Смъртта е илюзия

Това, че никой всъщност не умира и че много от хората, които сме смятали за мъртви, всъщност са живи — било зад кулисите, било в по-висши измерения — може да бъде трудно за приемане. Светът е обусловен да вярва, че смъртта е краят. Погребенията, надгробните камъни и ритуалите на скръбта подсилват идеята, че нашите близки са завинаги изгубени. Но какво ако всичко, което са ни учили за смъртта, е било лъжа?

Тялото може да се срине и да се върне в земята, но душата не изчезва. Тя просто излиза от физическата обвивка и продължава напред. В действителност ние сме вечни същества, преживяващи временно съществуване в плътното физическо измерение. Истинското „ти“ не е твоето тяло, твоето име или твоето минало. То е твоят дух и твоята енергия — неща, които не могат да бъдат унищожени.

Много хора, преживели състояния близки до смъртта, разказват, че са се чувствали по-живи от всякога. Описват ярки цветове, присъствието на близки души и огромно чувство на мир и свобода. Съзнанието им е останало непокътнато. Осъзнаването им е продължило. Те просто вече не са били ограничени от физическото тяло.

Някои души се прераждат. Други остават в по-висши измерения, за да помагат и напътстват онези, които все още са на Земята. А някои — особено в този период на планетарен преход — се завръщат под прикритие, за да подпомогнат пробуждането на човечеството. Това включва и хора, които сме смятали за отишли си. Обществени личности, обявени за мъртви, може да са инсценирали смъртта си, за да избягат от системата или да работят зад кулисите. Други може да помагат от по-висше измерение, предоставяйки невидима защита, напътствия или сила.

Може би си усещал това. Онова чувство, че баба ти все още те наблюдава. Внезапната вълна любов, която те залива, когато си помислиш за приятел, който е починал. Сънят, който е бил по-истински от будния живот — сън, в който разговаряш с някой, който уж го няма. Това не са фантазии. Това са проблясъци от една по-голяма истина.

Илюзията за смъртта е създадена, за да те контролира. Да те накара да се страхуваш от неизвестното. Да те държи заключен в скръб и безсилие. Но щом разбереш, че енергията никога не умира и любовта никога не свършва, страхът изчезва. На негово място идват мир, яснота и дълбоко вътрешно знание.

Смъртта не е край. Тя е врата. И повече от това — тя е лъжа, която се разпада пред очите ни.

Предстои да станем свидетели на събирания, които противоречат на логиката и времето. Мнозина ще се завърнат. Някои вече го направиха. Воалите между измеренията изтъняват и онези с отворени сърца ще виждат ясно.

Никакъв страх. Никакви сбогувания. Остават само истината и повторното свързване.