Призраци в турбинното отделение: необяснимият инцидент на USS Snook

Историите за паранормални явления на борда на военни кораби не са новост, но малко от тях са толкова подробно документирани и разказани от човек с дългогодишна служба, както случая на Хю Върджил – американски подводничар, служил във ВМС на САЩ от 1958 до 1983 г. След пенсионирането си, Върджил започва да споделя колекция от над 50 странни и необясними инцидента, които са се случили по време на неговата кариера. Един от най-запомнящите се е свързан с подводницата USS Snook и събитията, които се разиграват през 1979 г. в турбинното ѝ отделение.

По това време USS Snook е разположена близо до зоната на влияние на Гуам в Тихия океан. Екипажът е в бойна мисия, а Върджил вече е опитен ветеран с над 20 години служба. Всичко върви по план до 40-ия ден от гмуркането, когато започват да се случват странни неща. Първоначално това са дребни, но тревожни инциденти – предмети изчезват от жилищните помещения, въпреки че са оставени на точно определени места. След това започват да се чуват удари в тръбите на машинното отделение – звуци, които напомнят за удари с железен прът. Проверяващите не откриват нищо необичайно.

Слуховете за „непознати лица“ на борда започват да се разпространяват. Екипажът става неспокоен, отношенията между моряците се влошават. Някои обвиняват другите в шеги, други започват да се страхуват, че нещо наистина необяснимо се случва. Командването е притеснено, но не предприема официални действия – подобни твърдения са трудни за доказване и още по-трудни за приемане в строго дисциплинирана военна среда.

На 53-ия ден от мисията се случва нещо, което променя всичко. В машинното отделение е открита перфектно срязана тръба – сякаш някой е използвал професионален инструмент. По това време целият екипаж е бил събран в жилищните помещения, което изключва възможността някой от тях да е извършил действието. Върджил и още четирима моряци са първите, които виждат повредата. Те са шокирани – не само от самия сряз, но и от факта, че това е направено без никакъв шум, без следи, без свидетели.

Командването решава да засили контрола. От този момент нататък всяко движение на екипажа е строго санкционирано. Но никой не докладва официално за случилото се – страхът от подигравки, от загуба на авторитет, от недоверие е твърде голям. Инцидентът е записан като техническа грешка, въпреки че всички знаят, че това не е вярно.

Два дни по-късно, на 55-ия ден, Върджил преживява най-страшния момент в своята служба. Докато проверява турбинното отделение, той вижда няколко фигури – хора, които не би трябвало да са там. Когато ги извиква, те се обръщат и той осъзнава, че това не са хора. През телата им се виждат детайли от интериора – те са прозрачни, призрачни, неестествени. Ужасен, Върджил заключва отделението – действие, позволено само при наводнение – и се втурва да докладва.

Реакцията на командването е критична. Върджил, въпреки авторитета си, е порицан за действията си. Но той не се разкайва. „Не мислех за младите момчета, мислех само за това да се върна на сушата“, признава по-късно. След завръщането на подводницата в пристанището, Върджил подава молба за прехвърляне – и тя е удовлетворена. Служи още четири години, но никога повече не се връща на USS Snook.

С времето, сред моряците се разпространява мнение, че USS Snook е прокълната. Върджил разговаря с други подводничари, които са служили на нея преди извеждането ѝ от експлоатация през 1986 г. Няколко от тях потвърждават, че са преживели подобни инциденти – странни звуци, необясними повреди, дори видения. В два отделни случая са открити срязани тръби и кабели – точно както през 1979 г.

Историята на Хю Върджил е не просто разказ за призраци. Тя е свидетелство за човешкия страх, за границите на разума, за онова, което не може да бъде обяснено, но не може и да бъде отречено. Турбинното отделение на USS Snook остава символ на тази мистерия – място, където реалността се е разпукала и нещо друго, нещо неземно, е надникнало отвъд.

Дали това са били призраци? Енергийни същности? Психологически халюцинации, породени от стреса на дългото гмуркане? Никой не знае със сигурност. Но Върджил е категоричен: „Това, което видях, не беше човешко. И никога няма да го забравя.“