Градът, който се появи насред джунглата: загадъчната експедиция на Мигел Сантос де Оливейра и теориите за паралелни светове

Историята на човешките открития е изпълнена с необясними събития, които озадачават дори най-рационалните умове. Сред тях се откроява един случай от XVIII век, който и до днес остава загадка за изследователи, историци и теоретици на паралелните реалности. Става дума за португалския пътешественик Мигел Сантос де Оливейра, който по време на експедиция в Южна Америка се натъкнал на град, появил се внезапно насред джунглата – град, който никой преди него не е виждал и който никой след него не е успял да открие отново.

Мигел бил вдъхновен от легендите за Елдорадо – митичния град на златото, който векове наред подбуждал европейските сили към експедиции в непознатите земи на Новия свят. Със своя екипаж, съставен от опитни моряци, картографи и авантюристи, той отплавал към бреговете на Бразилия, решен да открие нещо, което ще промени историята.

След като достигнали континента, групата се установила на живописен бряг, обграден от гъсти тропически гори. Мигел разделил хората си на два отряда, които трябвало да изследват околността. Въпреки усилията, джунглата се оказала непробиваема, а местните племена – недостъпни. Нямало следи от градове, нито от съкровища. Но Мигел не се отказал.

Един ден, докато се движел с малка група през позната местност, той забелязал нещо необичайно – поляна, която не фигурирала на картите. Внезапно звуците на джунглата били заменени от писъци на чайки – нещо невъзможно на километри от брега. И тогава пред тях се разкрило нещо невероятно: град, величествен и чужд, с архитектура, напомняща арабски стил, снежнобели сгради, куполи със златни орнаменти и канали с лазурна вода.

Местните жители на този град били облечени в традиционни бели одежди, говорели на език, непознат за португалците, и гледали с подозрение към мръсните и изтощени пътешественици. Тълпата започнала да се събира, жестовете станали агресивни, а Мигел, усещайки опасността, заповядал на хората си да се оттеглят. Те побързали към арката, през която бяха влезли, и напуснали града.

Но изненадата не свършила дотук. След като напуснали града, те се озовали не в джунглата, а в пустиня – безкрайна, суха, без следа от растителност. Нито картите, нито компасите им давали обяснение. Те се скитали два дни, докато не се върнали в познатото селище. И тогава, сякаш по команда, джунглата отново ги обгърнала, звуците се върнали, а ориентацията им се възстановила.

Мигел и неговият екип се опитали многократно да открият отново града, но без успех. Нито пустинята, нито арката, нито белите сгради се появили отново. Самият изследовател не дал категорично обяснение, но записал подробно всичко, което видял. Тези записки попаднали в ръцете на Дуайт Ливърмор – американски теоретик от началото на XX век, който събирал случаи на необясними пътувания и срещи с непознати светове.

Ливърмор бил убеден, че това е доказателство за съществуването на паралелни реалности – светове, които съществуват едновременно с нашия, но са достъпни само при определени условия. Според него, Мигел и неговата група са преминали през пространствено-времеви портал, който ги е отвел в друга реалност. Градът, който видели, бил част от свят, където цивилизацията се е развила по различен начин – може би по-напреднала, може би по-изолирана.

Теорията на Ливърмор не е единствена. В архивите на Европа, Азия и Америка има десетки подобни случаи – пътешественици, които се озовават в непознати земи, срещат странни същества, виждат градове, които не съществуват на картите. Някои от тях никога не се връщат. Други се връщат, но не могат да обяснят какво са преживели.

Паралелните светове може би не са просто научна фантастика. Може би те са част от структурата на самата реалност – пластове, които се припокриват, но рядко се пресичат. Влизането в такъв свят може да бъде случайно, но последствията – дълбоки. Някои реалности може да са населени, други – изоставени. Някои – мирни, други – враждебни.

Историята на Мигел Сантос де Оливейра остава една от най-ярките и загадъчни в колекцията на Ливърмор. Тя ни напомня, че светът е по-сложен, отколкото си представяме. И че понякога, насред джунглата, може да се появи град, който не би трябвало да съществува. Град, който ни гледа с очи от друг свят. Град, който изчезва, преди да успеем да го разберем.