МИТЪТ ЗА 1,5 МИЛИАРДА КИТАЙЦИ И ИНДИЙЦИ И ЗАЩО ЧИСЛАТА НЕ СЕ ВРЪЗВАТ

Когато човек чуе, че Китай и Индия имат по 1,5 милиарда души, това звучи като неоспорим факт, но при по‑внимателно разглеждане се оказва, че тези числа са по‑скоро политически инструмент, отколкото реална демографска картина. Китай от десетилетия представя себе си като гигантска държава с неизчерпаем човешки ресурс, но ако погледнем реалните данни, териториите, плътността, историческите таблици и логиката, започват да се появяват сериозни съмнения. Двайсетте най‑големи китайски градове събират малко над 200 милиона души. Останалите според официалните данни трябва да живеят в планини, пустини, степи и слабо развити райони, където инфраструктурата е минимална, а условията за живот са трудни. Това поражда въпроса кой играе с Китай и останалите „гигантски“ страни и кой има интерес да поддържа мита за демографски чудовища, които уж могат да засипят света с хора и да променят геополитическия баланс. Днес често се внушава, че Китай е готов да ни прегази с милиардната си армия, да вземе Сибир, да ни засипе с шапки, но реалността е далеч по‑спокойна. Служил съм три години в Далечния изток в граничните войски и съм виждал китайската граница отблизо. Китайците не са чудовищен поток, който чака да нахлуе. Дори напротив. Китай е известен като световна фабрика, но демографските му данни са странни. Според официалните данни населението е около 1,347 милиарда души, а някои експерти говорят за 1,5 милиарда. Но когато погледнем историческите таблици, се вижда хаос. През 1845 населението е 430 милиона. През 1870 пада на 350. През 1890 става 380. През 1920 отново 430. През 1940 пак 430. През 1945 – 490. Стар атлас от 1939 посочва 350 милиона. Това са огромни несъответствия. Как е възможно за 95 години населението да не се променя, а след това за 72 години да нарасне с почти милиард, при положение че Китай преживява войни, глад, бедност, репресии, политика „едно семейство – едно дете“. Според преброяването от 1953 населението е 594 милиона, а през 1949 – 549 милиона. За 13 години – увеличение от 164 милиона. Това означава, че около 70 милиона жени в детеродна възраст трябва да са родили по 6 деца всяка, при условия на война, разруха, липса на медицина, глад, японски зверства, граждански конфликти, Корейската война и Културната революция. Това е демографски абсурд. Някои експерти твърдят, че Китай просто рисува числата си, както Федералният резерв рисува долари – от въздуха. Никой не спори, че има много китайци, индийци, индонезийци, пакистанци, нигерийци, но „много“ не означава „милиард и половина“. Територията на Китай също е подвеждаща. Огромни автономни области като Синцзян, Вътрешна Монголия и Тибет заемат около 4 милиона квадратни километра, почти половината от страната, но имат общо около 46 милиона души – едва 3% от населението. Това са пустини, планини, степи, но не по‑лоши от Монголия, Тува, Киргизстан или Казахстан. Вътрешна Монголия е по‑голяма от Франция и Германия взети заедно, а Монголия е още по‑голяма, но има 2,7 милиона души. Китай твърди, че има плътност 140 души на квадратен километър, но огромни територии са празни. Ресурсите, за които се твърди, че китайците ще дойдат в Сибир, ги има в Монголия и Казахстан, но там няма руски атомни бомби. Защо тогава Китай не ги взема. Монголите спят спокойно, казахстанците също. Бирма, с 50 милиона население и огромна територия, би трябвало да се страхува повече, защото над нея „виси“ южнокитайският милиард, но и там няма паника. Виетнам не се страхува, Лаос и Камбоджа се интегрират с Китай, спорят за острови, но не очакват нашествие. Странен Китай. Хората му уж са милиард и половина, но не развиват огромните си територии, не поглъщат слабите си съседи, не се разширяват, а само седят на главите си. И въпреки това се твърди, че ще атакуват Бурятия, че експедиционна армия от 150 хиляди души е готова да нахлуе в Сибир. Китайците в Русия са 150–200 хиляди общо. Това е населението на един среден град. Нищо повече. Всичко това води до един извод: демографските данни за Китай и Индия са силно преувеличени, вероятно умишлено, вероятно стратегически. Населението е превърнато в оръжие, в инструмент за психологическо въздействие, в средство за геополитически натиск. Но когато човек погледне фактите, териториите, плътността, историческите таблици, логиката, става ясно, че числата не издържат. И може би най‑важното е да се запитаме кой има интерес да поддържа мита за гигантските страни, кой печели от това, кой управлява страха, кой насочва вниманието към измислени демографски чудовища. Защото истината е, че реалността е много по‑сложна, много по‑неудобна и много по‑различна от официалните статистики.

Същото нещо, което авторът каза за Китай, може да се каже със сигурност за Индия и за други очевидно бедни страни с непосилно „голямо“ население, което според официалните данни достига фантастични стойности, но според логиката, територията, производството на храна и градската структура просто няма как да съществува в такива мащаби. Това е лесно проверимо. Достатъчно е човек да отвори Уикипедия и да събере населението на 20‑те най‑големи китайски града. Получава се около 230 милиона души, включително областите. Къде живеят останалите хора. Къде живеят останалите милиарди. В провинцията. В колиби. В планините на Тибет, които заемат почти половината от страната. Но ако Китай наистина има 1 милиард и 340 милиона души, те трябва да ядат огромни количества храна. А храната не расте в пустини, не расте в каменисти плата, не расте в високопланински райони, където земеделие почти няма. Гледаме по‑нататък. Според Duropedia през 2010 Китай е произвел 546 милиона тона зърно, а обработваемата площ е 155,7 милиона хектара. За нормално хранене на населението е нужен около 1 тон зърно на човек годишно, като част от него отива за фураж, част за хляб, част за други нужди. Ако Китай има 1,4 милиарда души, той трябва да произвежда поне 1,4 милиарда тона зърно. Но произвежда едва 546 милиона. Липсват около 800 милиона тона. Няма откъде да се купят, защото светът не произвежда толкова излишък. Ако обаче населението е три пъти по‑малко, всичко си идва на мястото. Китай би бил самодостатъчен. Това се потвърждава и от сравнение със САЩ. Там се събират около 60 милиона тона пшеница от 20 милиона хектара, 334 милиона тона царевица от 37,8 милиона хектара и 91,47 милиона тона соя от 30,9 милиона хектара. Общо около 485 милиона тона зърно от 89 милиона хектара. А населението на САЩ е около 300 милиона души. Излишъкът се изнася. Това показва, че Китай с неговите 546 милиона тона не може да храни 1,4 милиарда души. Но може да храни около 400–500 милиона. Това е логично, последователно и математически издържано. Още един показател. Според Уикипедия делът на градското население в Китай през 2011 за първи път достига 51,27%. Това означава, че половината от населението живее в градове. Но ако градовете събират около 230 милиона души, тогава общото население не може да е повече от 450 милиона. Същото се случва и с Индия. Ако съберем населението на 20‑те най‑големи индийски градове, получаваме около 75 милиона души. Къде живеят останалите от милиард и двеста милиона. Територията на Индия е малко над 3 милиона квадратни километра. Според официалните данни плътността е около 400 души на квадратен километър. Това е два пъти повече от Германия, но Германия е покрита с градове, инфраструктура, пътища, индустрия. Индия не е. В Индия се твърди, че само около 5% от населението живее в градове. В Русия градското население е 73% при плътност 8,56 души на квадратен километър. В САЩ градското население е 81,4% при плътност 34 души на квадратен километър. Може ли официалната информация за Индия да е вярна. Разбира се, че не. Плътността на населението в селските райони никога не е 400 души на квадратен километър. Обикновено е няколко души на квадратен километър. Това е 100 пъти по‑ниско от индийските данни. Това доказва, че населението на Индия е 5–10 пъти по‑малко от официално обявеното. Според Уикипедия около 70% от индийците живеят в селските райони. Ако 75 милиона градски жители са 30% от населението, тогава общото население е около 250 милиона души. Това е много по‑реалистично от приказката за милиард. Индия е огромна, бедна, замърсена страна, която не може да поддържа население от 1,4 милиарда души. Реалният максимум е около 300–400 милиона. Индийско‑китайският мит за огромно население е нужен, за да могат глобалните паразити да заблуждават хората, да манипулират статистики, да създават страхове, да оправдават политически решения и да прикриват истинските процеси на планетата. Преброячът на населението на Китай показва 1 414 591 407 души. Но дали истинската бройка не е 414 591 407. Преброячът на Индия показва 1 401 872 519 души. Но дали истинската бройка не е 401 872 519. Всеки сам да прецени. Защото много неща, които сме вярвали за света, се оказаха долни лъжи, създадени от елитни структури и техните корумпирани медии и учени. Ние живеем в свят на лъжи и манипулации, в който числата често са инструмент, а не истина.