ЗЕМЯТА БЕШЕ ПУСТА ДОСКОРО

Земята беше пуста доскоро, много по‑празна, много по‑тиха, много по‑необитаема отколкото ни казват. Истината която се крие зад удобните научни догми е че човечеството не е древно, не е на милиони години, не е плод на бавна еволюция, не е разпръснато по планетата от незапомнени времена, а е младо, ново, скорошно, появило се след катастрофа която е изтрила всичко преди нея. Учените повтарят числа като 4.54 милиарда години сякаш са били там да ги измерят, сякаш са наблюдавали как Земята се охлажда, сякаш са записвали появата на живота, но това са само модели, само хипотези, само догадки, защото истинската картина е различна. Ако човек погледне честно, без внушения, без програмиране, без страх да мисли самостоятелно, ще види че само през 1820 година населението на света е било около 1 милиард души, през 1600 година е било около 500 милиона, през 1400 година около 350 милиона, а през 1200 година едва около 250 милиона. Това означава че огромни територии са били празни, необитаеми, пусти, без градове, без села, без цивилизация. Австралия през 1700 година е била почти празна. Северна Америка през 1500 година е била почти празна. Сибир през 1800 година е бил празен. Централна Африка през 1600 година е била почти необитаема. Ако човечеството беше на милиони години Земята щеше да бъде пренаселена още през 10 000 година пр.н.е., щеше да има градове навсякъде, щеше да има следи от цивилизации на всеки континент, щеше да има хумусни слоеве с дебелина стотици метри, щеше да има гори толкова стари че корените им да са вплетени в камъка, но няма, защото Земята е млада, а хората още по‑млади. Погледни почвата, плодородният слой е 10–15 сантиметра, на много места изобщо го няма, само камък, глина, пясък, сякаш Земята е била измита, изтрита, рестартирана, сякаш е била покрита с вода, сякаш е била залята от катастрофа която е унищожила всичко живо. Потопът не е бил преди 4000 години както твърдят, а много по‑скоро, вероятно между 1200 и 1500 година, защото след 1500 година започва рязко увеличаване на населението, рязко разширяване на градовете, рязко появяване на нови държави, рязко заселване на пустите континенти. Старите снимки от 1850 година показват почти никакви гори, защото горите са млади, защото Земята е започнала да се раззеленява едва след Потопа, защото преди това е била кал, камък, пустош. Ако Земята беше на милиони години хумусният слой щеше да е дебел като планина, но не е, защото всичко е младо, всичко е ново, всичко е прясно. Историята преди 1650 година е мъгла, празнота, измислица, защото няма документи, няма вестници, няма списания, няма нищо, само ръкописи с подправени дати, само летописи писани векове по‑късно, само легенди, само митове. Това не е случайно, защото преди 1500 година почти не е имало хора, почти не е имало цивилизация, почти не е имало население, и затова не виждаме нищо отвъд XVI век, защото не е имало кой да пише, кой да строи, кой да оставя следи. Ако продължим параболата на населението назад тя не отива в древността, не стига до милиони години, не стига до каменната ера, тя завършва около 1200–1500 година, сякаш тогава човечеството се е появило, сякаш тогава Земята е била населена за първи път, сякаш преди това е имало само пустота. Картите от 1300 година показват празнота, Африка празна, Австралия празна, Америка празна, Сибир празен, Монголската империя огромна на карта но почти без хора, само степ, само пустиня, само вятър. Това не е случайно, защото Земята е била пуста, а хората са били малко, много малко. Всички древни артефакти са погрешно датирани, умишлено удължени, поставени хиляди години назад за да се създаде илюзия за древност, за да се скрие истината че човечеството е младо, че Земята е млада, че историята е кратка, че миналото е близо, че Потопът е бил скоро. Ако човек види празнотата, ако види липсата на хумус, ако види младите гори, ако види параболата на населението, ако види празните континенти, ако види липсата на документи, ако види подменената хронология, тогава мирогледът му се променя, защото разбира че живеем в свят който е рестартиран, в свят който е бил унищожен, в свят който е бил изтрит, и че ние сме първите поколения след катастрофата, първите които населяват Земята отново, първите които строят отново, първите които пишат отново, първите които се множат отново. И тогава човек започва да се пита кой е изтрил стария свят, защо е бил унищожен, какво е имало преди Потопа, каква цивилизация е била заличена, какво знание е било изгубено, и защо Матрицата крие истината, защо ни дава фалшива хронология, защо ни внушава че сме древни, защо ни кара да вярваме че сме били тук милиони години когато всъщност сме били тук само няколко века. И тогава започва пробуждането, защото човек разбира че живее в свят построен върху забрава, върху лъжа, върху изтрито минало, и че задачата му не е да вярва а да вижда, не е да приема а да разкрива, не е да се подчинява а да се пробуди.