2465: Писмо от момче, оцеляло в Третата световна война

Много години минаха, откакто слязохме под земята. Възрастните казват, че горе е опасно. Дори и да си вземеш радиационно-защитен костюм със затворена дихателна система, има голяма вероятност да станеш жертва на страшни, ужасяващи чудовища. Понякога ръмженето им достига до убежището ни, но тюленът е силен, така че няма от какво да се страхуваме. Понякога мъжете се събират, за да ловуват, и излизат на повърхността. Обикновено, когато им е необходима някаква екипировка или необичайни материали, гориво – основно, според нуждите.

Най-ценните неща са лекарствата и боеприпасите. И книгите. Имах късмет; по време на една от нашите екскурзии баща ми се промъкна в училищната библиотека и донесе няколко различни учебника. С приятелите ми с удоволствие ги препрочитахме и научавахме какъв е бил светът преди войната. Оказва се, че на земята е имало не само зима, но и пролет, лято и есен. Всичко, което съм чувал, говори за това, че сега, по някаква причина, навън е само зима. А дните са станали наистина кратки — синтетични облаци или нещо подобно не пропускат достатъчно светлина.

Когато бях на осем, ми позволиха да си имам домашен любимец. Баща ми донесе голяма хлебарка от повърхността. Плъховете, многоножките и мокрици носят радиация. Хлебарките са безвредни, но могат да хапят болезнено. Тя живееше в буркана ми, но когато бях наистина гладен, съседите я издърпаха, изпекоха я на огън и я изядоха. Баща ми обеща да хване друга, но аз отказах. По онова време хората имаха истински домашни любимци - кучета, котки, хамстери, дори папагали от всякакъв вид.

Казаха ми също, дали е вярно или не — не знам — че някога рибата се е ловила в реки и езера със специални приспособления с кука — наречени въдици. Те са яли рибата, готвели са я по различни начини: пържена, осолена, пушена, приготвяна на рибена чорба и дори понякога са я яли сурова. Сега не можеш да ядеш нищо, което плува в тези черни, мътни води. И ако се приближиш до брега, то ще те сграбчи с пипалата си и ще те завлече в бездната на водоема си.

Цветята някога са придавали на света невероятна красота, а ароматите им са били легендарни. Не знам дали са миришели по-сладко от мазут или боя. В нашата реалност това са най-често срещаните и познати миризми. Е, а след това е и ароматът на горящо дърво. Като гледам снимките в учебниците, искам да вярвам, че цветята са ухаели толкова прекрасно, колкото са изглеждали. Между другото, преди няколко години бащата на един съсед донесъл вкъщи цвете от повърхността. Искал да го подари на някого, но той и семейството му били поставени под карантина. По-късно се оказало, че цветето е пренасяло някаква треска чрез спорите си и само по чудо никой не е пострадал.

Не разбирам какво е липсвало на хората от онова време? Те са имали толкова прекрасна и вълшебна планета! Полета, реки, планини, разнообразни животни, птици, храна, за която дори не мога да мечтая. Можели са дори да се мият всеки ден! Ходели са на училище. Занимавали са се със спорт, или както се казва, физическо възпитание. В бункера само мъкнем желязо, това е цялата ни физическа активност. Баща ми казва, че може би на стари години ще мога да се върна на повърхността. Или ако не аз, то децата ми. Вярно е, че ще трябва да си върнем всеки сантиметър територия от мръсотията, която самите хора са разпръснали по цялата планета.

Някога хората са имали празници. Един от тях се е наричал Нова година. На този ден обикновено са готвели нещо вкусно и са се събирали около телевизионните екрани – устройство, което е говорело и е показвало на хората какви ли не чудеса. Според моята съседка, баба Зоя, утре трябва да е Новата година – 2466. Бащата казва, че някой ден хората ще могат да се върнат. Баща ми обеща този път да донесе нещо вкусно от повърхността, нещо останало от предишния свят. Например, преди година опитах консервирано месо за първи път. Беше наистина по-вкусно от това, което ядем сега. Днес той и другарите му отидоха до склада за провизии. Надявам се да се върне. И дори няма значение дали ще донесе подарък или не.

Може би никой никога няма да прочете тази история, но бих искал да предам на хората важността да ценят това, което имат. Постоянната борба и търсенето на личен интерес във всичко води до подобни последици. Планетата е болна и докато не се възстанови, ние сме принудени да се крием дълбоко под земята. И това се смята за огромен късмет и късмет.

Надпис: Неизвестно момче, оцеляло през Третата световна война. 2465.