Звездни Цивилизации

неделя, 4 юни 2017 г.

БАЗИ  НА  ИЗВЪНЗЕМНИ  НА  ЛУНАТА




Статията е написана на базата на книгата на американския уфолог Фред Стъклинг "Ние открихме бази на извънземни на Луната".
В увода й авторът посочва, че нейната цел не е да срине авторитета на НАСА и други правителствени организации, свързани с Космоса, а да убеди обществото, че извънземните съществуват. Стъклинг твърди, че той видял НЛО... През 1976 г. снимал видео, което показва как НЛО - във вид на "цигара", се движи над северния район на окръг Сан Диего.
Луната и програмата "Аполо"
Повърхността на Луната е 38 милиона квадратни километра, примерно около една четиринайсета от земната повърхност. Силата на гравитацията й е около една шеста от земната. Астрономите смятат лунната атмосфера за много тънка, но според Стъклинг тя е достатъчно плътна, за да поддържа облачност и развитието на растения.
Възрастта на Луната според специалисти е 4,5 милиарда години, което показва, че тя е възникнала едновременно със Земята.
На 25 май 1961 г. американският президент Джон Кенеди обявява, че до края на десетилетието човек ще стъпи на Луната. На 27 ноември 1967 г. по времето на наземни опити в "Аполо-1" избухва пожар; загиват трима астронавти. Причината е в чисто кислородната атмосфера в кабината. По-късно безопасността на корабите "Аполо" е подобрена.
Първият кораб, който извършва полет по трасето Земя-Луна, е "Аполо-8", с екипаж Борман, Ловел и Андерс. По времето на полета 21-27 декември 1968 г. астронавтите многократно снимат Луната, включително и обратната й страна.
Следващият лунен кораб е "Аполо-10". От 18 до 26 май 1969 г. корабът стига до Луната, облита я и се връща на Земята.
На 16-24 юли 1969 г. "Аполо-11" каца на Луната. Армстронг и Олдрин излизат от модула, а Колинз остава на лунната орбита. На модула окачват плакат с надпис: "Човек от планетата Земя направи тук първата си крачка до Луната, юли 1969 г. Ние дойдохме с мир за цялото човечество..." Възниква въпросът - към кого е обърнат този надпис, ако там няма никого. Много хора са озадачени от този въпрос, защото на Земята никой не окачва плакат, ако не е сигурен, че има кой да го прочете...
"Аполо-12" на 14-24 ноември 1969 г. също извършва кацане на Луната. От кабината излизат Конрад и Бин, Гордън остава на орбита.
"Аполо-13" лети между 11 и 17 април 1970 г., но не успява да се прилуни. Загадъчен взрив на борда принуждава екипажа да се върне на Земята. "Аполо-14" на 31 януари-9 февруари 1971 г. успява да кацне, както успешно се прилунява и "Аполо-15" - 26 юли-7 август 1971 г. Този път астронавтите се движат по лунната повърхност на електромобил. Следващият полет е на "Аполо-16" през април 1972 г. Последното кацане на Луната извършва "Аполо-17" в периода 7-19 декември 1972 г. От шестте полета до Луната успяват да кацнат само шест кораба. На Земята е доставена 400 кг лунна почва.
Според Стъклинг полетите до спътника на Земята са прекратени, защото на лунните снимки са открити странни неща.
Лунните тайни
Уверяват ни, че Луната е напълно безжизнена, но данните казват друго. Десетилетия преди космическата ера астрономите нанесли на картите стотици странни "куполи", наблюдавали "градове, които растат"; огньове, взривове и геометрични сенки били забелязани и от професионалисти, и от любители. Астронавтите на "Аполо" наблюдавали изригвания на вулкани и регистрирали лунни земетресения, видели сезонни промени на лунната повърхност.
Преди 170 години професорът астроном от Мюнхенския университет Ф. П. Фон Груйтуйзен видял в северната част на долината на Шретер пресичащи се линии и квадрати, които приличат на градски квартали и улици. Професорът бил обявен за луд, но подобни образувания били наблодавани през 30-те години в обсерваторията Маунт Уилсън.
Астрономът Нинигер открил нещо подобно на "стъклени тунели", свързващи кратерите Месьо и Пикеринг. През декември 1915 г. в кратера Аристарх се появила някаква "тънка черна стена" - от центъра на кратера до края му. През 1922 г. лунното "строителство" се активизирало. На дъното на кратера Архимед се появили три дълги образувания, които приличали на изкуствени насипи. Недалеч от тях били открити още три подобни образувания, свързани във вид на триъгълник. По това време френско списание за астрономия съобщило за забелязана на Луната права линия с арки, която прилича на земните мостове.
През ноември 1970 г. Стъклинг и неговият син изследвали кратера Архимед. Използвали телескоп, монтиран на над две хиляди метра над морското ниво. Веднъж през нощта двамата изследователи видели в кратера три големи цигарообразни обекта, с еднакви размери. Два от тях били гарирани на северната част на кратера, единият - на южната. Така те престояли няколко часа.
Известният астроном Уолтър Хаас веднъж заявил, че имало случаи, когато авторитетни астрономи видели "нещо" на Луната, но отказвали да го коментират. В нощта на 10 юли 1941 г. Хаас видял два "метеорни взрива" на Луната. Групата астрономи, начело с Хаас, започнала редовно да наблюдават тези явления. За 170 часа дежурство до телескопа те регистрирали 12 "взрива". Следователно Луната има достатъчно плътна атмосфера, за да светят метеорите, триейки се о нея. Тази атмосфера създава облаци - бели, сиви и червени. Някои облаци са толкова плътни, че хвърлят видими сенки, твърди Стъклинг.
В кратера Платон избухвали около 30 взрива. Кралското астрономическо общество на Великобритания съобщило за 1600 наблюдения от подобен вид. Ярки огньове били забелязани в кратера Аристарх и в източната част на лунните Алпи. Точки и огнени полоси се наблюдавали в Морето на Кризисите и в кратера Месьо. Дълги светлинни линии се появявали в кратера Ездок, лъчи светлина като от фар излизали от върховете на планината Питон в северната част на Морето на Дъждовете.
Астрономът любител Дейв Дърлинг на 16 април 1979 г. в един часа през нощта видял през телескопа обект под формата на "цигара", дълга 16 километра и с диаметър около 2,5 километра, цветът й бил сребристо-метален; "цигарата" се намирала до кратера Исидор около Морето на Нектара.
На 12 август 1979 г. в 3,45 сутринта Дейв отново видял "цигара" около кратера Ромер; дължината й била около 20 км, цветът - сребристо-метален. Той видял и голяма платформа на юг от кратера Архимед.
Джоржд Адамски от 1948 до 1952 г. направил осем снимки които показват активност на НЛО на Луната или около нея. Те са направени с помощта на телескопи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар