МАМУТИТЕ, КОИТО НЕ ИЗЧЕЗНАХА: СИБИРСКИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА ОТ 15–16 ВЕК ДО ДНЕС

Мамутите традиционно се смятат за символ на праисторическата епоха, за гиганти, които са изчезнали завинаги преди повече от десет хиляди години. Официалната наука твърди, че последните популации са се стопили вследствие на климатични промени, изчезване на растителността и натиск от страна на човека. Но колкото повече се изучават северните територии на Сибир, толкова повече се появяват сведения, които поставят под съмнение тази версия. През последните столетия, включително през 15-ти и 16-ти век сл. Хр., има описания на живи мамути, забелязани от ловци, пътешественици, староверци и местни племена. Тези разкази не са единични, а се повтарят в различни региони на огромната сибирска тайга. Това поражда въпроса дали мамутите наистина са изчезнали или просто са се оттеглили в най-недостъпните и необитаеми области на северната тундра. В Сибир има странна особеност, която учените не могат да обяснят напълно. Нито едно дърво в огромни райони не е по-старо от 300 години. Това означава, че между 14-ти и 16-ти век е настъпил катаклизъм, който е унищожил горите в мащаб, невъзможен за човешка намеса. Нито пожар, нито война, нито климатичен цикъл може да унищожи милиони квадратни километри гори едновременно. След този период дърветата започват да растат отново, сякаш природата е била рестартирана. Ако през този катаклизъм са загинали мамутите, то това би обяснило защо легендите за тяхното изтребване от ловци звучат като събития от Средновековието, а не от праисторически времена. Местните народи – евенки, якутите, ненците – имат устни предания за лов на огромни космати слонове. Тези истории не могат да бъдат пренесени от 11-то хилядолетие пр.н.е., защото устната традиция не оцелява толкова дълго. Това означава, че разказите са от последните векове. През 15-ти и 16-ти век руски пътешественици, старообредци и ловци описват срещи с огромни животни, покрити с дълга козина, с масивни бивни, които се движат бавно през тундрата и тайгата. Някои ги наричат „земни слонове“, други „космати чудовища“, но описанията съвпадат напълно с външността на мамута. В архиви от Сибир има сведения за стъда, забелязани в отдалечени райони, където човек рядко стъпва. Дори през 19-ти век има доклади за необичайни следи, огромни отпечатъци и разрушени дървета, които не могат да бъдат обяснени с мечки или лосове. През 20-ти век няколко експедиции съобщават за странни силуети, видени отдалеч, но никой не успява да заснеме доказателства. Сибир е огромен, а тайгата е непробиваема. Ако някъде все още съществува малка популация мамути, тя би могла да остане незабелязана столетия наред. Още по-странно е, че в Сибир се намират бивни на мамути, датирани само на 4000–6000 години. Това означава, че мамутите са живели много по-късно от официалната научна версия. Ако са оцелели до 4-то хилядолетие пр.н.е., защо да не са оцелели и до Средновековието. Търговията с бивни на мамути е огромна и никой не проверява датировката на екземплярите. Напълно възможно е останки от по-късни мамути да са били изнесени в чужбина, без да бъдат изследвани. Това би означавало, че науката е загубила ценни доказателства за съществуването на мамути в последните векове. В същото време учените се опитват да възстановят ДНК на мамута. Руски, китайски и японски специалисти работят заедно, но досега неуспешно. Дори откриването на течна кръв в няколко мумии не е помогнало за извличането на пълна ДНК структура. За да бъде възстановен мамутът, е необходим образец от кост от Средновековието, но такива не са открити. Ако някъде в Сибир все още има живи мамути, това би било най-голямото биологично откритие на нашето време.Съществуват легенди за древни държави – Тартария, Лукоморие, Югорие – които са изчезнали по време на същия катаклизъм, унищожил горите. Ако тези цивилизации са съществували, те вероятно са живели редом с мамутите. Изчезването на държави, гори и животни в един и същи период подсказва за събитие с колосален мащаб. Може би природен катаклизъм, може би нещо друго. Но фактът остава: мамутите са били виждани през 15-ти и 16-ти век. Има свидетелства, легенди, разкази, следи, бивни, които не съвпадат с официалната хронология. Сибир е място, което пази тайните си добре. Ако мамутите са оцелели до Средновековието, то е напълно възможно някои от тях да са оцелели и до днес. Огромната територия, непробиваемата тайга, липсата на човешко присъствие в северните райони – всичко това създава условия за скриване на редки животински видове. Може би някъде в далечния север, в непристъпните долини на Колима, Индигирка или Анабара, все още се движи последният мамут, наследник на древен свят, който отказва да изчезне напълно.