически не достигали до повърхността на земята, особено в Северна Европа. Това довело до захлаждане и половината от реколтата по света била загубена.

Прогнозата за развитието на събитията през 2010 г. била просто шокираща.

 Джей Милер, вулканолог:

 “По нашите прогнози изригването на Катла през 2010 г. щеше да е приблизително 6 пъти по-силно от изригването му през 1918 г. “

 Ако това се беше случило, югоизточната част на страната щеше да бъде пометена от поток, по обем 2 пъти по-голям от обема на водата в най-широкото място на Амазонка, около 400 000 куб. метра в секунда. Крайбрежните страни в Северозападна Европа също щяха да се окажат заляти.

 На 16 април височината на стълба от пепел достигна абсолютен рекорд - 13 километра! Пепелта започна да попада в стратосферата и да се разнася по цялата планета. Тя достигна дори Приволжието на Русия. Жителите на исландските острови спешно започнаха да се готвят за евакуация. Изглеждаше, че катастрофата не може да се избегне.

 И изведнъж става съвсем неочаквано чудо. На 18 април стълбът от дим и пепел става почти наполовина по-нисък. От 13 той спада на 8 километра. Удивително, но именно в този  ден, когато се случило това, очевидци фиксирали над страшния вулкан странни светещи обекти. Вижте тези снимки – на тях се виждат обекти, летящи около стълба от пепел...

 А на тези кадри отчетливо се вижда обект, който се движи право над кратера, на височина около 2 километра. Той е заснет сутринта на 16 април 2010 г. Излиза, че моментът на появяване на странните обекти в небето съвпада със спадането на активността на бушуващия вулкан. Много изследователи оцениха тези кадри като доказателство за това, че за избягването на катастрофата може би са изиграли роля НЛО. Невъзможно е да се каже дали тези събития са свързани директно, но след два дена вулканът вече стихна.

 Александр Семьонов:

 “При всички големи събития на Земята, при които се отделя или може да се отдели голямо количество енергия, се появяват НЛО.”

 Както говорят изследователите, такива примери за участието на НЛО има огромно множество. Какво е това? Неизвестни на науката физически явления? Фалшификати на шегаджии и мистификатори? Или може би наистина това са извънземни кораби? Може би някой наистина се грижи за нас и с всички сили ни защитава от техногенни, природни и космически катастрофи?

 Александр Семьонов:

 “Тези цивилизации, които са ни задминали технологично, безусловно са по-хуманни, напреднали, духовни, по-добри, иначе те биха се самоунищожили и не биха дорасли до нивото, когато могат да усвояват просторите на Космоса и времето...”

 Неотдавна учените получиха косвено потвърждение на тази хипотеза. През август 2004 г. руска изследователска експедиция начело с Юрий Лавбин извърши изследвания в долината на река Подкаменна Тунгуска - на мястото, където е паднал Тунгуският метеорит. Геолозите успяха да открият съвършено невероятен артефакт – няколко парченца странна сплав. Някои от металите на тази сплав така и не бяха идентифицирани. Повторните анализи също не дадоха резултат. Част от компонентите не приличаха на нито един от химическите елементи, които се срещат на Земята. При това се оказа, че намерените парчета имат просто невероятни физически свойства. По здравина тази сплав само малко отстъпва на титана, по твърдост превъзхожда волфрама. При това е много лека – толкова, че голям самолет, изработен от тази сплав,  може да бъде повдигнат от всеки човек!

 Анна Ажажа:

 “Когато нашите изследователи започнали да изучават материала, от който са направени тези обекти, оказало се, че това са сплави, които не могат да бъдат направени на Земята. Това са други технологии, каквито няма на Земята.”

 Откъде са се появили тези удивителни парченца под слоя растителност в Сибир?  Предположението, че сплавта се е получила от само себе си в резултат от взрива на мястото на падането на Тунгуския метеорит, беше отхвърлено. Защото никога, нито в една точка на света, на местата на падане на метеорити не е открито нищо подобно.

 Ако размислим, къде може да се използва тази сплав, то на ум ни идва фантастична версия – такава сплав може да защитава космически кораби, т.е. да се използва в тяхната обшивка. Защото точно тези качества, която има тази сплав, просто са необходими за защита в Космоса, а също при кацането на космически апарати. Но ако това наистина е обшивка на космически кораб, то излиза, че тук, в Сибирската тайга, се е разбил извънземен кораб. И съдейки по това колко трудно е било да се открият тези парченца, защото те са били напълно покрити с растителност, аварията е станала много отдавна.

 Юрий Лавбин, президент на фондация “Тунгуски космически феномен”:

 ”Всичко беше засипано с пръст, отгоре растат големи дървета, храсти, мъх...”

 Юрий Лавбин се занимава с изучаване на Тунгуския феномен повече от 30 години. И сега той е уверен, че вече сме успели да се приближим към разгадаването на случилото се в тайгата. Лавбин успял да пресъздаде веригата на събитията на случилото се, по минути и секунди. За него станало очевидно, че тук се е разбил космически кораб. И, най-главното, това се е случило, когато неговият екипаж се е опитвал да прехване носещия се към Земята Тунгуски метеорит. Тази операция по прехващането трябвало за пореден път да спаси Земята от разрушение. Но героите от Космоса успели само да смекчат удара. При това самите те са загинали.

Но и това не е всичко, което успели да изяснят изследователите, възстановявайки хода на Тунгуската катастрофа. Оказва се, че метеоритът падал  на земята съвсем не така, както е трябвало. Метеоритът летял към Земята със скорост около 60 км в секунда. След като влязъл в атмосферата на планетата, скоростта на камъка започнала да намалява. При това той започнал да се нагрява поради триенето във въздуха. На височина около 12 километра от повърхността на Земята скоростта му намаляла до 40 км в секунда. А 5 километра по-надолу той избухнал и се пръснал на парчета. И най-голямото от тези парчета оставило огромната яма, поваляйки дърветата в района на река Подкаменна Тунгуска. Но такава развръзка съвършено не се връзва с това, което знаем за метеоритите. Работата е там, че тези камъни не се взривяват сами.

 Но, ако метеоритът не е могъл да се взриви сам, значи някой му е помогнал, някой го е взривил? Може би този космически кораб, за който говорят някои изследователи? Може би намерените от експедицията на Юрий Лавбин парченца от неизвестната сплав са доказателство за това? Ако допуснем, че тази версия е вярна, излиза, че пилотите на космическия кораб са постъпили като камикадзе? Но защо те са се пожертвали? Това е можело да се направи само за да спасят земляните. Защото, ако целият метеорит се беше врязал в земята, щетата щеше да е много по-голяма. По предположение на експертите такъв огромен метеорит е можел да унищожи едва ли не цялата територия на Сибир. Нещо повече, ударната вълна от такова стълкновение би обиколила планетата няколко пъти и несъмнено би дошла до места със селища, без още да загуби своята разрушителна сила. И този удар е можел да стане пусков механизъм за много мощни земетресения по целия свят, а те от своя страна биха предизвикали цунами.

 Алън Харис, водещ специалист от Института за космически изследвания на САЩ:

 “Астероид с такива размери, ако беше паднал на Земята, би довел до най-ужасни последствия. Той неизбежно е щял да предизвика изменение на климата. Само от един камък е можело да се стигне до глобално затопляне, или обратно - охлаждане...”

 Разбира се, падането на този метеорит нямало да убие всичко живо на планетата. Но стихийните бедствия са щели да засегнат половината от земното кълбо и са щели да изменят необратимо климата на планетата.

 Излиза, че именно този странен апарат, чиито обломки са намерени в Сибир, е спасил множество животи. Защото когато той се е сблъскал с метеорита, той не само го е разбил на части, но и намалил силата на удара на този камък. Но тези, които са управлявали този летателен апарат, са пожертвали живота си. Но защо? На кого е било нужно да умира заради хората? Ако предположим, че извънземните постоянно ни протягат ръка за помощ и се стараят да направят така, че земната цивилизация да не загине, те трябва да имат мотиви за това.

 Едно от основните обяснения за такова поведение на неземните същества стана следната версия: те ни помагат, защото ние с тях сме роднини. Някои изследователи са убедени: ако ги нямаше тях, нямаше да ни има и нас.

 Анна Ажажа:

 “В древните хроники пише, че някой ни е създал от своята кръв и плът, по свой образ и подобие, за да се възпитаваме тук и да бъдем равни на някакъв по-висш клан. Школата по възпитаване на човешкото съзнание е както и обикновеното училище. Те са създали този свят като наблюдатели, или като контролираща система, и ни следят. Ние не можем да им противодействаме, но можем да се сприятелим с тях.”

Александр Семьонов:

“Ако човечеството се държи неправилно, него го коригират, не му дават да се унищожи окончателно. Във всеки случай се стараят. Това не означава, че това старание е достатъчно. Ние можем да полудеем и все пак да натиснем някакво ядрено копче.”

Във всички случаи някакви извънземни сили продължават да запазват нашия живот. И тяхната грижа за нас продължава векове. Потвърждение на това са множество исторически факти – в летописите се споменава за появяване на някакви същества, има изображения на някакви странни обекти на различни картини... Най-често са ги наричали ангели.

Ангелите са се появявали всеки път, когато се е случвала беда. Например, през зимата на 1811-12 г. в САЩ, на север от град Мемфис, близо до Мисисипи, се случила поредица от силни земетресения. Обикновено тези райони и така страдали от наводнения, но тази зима местните жители направо възприели като края на света. Река Мисисипи потекла много пълноводна, такова мащабно наводнение не е имало дотогава... Тогава жителите разказвали за невероятно събитие. На 12 януари 1812 г. рано сутринта хората излезли от домовете си, защото чули странен звън. Те помислили, че това е тръбата на Архангела, която възвестява края на света. На небето се виждало странно светене и фигури – някои продълговати, някои кръгли, които бавно се движели над хоризонта. Жителите на Мемфис ги нарекли Ангели. Такива масови видения могат да се отнесат към религиозна истерия, но фактът си е факт – след това утро цялото население на града разказвало една и съща история, и това описание много прилича на днешните описания на НЛО. Дали тези ангели от Мемфис са били пришълци, които за пореден път са се опитвали да спасят земляните?

Анна Ажажа:

“Свидетелства за такива същества се срещат и в европейски летописи, а също в летописи на Япония и Китай. В руски летописи се споменава, че през 1716 г. над Петербург имало битка между два огромни облака, с мълнии, с градушка, с комети наоколо. В летописи от средните векове се срещат описания на най-различни небесни обекти - зигзагообразни, с формата на пура, чинии, дискове. Това, което виждаме днес, го е имало и през средните векове."

Дори ако човечеството постоянно се намира под шапката на по-разумни и по-развити същества, чиято основна грижа е оказването на спешна помощ, все пак не трябва да забравяме, че спасението на давещия се е дело на самия давещ се. Защото в един момент, когато за пореден път се заиграем с ядреното оръжие, когато отново изпуснем някоя атомна централа или разлива на нефтено петно, можем да не успеем да дочакаме Космическата Спасителна служба, колкото и да бърза тя да ни дойде на помощ...

Която и да е тази благородна сила, която пази нашата планета и от космически бедствия, и от нас самите, добри извънземни или непознати закони на Вселената, ясно е едно - Космосът е много по-мъдър от нас и по-сложен от нашите представи за него. Впрочем, това не означава, че можем да продължаваме безнаказано да правим поразии в нашия общ земен дом...

Няма коментари:

Публикуване на коментар