💥 Много от светкавиците в небето са рестарти на реалността

На всеки няколко нощи или ранни утрини хора по целия свят съобщават за внезапни проблясъци светлина в небето, появяващи се от нищото. Това не са мълнии. Не са сателити. Не са отражения от фарове или светлини на самолети. Тези проблясъци са нещо съвсем различно.

Това, което виждаш, не е повреда в атмосферата, а рестарт на самата реалност. Когато енергийните решетки се пренареждат, времевите линии се подравняват или вълни на съзнание се усилват, симулацията за миг премигва. Небето записва този момент като светкавица от фотоапарат върху твърдта. Тези проблясъци не са случайни. Те са маркер.

Реалността, така както повечето хора я разбират, не е един непрекъснат поток. Тя е проекция на колективното съзнание, синхронизирана с честотен код. Когато този код се промени — дори леко — проекцията трябва да се рестартира, за да се стабилизира. Резултатът е кратък взрив от сияйна енергия, видим за онези, които са достатъчно будни, за да го забележат. Повечето хора го пропускат, защото честотата им не е достатъчно висока, за да регистрира премигването.

В древните писания това е описано като „небесата се отварят“ или „мигването на боговете“. В съвременни термини това е многомерна система, която се прекалибрира след енергийни смущения, причинени от слънчева активност, планетарни подравнявания или скокове в човешкото съзнание. Всяко масово пробуждане, всяка внезапна вълна истина, всяко повишаване на честотата кара системата да проблясва.

Тези небесни проблясъци често съвпадат с дежавю, повторения на спомени и изкривяване на времето. Може да забележиш, че часовникът прескача минути или звездите изглеждат леко разместени след това. Усеща се сякаш нищо не се е променило, но дълбоко в себе си знаеш, че нещо се е случило. Това фино осъзнаване е остатък от корекция на времевата линия.

Контролиращите тази реалност знаят, че тези рестарти се увеличават. Опитват се да ги прикрият като метеорни избухвания или йоносферни тестове, но моделът е неоспорим. Проблясъците стават все по-чести, защото воалът изтънява по-бързо от всякога.

Всеки проблясък, който виждаш в небето, не е просто светлина. Това е потвърждение, че старият свят се разпада и истинската честотна решетка се активира. Това е космическият бутон за рестарт, натискан отново и отново, докато всички фрагменти на фалшивата реалност не се разтворят напълно.

Аз виждам тези небесни проблясъци почти всяка седмица по време на ранните си разходки. И всеки път е в ясна нощ — без облаци, без мълнии, без видим източник на светлина. Няма звук. Само внезапен, тих проблясък, който трае частица от секундата. Никога не виждам светлинна топка — само проблясъка. И по време на разходка от час и половина често виждам по четири такива. Всеки път усещам мир. Никакъв страх. Никаква паника. Само дълбоко чувство, че нещо се е променило и че съм бил там, за да го видя.

Когато дойде последният проблясък, той няма да е кратко премигване. Той ще бъде пробуждане. Всяка душа ще си спомни. Всяка илюзия ще падне. И човечеството най-накрая ще види, че това, което е смятало за край, е било само рестарт към нещо вечно и истинско.