ДАРВИНИЗЪМ И ПРЕНАПИСВАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Дарвинизмът се превърна в основен инструмент за изграждане на модерния научен разказ за произхода на човека, но този разказ не е просто теория, а внимателно конструирана рамка, която постепенно изтласка всички алтернативни възможности за древната история на света. От момента, в който еволюцията бе превърната в догма, започна систематично пренареждане на миналото, при което множество древни свидетелства, митове, артефакти и легенди бяха тълкувани единствено през призмата на биологичната постепенност, а всичко, което не се вписваше в този модел, бе обявено за фантазия, заблуда или измислица. Така постепенно от историческата картина изчезнаха гигантите, драконите, хибридните създания, необичайните цивилизации, а заедно с тях и идеята, че човешкият произход може да е свързан с фактори, които надхвърлят чисто земната биология. Древните народи описваха същества, които не приличат на животните, познати днес, а на форми, които съчетават човешко, животинско и свръхестествено. Те говореха за колоси, за крилати създания, за огнени змейове, за русалки, за грифони, за елфи, за същества, които идват от небето или от дълбините. В митологиите на всички континенти се срещат описания на гиганти, които живеят сред хората, на дракони, които пазят градове, на създания, които притежават разум и сила, надхвърлящи човешките. Но когато Дарвинизмът бе наложен като единствено допустим модел, тези свидетелства бяха обявени за примитивни фантазии, въпреки че се срещат в култури, които никога не са имали контакт помежду си. В същото време археологията започна да открива странни скелети, които не се вписват в човешката анатомия. В различни части на света се появяваха останки, които напомнят на гиганти, но те бяха бързо прибирани, класифицирани като „аномалии” и изчезваха от публичното пространство. Някои бяха унищожавани, други – заключвани в складове, трети – обявявани за фалшификати без реално изследване. Така постепенно се създаде впечатлението, че гигантите никога не са съществували, въпреки че древните текстове ги описват подробно. Същото се случи и с драконите. Вместо да се разглеждат като реални създания от древния свят, те бяха пренасочени към категорията „мит”, а за да се запълни празнината, бе създадена концепцията за динозаврите, които уж са живели преди милиони години. Но древните народи не описват динозаври. Те описват дракони – създания с интелект, с огън, с символика, с роля в обществото. Динозавърът е модерна реконструкция, създадена от фрагментирани кости, интерпретирани през еволюционната парадигма. Древните цивилизации не говорят за „преди милиони години”. Те говорят за събития, които са се случили в рамките на човешката памет. Те описват огън от небето, комети, катаклизми, потопи, войни между небесни създания, мигновени промени на релефа, изчезване на цели континенти. Земята не се е променяла бавно, а чрез внезапни глобални катастрофи, които са унищожавали цивилизации за миг. Това се вижда в геологията, в разломите, в потъналите градове, в следите от древни мегалити, които не могат да бъдат обяснени с примитивни общества. Но Дарвинизмът изисква бавна постепенност, затова всички доказателства за мигновени промени бяха изтласкани, пренаредени или датирани хиляди години назад, за да се впишат в модела. Така събития, които древните описват като непосредствени, бяха изпратени в „дълбокото минало”, за да се създаде илюзията за бавна еволюция. Историята бе пренаписана така, че древните цивилизации да изглеждат примитивни, въпреки че техните мегалитни структури, астрономически знания и инженерни умения надхвърлят възможностите на много съвременни общества. Земята бе представена като музей на бавни промени, въпреки че следите от катастрофи показват мигновени трансформации. Всичко, което не се вписваше в Дарвинизма, бе премахнато, пренаредено или обявено за мит. Така човешката история бе сведена до линейна еволюция, въпреки че древните текстове описват свят, изпълнен с необичайни създания, с цивилизации, които са изчезнали внезапно, с битки между сили, които не са човешки.В този процес извънземният фактор бе напълно премахнат. Древните описания за същества, които идват от небето, бяха обявени за митология. Текстове, които говорят за небесни учители, за създания, които дават знания на хората, за богове, които слизат от звездите, бяха интерпретирани символично. Така бе създадена версия на историята, в която човекът е сам, изолиран, произлязъл от маймуна, развил се бавно, без намеса, без контакт, без древни цивилизации, без гиганти, без дракони, без хибридни създания, без извънземни. Това е модел, който служи на идеята за материалистичен свят, в който всичко е случайност, а човекът е продукт на биологични процеси. Но древните писания разказват друга история. Те говорят за свят, който е бил различен, за създания, които не съществуват днес, за цивилизации, които са били унищожени мигновено, за небесни сили, които са променяли земята. Те описват огън от небето, комети, бедствия, войни, промени на релефа, потъване на земи, изчезване на континенти. Те говорят за свят, който не е бил примитивен, а сложен, динамичен и населен с разнообразни форми на живот. Дарвинизмът пренаписа тази история, като премахна всичко, което не се вписва в модела на бавна еволюция. Така човечеството бе лишено от древната си памет и от възможността да разбере истинския мащаб на миналото. Днес живеем в свят, в който историята е подредена така, че да изглежда логична, линейна и материалистична, но древните свидетелства подсказват, че светът някога е бил различен, че е имало създания, които днес наричаме митични, че е имало цивилизации, които днес наричаме легендарни, че е имало сили, които днес наричаме фантастични. И макар модерната наука да отхвърля тези идеи, древните текстове, мегалитите, легендите и артефактите продължават да говорят за свят, който не се вписва в Дарвинизма. Това  е доказателство и напомняне, че човешкото минало може да е много по-сложно, отколкото ни е представено.