Откритие в алжирската пустиня: Дали археологът Антоан Белмар е разкрил следи от неизвестна древна цивилизация?

През 1873 г. френският археолог и езотерик Антоан Белмар предприема пътуване до Алжир – територия, която по онова време е под силно влияние на френската колониална администрация. Макар да се представя като археолог, истинската му цел е далеч по-необичайна: да открие доказателства за съществуването на техномагически реликви, оставени от забравени цивилизации. Белмар е отстранен от Френската академия на науките заради своите нестандартни възгледи, но това не го спира. Напротив – той решава да действа самостоятелно, воден от легенди, неофициални карти и лична убеденост, че древните са оставили следи, които чакат да бъдат разкрити.

След пристигането си в Алжир, Белмар вербува няколко млади французи и започва да събира сведения от местните жители. Месеци наред той обикаля селища, разговаря с възрастни хора и търси указания за пещери, руини или странни образувания в пустинята. Един ден получава информация за място, покрито със златисто-бял пясък, където теренът не е равен, а оформен от хълмове – нещо необичайно за региона.

С помощта на петима наети работници, Белмар се отправя към мястото. Разкопките започват привечер, когато слънцето вече не изгаря кожата. Скоро откриват зидария, която не прилича на естествена формация. На сутринта става ясно – това са мегалитни блокове, подредени с прецизност, която не може да бъде случайна. По някои от тях се виждат символи, напомнящи на древни писмени системи, но непознати за съвременната археология.

В продължение на седмица екипът разкопава няколко структури, които изглеждат като жилищни постройки. Белмар е разочарован – очаквал е храм, гробница или нещо по-внушително. Но търпението му е възнаградено. След около месец получава известие, че е открит проход към подземна камера. Докато слизат, пустинята ги връхлита с мощна буря. Палатките са отнесени, пясъкът запълва въздуха, и всички са принудени да се укрият в подземието.

Там Белмар открива нещо, което променя всичко. Стените са покрити с барелефи, изобразяващи сцени, които той разпознава от една от картите, закупени на черния пазар. Стълбите, макар изкривени от времето, все още са проходими. Групата се озовава в зала с два реда колони и заоблена конструкция, наподобяваща древна инсталация. В нея има вдлъбнатини, сякаш предназначени за съхранение на специфични предмети.

Белмар опитва да активира механизма – добавя пясък, вода, камъни – но нищо не се случва. Зад инсталацията се намира огромен кръгъл мегалит, който очевидно блокира пътя напред. Изследователят предполага, че ако устройството бъде активирано, мегалитът ще се премести, разкривайки нова камера. Но без необходимите компоненти, това остава недостижимо.

След завръщането си във Франция, Белмар посвещава следващите 26 години на изучаването на езотерични текстове, митове и легенди от Северна Африка. Според него, липсващият елемент е кристал – не обикновен минерал, а артефакт, способен да обедини биополето на човека с древни енергии. Тези кристали, според езотеричните учения, са били използвани за отваряне на портали, активиране на механизми и комуникация с други измерения.

Белмар вярва, че цивилизацията, която е построила подземния комплекс, е съществувала преди Потопа – техномагическа култура, която е владеела както материята, така и енергията. Той твърди, че символите по стените не са просто декоративни, а представляват код – език, който може да бъде дешифриран само чрез синхронизация с кристала.

Въпреки усилията си, Белмар никога не успява да намери такъв кристал. Нито в Алжир, нито в други региони, които посещава. Но неговите записки, карти и дневници остават. Те вдъхновяват ново поколение изследователи, които не се страхуват да търсят отвъд границите на официалната наука.

Днес, повече от век по-късно, откритието на Белмар продължава да предизвиква спорове. Някои го смятат за фантазьор, други – за пионер. Но едно е сигурно: в алжирската пустиня има място, където пясъкът крие тайни, които чакат да бъдат разкрити. И може би, някъде там, под древните мегалити, все още пулсира енергията на една изгубена цивилизация.