Светещият „метеорит“ от Кострома: артефакт от небето или извънземна технология?

В средата на август 2006 г. в покрайнините на Кострома се разиграва история, която и до днес остава необяснена. Неназован местен жител, наблюдавайки метеорен поток, решава да проследи падането на един от обектите. Пътят го отвежда към село Буртасово, където открива малък кратер, а в центъра му – необичаен предмет, който излъчва синкаво сияние. Това не е просто камък, не е обикновен метеорит. Това е нещо, което не се вписва в познатите рамки на науката.

Светлината, която идва от обекта, не е резултат от електрическо устройство, нито от химическа реакция. Тя излъчва от вътрешността – от малка вдлъбнатина, която сякаш пулсира с енергия. Размерите са скромни – около 16 сантиметра – но теглото е необичайно високо: над 5,5 килограма. Това предполага изключително плътна и твърда структура. Мъжът, който го намира, е запознат с основите на физиката и не открива признаци на радиация. Затова решава да вземе обекта със себе си.

В домашни условия започва серия от експерименти. Нагряване, замразяване, потапяне в различни течности – нищо не променя структурата или поведението на артефакта. Сиянието дори се усилва в тъмнина. Повърхността не е пореста, както при типичните метеорити, а твърда до степен, че дори диамантен трион не оставя следи. Това вече не е просто любопитна находка – това е нещо, което предизвиква сериозни въпроси.

Мъжът се свързва с приятел, който има достъп до лабораторно оборудване. Опитите за вземане на проба се провалят – материалът е твърде устойчив. Единственото възможно изследване е рентгенова снимка, която показва конусовиден фрагмент в центъра – вероятният източник на светлината. Този фрагмент притежава свойството да блокира радиацията, което е необичайно и рядко срещано в природата. Изследователите, макар и ограничени от техниката, са категорични: това не е нещо, което са виждали преди.

Собственикът на артефакта осъзнава, че държи нещо уникално. Публикува обяви, в които предлага предмета за продажба – с цена от 1 милиард рубли. Твърди, че това може да е извънземна технология или най-редкият метеорит, откриван някога. Телефонът му не спира да звъни, но никой не може да си позволи исканата сума. Вместо това започват да пристигат заплахи – анонимни обаждания, предупреждения, дори намеци за физическа разправа.

Мъжът подава сигнал в полицията, но не получава защита. Решава да се премести в друг град, чиято локация остава неизвестна. От този момент нататък следите се губят – както на човека, така и на артефакта. Няма нови публикации, няма снимки, няма научни доклади. Само споменът за една необяснима находка, която може би вече е в ръцете на някой, който знае какво да прави с нея.

Историята предизвиква множество въпроси. Ако това е метеорит, защо не прилича на нито един от познатите образци? Ако е извънземна технология, как е попаднала на Земята? И защо никой не говори за нея? Може би защото подобни обекти не трябва да бъдат публично достояние. Може би защото знанието, което носят, е твърде опасно или твърде напреднало за настоящата ни цивилизация.

Възможно е това да е компонент от космически кораб, навигационен модул или енергиен източник, базиран на принципи, които все още не разбираме. Фактът, че материалът не може да бъде обработен с познати инструменти, говори за технология, надхвърляща нашите възможности. А сиянието – постоянно, стабилно, без източник – е знак, че вътре се случва нещо, което не подлежи на обяснение с класическата физика.

Случаят от Кострома е напомняне, че небето не винаги ни изпраща камъни. Понякога ни изпраща загадки. И ако сме достатъчно внимателни, можем да ги открием. Но дали ще ги разберем – това е друг въпрос. Историята на светещия „метеорит“ остава отворена. И може би, някъде там, в сейф или лаборатория, той все още чака да бъде разгадан.