СВ. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ И СТАРЕЦ ЕМИЛИЯН ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Преподобни Паисий Светогорец:
Дори сърцата са се превърнали в стомана…
Поради това, че съвременните удобства изобилстват отвъд всякакви граници, те са се превърнали в неудобства. Машините са се умножили, а с тях и разрухата; човекът се е превърнал в машина. Всякакъв вид машини и изобретения сега властват над човека. Ето защо и човешките сърца се превръщат в стомана. Всички тези съвременни улеснения правят опазването на съвестта в хората трудно. Едно време, хората работеха с животни и бяха много по-състрадателни. Ако претовареше някое животно и бедното създание паднеше от голямата тежест, ти се чувстваше зле заради това. Ако беше гладно и те гледаше, подсмърчайки, ти се късаше сърцето. Спомням си как една наша крава се разболя, ние страдахме с нея, защото я имахме за член от семейството. Днес хората притежават много уреди, направени от стомана, но за жалост, дори самите им сърца са станали стоманени.
А ако някой уред се счупи? Заваряват го. Ако колата не пали? Дават я в сервиза. Не може да се оправи – захвърлят я; не изпитват чувства към нея. В крайна сметка, това е една купчина желязо. Сърцето не участва във взимането на тези решения и така егоизмът и гордостта намират плодородна почва и се вкореняват в нас.
Днес мислим толкова малко за нашите ближни. Някога, когато се намираше излишна храна, хората търсеха някой, нуждаещ се и му я даваха, преди да се развали. Един духовно напреднал човек дори би казал: „Нека първо бедният човек се нахрани, а ние ще хапнем после.“ Днес хората слагат храната в хладилника и дори не се замислят за тези, които са в нужда. Спомням си, че някога ако имахме добра реколта от плодове и зеленчуци си я споделяхме с нашите съседи. Какво щяхме да правим с толкова много храна? И без това щеше да се развали. Сега, когато имаме хладилници, хората си мислят: “Защо пък да я даваме на някого? Ще я държим в хладилника и ще си я пазим за себе си.“ И няма да споменавам тоновете храна, която изхвърляме или заравяме в сметищата, докато милиони хора по другите части на света измират от глад.
В ежедневните задачи ние оправдаваме използването някои машини като казваме, че така ще свършим работата по-бързо и ще спестим време, което ще отдадем за духовния си живот. В резултат на това животът ни става изпълнен със стрес, притеснения и тревоги и заприличваме повече на хората в света, отколкото на монаси. Когато млади монаси дойдат в някой манастир, първото нещо, което правят, е да купят тенджери под налягане, да та печелят време за духовни занимания; а накрая се получава така, че седят отстрани и си говорят с часове. Не че модерните приспособления не спестяват време, за да можем да се занимаваме с духовното. Тези уреди наистина ни спестяват от времето, обаче ние пак изглежда нямаме достатъчно време, което да посветим на молитвата.
---
Архимандрит Емилиян Симонопетрски:
Най-страшният враг, създаден от постиндустриалната култура, културата на информационните технологии и образите, е коварната разсеяност. Затънали в милиони образи и множество различни ситуации по телевизията и медиите по принцип, хората губят мира на ума си, самоконтрола, умението си да разсъждават, да преценяват и да отхвърлят, превръщайки се в непознати за тях самите, в един безумен свят, глух за това, което им казва разума.
В епохата на индустрията хората се превърнаха в клиенти и роби на това, което се произвеждаше. В постиндустриалното общество те отново стават потребители и роби на образи и информация, които запълват техния живот.
Осъзнах, че унищожението на човека, в основата си идва от излишъка от материални блага, защото това го възпира да усети присъствието на Бога и да оцени Неговото милосърдие. Ако искаш да отдалечиш някого от Бога, дай му много материални придобивки. Той веднага ще Го забрави завинаги.
Нека имаме предвид проблемите, които съвременните улеснения създават и нека научим на това децата си, да го проумеят, та да бъдат по-способни да преценят дали прогреса ни помага или ни затруднява.