Телепатичен разговор със Създателя на Вселената: Историята на един контактьор и откровенията за произхода на живота

В света на необяснимото и паранормалното понякога се появяват истории, които надхвърлят границите на въображението. Една от тях е разказът за контактьор, който твърди, че е осъществил телепатична връзка със същество, наричащо себе си Създател на Вселената. Според предадената информация, този диалог е протекъл под формата на въпроси и отговори, като съществото е разкрило подробности за създаването на живота, еволюцията на човека и структурата на реалността.

Началото на контакта: настройване на съзнанието

Контактьорът, жена с опит в медитативни практики, твърди, че е успяла да се настрои на специфична честота, която отваря канал за комуникация с висши същества. След няколко минути на концентрация, тя започва да получава информация – не под формата на думи, а като мисловни импулси, които се превеждат в език чрез нейното съзнание.

Първият въпрос е прост: „Разкажи ми за себе си.“ Отговорът е поразителен: „Имам много имена. Но за теб би било най-подходящо да ме наричаш Създателят.“ Според съществото, всеки обитаем свят има свой куратор – същество, което е инициирало създаването на живота на тази планета.

Произходът на Земята: от хаос към хармония

На въпроса дали е създал Земята, Създателят отговаря, че не е оформил планетата директно, а е отприщил хаос в определено космическо пространство. В резултат на сблъсъци между небесни тела се е формирала звездна система, подчинена на космическа хармония. Земята е оцеляла в този процес и постепенно е развила условия, благоприятни за живот.

„Когато моментът дойде, аз ѝ вдъхнах живот“ – казва съществото. Това не е метафора, а конкретно действие: заселване на биологичен набор, който да започне процеса на формиране на биосферата.

Еволюцията на живота: три цивилизационни вълни

Според Създателя, на Земята са съществували три основни интелигентни цивилизации:

Океанската цивилизация – духовно развита, но неспособна да оцелее при Голямото измиране. Съществото не се намесва, тъй като смъртта на едни видове дава начало на други.

Цивилизацията на влечугите – по-успешна, с изградени градове, но ограничена интелектуално. Те не достигат нивото на съзнание, необходимо за устойчиво развитие.

Човешката цивилизация – най-успешният резултат от експеримента, но с изразена агресия към всички живи същества. Според Създателя, тази агресия може да доведе до самоунищожение, ако не бъде овладяна.

Етични ограничения: наблюдение без намеса

На въпроса какво трябва да направим, за да продължим развитието си, Създателят отговаря, че не може да се намеси. Той наблюдава експеримента, но всяка намеса би нарушила хармонията и би довела до санкции от страна на Абсолюта – висшата реалност, която управлява мултивселените.

„Човечеството трябва само да осъзнае пагубността на своето поведение“ – казва съществото, подчертавайки, че отговорността за бъдещето е изцяло наша.

Произходът на човека: не от маймуните

На въпроса дали хората произлизат от маймуните, Създателят отговаря, че и двете групи имат общ прародител. След разпадането на цивилизацията от интелигентни влечуги, условията на Земята са били променени. Ядрото на разрушена планета между Марс и Юпитер е било поставено в орбита около Земята – това е Луната. Тя е създала нови условия за еволюция, които са довели до появата на човешките предци.

Структурата на реалността: измерения и съзнания

Контактьорът пита как се е родил Създателят. Отговорът е, че съществуват множество измерения – в нашия свят има три, в неговия – 16, а във висшата реалност – 33. Там живеят същества като Абсолюта, които наблюдават мултивселените. Създателят е оформен изкуствено от по-висши същества и самият той не знае как е възникнал Абсолютът.

„Нивото му е толкова огромно и недостъпно, че дори опитът да се разбере съществуването му е невъзможен“ – казва съществото, признавайки границите на собственото си знание.

Заключение: откровение отвъд разума

След края на разговора, контактьорът затваря канала на съзнанието и се връща към ежедневието. Информацията, получена по този начин, остава необяснима, но провокираща. Тя не може да бъде потвърдена научно, но поставя въпроси, които си струва да бъдат обмислени.

Дали това е плод на въображението, телепатичен контакт или нещо друго – не можем да знаем със сигурност. Но в свят, в който границите между реалност и възприятие се размиват, подобни истории ни напомнят, че може би не сме сами. И че животът, който познаваме, е само част от по-голям експеримент, наблюдаван от съзнания, които надхвърлят нашето разбиране.