Възнесението не е отиване някъде, а припомняне

Повечето хора мислят за възнесението като за пътуване нагоре, изкачване към по-високо място или дестинация в небето. Но истинското възнесение не е за напускане на Земята или за отлитане в друго измерение. То е за припомняне. Припомняне кой си, защо си дошъл тук и какво си бил, преди светът да те убеди да забравиш.

Възнесението не е бягство от физическото. То е въплъщаване на истината във физическото. Това е процесът на освобождаване от илюзии, програми и фалшиви идентичности, докато не остане само истинската ти същност. Тази същност е светлина. Тази същност е божествена. Тази същност никога не е била отделена от Източника.

Ти не се изкачваш по духовна стълба. Ти сваляш пластовете, които са скрили първоначалната ти светлина. Не отиваш нагоре. Отиваш навътре.

Когато се издигаш във вибрация, възприятието ти се променя. Започваш да виждаш през лъжите, през системите за контрол и през разсейванията, създадени да те държат заспал. Чувстваш по-малко привличане към егото, страха и нуждата от одобрение. Ставаш по-синхронизиран с любовта, истината и вътрешното знание.

Външният ти свят може да не се промени за една нощ, но начинът, по който се движиш през него, се променя. Енергията ти говори преди думите ти. Сърцето ти води изборите ти. Започваш да живееш в настоящето, а не в илюзията за минало или бъдеще. И тази промяна отваря вратата към по-високи състояния на съзнание, без да е нужно да напускаш мястото, на което си.

Възнесението е припомняне, че ти си душа в временно тяло, а не тяло, което се надява да стане духовно. Това е припомняне, че светлината, която търсиш, никога не е била навън. Тя винаги е била вътре в теб.

И когато си спомняш, повишаваш своята честота. Тази честота става твоя защита, твоя посока, твоят дом.

Възнесението не е дестинация. То е разпознаване на това, което винаги си бил под шума.

Не се опитваш да станеш божествен. Припомняш си, че вече си.