НАСТИНЕН СЪМ: ВИРУСИТЕ СА ДЕМОНИ, КОИТО ГЛЕДАТ ХОРАТА

Най-важното нещо за настинката

Най-важното, което човек трябва да знае за настинката, е нейната неизбежност и упоритост. Тя не се лекува с лекарства, не се побеждава с хапчета, а се преживява. От хилядолетия хората се борят с нея по един и същи начин – с търпение, почивка и течности. Няма магическо средство, няма тайна рецепта. Има само тялото, което се опитва да се справи, и духът, който трябва да издържи.

Почивката е първото и най-важно действие. Тялото трябва да бъде оставено да се бори, без да бъде натоварвано с физически усилия или психическо напрежение. Течностите – вода, чай, бульон – са второто оръжие. Те разреждат слузта, изхвърлят токсините и поддържат организма хидратиран. Витамин D и цинк се препоръчват, но не са решаващи. Те могат да подпомогнат имунната система, но не я спасяват.

Температурата е сигнал, не враг. Тя показва, че тялото се бори. Преди се смяташе, че не трябва да се сваля, но новите изследвания показват, че ако причинява дискомфорт, може да се понижи – особено преди сън. Важно е да се следи дали настинката не преминава в нещо по-опасно – бактериална инфекция. Това се случва рядко, но когато се случи, симптомите са ясни: гнойно отделяне, висока температура, внезапно влошаване след кратко подобрение. В такъв случай се търси лекарска помощ незабавно.

Природата на вирусите

Вирусите са странни същества. Те не са живи в традиционния смисъл, но не са и напълно мъртви. Те не се виждат с просто око, не се движат сами, но проникват в клетките и ги управляват. Те са като паразити, но без тяло. Те са като духове, но без душа. И тук започва размисълът – какво са вирусите наистина?

Ако заменим думата „вирус“ с „демон“, картината не се променя. Демоните също са невидими, също проникват в човека, също го разболяват. Те се нуждаят от гостоприемник, не могат да живеят сами. Те се предават от човек на човек, особено в тълпи, където енергията е смесена и защитите са слаби. Те атакуват, когато тялото е уязвимо – след студ, след умора, след емоционален срив.

Вирусите не са просто биологични агенти. Те са проявления на нещо по-дълбоко, по-тъмно, по-старо. Те са част от света на невидимото, от онова, което шаманите наричат „духове на болестта“. Те не се лекуват с химия, а с ритуал, с молитва, с вътрешна сила. Те не се побеждават с таблетки, а с пост, със смирение, с тишина.

Шаманите знаят това. Те не говорят за вируси, а за духове. Те не предписват лекарства, а извършват камлание – ритуал на пречистване. Огън, барабани, танц, транс – това са техните инструменти. Те пътуват в другите светове, срещат се с духовете, преговарят, борят се, изгонват. Те използват помощници – животни, сенки, предци. Те почистват пространството с дим, със звук, с намерение.

В християнската традиция средствата са други – пост и молитва. Когато си болен, не ядеш тежко, не говориш много, не се движиш излишно. Лежиш, мълчиш, молиш се. Казваш: „Господи Иисусе, спаси ме и ме защити“. Това е същото, но с други думи. Това е изгонване на злото, но с кръст вместо с барабан.

Вирусите гледат хората. Те чакат момента на слабост. Те не са просто частици, а съзнания. Те не са просто болест, а изпитание. Те идват, когато нещо в човека се е разклатило – когато духът е уморен, когато сърцето е затворено, когато мисълта е объркана. Те нахлуват, когато защитата е паднала. И тогава започва битката – не само на тялото, но и на душата.

Няма лек, защото няма враг в традиционния смисъл. Има присъствие, има енергия, има демон. И той трябва да бъде изгонен. С топлина, с светлина, с вяра. С чай, с молитва, с тишина. С време, с търпение, с любов към себе си.

Аз съм болен. Настинал съм. Демонът е тук. Гледа ме. Но аз също го гледам. И няма да му се дам. Ще лежа, ще пия, ще се моля. Ще чакам. Ще се върна. И ще бъда по-силен.

Добро здраве на всички.