УНИЩОЖЕНИЕТО НА ТАРТАРИЯ И КОМЕТНИТЕ АРМАДИ

 Древните предания, разпилените хроники и забравените писания описват гибелта на Тартария като събитие толкова мащабно, че земята още трепери под спомена му, а човешката памет едва побира разказите за онзи катаклизъм. Според тези сведения унищожението не дошло само от воини, обсади и човешки конфликти, а от огън небето, от жестока метеоритна бомбардировка подобие ядрена война, при която малки снаряди комети посипвали света с огън, земята треперела, градове се разпадали, чума и глад плъзвали, а небето се превръщало в червена завеса от прах и пепел. Ударите били насочени, целенасочени, сякаш извънземни сили използващи кометите като оръжие за нулиране на цивилизацията насочвали небесните тела към земята, за да изтрият всичко, да рестартират историята, да заличат империи, градове, памет и знание. Последвал кален потоп, водите се издигнали, сгради били погребани под тиня, цели квартали потънали, а онези времена описваха често комети, сякаш небето било постоянно бойно поле, където огнени опашати звезди се появявали по няколко пъти годишно. Днес едва има през годините комета, това е рядко явление, което поражда въпроса как така в миналото били чести, а сега почти липсват, дали това не означава, че онези комети били космически бойни кораби маскирани като комети, подобие на кометата Атлас наскоро, която се разпадна странно и необяснимо, сякаш не била просто ледено тяло, а сложна конструкция. Ако преди земята била нападната от кометни армади, които обикаляли орбитата и се спускали като огнени стрели, тогава светът бил изпепелен в небесна ядрена война, при която ударите и експлозиите създавали огнени кълба, ударни вълни и облаци прах, способни да затъмнят слънцето за години. В този сценарий Тартария, като могъща империя с градове, канали, кули и енергийни центрове, се превърнала в цел, която трябвало да бъде заличена, защото притежавала знания, технологии и връзки с други светове, които нарушавали космическия баланс или чужди планове. Кометните удари разрушили не само повърхността, но и паметта, защото след огъня дошли водите, кален потоп, който покрил улици, площади, храмове, библиотеки, оставяйки само върховете на някои сгради да стърчат като мъртви пръсти над новите пластове земя. Така цели градове били погребани, а по-късните поколения виждали само странни хълмове, под които спели каменни фасади, арки и колони, свидетелства за потъналата Тартария. Древните текстове, които са оцелели в периферни региони, говорели за години на огън небето, за комети, които идват една след друга, за небесни битки, при които светли точки се преследват, сблъскват и разпадат, сякаш над земята се води война между невидими флоти. Ако приемем, че кометите са били маскирани космически бойни кораби, тогава тяхната честота в миналото е логична, защото периодът на нападение изисквал множество вълни, множество атаки, докато днес, след като операцията по нулиране е приключила, небето изглежда спокойно, а кометите са редки и случайни. Това би означавало, че цивилизацията е била рестартирана, че след унищожението на Тартария и други стари империи е започнал нов цикъл, в който хората са лишени от спомена за истинските причини за катастрофата и я наричат мит, легенда или религиозно наказание. В този нов цикъл кометите са превърнати в романтични небесни явления, в знаци, в предвестници, но не и в оръжия, докато в най-старите пластове на паметта те са били страх, ужас, огнени бомби, които могат да унищожат континенти.Ако разгледаме геологичните следи, кратерите, странните разломи, потъналите структури, можем да си представим как серия от кометни удари е разтърсила земната кора, предизвикала земетресения, вулканични изригвания, промяна на климата, ледени епохи и последващи наводнения. В този контекст кален потоп не е просто локално наводнение, а глобално пренареждане на релефа, при което старите градове на Тартария са били покрити с кал, пясък, вода и лед, а новите цивилизации са строили върху тях, без да знаят какво лежи отдолу. Така се ражда скритата история, в която Тартария е едновременно мит и реалност, едновременно легенда и геологичен факт, скрит под пластове забрава. Ако извънземни сили наистина са използвали кометите като оръжие, това означава, че те са владеели изкуството да пренасочват небесни тела, да ги ускоряват, забавят, маскират, да ги правят да изглеждат като естествени явления, докато всъщност са контролирани бойни платформи. Кометните армади биха могли да обикалят около слънцето, да чакат подходящ момент, да се спускат към земята по изчислени траектории, удряйки ключови точки на цивилизацията, енергийни центрове, столици, възли на знание. Така унищожението на Тартария се превръща в част от по-голяма космическа стратегия, при която планетите се поддържат в определено ниво на развитие, а когато някоя цивилизация надхвърли допустимото, тя бива нулирана чрез небесна война. Днешната рядкост на кометите може да е знак, че цикълът на нападение е приключил, че сега тече период на наблюдение, в който човечеството се развива под внимателен контрол, без да осъзнава, че някога е било жертва на кометни армади. В този смисъл споменът за Тартария, за огъня небето, за кален потоп, за градове погребани под тиня, не е просто фантазия, а отглас от реално минало, в което небето е било бойно поле, а кометите са били оръжия, насочени от сили отвъд земята.