ВОЙНА НА СВЕТОВЕТЕ – РЕАЛНА ИСТОРИЯ ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА МИНАЛИЯ СВЯТ

Има филми които не просто разказват измислена история, а прикриват истина която не може да бъде изречена директно, и „Война на световете“ е един от тях, защото под повърхността на неговия сюжет се усеща древен спомен, ехо от катастрофа която е заличила предишния свят, следа от събитие което е било изтрито от паметта на човечеството. На пръв поглед това е фантастичен разказ за извънземна инвазия, но когато се вгледаме внимателно, започват да се появяват въпроси които не могат да бъдат игнорирани, защото сюжетът прилича на художествено преразказване на реални събития случили се в далечното минало, събития които са унищожили цивилизация която е била по-развита от нашата, събития които са били заличени от онези които са поели контрол над света след катастрофата. Във филма извънземни сили нападат Земята с оръжия които изпепеляват всичко за секунди, градове се разпадат, хора изчезват в облаци прах, а цивилизацията рухва за дни, но удивително много древни текстове описват подобни събития, говорейки за огнени колесници които слизат от небето, за богове които носят светкавици и унищожават цели царства, за небесен огън който превръща градове в пепел, за звезди които падат и изгарят земята. Тези описания се срещат в Индия, Месопотамия, Египет, Мезоамерика и в славянските предания, и когато толкова много култури говорят за небесни разрушители, това не може да бъде случайност, защото всички те вероятно описват едно и също събитие, глобална катастрофа която е унищожила предишния свят. По стените на храмове, пещери и древни градове има изображения които не би трябвало да съществуват, светещи дискове над хората, странни машини излъчващи лъчи, фигури в скафандри, сцени на разрушение които приличат на експлозии или лазерни удари, и археолозите ги наричат символи или митология, но защо толкова много от тези символи изглеждат като модерни технологии. Ако древните хора са видели нещо което не са могли да обяснят, те са го изобразили така както са го възприели, и ако това нещо е било нападение от небето, тогава „Война на световете“ може да е художествено отражение на реална древна война. Ако човечеството е преживяло унищожение причинено от напреднала сила, било тя извънземна, технологична или космическа, това би променило всичко, религията, науката, политическите структури и разбирането за човешкия произход, и елитите имат интерес да поддържат стабилност, контрол и предвидимост, защото истината за унищожен минал свят би разрушила този контрол. Затова тя може да бъде скрита в архиви, прикрита чрез научни обяснения или маскирана чрез филми които представят истината като фантазия, защото когато истината бъде поднесена като художествена измислица, никой не я приема сериозно, и това е най-сигурният начин да бъде скрита. Ако предишната цивилизация е била унищожена, тогава възстановяването на света е било в ръцете на малцина оцелели, и тези оцелели или техните наследници може да са станали първите елити на новия свят, притежавайки знания за миналото, технологии или артефакти, разбиране за катастрофата и власт над останалите, и така се ражда новата цивилизация, не от нулата, а върху руините на старата. Освен хипотезата за война, много древни източници говорят за потопи които заливат континенти, огнени бури които изпепеляват земята, комети които удрят планетата, смяна на земната ос която променя климата, и магнитни обръщания които унищожават електрически и биологични системи, и тези събития може да са били част от цикъл на разрушение който Земята преживява периодично, но ако към тях се добави и външна намеса, тогава картината става още по-мрачна. Истината за унищожението на миналия свят би разрушила официалната история, би поставила под въпрос науката, би разкрила манипулации и би дала сила на хората да търсят истинското си наследство, и затова тя е опасна за онези които управляват, и затова тя е скрита. Ако предишната цивилизация е била по-развита духовно, технологично или енергийно, тогава ние живеем в сянката на нещо много по-велико, и след катастрофата знанията са били загубени или унищожени, енергийните връзки на планетата са били прекъснати, хората са били насочени към материализъм, духовността е била заменена с контролирани религии, а истинската история е била заличена, и това обяснява защо днешната цивилизация изглежда като копие, а не като оригинал. „Война на световете“ може да е повече от филм, може да е спомен, предупреждение или алегория за реални събития които са били заличени от паметта на човечеството, защото древните текстове говорят за небесни разрушители, рисунките показват летящи машини, руините носят следи от огън който не е земен, историята е пренаписана, а елитите знаят повече отколкото казват, и истината чака да бъде разкрита от онези които имат смелост да я търсят.