Спомените от друга планета: Историята на Роксана и регресивната хипноза, която разкри нещо необикновено

В света на необяснимото понякога се появяват истории, които ни карат да се замислим дали реалността, която познаваме, е единствената възможна. Една такава история започва през 2004 г. във Варна, когато в семейството на Роси и Ивайло Петкови се ражда момиченце на име Роксана. Още от най-ранна възраст тя показва признаци на изключителна интелигентност – на три години вече чете свободно, а на четири родителите ѝ я записват в училище. Учителите я описват като блестяща ученичка, макар и понякога отегчена от стандартните уроци.

Но зад тази необичайна дарба се крие нещо още по-странно – Роксана твърди, че си спомня живот на друга планета. Не като сън, не като фантазия, а като реални, живи спомени. Тя говори за свят, много по-красив от Земята, където няма болести, войни или разделения. Там хората живеят в хармония, а знанието се предава чрез плодовете на специално дърво – Дървото на мъдростта. Според нея, този свят е преминал през период на разрушение, но успял да се обедини и да се възроди.

Родителите ѝ, макар и притеснени, не отхвърлят думите ѝ. Те я наблюдават как вечер се измъчва, опитвайки се да си спомни повече. Посещенията при психолози не дават резултат – никой не може да обясни как едно дете на толкова ранна възраст може да говори с такава яснота и дълбочина за свят, който не съществува в нашите карти.

На седем години Роксана настоява да премине през регресивна хипноза – метод, използван за достъп до дълбоки слоеве на съзнанието и спомени от минали животи. Родителите ѝ се свързват с професор Лазар Найденов, специалист в областта. Той е скептичен, но решава да опита. През 2012 г. провежда сеанс, който променя всичко.

По време на хипнозата Роксана описва сцени на разрушение – родната ѝ планета е нападната, Дървото на мъдростта гори, а цивилизацията ѝ е на ръба на унищожение. Тя вижда как малцина успяват да избягат чрез звездни порти и космически кораби, но самата тя остава – свидетел на последните мигове на своя свят. След това, по неясен начин, душата ѝ се прехвърля в тялото на момиче на Земята.

Когато се събужда, Роксана плаче и прегръща родителите си. За първи път ги нарича „мамо“ и „татко“, признавайки ги като свои истински родители. Спомените от другата планета не изчезват, но вече не са бреме – те са част от нейната история, но не определят настоящето ѝ.

Професор Найденов е категоричен – това не е плод на детско въображение. Спомените са твърде детайлни, твърде емоционално наситени, за да бъдат измислени. Според него, Роксана е пример за феномен, който науката тепърва ще трябва да изследва – прехвърляне на съзнание, миграция на душа, или нещо още по-непознато.

Семейството отказва публичност. Те не искат да превръщат историята си в сензация. За тях най-важното е, че дъщеря им е щастлива, спокойна и приела живота си на Земята. Роксана продължава да учи, да се развива и да живее като всяко друго дете – но с едно необикновено минало, което я прави уникална.

Историята ѝ остава като загадка – не доказана, но и не отхвърлена. Тя е напомняне, че човешкото съзнание може да крие тайни, които надхвърлят границите на нашата планета. И че понякога, в най-обикновеното семейство, се ражда дете, което носи спомени от звезди, които никога не сме виждали.