Звездни Цивилизации

сряда, 21 юни 2017 г.

Смъртта не съществува! Това е най-голямата измама на планетата



Ако човек знае, че е безсмъртен, той не се прекланя пред никоя диктатура

Благодарение на тази измама елитът е успял да държи човечеството в шах.

Ако помислите, всяка диктатура винаги е разчитала на смъртта и най-вече на страха от смъртта, пише Struma.bg.

Смъртта не съществува! Ако човек знае, че е безсмъртен, той не се прекланя пред никоя диктатура.

Религия и научен режим са двете страни на една и съща монета… едната казва, че ако не си добър роб ще идеш в ада, другата че сме тук случайно и ще изчезнем в нищото без каквато и да било причина. И че целият този свят толкова сложен и овързан е само резултат от хаоса, увеличавайки по този начин страха от смъртта когато човек се убеди, че това е единствения живот, който има на разположение.

Следват някои признания на властни хора, доктори и учени, които противоречат на тази абсурдна теза:

Елизабет Кюблер-Рос

Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лечението на неизлечимо болни пациенти.
Тя казвала: “След като работих в продължение на много години с умиращи пациенти и след като научих от тях какво наистина е живота, за какво се съжалява, когато е прекалено късно, започнах да се питам какво всъщност е смъртта.

Така започнах да събирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези преживявания имаха еднакви характеристики и бяха сходни с други подобни доклади, на други лекари, в други части на света. От Австралия до Калифорния всички тези преживявания са имали един общ знаменател: перфектното осъзнаване на тези хора, че напускат физическото си тяло, оставайки в пълно съзнание. Всичко това ме води до извода, че смъртта, така както я разбираме ние на научен език, не съществува. Следователно умирането означава да изгубим само физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си.
Става дума за преход към по-високо ниво на съзнание, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме вече нужда – физическото тяло.

Никой от пациентите, които са имали този вид опит не се е боял от смъртта. Нито един. Освен това, много от тях са изпитвали отново усещане за цялостност на собственото тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е загубил крака си, излизайки от физическото тяло е имал крака си на мястото му.
Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на експлозия в една лаборатория, с излизането от тялото си била в състояние да види и опише случката със злополуката и хората, които ѝ се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, разбира се била напълно сляпа. Следователно е ясно, защо много от хората, които са имали преживявания от този тип, не искали повече да се връщат, защото имали начин да познават едно място, много по-красиво и перфектно от това на земята. Не трябва да се страхуваме от смъртта. И един от начините е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което преживяваме в живота има положителна цел. Трябва да се освободим от негативизма и започнем да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим собствените си вътрешни ресурси и сила.

Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали за да ни разкажат техния опит, е че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие , всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже.“

Робърт Ланза

Бил избран от New York Times като трети най-добър жив учен и той потвърждава: “Животът и съзнанието са от ключово значение за Вселената и на практика самото съзнание е това, което създава материалната вселена, в която живеем, а не обратното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те изглеждат оптимизирани за живота, което предполага, че разума е съществувал преди материята.“

Ланза също така твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро инструменти на нашето разбиране, “носим пространството и времето с нас наоколо, както костенурките носят черупките си.“ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията предполага, че смъртта на съзнанието просто не съществува. Съществува само под формата на мисъл, защото хората се идентифицират с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще умре и че съзнанието на свой ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира заедно с тялото, но ако тялото получава съзнанието по същия начин както декодер получава сателитни сигнали, означава, че съзнанието няма да приключи с физическата смърт.

В действителност, съзнанието съществува извън ограниченията на времето и пространството. В състояние е да бъде навсякъде – в човешкото тяло и извън него. В допълнение, мега-вселени могат да съществуват едновременно. В една вселена тялото може да е мъртво до като в друга продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което мигрира в тази вселена. Това означава, че мъртвия човек посредством тунела не отива в рая или в ада, а в един подобен на нашия свят. И така до безкрайност.

Без да прибягва до религиозни идеологии, ученият се опитва да обясни квантовото съзнание с предсмъртни преживявания, астрални проекции, извънтелесни преживявания и дори прераждането. Енергията на съзнанието в един момент бива рециклирана в друго тяло и през това време съществува извън физическото тяло, в друго ниво на реалността, дори в друга вселена.

Ебен Александър

Той е неврохирург в Харвард с важен опит в учебен план. Бил е винаги скептичен във връзка със задгробния живот и разказите за извънтелесни преживявания, на неговите пациенти. Но от както през 2008 изпаднал в кома за 7 дни, поради рядка форма на менингит, неговите възгледи се променили. Неговата история излязла и на корицата на Newsweek, но също така и в една книга със значителното заглавие “Proof of Heaven” (Доказателство за Рая), която разказва преживяването, при което 58-годишния лекар посетил мястото, което самият той наричал “неизмеримо по-високо от облаците, изпълнено с прозрачни и искрящи същества.“

Между живота и смъртта: една есенна утрин на 2008 Александър се събудил със зверски главобол и малко по-късно бил приет спешно в една от болниците, в които работил – Lynchburg General Hospital във Вирджиния. Там му диагностицирали бактериален менингит от Escherichia Coli, типична детска патология, която в рамките на няколко часа го довела до кома. В продължение на 7 дни американския неврохирург остава между живота и смъртта и честите Компютърни томографии и прецизните неврологични посещения, показвали пълно бездействие на неокортекса (който при човека представлява 90% от повърхността на мозъка и е съставена от сивата част от клетъчното тяло на невроните и осигурява способността на организма, и най-вече човека, да възприема околната среда, да общува, помни и извършва преценка).

Доказателството за измеренията: До като Ебен Александър лежал неподвижен в безсъзнание, преживявал също едно невероятно пътуване, което по-нататък щяло да промени живота му. Всичко започнало “в един свят с бели и розови облаци, открояващи се на фона на едно небе, тъмно синьо като нощта, и стада от светещи същества, които оставяли след себе си ярка следа“. Според Александър, описвайки ги като птици или светлинни същества не е най-подходящо, тези същества той ги описва като по-висша форма на живот. В това измерение, обогатено със славно пеене, слуха и зрението се превръщат в едно. “Чувах красотата на тези необикновени същества и заедно с това виждах съвършенството и радостта на това, което пееха.“

Милиони пеперуди: В голяма част от своето пътуване Александър е бил придружен от едно мистериозно русо момиче със сини очи. Разказва, че я срещнал за пръв път до като вървял върху килим, оформен от милиони ярко оцветени пеперуди. Лекаря си спомня погледа ѝ, който изразявал абсолютна чиста любов, много над това, което може да се изпита в реалния живот. Говорела с него без да използва думи, изпращайки съобщения, които “влизали в него като нежен вятър“. Той си спомня по особен начин 3 от тях. “Ти си обичан и обгрижван“, “Няма от какво да се боиш“ и “Няма какво да сгрешиш“. Но спътницата на лекаря добавила също: “Ще ти покажем много неща тук, но накрая ще се върнеш назад“.

Космическа утроба: Продължавайки пътуването си пристигнал в една огромна празнота, напълно тъмна, безкрайно широка и комфортна, осветена само от една ярка сфера, “Нещо като преводач между мен и огромното присъствие, което ме заобикаляше. Беше като че се раждах в един по-голям свят и като че самата вселена беше една гигантска космическа утроба. Сферата ме водеше през това безкрайно пространство.“

Той определено не е първият случай, за това което англосаксонците наричат Near Death Experience (Преживяване, близко до смъртта), но със сигурност смущава факта, че е разказано от един добре известен професор по неврохирургия, който винаги се е обявявал за скептик.


Няма коментари:

Публикуване на коментар