Звездни Цивилизации

петък, 4 март 2016 г.

Послание на Дон Алехандро към човечеството




Това, което виждам днес в света като човек, произхождащ от маите, виждат и други коренни народи. Аз виждам нашата планета, покрита от воал на тъга. Така че чрез вас, които носите нашето послание, нашите опасения да достигнат целия свят. Защото днес светът е разделен. Някой хора казват, че не ги е грижа, защото ще отидат на небето, докато други са заинтересувани да експлоатират природата и да я превръщат в пари. Тези неща не вълнуват военните, които се интересуват само в завладяване на света. Те никога не мислят кой умира. Те никога не мислят кого убиват. Това, от което се интересуват е тяхното величие – да правят войни, да убиват хора.

Искам да ти кажа нещо братко мой. Това не ни касае много. Всяко нещо има своето време. Всичко това ще бъде разрушено до основи много скоро. Тези, които са днес, утре няма да ги има. Тези, които днес са щастливи, утре ще плачат. И тези, които плачат сега ще намерят решение утре. Това, което най-много ни интересува е да се спре замърсяването, за да има живот за всички същества на Земята. Скъпи приятели, всички неща са написани в пророчествата на вечните маи. Пророчествата на маите и племето хопи са еднакви: „Тези, от центъра, слушайте ме братя. Тези от центъра ще се обединят със северния орел и с южния кондор. Ние ще се обединим братя, защото ние сме едно, като пръстите на ръката. Братя, ние сме едно – богати и бедни, черни и бели, коренни и некоренни обитатели. Ние сме едно върху лицето на Земята.”

Как ще опишете маите? Аз не съм чужденец за маите. Аз съм от маите. Не мога да живея без моята тортила в чинията. Не мога да живея без моите тамалес. Не мога да живея без моята свещена царевица. Защото това е моето тяло, моята кръв. Както много от вас знаят моето име е Дон Алехандро Сирило Перез Оксладж, името ми от маите е „Уакател утиу“ – „Странстващият вълк“. Моята съдба е да бъда тук с вас. Колко е невероятно, че този ваш служител, за тези, които ме гледат в момента, тези, които ще ме видят на екрана, аз нямам и един ден в училище. Животът ме взе и ме преведе през различни части на света. Ходейки само там, където разпознавах любов, през пренебрежение, умора, глад, жажда, самота. Всичко това съм преживял в живота си.

Мои скъпи хора ако ме чувате . Нека пренесем този глас до света. Нека не разрушаваме Майката Земя. Нека се наслаждаваме на нейната красота. Нека се наслаждаваме на нейните чудеса. Колко е красива, когато настъпва зимата или когато е покрита с рози, покрита с цветя, толкова зелена, винаги зелена. Хиляди благодарности на нашите предци.

Дай ни Мир.
Дай ни Любов.
Дай ни разбиране.
Всички ние сме братя и сестри.
НИЕ СМЕ ЕДНО

Няма коментари:

Публикуване на коментар