Залата под планината: Барелефи на божества и вимани – фантастичната история на Мехтаб Гупта

В сърцето на Западен Хиндустан, сред недостъпните планински вериги, се крие тайна, която малцина са видели, а още по-малко са осъзнали. Историята, разказана от индийския изследовател и писател Мехтаб Гупта, звучи като легенда, но носи в себе си усещане за нещо по-дълбоко – нещо, което надхвърля границите на познатото. Това е разказ за древна зала, скрита под планински масив, където времето каквато е спряло, а камъкът е запечатал спомени от епохата, в която боговете са летели.

Началото: буря, пролом и откритие

Всичко започва с природно бедствие. Силен ураган, придружен от гръмотевици и проливен дъжд, удря планински район в Западна Индия. Скална маса се срутва, разкривайки необичайна дупка с диаметър около 30 метра. Районът е рядко населен, но инцидентът е докладван на властите, които изпращат екип от специалисти. Сред тях е и Мехтаб Гупта – човек с дългогодишен интерес към древните структури и митологията.

Спускането в пролома е трудно – корени, камъни, глина. Но на дъното се открива нещо неочаквано: гигантска кухня, наподобяваща хангар, с височина над 50 метра. Стените са гладки, почти полирани, които веднага пораждат съмнения относно естествения произход на структурата.

Барелефите: богове и летящи машини

Най-голямото удивление идва, когато една от стените разкрива барелеф – изображение на божество, което управлява летателен апарат. Вимана. Древните индийски текстове – „Рамаяна“, „Махабхарата“, „Виманика Шастра“ – описват тези машини като превозни средства на боговете, способни да се движат през въздуха, водата и дори пространството.

Но тук, в тази зала, виманите не са просто мит. Те са изобразени с детайли, които надхвърлят художествената стилизация. Барелефите показват сцени на пътуване между звезди, взаимодействие с други измерения и дори схеми, наподобяващи технически чертежи. Това не са просто религиозни изображения – това са свидетелства за знание, което не би трябвало да съществува в древността.

Каменни вимани: реплики или реликви

В дълбините на залата са открити структури, наподобяващи вимани – многостепенни, с куполи, крила и вътрешни камери. Но те не са направени от метал, а от камък и минерали. Това води до хипотезата, че тези вимани не са били функционални, а реплики – създадени от хората в чест на боговете, които някога са ги използвали.

Мехтаб Гупта предполага, че след като боговете напуснаха Земята, хората започнаха да изграждат подземни храмове, където да съхранят спомените за тях. Каменните вимани били символи на почит, а барелефите – визуални архиви на космическите пътувания.

Златната вимана: обратна точка

Истинският обрат настъпва, когато изследователите откриват зала, скрита зад каменна преграда. В нея се намира вимана, направена от златен метал – не камък, не бронз, а нещо, което блести със собствената си светлина. Вътре има механизми, които никой не може да каже. Не е ясно дали това е оригинален летателен апарат или изключително детайлна реплика, но впечатлението му променя всичко.

Властите се намесват. Районът е затворен, достъпът – ограничен. Информацията – класифицирана. Мехтаб Гупта успява да запази бележки, но повечето данни остават недостъпни за обществеността.

Вимане: мит или технология

Виманите са описани като превозни средства, способни да се движат със собствена скорост, да се издигат вертикално, да се телепортират. Според някои текстове те са използвани за войни между боговете, за пътувания до други светове, дори за експерименти с времето. Официалната наука открива твърде твърдения като митология, но откритията в залата под планината поставят нови въпроси.

Ако виманите са били реални, каква технология са използвани? Как са били управлявани? И най-важното – откъде са дошли?

Заключение: между легендата и възможното

Историята на Мехтаб Гупта може да бъде просто литературен разказ. Може би е плод на въображение, на желание да се свърже древното с модерното, мистичното с технологичното. Но тя носи нещо повече – напомняне, че светът е пълен с тайни, които чакат да бъдат открити.

Залата с барелефи, виманите от камък и златото, боговете, които пътуват между измеренията – всичко това може да е част от една по-голяма картина. Картина, която човечеството започва едва да разпознава.

А дали някъде под земята, в недрата на планините, все още има вимана, чакаща да бъде събудена – това е въпросът, който остава отворен. И може би, един ден, отговорът ще дойде не от науката, а от самата Земя.