💥 Истинската цел на Небесния свод и неговите слоеве

Над главите ни има структура, която повечето хора не могат да видят, не могат да докоснат и никога не са били учени да поставят под въпрос. Това е небесният свод. Описан в древни текстове, свещени писания и дори прошепнат в потиснатата наука, небесният свод не е поетичен символ, а буквална, физическа конструкция, поставена над това царство по много специфична причина. Неговото присъствие обяснява много повече, отколкото съвременната наука някога ще може.

Небесният свод разделя водите отгоре от водите отдолу. Той е крайната бариера, която обгражда целия ни свят. И не само това царство, но потенциално много царства, всички обгърнати под една единствена, масивна, куполообразна структура, която може да се простира далеч отвъд това, което ни е било казано. Някои вярват, че има множество небесни сводове, подредени между царствата като слоеве торта. Но какво ще стане, ако всички царства, континенти и земи отвъд ледените стени са част от една огромна плоска Земя, запечатана под един главен небесен свод, създаден да съдържа човешкия опит?

Има стари карти, показващи огромни континенти извън познатия свят, скрити зони с имена като Хадес, Асгард или Лемурия. Това биха могли да бъдат други светове, всяко отвъд външната ледена стена, споделящи една и съща дишаща атмосфера, една и съща слънчева и лунна система и един и същ всеобхватен небосвод. Тази теория предполага, че Земята изобщо не е планета, а масивна, божествено проектирана равнина, плоско царство от множество зони, разделени от замръзнали бариери.

Небесният свод е поставен с божествена цел. Той задържа определени енергии вътре, а други навън. Той задържа водите над нас и ни предпазва от сили отвъд този свят. Той действа като граница между това царство и по-висшите измерения. Ракетите не летят в космоса. Те се извиват и падат, защото бариерата е реална и нечуплива. Този свят изобщо не е въртяща се топка, а огромна, плоска, затворена система, създадена от интелигентен дизайн.

Когато погледнем нагоре, ние не се взираме в безкрайното космическо пространство. Ние гледаме небесни светила, скитащи звезди, неподвижни звезди и небесни тела, всички танцуващи по вътрешната повърхност на небосвода. Това, което НАСА нарича планети, вероятно са светила. Това, което наричат ​​галактики, може да са илюзии, създадени от взаимодействието на светлината с небесния свод. Всичко горе е част от грандиозен космически часовник, а не от безкраен вакуум.

А водите горе? Те са реални. Синият оттенък на небето идва от светлината, пречупваща се през този огромен океан горе. Това е било потвърдено много преди изстрелванията на спътниците и ракетите. Древните култури са говорили за морето над небесата и това знание е било скрито, за да ни попречи да си спомним истинската структура на творението.

Това не е фантазия. Това е потисната истина. Но това е и теория, която си струва да се обмисли с отворени очи и отворено сърце. Докато мнозина вярват, че има множество небесни сводове между световете, идеята, че един велик небесен свод се простира през всички известни и непознати зони, рисува картина на божествено единство. Това би означавало, че всички сме част от една великолепна структура, не хаотична експлозия от случайност, а внимателно изграден шедьовър.

Небесният свод не е просто бариера. Той е таван за това изпитание. Воал между този свят и следващия. Знак, че сме в проектирано царство, на плоска Земя, живеем под погледа на Създателя, не се въртим в безсмислена празнота, а сме защитени, наблюдавани и водени отгоре.