Подземните същества и древната защита на Африка: Фолклорът на Тогоанската република

Африканският континент е пропит с легенди, които надхвърлят границите на рационалното. Сред тях особено място заема фолклорът на Тогоанската република – малка, но културно богата страна, разположена в западната част на Африка. В сърцето на нейните устни предания се крие една необикновена история: разказ за подземни същества, които не само са съществували, но са спасили човешки животи в древността.

Тази история не е изолирана. В различни краища на света – от Перу до Виетнам, от Камбоджа до Еквадор – съществуват сходни разкази за срещи с мистериозни същества, които се появяват от земните недра. Те не са просто митологични образи, а фигури, които се повтарят с удивителна последователност в култури, които никога не са имали контакт помежду си. Това поражда въпроса: дали тези същества са реални, или са колективен спомен от нещо, което човечеството е преживяло в далечното минало?

През 1984 г. съветският етнограф Алексей Дерягин предприема пътуване до Тогоанската република. Неговата цел не е да събира научни данни, а да изслуша и запише приказките на местните племена. За него тези разкази не са просто фолклор – те са свидетелства. И в Того той открива една от най-загадъчните истории, която ще го съпътства до края на живота му.

Според местните, в прериите на Того се намира скала, в която е издълбана древна пещера. Хората я използвали като убежище в трудни времена – по време на природни бедствия, конфликти или глад. С течение на времето, когато животът станал по-спокоен, пещерата била изоставена. Но при всяка заплаха, хората се връщали там, вярвайки, че тя пази нещо повече от каменни стени.

Един ден, обаче, започнали да изчезват хора – мъже, жени, деца, дори воини. Никой не се връщал. Вождът на племето забранил достъпа до пещерата, но синът му, смел и решителен, решил да се противопостави. Той влязъл сам, за да унищожи предполагаемия звяр. И никога не се върнал.

Тогава вождът събрал най-силните воини и заедно навлезли в дълбините. Това, което открили, не било звяр, а същество, което не приличало на нищо познато. То било с форма на бъчва, рошаво, с едно око, разположено на върха на тялото. Без да издава звук, то завладяло съзнанието на всички и ги повело към централна зала. Там били всички изчезнали – живи, здрави, нахранени и спокойни.

Изведнъж земята се разтресла. Отгоре се чул грохот, сякаш самата планета се разцепва. Съществото изчезнало, а мъглата се разсеяла. Когато хората излезли на повърхността, светът бил променен – всичко горяло, природата била унищожена. Но племето било спасено. Пещерният обитател ги бил защитил от катастрофа, която никой не разбирал напълно.

Вождът се обърнал към върховния шаман, за да разбере какво е това същество. След ритуал, шаманът заявил, че това не е дух на предците, а обитател на подземния свят. Според него, преди много време, предците на племето спасили прародител на това същество. И сега, в знак на благодарност, то спасило техните потомци.

Тази история, макар и древна, не е забравена. Местните жители вярват, че пещерата и скалата все още съществуват, скрити някъде в Того. Никой не знае точното им местоположение, но споменът за тях е жив. Алексей Дерягин, след като записал разказа, открил сходни истории в Ангола и Замбия. Това подсказва, че подобни същества може би са били част от по-широка реалност, споделена от различни африкански народи.

Африка, преди да бъде разделена на държави, е била единен културен и етнически център. Историите са се предавали устно, от поколение на поколение. И макар да няма материални доказателства, логиката на разказите, тяхната последователност и емоционална сила подсказват, че нещо се е случило. Нещо, което е оставило отпечатък в колективната памет.

Може би подземните същества не са просто мит. Може би те са част от една по-дълбока реалност, която човечеството е забравило. А може би, в моменти на крайна нужда, те отново ще се появят – не за да властват, а за да защитят. Защото понякога спасението идва от най-неочакваното място. И понякога, под земята, се крие не ужас, а надежда.