Три истории за криминални хипнотизатори: когато съзнанието се превръща в оръжие

Хипнозата – древна практика, използвана в терапията, сценичните изяви и дори в криминалните разследвания – понякога се превръща в инструмент за престъпление. Макар мнозина да я възприемат като шоу или психологически трик, съществуват случаи, в които хипнотичната манипулация е била използвана за извършване на банкови обири. Тези истории, макар и редки, разкриват колко уязвимо може да бъде човешкото съзнание, когато попадне в ръцете на хора, които знаят как да го управляват.

Първият случай се случва в Швеция, през ноември 1992 г. В Стокхолм, неназован мъж, скрит зад очила, шал и качулка, посещава четири банкови клона в рамките на една вечер. Във всеки от тях той се приближава до управителя, води кратък разговор от около 20 секунди, след което служителят влиза в трезора и му предава големи суми пари. Никой от останалите служители или клиенти не забелязва нищо необичайно – всичко се случва тихо, без насилие, без аларми.

След четвъртата банка мъжът се качва в сребрист Мерцедес без регистрационни номера и потегля на север. От този момент нататък следите му се губят. Колата не е засечена от камери, не е спряна от патрули, не е открита от екипите за издирване. Сумата, която успява да открадне, се оценява на около 14 милиона долара по днешни стандарти.

Разследването започва веднага. Четиримата банкови управители твърдят, че нямат никакъв спомен от момента на срещата с мъжа. Първоначално това се приема като опит за прикриване, и те са арестувани. Но през 1996 г., след серия от полиграфски тестове, видеонаблюдение и регресивна хипноза, се установява, че са били под въздействието на хипнотична манипулация. Те са освободени, а мистериозният хипнотизатор остава неуловим.

Втората история се развива в Марсилия, Франция, през 1997 г. Млада жена влиза в държавна банка и само за няколко минути излиза с чанта, пълна с пари. Тук не само банковият служител е под въздействие – охранителят и двама полицаи, които я спират по-късно, също изпитват пропуски в паметта. Никой не може да обясни какво се е случило. Колата на жената е открита близо до Монпелие, но самата тя изчезва безследно. Разследването е прекратено поради липса на доказателства и свидетели, способни да дадат достоверна информация.

Третият случай е от Ванкувър, Канада, през 2010 г. Млада двойка – мъж и жена – използват неизвестна хипнотична техника, за да повлияят на шестима банкови служители. Планът им е почти успешен, но бдителни клиенти забелязват нещо странно в поведението на служителите и подават сигнал. Полицията пристига навреме, сградата е отцепена, а двойката е арестувана с две торби, пълни с пари. По време на разпитите те отказват да разкрият метода си. Осъдени са на 18 години затвор. Мнозина се питат дали ще опитат отново след освобождаването си през 2028 г.

Хипнозата, макар и призната в медицината и психологията, остава слабо проучена в криминалния контекст. Тя е способна да заобиколи съзнателната защита на човека, да внуши действия, които той не би извършил в нормално състояние. Въпросът е: какво се случва, когато тази сила попадне в ръцете на хора с престъпни намерения?

В много страни няма конкретно законодателство, което да регулира използването на хипноза в престъпления. Съдилищата рядко се сблъскват с подобни случаи, а доказването на хипнотично въздействие е изключително трудно. Това прави хипнозата опасно оръжие – невидимо, неуловимо, но ефективно.

Тези три истории показват, че хипнозата може да бъде използвана не само за лечение, но и за манипулация. Те са предупреждение, че човешкото съзнание не е неприкосновено. И че понякога най-голямата заплаха не идва отвън, а отвътре – от онези, които знаят как да отключат вратата към подсъзнанието.