ЗАЩО В РУСИЯ НЯМА ГОРИ, ПО‑СТАРИ ОТ 200 ГОДИНИ?

 Въпросът защо на територията на огромната Руска федерация липсват гори, надхвърлящи 200 години, изглежда на пръв поглед прост, но когато се вгледаме в историческите карти, старите фотографии, културния слой и особеностите на ландшафта, се оказва, че зад този феномен стои нещо далеч по‑странно, отколкото обикновените обяснения за пожари, климат или човешка дейност. В Русия има милиони квадратни километри гори, но почти никъде няма вековни дъбове, няма ги гигантските борове, няма ги митичните дървета, които в Европа и Америка са заснемани още през XIX век. В старите снимки от строежа на железници, от изграждането на градове, от първите експедиции в Сибир, се виждат само млади дървета, тънки стволове, гъсталаци, които очевидно не са на повече от 50–100 години. Дори снимките от района на падането на Тунгуския метеорит показват дървета с еднаква дебелина, тънки като кибритени клечки, без нито един гигант, който би трябвало да е оцелял, ако гората е била древна. Това поражда въпроса: ако горите са били на същите места поне от XVIII век, защо дърветата не са на 250–300 години? Защо всички са млади? Защо няма нито един масив от древни дървета, който да е преживял вековете? Официалната версия твърди, че причината е в суровия климат, честите пожари и ниската устойчивост на местните видове. Но тази версия има слабости, защото в Европа и Северна Америка климатът също е суров, а въпреки това вековни гори съществуват. Пожарите не могат да унищожат всички гори едновременно и да ги направят еднакво млади. Ако пожарите бяха толкова чести, щяхме да виждаме огромни площи от изгорели стволове, а не равномерни млади гъсталаци. Картите от XVIII и XIX век показват, че горите около Москва, Звенигород и други райони са били на същите места, на които са и днес. Конфигурацията им е почти идентична. Това означава, че гората е съществувала там поне 250 години. Но дърветата в нея не са на 250 години. Те са на 80–120. Съветската карта от 1920‑те показва поляни, които съществуват и днес. Немските въздушни снимки от 1942 г. показват същите гори, но без стари дървета. Американските снимки от 1966 г. показват същото. Границите на горите са стабилни, но самите дървета са млади. Това означава, че горите са били унищожени, но не от човешка ръка, а от нещо много по‑масово. Ако беше пожар, щяхме да видим следи. Ако беше сеч, щяхме да видим пънове. Ако беше климат, щяхме да видим поне няколко оцелели гиганти. Но няма нищо. Тук се появява хипотезата за глобален катаклизъм. Много изследователи предполагат, че в края на XVIII или началото на XIX век е настъпило събитие, което е унищожило старите гори на цялата планета. Нещо подобно на гигантско цунами, континентален потоп или удар от космическо тяло. Нещо, което е заличило древните дървета, оставило е културен слой, в който са потънали първите етажи на старите сгради, и е променило релефа на цели региони. Това би обяснило защо в Русия няма вековни гори. Защо старите дървета са изчезнали. Защо културният слой е толкова дълбок. Защо първите етажи на Ермитажа са под земята. Защо старите градове изглеждат „вкопани“. И защо Татария – огромна цивилизация, която е съществувала на картите до XIX век – изчезва без следа. Ако приемем тази хипотеза, тогава младите гори на Русия са просто новият растеж след катастрофата. Те са на 150–200 години, защото толкова време е минало от събитието. Това обяснява всичко. Но остава въпросът: какво точно се е случило? Това е въпрос към историците, геолозите и археолозите. Защо старите дървета са изчезнали? Защо културният слой е толкова дълбок? Защо цели градове са „потънали“? Защо няма нито един масив от древни гори? И защо всички следи водят към края на XVIII и началото на XIX век – времето, когато картите се променят, държави изчезват, а природата сякаш започва отначало.

Една от най‑интересните мистерии на историята е мистерията на младите гори на Сибир, на която все още няма ясен отговор. Това е един от най‑важните, според мен, аргументи на привържениците на теорията, че някакво мащабно събитие, което раздели историята на преди и след, е заличено от историята. На територията на Сибир е много трудно да се намерят дървета над 120 години. Учените са съгласни, че гората е млада. И представят своя собствена версия на събитията. Гората не беше отсечена навсякъде и реликтни дървета почти никога не се намират. Борове 100–120 години. Брези 50–60 години. Млади дъбове. И същото е на снимките от развитието на Сибир, където на теория би трябвало да има непроходима тайга и приказна гора с дървета на 500 години, но всъщност виждаме млади тънки дървета и ниви. На стари фотографии изобщо не виждаме гори. Снимки от дълбока тайга, където наскоро е засадена гората, са много често срещани. И на една снимка хората решиха да се снимат с огромен пън, явно смятаха, че това е нещо необичайно. Такъв пън е бил на 200–250 години. Изглежда или измит, или изваден от сила, която не е била естествена. Имаме факта, че гората се издига по едно и също време върху огромна площ. И се оказва, че до 19 век в тази област не е имало дървета. Или че нещо е унищожило толкова много гори наведнъж. Според някои изследователи на истинската история на света, а не днешната фалшификация, е имало ядрена война, последвана от огромен природен катаклизъм, както и метеоритни бомбардировки от комети, които минали близо до Земята. Сгради и градове били унищожени от мощни взривове. После дошъл потоп. Горите били изпепелени и от тях останали голи хълмове. Някои сгради били погребани под дебел пласт кал. А историята на тези събития била пренаписана, за да изглежда, че преди не е имало развит свят. Че хората уж били първобитни, че се учели да стрелят с лъкове и още не били открили електричеството. Пълни глупости. Стари снимки от 18–19 век показват, че хората имали електричество. Дори знаели за присъствието на НЛО. Дори според някои изследователи е имало жестока война именно с извънземни раси и всичко е пламнало. Нека си припомним горите на Америка, секвоите, приказни гиганти, през които човек можеше да ходи преди 100 години. Има много снимки на тези дървета. Те вероятно са на хиляда години. Хиляди годишни гиганти, израснали в естествената си среда. И тук се крият нашите могъщи дървета. Имаме и наши дълголетни видове. Дъбът може да живее 1500 години. Лиственицата 900 години. Очевидци видяха тополи и кедри с подобни могъщи размери, около 7 метра в обхват, които са се разраствали. Нямаме урагани. Нямаме наводнения. Нямаме земетресения. Срещат се много рядко. Според учените старите дървета се отстраняват от горски пожари. Които възникват периодично и са ордени тайги. Следователно изолирани дървета не се вземат. Версията е добра, но има недостатъци. Нямаше честота на запалване. Цялата гора е на една и съща възраст. И ако дърветата наистина са изгорели, то в същото време. И ако е имало такъв пожар, който се е случил не толкова отдавна, тогава защо е неизвестно. И защо американските гори не горят по същия начин. На практика няма дървета над 200 години. Какво се случи преди около 200 години. Този феномен може да се обясни с тежки климатични промени, в резултат на които загива цялата флора. Освен това няма данни за вековни тайгови гори. След това се връщаме към версията на историци, привърженици на наводнение или друга катастрофа, и си мислим какво би могло да промени климата. Имало жестока промяна според някои изследователи от миналото ни. Освен жесток пожар, който изпепелил горите, имало и мини ледников период. Ако някои дървета оцелели, те после замръзнали и изсъхнали. Имах сън. Не всичко в него беше сън. Слънцето излезе ярко и звездите скитаха без цел, без лъчи във вечното пространство. Ледена земя носена сляпо в безлунния въздух. Сутрешният час се задаваше и минаваше. Но той не донесе деня след себе си. Един народ живееше пред светлините. Тронове. Дворци на царете. Шатри. Жилища на всички, които имат жилища. Те направиха огън. Градове изгорени. Жителите на онези страни бяха щастливи там, където факелите на вулкани горяха. Целият свят живееше с една плаха надежда. Запалиха гората. Но с всеки изминал час и палещата гора падна. Дървета изведнъж със страшен трясък се сринаха. Отново избухна война, която угасна за малко. Страшен глад измъчи хората. И хората загинаха бързо. И светът беше празен. Този многолюден свят, могъщият свят беше мъртва маса, без трева, дървета, без живот, време, хора, движение. Това беше хаосът на смъртта.

На стари фотографски снимки изобразяват голи дори овъглени хълмове, огромни пространства без растителност, черни склонове, каменисти повърхности, сякаш огнена стихия е минала и е изтрила всичко живо. Хора бягат по тези кадри, други засаждат нови дървета, строят нови къщи, издигат постройки върху земя, която изглежда като пресен пепелив слой, без хумус, без следи от предишна гора. Земята е камениста, изгоряла, напукана, покрита с тъмни отлагания, които напомнят за масивно въздействие от висока температура. Хълмовете нямат никаква растителност, няма стари стволове, няма коренища, няма следи от предишни гори, сякаш всичко е било изтрито до основи. Това не прилича на обикновен пожар, защото обикновените пожари оставят частични следи, оставят оцелели дървета, оставят различни възрасти, оставят реликти, но тук липсва всичко, което подсказва за събитие с огромна сила, което е унищожило растителността едновременно върху огромни площи. На някои изображения се виждат хора, които копаят в почва, която изглежда като вулканичен прах, а това подсказва за ударна вълна, която е разпрашила горния слой на земята. На други снимки се виждат групи, които засаждат млади дръвчета върху голи хълмове, сякаш възстановяват нещо, което е било унищожено напълно, сякаш започват от нулата. Това не е естествен цикъл на горско възстановяване, а масово засаждане след катастрофа. Когато сравним тези кадри с картите от 18 и 19 век, става ясно, че горите са били там преди катастрофата, защото картите показват горски масиви, които съвпадат по форма с днешните, но днешните са млади, а старите са изчезнали. Това означава, че гората е изчезнала наведнъж, а не постепенно. И това не може да бъде обяснено с обикновени пожари, защото пожарите не унищожават всичко едновременно на хиляди километри. Ако пожар беше унищожил гората, щеше да има оцелели дървета, щеше да има различни възрасти, щеше да има реликти, но няма. Всичко е младо, всичко е едновременно, всичко е започнало от нулата. Това подсказва за събитие, което е било едновременно по сила, по мащаб и по обхват. Метеоритна бомбардировка е една от версиите, защото кометни фрагменти, които падат като огнени ядра, могат да запалят гори на хиляди километри, могат да изгорят всичко, могат да оставят земята черна и камениста. Ако комета се разпадне в атмосферата, стотици фрагменти могат да ударят земята като миниатюрни ядрени взривове, които изгарят всичко по пътя си. Това би обяснило овъглените хълмове. Това би обяснило липсата на стари дървета. Това би обяснило защо хората на снимките засаждат нови гори. Това би обяснило защо земята е камениста, изгоряла, без хумус. Това би обяснило защо на снимките от Сибир няма вековни дървета. И ако добавим към това свидетелствата за глобален пожар, за тъмно небе, за студ, за глад, за разрушени градове, картината става още по‑ясна. Нещо е ударило земята с такава сила, че е изтрило горите на цяла Евразия. След това хората са започнали да засаждат нови дървета, да строят нови домове, да възстановяват разрушеното. На снимките от края на 19 век се виждат точно тези сцени: хора, които садят, хора, които строят, хора, които възстановяват. Земята е черна. Хълмовете са голи. Растителността е млада. Това не е нормален природен цикъл. Това е следа от катастрофа. И когато видим огромните пънове, които са били на 200–250 години, извадени от земята сякаш от ударна вълна, става ясно, че старите гори не са паднали естествено. Те са били изтрити. И ако това е било метеоритна бомбардировка, тя е била колосална. Огнени ядра са падали върху тайгата. Горите са пламвали като факли. Хълмовете са се овъглявали. Земята е ставала камениста. И след това всичко е започнало отначало.