Твоята болка беше портал

Ако все още страдаш, ако все още се бориш да преминеш през деня, ако все още усещаш, че светът е срещу теб, моля те, знай, че този текст не е тук, за да омаловажи това, през което преминаваш. Това не е едно от онези послания, които казват: „Просто го преодолей.“ Всъщност е точно обратното.

Това е за онези, които едва се държат. За тези, които чувстват, че са били изпитани отвъд границите си. За онези, които плачат, когато никой не ги вижда. За хората, които се чудят дали някога нещата наистина ще се подобрят.

Има една истина, която започва да има смисъл едва когато започнеш отново да се издигаш. Тя е следната:

Твоята болка беше портал.

Не наказание. Не проклятие. А врата. Свещено разтваряне на всичко, което не е било в съзвучие с душата ти. И да, трудно е да се приеме, когато раните още болят. Когато тялото ти страда, или банковата ти сметка е празна, или сърцето ти е било разбивано отново и отново.

Това не означава, че си го заслужил Това не означава, че Бог те е забравил Означава, че душата ти е дошла тук, за да се пробуди

Понякога трябва да стигнеш дъното, за да видиш кое е било фалшиво, кое никога не е било твое, кое е трябвало да бъде пуснато. Понякога предателството е това, което те връща към истинското ти аз. Понякога болестта те забавя, за да чуеш собствения си дух. Понякога финансовият срив те принуждава да напуснеш живот, който никога не е бил предназначен за теб.

Не е честно. Не е лесно. И никога не е удобно. Но беше повратна точка.

Гневът, тъгата, загубата, безнадеждността — тези емоции са част от пътя. Не ги отблъсквай. Почувствай ги. Позволи им да преминат през теб. Но, моля те, помни: те не са краят на твоята история.

Какво означава да преминеш през портала и да започнеш да се лекуваш?

Означава да спреш да се бориш с болката Да спреш да питаш защо животът е бил толкова жесток И да започнеш да питаш какво душата ти е дошла да научи

Означава да спреш да обвиняваш другите, себе си или миналото и да започнеш да си връщаш силата с всяко малко решение. Това може да е изборът на чиста вода, отказът от токсични хора, храненето с истинска храна или говоренето с доброта към себе си, дори когато никой друг не го прави.

Най-вече означава да си спомниш кой всъщност си.

Ти не си твоята болест Ти не си твоят дълг Ти не си твоята травма Ти не си счупен

Ти си душата, която беше достатъчно силна, за да издържи Ти си този, който ще се издигне от всичко това И светлината, която излъчваш сега, ще бъде още по-ярка заради пътя, който си извървял

И знам, че това е истина, защото аз самият го преживях.

💥 Моят личен опит:

Знам какво е да страдаш дълбоко. Преди години се борех с невропатична болка, толкова силна, че почти ме пречупи. Опитвах всичко в паника — непрекъснато мислех, търсех, анализирах. Но нищо не помогна, докато не спрях.

Спрях да се фокусирам върху болката Спрях да говоря негативно на себе си Започнах отново да се обичам И всичко започна да се променя

Когато мисленето ми се промени, болката започна да отстъпва. Не беше за една нощ, но нещо вътре в мен превключи. Когато умът ми се подреди, отговорите започнаха да идват естествено. Пречистих храненето си. Започнах да се движа. Започнах да пия чиста вода. И бавно се върнах към живота.

Това означава да преминеш през портала. Спираш да се бориш със себе си и започваш да си спомняш кой си. И тогава започва лечението.

Нека това бъде послание към всеки, който все още е в тъмнината. Ти не си заседнал. Ти не си забравен. Ти се превръщаш.

Твоята болка не е краят. Тя е началото на завръщането ти у дома — към себе си.