СМЪРТТА   НЕ СЪЩЕСТВУВА

Петерис Клява е латвийски детски лекар, специалист реаниматор. Наред с ежедневната си практика на лекар, от 1985 г. той изучава глобалните въпроси, засягащи живота и смъртта, като през 2001 г. е инициатор и главен организатор на визитата на Далай Лама в Латвия. Предлагаме ви изключително интересно интервю с този доказан в своята област специалист, убедил се през г

- Д-р Клява, предлагам да започнем ударно, като ви попитам директно - какво е смъртта? Защо така ни плаши?
- Хората се страхуват от неизвестността и необратимостта на случващото се. Аз работя в детска реанимация и всеки ден се сблъсквам със смъртта, виждал съм стотици детски смърти. Това, което съм забелязал, е, че родители, които губят детето си, много рядко си задават въпроса: “Какво всъщност е смъртта?” В своята огромна мъка те си мислят само за това, че “никога повече” няма да видят и докоснат чедото си, те страдат много и това е разбираемо, устройват погребението, ходят на гробищата и години наред гледат снимки на детенцето си, което отдавна го няма. Мъката и тъгата им понякога са погубващи. Тези обаче, които си задават въпроса “какво е смъртта” и търсят неговия отговор, сякаш страдат по-малко, защото започват да схващат, че смърт няма. Има преход в друга форма на съществуване, сливане със същата бяла светлина, която вижда всеки, преживял клинична смърт. Много мъдреци знаят тази истина. Когато близък приятел на Айнщайн умрял, той записал в дневника си: “За нас, физиците, смъртта нищо не означава. Ти си отиваш първи, след теб идвам и аз. Минало, настояще и бъдеще - това е една натрапчива илюзия”. Децата понякога интуитивно усещат това. Аз лекувах едно осемгодишно момиченце... няма значение от какво, искам да ви кажа какви поразителни думи произнесе тя пред своите родители, малко преди да си отиде от този свят: “Мамо, тате, вие трябва да разберете, само не се плашете: нас ни няма! Когато Бог мисли за себе си, ние изникваме в неговия ум”. Момичето и Айнщайн всъщност говорят за едно и също: нашето материално съществуване в този свят е една голяма илюзия, а смъртта - тя е преход. Различни са нивата, по които може да се обяснява що е то смърт. Този сложен казус трябва да се обяснява така, че хората в отделните етапи от своето развитие да осъзнаят достъпната за тях част от информацията и това да им донесе утеха.

Първото ниво - хората, понесли загубата, съгласно законите на своята религия приемат, че умрелият е попаднал в рая или в ада. Затова бързо закопават или кремират покойника, молят се за душата му, след време спомените избледняват и изчезват, и те си раждат нови деца. Това е нормален процес, поддържащ числеността на населението, човешката биомаса. Между другото, в понятието “човешка биомаса” няма нищо лошо - от нея израства всичко по-добро и по-ценно. Религиозният институт е полезен - той помага на тези, които са останали сред живите, да преживеят мъката, а на тези, които са си отишли от живота - да извършат прехода. На по-висока степен на развитие вече, когато главата не е заета с непрекъснати страдания или непоколебими религиозни убеждения. Когато в нея вече има достатъчно свободно място за възприемане на новото, тогава човек осъзнава, че смъртта е просто освобождаване от тялото и преход в друго измерение. При това

измеренията могат да бъдат много

И това в никакъв случай не са нито раят, нито адът...

- А вие какво казвате на умиращите деца?
- Аз никога не казвам на умиращите деца, че ще умрат. И никого не залъгвам с обещания, че мога да удължа живота му. Опитвам се много накратко да посветя детето в истината: “Смърт няма. Ти излизаш от тялото си и преминаваш в друго състояние”. И детето получава от мен потвърждение на своето усещане за това, че ще съществува и след това, само че по друг начин.

- Някои неврофизиолози твърдят, че човешкият мозък съвсем не е източник на съзнание, т.е. той е само приемник на това съзнание. Вие какво мислите за тази теория?
- Проф. Стюарт Хамероф, анестезиолог и психолог от Университета в Аризона, и неговият колега от Оксфорд сър Роджър Пенроуз създадоха квантовата теория за съзнанието. Те смятат, че човешкият мозък е квантов компютър, а съзнанието е програмата, зададена, постъпила отвън, от Вселената. Душата е информация, натрупана на квантово ниво. Подобна гледна точка е заявена отдавна, но сега учените я поставят на напълно научна база. Носителите на съзнание, т.е. информацията - това са разположените вътре неврони - милиарди белтъчни микротръбички, на които по-рано се отдаваше скромната роля на арматури и транспортни вътреклетъчни канали. Но всъщност квантовата информация се натрупва в тях и не може да бъде унищожена дори след смъртта на тялото. След като тялото загине, тази информация се слива с Вселената. И съществува безкрайно дълго. Проф. Стюарт Хамероф нарича тази информация “душа”.

- Излиза така, че човек е биоробот с източници на външна енергия. Как се връзва това с факта, че човек е създаден по образ и подобие Божие?
- Аз не виждам противоречие: искрата на съзнанието в него е от Бога. За да се доближи и наподоби на Бог, човек трябва да разбере самия себе си, а това може да го постигне чрез любов, служене и уважение към другия човек. Тази идея обаче трудно може да достигне и до тези, които ни управляват, и до милиардите други, които живеят като риби, в неосъзнати съвкупления, заради което

40 000 деца всеки ден умират от глад

Би било добре да се доведе до знанието и разума всичко това, до масата народ, да се изкачи той на по-високо ниво от своето развитие. Процесът на развитие е бавен, сложен, но въпреки това - възможен. Познанията за смъртта ще променят нашия начин на живот. А ние ги отблъскваме от себе си. През средните векове в Европа под забрана бил сексът, затова пък постоянно са говорили за смъртта. Сега всички говорим за секс, под забрана остана темата за смъртта. Ако произнесеш в обществото тези думи, всички ще избягат от теб, сякаш ако не ги произнесеш, ще живеят вечно на Земята.

- Вие сте един от най-добрите детски лекари. Какво ви накара, какви събития ви провокираха да разучавате вечната тема за смъртта?
- В човешкия живот понякога има случаи, които е невъзможно да забравиш и неловко да разкажеш. С тях обикновено се сблъскват лекарите, летците и космонавтите: “Видях нещо необяснимо, но с никого не съм го споделил, за да не ме помислят за луд или наркоман; за да не ме изгонят от работа, от дежурство; да не ми забранят да изпълнявам полети” - така си казват някои хора, и те не са никак малко. Преди повече от 20 години, тъкмо бях започнал работа в реанимацията, когато в Даугавпилс в един дом избухна газова бутилка. Майката веднага загина, синът получи 90% изгаряния по тялото. Доведоха момчето в реанимацията. Сещате се, че беше невъзможно да спасим човек с толкова обширни изгаряния. Момчето беше обречено. Аз вървях по коридора с намерение да стигна до неговата стая - първата вдясно. Пред мен към същата стая се беше запътила “медицинска сестра” с бял халат, с дълги разпуснати коси. Аз си помислих: “Интересно, дали това е нова сестричка и днес е дежурна?” Само пет секунди след нея влязох и аз в стаята на обгореното момче. Но... там нямаше никого освен пациента. Аз обаче ясно видях младата жена в такъв странен широк халат, дълъг почти до пода.

Изведнъж мониторът показа бързо влошаване на състоянието на болния, сърцето му биеше все по-бавно. Започнах да го реанимирам, но момчето почина. И аз нямам никакво обяснение за появяването на жената в бяло, освен едно-единствено - майката на момчето беше дошла, за да му помогне да излезе от тялото си.

Още един случай ме тревожи от доста време. Тригодишно момиченце почина след сложна сърдечна операция. И няколко дни след това в празната стая сестрите и санитарките чуваха нейния плач. Дори и тези, които случайно се оказваха наблизо, без да знаят какво се е случило, дори и те чуха как момиченцето вика майка си. Детето не можеше да премине оттатък, в нашия свят на мястото на смъртта му го задържаха воплите и страданията на близките. И най-вече - на майката...

Милиони хора се докосват до смъртта, а след това се връщат в света на живите. Те твърдят, че са напуснали физическото си тяло и са посетили други светове и реалности.

Дали това са екстремните мисли на агонизиращите им мозъци, или наистина са надникнали в отвъдното? За съвременната наука човешкото съзнание все още е голяма мистерия, с която ще се опитаме да ви запознаем в тази статия...

Наемни убийци са натоварени да ликвидират грузинския дисидент Родоная Григориевич. Екзекуцията е извършена по всички правила на изкуството. Младежът е блъснат с кола, после колата се връща и минава втори път през тялото. Костите му са натрошени, в приложението към смъртния акт докторите от Тбилиси отбелязват, че вероятна причина за смъртта са многобройните фрактури на черепа и на гръбначния стълб. Транспортиран в моргата, трупът е поставен в хладилна камера в очакване на аутопсията. Три дни по-късно, когато съдебният лекар започва да разрязва замразеното тяло, очите на Родоная се отварят. Патологът ги затваря и продължава дисекцията, но очите отново се отварят. Става ясно, че мъртвецът е жив.

Фактът, че грузинецът е оцелял, сам по себе си е интересен, но по-изключителна се оказва разказаната от него история. Като се издигнал над тялото си, Родоная попаднал в свят от светлина, неподвластен на физическите закони, сред който можел да пътува във времето и в пространството, да вижда през стените и да чете мислите на другите.

Отделящата се от тялото душа

Естествено е, че лекарите не обърнали особено внимание на "спомените" на пациента от отвъдното, но Родоная бил в състояние да докаже част от онова, за което говорел. Той например споделил, че по време на своите "премествания" е чул гласа на едно новородено в съседен корпус на болницата и се явил там. След като изследвал бебето с изострените си възприятия, етерният дух на Родоная открил, че то има сериозни дефекти на едната бедрена кост. След отменената аутопсия грузинецът съобщил своята "диагноза" на лекарите от болницата. Очевидно било, че по никакъв начин не е могъл да знае нищо нито за бебето, нито за дефекта му, но рентгеновото изследване показало, че е прав. Засега единственото обяснение за феноменалното му прозрение остава разказаното от грузинеца.

Родоная Григориевич, който "умря" през 1976 г., днес е ръководител на методистки център и живее в Тексас. Той е един от многото хора, които твърдят, че са изпитали уникално преживяване по време на кратката си екскурзия до смъртта.

Наричан опит извън тялото, завръщане от отвъдното, преживяване близко до смъртта или състояние на почти-смърт - феноменът се проявява, когато умиращият човек получава видения за следземен живот, преди отново да се завърне сред живите.

През 1926 г. основателят на Обществото за пси-изследвания сър Уйлям Барет от Великобритания представя обзорна научна студия, посветена на виденията на умиращи. Болшинството от специалистите гледат скептично на възможността за връзка с отвъдното, но редица неоспорими факти карат нови и нови учени да изследват материята. Квантовата теория преобърна доста наши представи за природата на нещата и в началото на ХХІ в. стотици изследователски колективи от целия свят като английската Асоциация за научни изследвания на аномални явления, групата на молекулярния физиолог Марио Маркус от германския институт "Макс Планк", групите на американските психиатри Кенет Ринг, Елизабет Рос, Реймонд Муди и мн. др. проучват т.нар. преживявания извън тялото. Според изследвания на американски специалисти през последните десетилетия само в САЩ са регистрирани близо 13 милиона души, преживели някаква форма на състоянието завръщане от смъртта. Подобни опити да погледнат смъртта право в очите и да потърсят какво се крие зад нея правят специализирани научни екипи от Великобритания, Китай, Индия, Заир и др. Записват се виденията на хора с различна култура, националност и религия, възкръснали след състояние на клинична смърт, и всички те с невероятна последователност разказват за почти идентични преживявания в зоната на здрача.

Обикновено виденията при състоянието почти-смърт започват с усещането на умиращия, че напуска своето тяло. Той се издига над физическата си обвивка и известно време наблюдава света отвисоко, след което попада в тунел с кадифена тъмнина. В края на тунела мъждука светлина. Приближава се към светлината, като по пътя среща свои починали близки и приятели. Вижда като на филм целия си досегашен живот с радостите и грешките му, после навлиза в светлината. Изпитва усещане за спокойствие. Стига до някакъв праг или бариера и сред сиянието се появява божествена фигура или адско видение. Тогава разбира, че трябва да се завърне в своето тяло, за да довърши земния си път. И отново се връща към живота, зареден с любов и духовност.

Фактът, че разказите на хората, надникнали в отвъдното и върнали се към живота, си приличат, подсказва, че зад тези свидетелства наистина има нещо реално. Остава въпросът дали се срещаме с някаква духовна трансформация на преминаване от телесно към астрално състояние, или това са ефектите от патологични физико-биологически промени?

Психоложката Сюзън Блекмор от университета в Бристол твърди, че някои от случаите на преживяванията близко до смъртта могат да бъдат обяснени с ефектите на аноксията, т.е. на намаления приток на кислород в мозъка. "Когато смъртта приближава - казва Блекмор, - способностите на мозъка намаляват, но той продължава да произвежда модели и изображения на света, базирайки се на спомени и фантазия. И тъй като това са своего рода сънища, нищо не пречи да изглеждат като видени от високо!"

Болшинството от специалистите възразяват, че аноксията може да доведе до различни халюцинации, но не и до феномена преживяване извън тялото. Може би отговорът трябва да се търси в действието на ендорфините (вещества аналогични на морфина), произвеждани от мозъка в моменти на голямо затруднение и усилие. С подобни субстанции се обяснява т.нар. коридорна еуфория - онази смесица от екзалтация и енергия, предизвикваща атлетите към рекорди Тунелът, в чийто край се вижда ярка светлина, е най-често повтарящият се мотив в спомените на възкръсналитеи тушираща болката при костни травми в момента на инцидента. Но ако пред лицето на смъртта ендорфините действат като успокоителни хапчета, дадени ни от природата в подготовката за "големия сън", къде тогава да потърсим обяснението за ужасяващите сцени, разказани от почти половината от преминалите през състоянието на почти-смърт.

Издигнах се над тялото си! - разказва един от пациентите на сърдечносъдовия патолог д-р Морис Маулингс. - Гледах операционната зала отгоре. После някаква сила ме трасна към едно тъмно място в задушаваща и тежка атмосфера. Усещах, че ме наблюдават демони или може би чудовища. Започнах да крещя, че искам да изляза, а после отново бях всмукан в моето тяло!


Английският невролог Питър Фенуик провежда необичаен експеримент, като поставя различни предмети и символи на по-високи равнища над операционната зала. Хирурзите са поразени, че някои от пациентите, изпаднали в клинична смърт и след това върнали се към живота, точно описват нещата, които не биха могли да видят от операционната маса.


При този сблъсък между науката и метафизиката има само факти, но не и научни обяснения.

През 1982 г. кинооператорът Мелен Бенедикт умира в болницата от неизлечим рак. В състояние близо до смъртта, продължило 90 минути, съзнанието му преминало в някаква паралелна реалност, изпълнена със светлина, след което се върнал към живота. Науката би могла да обясни този случай, ако я нямаше една подробност: лекарите констатират, че ракът на Бенедикт е напълно изчезнал.

Случаите на необяснимо оздравяване след клинична смърт водят до мисълта, че менталният феномен излизане от тялото може да провокира физически промени.

В книгата си "Смърт и съзнание" парапсихологът Дейвид Ланд твърди, че екстрасенсорните възприятия стават по-мощни с отслабването на влиянието на мозъка. И че именно това се случва при преживяванията близо до смъртта - тялото умира, мозъкът вече е безполезен, но съзнанието, духът продължава своя път.