КАКВО КРИЯТ ИСТОРИЦИТЕ: СКОРОШНОТО НАВОДНЕНИЕ КОЕТО ПРОМЕНИ СВЕТА

През последните години все повече изследователи, независими археолози и алтернативни историци започват да обръщат внимание на един факт който стои пред очите ни, но по някаква причина никога не се обсъжда в официалната наука. Всички сгради по‑стари от 100 до 150 години са погребани под слой хомогенна глина с дебелина между 4 и 12 метра. Това не е културен слой, не е натрупване на отпадъци, не е хумус, не е органична материя, а плътен, еднороден, абиогенен глинест пласт който е покрил планетата като одеяло. Този факт сам по себе си поставя въпроса: какво се е случило в близкото минало което е могло да доведе до такова масово погребване на градове, села, пътища, мостове, манастири и цели цивилизационни структури. Най‑логичното обяснение е скорошно наводнение, не митологично, не древно, а реално, физическо, настъпило през втората половина на XVIII и първата половина на XIX век. Това събитие може да не е било най‑голямото в историята на Земята, но е било достатъчно мощно за да остави следи които виждаме и днес. Огромни количества алувиални отлагания са покрили континентите, а следите от това са навсякъде. Друга версия, много по‑фантастична, но не напълно изключена, е разрушаването на голямо небесно тяло в ниска земна орбита, чиито останки са паднали върху планетата под формата на глина. Но независимо от версията, фактът остава: Земята е била покрита. И тук възниква най‑важният въпрос: защо в историческите документи няма почти никаква информация за такъв катаклизъм. Защо никой не говори за него. Защо няма описания, хроники, свидетелства. Отговорът е прост и тревожен: някой е имал интерес хората да не помнят. Ако историята на Втората световна война се пренаписва пред очите ни, ако събития от преди 80 години вече се представят по различен начин, какво остава за събития от преди 150 или 200 години. Поколението днес не знае кой е Ленин, не знае основни фигури от собствената си история, а това е резултат от системно пренаписване. Нека разгледаме фактите които не могат да бъдат отречени. Факт първи: климатът преди наводнението е бил различен. В историческите летописи се споменава многократно, че Русия е имала много по‑мек и топъл климат. Има рисунки, записи, описания на дворци и сгради построени без отоплителни системи, с огромни остъклени площи, което е невъзможно при днешните температури. Дори през XV век картата на Борджия показва слон със седло в района между Кама и Яик. Това означава, че климатът е позволявал съществуването на животни които днес не могат да живеят там. И навсякъде се използва изразът „преди потопа“. Никой не обяснява какъв потоп, защото всички очевидно са знаели. Факт втори: погребаните къщи. В Рим, в Русия, в Китай, в Европа – навсякъде сградите от XVIII и XIX век са влезли в земята. Не са потънали, не са се свили, а са били покрити от глина в един единствен ход. Културният слой няма нищо общо с това. Културният слой е разнороден, органичен, смесен. А това което виждаме е хомогенна глина. Ивановският манастир през 1870‑те е бил покрит с кален пласт. В Китай през 1860 градовете са били затрупани с мръсотия. Лужецкият манастир през 1999 е освободен от 2,5 метра глина, под която са намерени гробове от 1699. Великденските статуи са били погребани до раменете. В Израел под 2,5 метра глина е открит древен мозаечен площад. Във Воронеж е открит тухлен мост под глинен слой. Това не са локални явления. Това е глобално. И никой не е направил сравнителен анализ на глината от различни места, което е странно, защото ако е имало глобално наводнение, съставът би бил почти идентичен. Факт трети: смесени останки. В Русия, Холандия, Франция, Китай – навсякъде в глината се намират фрагменти от човешки и животински кости, смесени, разкъсани, натрошени, сякаш са били пометени от огромна сила. Това не са погребения. Това са жертви. Това са следи от катастрофа. Алтернативните историци разглеждат две основни версии: пробив на подземни води вследствие на сеизмична активност или падане на голяма комета в океана. Но най‑вероятно е комбинация: падане на комета, освобождаване на подземни води и последващо цунами. Това би обяснило едновременно водата и глината. Защо това събитие е изчистено от хрониките е друг въпрос, но методът е ясен: пренаписване, заличаване, подмяна. Историята ни е писана от чужденци, по заповед, с цел да се омаловажи и изкриви истината за Руската империя и за много други цивилизации. Огромно количество материали, изображения, документи са скрити в архиви, складове, частни колекции. Това което знаем е само малка част. А това което не знаем е огромно. И когато погледнем погребаните градове, променения климат, смесените останки, хомогенната глина, липсата на хроники и системното пренаписване на историята, един въпрос остава неизбежен: какво крият историците. И защо.