КЛИМАТЪТ ПРЕДИ 200 ГОДИНИ И ЗАЩО СЛЕД КАТАСТРОФАТА СЕ ПОЯВИХА КОМИНИТЕ, СНЕГЪТ И СТУДЪТ

Климатът преди 200 години беше напълно различен от днешния, толкова различен че ако човек погледне честно старите описания, архитектурата, геоложките следи и свидетелствата от хрониките, ще разбере че Земята е преживяла рязка, внезапна, катастрофална промяна през периода 1800–1850 година, промяна която не се споменава, не се признава, не се изучава, защото тя разкрива истина която не се вписва в официалната хронология. Преди катастрофата огромни територии на Русия, Европа и Азия са били с мек климат, без постоянен сняг, без сурови зими, без нужда от печки, без нужда от комини, без нужда от изолация, а това не е мит, а факт, защото архитектурата го доказва. Къщите от 1700–1820 година имат огромни прозорци, тънки стени, липса на вестибюли, липса на комини, липса на отоплителни системи, което означава че климатът е бил топъл, субтропичен, благоприятен. След 1850 година започва масово монтиране на комини, масово изграждане на печки, масово затваряне на прозорци, масово преустройство на домовете, сякаш климатът внезапно е станал студен, суров, непоносим, сякаш Земята е била ударена от нещо което е пренаредило атмосферните потоци и е променило температурите за десетилетие, а не за хилядолетие. Свидетелствата за топъл климат са многобройни. Пушкин пише през 1820‑те години как в района на Калуга се отглеждат ананаси на открито, не в оранжерии, не под стъкло, а на открито, което означава че климатът е бил субтропичен. В хроники от 1780–1830 година се описва как в северните райони на Русия се отглеждат грозде, лимони, праскови, кайсии, плодове които днес не могат да оцелеят там. Това означава че климатът е бил топъл, мек, стабилен. След 1850 година всичко се променя, снегът става постоянен, студът става нормален, климатът става суров, а това съвпада с глобалната промяна която мнозина свързват с катастрофа от XVIII–XIX век. Има свидетелства за огън от небето, за светлини, за взривове, за падане на огнени тела, за метеоритна бомбардировка която е ударила Земята и е пренаредила климата. В хроники от 1810–1840 година се описват огнени звезди, небесни огньове, светлини които се спускат към земята, взривове които разтърсват градове, а това не са легенди, а свидетелства за събитие което е променило атмосферата. Много изследователи твърдят че пустините като Сахара, Атакама и Гоби са се образували след удар на оръжие или метеорит който е изгорил дърветата, тревата, плодородната почва, превръщайки ги в пясък. Това е трудно да се докаже, но следите го подсказват, защото пустините нямат хумус, нямат древни слоеве, нямат следи от дълга еволюция, а изглеждат като нови, като прясно изгорени територии. Годината 1816 – годината без лято – е представяна като последица от вулкана Тамбора, но мнозина твърдят че това е било следствие от война, от оръжие, от събитие което е променило атмосферата, защото ефектът е бил глобален, не локален. В Европа през 1816 година е имало сняг през юни, замръзнали реки през август, глад, студ, а това не може да бъде обяснено само с вулкан. В Америка климатът също е бил променен, а това означава че събитието е било глобално. В Русия преди 1800 година почти няма сняг, почти няма студ, почти няма зимни хроники, а след 1850 година снегът става постоянен, студът става нормален, климатът става суров. Това съвпада с масовото появяване на комини, печки, вестибюли, изолация, което означава че климатът е бил пренаписан. Архитектурата е най‑силното доказателство, защото тя не лъже. Къщите от 1700–1820 година са строени за топъл климат, а къщите от 1850–1900 година са строени за студен климат. Геологията също говори. Калните пластове натрупани като торта не се образуват от време, а от вода, от потоци, от катастрофа. На юг древните руини са заровени под шестметрови слоеве кал, камъни, отломки, кости, цели градове са погребани, цели цивилизации са изтрити. На север бреговете на Арктика са осеяни с бивни на слонове, не на мамути, защото космати бебета слонове изглеждат като мамути, а възрастни мамути няма, и никой слон не би оцелял в Якутия освен ако климатът не е бил друг, по‑мек, по‑топъл, по‑жив. Климатът преди 200–250 години беше различен, топъл, мек, плодороден, а след катастрофата от XVIII–XIX век всичко се промени. Това доказват хрониките, геологията, архитектурата, растенията, картите, легендите. Земята е преживяла глобална промяна която не се споменава, не се признава, не се изучава, защото тя разкрива истина която променя всичко.