Какво лети над повърхността на Марс? Спорните снимки на Curiosity и загадката на Червената планета

Марс – пустинна, студена и безмилостна планета, която от вековете вълнува въображението на човечеството. Откакто първите телескопи насочиха поглед към червеникавия диск в небето, въпросите за възможността за живот, за древни цивилизации и за необясними явления не са преставали. През последните десетилетия технологиите не позволиха да изпращат машини, които да изследват тази загадъчна територия. Един от най-успешните представители на тази мисия е американският марсоход Curiosity, който от 2012 година насам неуморно обхожда повърхността на планетата и изпраща изображения, които понякога предизвикват повече въпроси, отколкото отговори.

Сред десетте хиляди снимки, направени от Curiosity, има такива, които не могат да бъдат обяснени с помощта на стандартните научни модели. На някои от тях се виждат тъмни обекти, които се намират над повърхността, в небето на Марс. Те не са част от пейзажа, не са сенки, не са прахови вихри. Те са нещо друго. Нещо, което лети.

Марс е известен със своите прашни бури и силни ветрове, които могат да създадат впечатляващи атмосферни явления. Но в случаите, когато тези снимки са направени, няма данни за буря или силен вятър. Това е важно, защото при наличие на буря, марсоходът не би снимал – оборудването му е твърде чувствително и би било изложено на риск. Ето защо, обектите, заснети в небето, не са били издигнати от вятъра. Те са били там сами по себе си.

НАСА тези коментарни изображения с предпазливост. Специалистите признават, че на някои кадри се виждат обекти на движение, които изглеждат като летящи, но подчертават, че снимките са изолирани и не може да се потвърди. Това означава, че е възможно обектите да са неподвижни, а перспективата да е създала илюзия за полет. Освен това, не се изключва възможността за дефекти в изображенията – прах върху обектива, отражения, оптични изкривявания. Но дали това е достатъчно обяснение?

Много уфолози и независими изследователи не са съгласни с подобни интерпретации. Те твърдите, че обектите имат ясно очертани форми, понякога симетрични, понякога напълно различни от всичко, което сме виждали. Някои от тях приличат на дискове, други – на цилиндри, трети – на нещо, което не може да бъде описано с човешките понятия. Размерите варират – от няколко метра до десетина. Няма следи от двигатели, няма източници на светлина, но има нещо, което ги прави различни – интересното им.

Един от снимките показва обект, който се намира над хълмиста местност. Приблизителният му размер е около 4 метра. Формата му е неправилна, но не хаотична. Изглежда като нещо, което е създадено с цел. Другата снимка показва тъмен силует, който се движи хоризонтално. Отново – няма буря, няма вятър, няма обяснение.

Някои теории предполагат, че това са изкуствени устройства, създадени от неизвестна цивилизация – може би марсианска, може би извънземна. Други смятат, че това са живи същества, които не приличат на нищо земно. Възможно ли е животът да е възникнал на Марс в напълно различна форма – не биологична, а енергийна или базирана на съвсем други химически елементи? Научната фантастика отдавна е разглеждала подобни идеи, но реалността може да се покаже още по-непредсказуема.

Съществува и хипотеза, че тези обекти са част от естествения процес на еволюцията на планетата – форми, които се появяват и изчезват, без да оставят следите. Те могат да са резултат от взаимодействието между магнитното поле на Марс и слънчевата радиация, или пък проявление на квантовите явления, които все още не разбираме. Възможно е да е част от феномена, който се случва само при определяне на условията – температура, налягане, химичен състав на атмосферата.

Но най-големият въпрос остава: защо тези снимки предизвикват толкова спорове? Отговорът може би се крие в човешката природа. Ние сме склонни да търсим смисъл, да откриваме модели, да вярваме в необяснимото. Когато видим нещо, което не можем да разберем, първият ни импулс е да го свържем с познатото – с летящи чинии, с извънземни, с тайни технологии. Но понякога истината е по-сложна. всяка тя изисква търпение, наблюдение и отказ от прибързани заключения.

Докато не се установява постоянна човешка база на Марс, докато не се създава система за невъзможно наблюдение, докато не се съберат достатъчно данни – всичко остава в сферата на предположенията. Но едно е сигурно – нещо лети над повърхността на Марс. И това нещо не е част от пейзажа. То е част от загадката.

Curiosity продължава своята мисия. С всяка нова снимка, с всяко ново измерване, с всяко ново откритие – въпросите се множат. И може би именно в това се крие смисълът на изследването – не да намеря всички отговори, а да продължа да питам. Защото понякога най-важното не е какво виждаме, а какво сме готови да разберем.