Когато Лермонтов бил вече в зряла възраст, веднъж през нощта му се появил призракът на неговия прадядо. Той бил от шотландски произход. Обликът на този негов прадядо се запечатал толкова ярко в паметта на поета, че през 1833 година той по памет нарисувал маслен портрет на самия Томас Лермонт. А когато впоследствие започнал да изучава британския фолклор, се оказало, че Лермонт е много популярна фигура, за която се е писало в старинните исторически сборници. Особено в тези писания, в които се говори за феи, елфи и други митични същества. Все такива, които се споменават по Рождество Христово. Знаем, че за да се запази нещо в народната памет, то не е напразно и в него има някакъв скрит смисъл.
В СТРАНАТА НА ЕЛФИТЕ ГОДИНИТЕ МИНАВАТ БЪРЗО КАТО ДНИ
Томас Лермонт обичал да броди по полята и горите, свирейки на лютня. В един майски ден той се отправил към гората, минавайки покрай един ручей на Елдънските хълмове. Приседнал да си почине до сенчесто дърво и лениво прокарвал пръсти по струните на лютнята. И изведнъж… чул далечни звънци, след това тропот на копита и на горската пътечка върху сив кон се появила прекрасна ездачка. През раменете й висял ловджийски рог, лък и стрели. Томас свалил шапка и с поклон приветствал красавицата. А тя се представила като Кралицата на елфите и помолила Томас да й посвири на лютнята. След това Кралицата похвалила музиканта и му казала, че като награда той може да я помоли за каквото пожелае. Томас Лермонт събрал смелост и я помолил да я целуне по устните. “Ако ти направиш това, казала Кралицата на елфите, от този миг ще се превърнеш в мой роб за седем години. Помисли”. “Че какво са седем години?” – възкликнал Лермонт. След това докоснал с устни Кралицата на елфите. Но в момента, в който устните им се слели, Томас с ужас видял, че и лицето, и премяната на красавицата започнали да се променят. Зелената й рокля и наметалото почервенели, а след това станали сиви като пепел. Златистите коси станали матови, а прекрасното младо лице увехнало и се превърнало в набръчкано старческо лице.
КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ ЗАПОЧНАЛА ДА СЕ СМЕЕ С ДРЕЗГАВ ГЛАС
“Сега вече не ме харесваш, а, Томас? – попитала тя. Но какво ще направиш? Ти ми обеща да ми служиш седем години и сега ще ме последваш в Страната на елфите, за да изпълниш своя дълг. Сядай на коня зад мене. Чака ни дълъг път”. Пътят се спускал в тясно дефиле и вървял все по- адолу и по-надолу, сякаш отивал в недрата на земята. Конят се провирал напред в непрогледна тъма и накрая мракът се разпръснал и двамата се оказали под яркото слънце. Това ободрило Томас, още повече че вече се движели през прекрасна овощна градина. Той пожелал да си откъсне сочен плод, но Кралицата го предупредила: ако се докоснеш до каквото и да било тук, завинаги ще останеш във Вълшебната страна. На това място Кралицата на елфите поднесла към устните си ловджийския си рог и пронизително изсвирила. И в същия този момент отново се променила. Превърнала се в същата красавица, каквато Лермонт видял за първи път. Той се оказал във великолепен замък, където се вихрел някакъв пир. Три денонощия елфите не напуснали пиршеството, след това Кралицата се надигнала от трона и се приближила към Лермонт. “Време е да тръгваме, Томас, ако искаш да видиш твоята родна страна” – казала тя. А Томас учудено я погледнал и й напомнил, че е обещал да служи цели седем години. Тогава Кралицата на елфите се усмихнала и казала: “В Страната на елфите времето върви бързо: тези седем години прелетяха за тези три дни”.
ТОГАВА ПРЕД ЗАМЪКА ДОКАРАЛИ СИВ КОН
Кралицата на елфите и Томас го възседнали и се отправили по обратния път. На прощаване той помолил Кралицата да направи така, че той да може да докаже на хората, че всичко, което му се е случило, е истина. И тя, освен с дарбата за праведност, го наградила с дарбата на прорицанието и поезията. От този момент той можел да предсказва бъдещето и да създава прекрасни стихове. Освен това Кралицата на елфите му връчила арфа от Страната на елфите. “Сега ти ще се върнеш в дома си. Но не забравяй: ще дойде време, когато аз отново ще те повикам, ще изпратя двама пратеници и ти веднага ще разбереш, че те са от нашия свят…”
ТОМАС ЛЕРМОНТ ПРЕДСКАЗАЛ ОБЕДИНЕНИЕТО НА АНГЛИЯ И ШОТЛАНДИЯ
Когато Томас Лермонт се върнал в своето село, отначало хората се плашели от него, защото го смятали за загинал, но постепенно свикнали. А той тайно очаквал момента, в който ще се проявят дарбите, дадени му от Кралицата на елфите. Минало време и обещанието започнало да се сбъдва. Когато в околността едрият рогат добитък започнал да умира от чума, някаква невидима сила заставила Томас да скочи на крака. Думите сами се появили на устата му. Той предсказал, че тази беда ще заобиколи, ще подмине неговото село. Така и станало. Томас Лермонт предсказал също така и обединението на Англия и Шотландия. “Когато кралицата на Франция роди син, той ще покори Британия от море до море. А неговите потомци ще се подчинят на шотландците и британците”. Предсказанието се сбъднало през 1603 година, когато крал Яков, син на Мария – шотландската кралица, станал крал на Англия и Шотландия. Най-известното си предсказание Томас Лермонт направил на 18 март 1285 година, когато царувал Александър III – един от най- лавните и мъдри крале на Шотландия. Томас предрекъл буря, която щяла да се окаже трагична за Шотландия. На сутринта денят изглеждал ясен и тих. На въпроса къде е обещаната буря, Лермонт отговорил, че още не е дошъл обяд. И в този момент в стаята се втурнал човек с виковете: “Кралят умря!”. Оказало се, че Александър яздел по ръба на планински път, паднал от коня и това било гибелно за него. “Ето сега ще настъпи буря, каквато Шотландия не е виждала до момента!” Тези думи на Томас Лермонт се оказали пророчески. Смъртта на Александър III послужила ато начало на бурно, смутно време, продължило дълги години.
КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ ГО ПРИБРАЛА ПРИ СЕБЕ СИ
Така минали 14 години. Томас бил богат и почитан, но в очите му винаги се забелязвала някаква тъга. Сякаш той тъгувал за нещо далечно и невидимо за останалите хора. И веднъж в неговия замък дошъл слугата и му казал, че се случва нещо странно… В този ден Томас бил поканил гости в замъка си, те пирували, но излезли да погледнат какво точно се случва. И видели как при лунна светлина два белоснежни елена бавно приближават замъка, без да се плашат от събралата се тълпа. “Това е зовът – тихо промълвил Томас. – Зовът на Кралицата”. Щастие изпълнило душата му. Той се отделил от тълпата и тръгнал на среща с пратениците. Прекрасните животни сякаш замръзнали, щом го видели, и склонили глави в знак на преклонение. И хората видели как Томас тръгнал към гората с единия елен до дясната си ръка и с другия – до лявата. Те се отправили към брега на река Лидер и изчезнали в нейните бурни води. Така Томас Лермонт завинаги напуснал родното си село Ерсилдун.
В ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ
Всичко това може да изглежда абсолютно невероятно! Но само докато не се запознаете с работите на Жак Вале. И по-точно, с неговата книга “Паралелният свят”. Жак Вале е един от малкото титулувани професионални учени, признат в света специалист по феномена НЛО. Съпоставяйки множеството предания – Авалон, обитаван от магове, мистичната Шамбала на Изтока и др., Жак Вале се замислил: а може би НЛО и пришълците съвсем не са продукт на далечния Космос? И все повече го завладявала мисълта, че това са пришълци от съседни вселени. И трябва само да се окажеш на точното място в точното време и съответно в нужното състояние, за да извършиш преминаването от единия в другия свят. Но къде е това точно място? Очевидно там, където съседните светове са максимално близо един до друг. А какви физични закони действат в тези точки? Времето в Страната на елфите тече по други закони, различни от тези на Земята. И други древни източници потвърждават това. Преминаването е обозначено като пътешествие през тясно мрачно дефиле. В други текстове често се споменава сива безкрайна равнина. От това може да се направи изводът, че преходът между световете е свързан с изкривяването на пространството и времето. Но за извършване на преминаването е необходим още и психичен елемент. Съдейки от практиката на индийските шамани, е много сложно да се достигне състоянието на такова съзнание. В древността Вълшебната страна се е асоциирала при различните народи с нещо подобно на рай, затова не е кой знае колко умно да се стреми човек да попадне в нея. Нека си припомним един момент: Лермонт отсъствал три дни, а се върнал след седем години. След това минали още шестстотин години и той се явил в съня на своя потомък – поета Лермонтов. Но загадката си остава: кого всъщност е видял Лермонтов – призрак или истинския Томас, за когото столетията са прелетели в Страната на елфите като един ден? И не е ли предал той на великия поет забележителната дарба да твори стихове и да предсказва бъдещето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар