Светлината над Приволжски: Историята на съветски пилот, спасен от неидентифициран сферичен обект

В историята на авиацията има случаи, които не могат да бъдат обяснени с технически неизправности, човешка грешка или метеорологични условия. Те остават в сянката на официалните доклади, разказвани само в тесен кръг от свидетели, които са преживели нещо, което надхвърля границите на рационалното. Един такъв случай се случва през 1980 г. в близост до летище Приволжски, когато младият съветски пилот Артьом Трошечкин се сблъсква с нещо, което променя живота му завинаги.

Рутинна мисия, необичайно развитие

Артьом Трошечкин, военен пилот втори клас, вече е натрупал близо 500 летателни часа. На този януарски ден той изпълнява тренировъчна мисия – поразяване на фиктивна цел и завръщане по планирания маршрут. Всичко върви по график, докато нещо неочаквано се случва: арматурното табло на самолета спира да реагира. Управлението изчезва, комуникацията с бордовите системи се прекъсва. Артьом незабавно докладва на земята.

Диспечерът, осъзнавайки сериозността на ситуацията, му напомня за възможността за катапултиране. Но Трошечкин отказва. Той вярва, че може да спаси самолета – не просто машина, а „птичка“, с която е изградил връзка, каквато само пилотите разбират. Въпреки усилията му, самолетът остава безконтролен. Височината намалява, времето до удара със земята е по-малко от половин минута.

Появата на светлината

Тогава се случва нещо необяснимо. Артьом съобщава, че вижда сферичен, светещ обект, който се приближава към самолета. По радиото му казват, че няма други летящи обекти в района и го призовават да се катапултира. Връзката се прекъсва. За няколко минути никой не знае дали пилотът е жив.

Но катастрофата не се случва. Ярката сфера, с диаметър около 6 метра, обгръща самолета в сияние. Машината спира да пада, сякаш е хваната в невидим енергиен пашкул. От обекта излиза лъч светлина, който се насочва към гърдите на Артьом. Той усеща топлина в слънчевия сплит – не пареща, а приятна, успокояваща.

Сканиране и стабилизация

Пилотът е убеден, че е сканиран – не само той, но и самолетът. В продължение на две минути той не може да се движи. Всичко около него блести, а времето сякаш спира. След това инструментите на борда се включват отново. Управлението се възстановява. Артьом поема контрол и докладва: „Летя до Приволжски. Полетът е нормален.“

Последствията от срещата

След кацането, Артьом е извикан на разговор. Офицерите му забраняват да говори за случилото се. Когато настоява, му се напомня, че може да бъде отстранен от служба за „професионална некомпетентност“. За да запази кариерата си, той мълчи. Случаят е потулен, въпреки че вътрешни разследвания потвърждават, че не е допуснал грешка.

През 1996 г. Трошечкин извършва последния си полет. След пенсионирането си, той споделя историята само веднъж – в тесен кръг от приятели и колеги. Никога повече не се сблъсква с подобно явление. Но споменът остава жив.

Какво беше това?

Случаят на Артьом Трошечкин остава необяснен. Нито съветската, нито съвременната наука може да даде категоричен отговор. Беше ли това извънземна намеса? Нова форма на енергия? Или нещо, което човешкото съзнание все още не е готово да разбере?

Едно е сигурно – пилотът е спасен от нещо, което не е било част от стандартната авиационна реалност. И макар историята му да е потулена, тя продължава да живее в разказите на онези, които вярват, че небето крие повече, отколкото виждаме с просто око.