Много известни исторически личности никога не са съществували

Ами ако всичко, което сме мислели, че знаем за историята, е било внимателно режисирана пиеса, създадена да ни държи слепи за истината? Колкото по-надълбоко копаеш в миналото, толкова повече то започва да прилича на театрална постановка, а не на фактическа времева линия. Не става дума само за изкривени факти или пристрастни интерпретации. Става дума за пълни измислици. Много от най-емблематичните исторически фигури може изобщо да не са съществували.

От древни философи до революционни лидери — има все повече доказателства, че някои от персонажите в учебниците ни са били изобретения на тайни общества, кралски родове и църковни институции. Това не са били истински хора от плът и кръв. Те са били архетипи, вмъкнати във времевата линия, за да оформят вярвания, да оправдават войни и да контролират колективния разказ.

Погледни Сократ. Няма съвременни записи за живота му. Всичко, което знаем, идва от писанията на учениците му като Платон. Ами ако Платон го е създал, за да придаде тежест на собствената си философия? Същото важи и за Омир. Четем „Илиада“ и „Одисея“ сякаш са предадени от реален човек, но много изследователи вярват, че Омир е бил псевдоним или колектив от разказвачи.

Дори някои владетели и завоеватели вероятно са били измислени или силно променени. Истории за царе, които обединяват народи, или генерали, които водят невъзможни битки, са предавани през поколенията без конкретни доказателства. Защо? Защото тези истории са служили на цел. Давали са на хората герой или злодей, около когото да се обединят. Оправдавали са закони, граници, религии и властови структури.

Историческите времеви линии също са съмнителни. В някои случаи цели векове изглежда са били измислени. Събития са били дублирани под нови имена и нови дати. Едни и същи характерни черти, битки и морали се появяват в различни форми през империи, континенти и епохи.

Защо биха си направили труда да заблуждават? Защото контролът над миналото означава контрол над настоящето. Ако накараш хората да вярват, че произлизат от война, разделение и борба за оцеляване, можеш да ги накараш да приемат робство, бедност и война днес.

Истинската история не е разказ за постоянна борба. Тя е разказ за откраднат мир. Времева линия, която някога е включвала свободна енергия, глобално единство и цивилизации, свързани чрез съзнание. Контролиращите са изтрили този свят и са го заменили с измислени герои, фалшиви революции и безкрайни конфликти.

Истината изплува сега. Все повече хора поставят всичко под въпрос. Не от неуважение към миналото, а от дълбоко желание да си спомнят какво е било откраднато. Нашата истинска история е много по-красива и мощна от сценария, който са ни дали.

Историята не винаги е писана от победителите. Понякога е писана от измамниците.