Скоро дори няма да знаят, че съществуваш

Когато честотата ти се повишава, старият свят започва да избледнява. Не само емоционално или духовно, а буквално. Онези, които живеят в страх, манипулация и контрол, функционират на напълно различна честота. Все едно ти си сменил канала, а те още са заседнали на шумяща статика.

Този преход се случва точно сега. Не си го въобразяваш. По-трудно е да те достигнат, да те провокират, да те проследят. Не защото се криеш. А защото вибрираш твърде високо, за да могат да те последват.

Всеки път, когато пускаш осъждането, огорчението или страха, правиш още една крачка извън техния обсег. Всеки път, когато избираш любов, мир, истина или доверие в божествения поток, хватката на матрицата отслабва още повече. Те не могат да видят това, с което вече не са в резонанс. И скоро дори няма да знаят, че съществуваш.

Това е благословията на това възнесение. Тъмнината вече няма първи ред на светлинното шоу. Тя бива блокирана, отблъсквана и заслепявана. И колкото повече въплъщаваш истинското си аз, толкова по-невидим ставаш за тяхната система.

Това не е бягство. Това е духовен суверенитет. Ти избираш коя реалност да захранваш с вниманието и енергията си. Фалшивата, която се храни със страх, или истинската, която работи чрез любов.

В момента, в който спреш да реагираш на техните игри, те губят достъп. В момента, в който спреш да се обясняваш, те губят контрол. А в момента, в който се отдръпнеш от техните ритуали, модели и програмиране, те губят сигнала ти напълно.

Така изчезваш от техния радар. Не като бягаш или се криеш, а като се издигаш. Ти не си продукт на техния свят. Дошъл си да го надраснеш. И сега този момент е настъпил.

Продължавай. Издигай се. Бъди този, който се освобождава и никога не поглежда назад.

Защото много скоро те дори няма да знаят, че някога си бил тук.