Звездни Цивилизации

петък, 2 юни 2017 г.

  Известни    контактьори   които общуват и общували    с извънземни  раси



Контактьор

Пенсионираният сержант Клифърд Стоун е нещо като преводач за извънземните.

Ветерана от Виетнам имал лични отношения със зелен извънземен на име Корона и разполагал с множество извънземни истории, много от тях включващи престоя му във Виетнам, където е присъствал на мисии за катастрофирали НЛО.

Той дори помогнал на извънземно същество да избяга от военен арест.
Стоун се грижел за правата на извънземните посетители на нашата планета и говорел за небходимостта на съпричастност един към друг, ако искаме да се развиваме в галактическата общност.

Важно е, че Стоун заявява, че е виждал документи доказващи, че има поне 57 извънземни видове вече взаимодействащи с човечеството и на Земята в момента.



Търсача на неизвестното Иван Иванов, понастоящем живеещ в САЩ, се среща с Клифърд Стоун, пенсиониран сержант от американската армия, който е участвал в тайни операции за прибиране на катастрофирали извънземни кораби и извънземни биологични единици. Втората част на статията е разговор между двамата, проведен в музея на НЛО в Розуел.

Иван Иванов: – Господин Стоун, в България повече от двадесет години група eнтусиасти с различни професии и образование посвещават свободното си време за изследване на НЛО и паранормалното. Споделете с нас за Вашите преживявания и срещи с Ектратерестриалното, как започна всичко?

Клифърд Стоун: – Като дете имах много приятели, с които си играехме, но те никога не можеха да видят другите ми приятели, с които бях неразделен. Другите ми приятели живееха у нас, но бяха невидими за останалите. Майка ми го отдаваше, че имам добре развито въображение и измислени приятели, които „не съществуват“, но са само в детското ми въображение. Ами те изглеждаха обикновени деца, като всички останали. Както аз растях, така и те растяха. По-късно като по-голям открих, че те имат чувства, както аз имах чувства. Те познаваха какво е болка и какво е радост.

(ИИ) – Как така стана, че ЕТ /Екстратерестриалните/ избраха Вас сред многото деца?

(КС) – От малък имам такъв дар да предвиждам събития. Понякога беше въпрос на часове за да се случи това, което предвиждах. Другото качество, което в последствие ми помагаше и в професионалната работа е да прониквам в други паралелни на Земята измерения. Предполагам, че това съм го развил с моите приятели от детството, които никой не можеше да види освен мен.

Посетителите си избират хора от Земята и ги следват през целия им живот. Има много хора на тази планета, които са в такъв контакт от години, но те не споделят с никой по ред обясними причини. На 18 г. бях нает на работа към Пентагона и някои други секретни служби, работещи за безопасността на САЩ, заради способността ми да влизам в контакт със същества от други светове и да общуваме. Имали сме стотици различни случаи и ситуации, при които сме били в контакт с ЕТ.

Всеки път е различно, подхода към и самия разговор не може да се планира предварително. За всичките години на работата ми съм видял какво ли не, което и с най-добрата фантазия на писател или режисьор не може да се измисли. Живял съм с този товар и не съм могъл да споделя и с най-близките ми, съпругата ми. Сега като пенсионер мога да разкажа на вас само част от голямата тайна, която съм носил на плещите си през това време. Хората имат правото да знаят, че не сме сами във Вселената, че от хилядолетия Земята е била посещавана и се посещава от същества от други светове и измерения. А има и такива, които винаги са били тук.

(ИИ) – Разкажете ни, моля за вашите контакти.

(КС) – Понякога сме се срещали със сивите, знаете ли, че те са три вида? От 1.20, 1.80 и малко над 2 м. Аз съм имал контакт и със същества със светло зелена кожа, техните очи са малко дръпнати и са черни, имат съвсем малък нос или по скоро само като маркировка на нос. Имат нещо като уши, но пак казвам, само са загатнати, т.е. вероятно не се използват. Имат три пръста и палец, но нямат нокти. Те могат да изразяват емоциите си, могат да се усмихват.

Тези същества идват от различни звездни системи, от различни измерения, от различно космическо време. По тази причина физически изглеждат различни, поради това че животът от местата, от където идват оставя отпечатък на физическият им вид.

Ние сме регистрирали 57 различни видове Екстратерестриални същества, които посещават планетата ни. Те идват от триизмерни светове и могат да манипулират космическото време. Te манипулират материята, времето. Те са сред нас!!!

Вероятно има от тях в Пентагона, в Белия Дом, когато сме в ресторанта и обядваме, вероятно съседът по маса е един от тях, Те са навсякъде. Това не е параноя, това е реалността. Те манипулират измеренията, Те си имат семейства като нас, Те си имат тяхна култура.

Някои от посетителите всъщност винаги са били тук, дори още преди ледниковата епоха, така че не е правилно да се твърди, че Земята е само наш дом, тя е и техен дом. Дори мисля, че е неправилно да ги наричаме Извънземни. Те са наши родственици, Те са част от нашето семейство и Те ще се разкрият на всички скоро, и ние трябва да се подготвим да ги посрещнем. Някои от сивите могат да приемат човешки вид, за да не ни стряскат с оригиналната си форма. Те изглеждат досущ като нас. Не е възможно да ги различиш от нас хората.

Те пътуват във времето и пространството, могат да са на нашата планета, в нашата звездна система и да се приберат при семействата си, когато поискат.

Те ме предупредиха 15 мин преди да се случи инцидента със сина ми и да го загубя. Говорих с моя приятел Корона и го попитах, мога ли да се върна във времето и да променя това, което ще се случи и сина ми да е жив. Той ми каза, че няма начин за мен да направя това, защото съществува естествена бариера и аз не мога да се върна и да променя каквото и да е. Това е една времева линия, която не може да се променя.

Аз се опитах в моята реалност да се намеся за тези 15 мин. и да го спася. Опитвах да се обадя на телефона на сина си и да го предупредя да не взема мотора и да не ходи никъде, но той не отговаряше… И така и стана – синът ми загина в този нелеп инцидент, както каза приятелят ми Корона.

(ИИ) – Съжалявам, за загубата ви. Вие религиозен човек ли сте?

(КС) – Да, аз съм католик. Ние хората, особено религиозните понякога имаме религиозни предрасъдъци. Ако някое човешко същество прояви свръх способности веднага казваме, че е от дявола. Ако хората се вгледат в себе си ще открият, че всеки човек по принцип проявява свръх способности почти всеки ден, но не ги забелязва или не обръща внимание.

Аз съм имал много преживявания и много примери в моя живот свързани с такива свръх способности, но на мене такава ми е била работата и ми се е налагало да ги използвам.

(ИИ) – А това за отвличания на хора, вярно ли е? Има разкази на хора, които твърдят, че са били отвличани от извънземни?

(КС) – Те си вземат човешки същества за експерименти, понякога за генетичен материал, но ние правим същото с тях. Примерно когато има инцидент с техен летателен апарат на Земята и там има оцелели същества.

Ние имаме технологии и сме готови да създадем градове на Луната и на Марс. Науката съвсем скоро ще намери решение за рака и той няма повече да бъде заплаха за човечеството. Ще настъпи революция в енергетиката, ще се открият нови източници на енергия.

Човечеството ще се раздели с атомните си реактори, които са заплаха не само за нашата планета, но и за Слънчевата система. Ние хората трябва да сме загрижени повече за планетата си, да не я съсипваме, а да я пазим. Тя е като жив организъм, има способността да се възстановява, както човек се възстановява след грип.

(ИИ) – Какво бихте казали на Българските изследователи в края на нашия разговор?

(КС) – Аз съм Католик и като религиозен човек мога да спомена от Библията една мъдрост. Който търси с искрено желание тайните небесни, ще му бъдат открити, дори и по-големи тайнства, според усърдието му!

Контактьор, ядрен физик и военен

Чарлз Холл работил за USAF (Американските военновъздушни сили) и познавал добре зоните 53 и 54 (известни като "Dreamland") и областта на Dogbone Lake, където извънземните приземявали своите кораби.

Действително той е живял с извънземни!

Описва расата, която срещнал като високи (над 1.80 см.) и слаби, с големи очи и прозрачна коса и със способността да се обличат и да изглеждат като нас. Следователно той ги нарича Високите Бели извънземни или Високите Бели и твърди, че те са разработили полу-магическата способност да растат отново след като са остарели (живота им може да продължи до 800 земни години).

Тези контакти се случили в Nellis Air Force Base в пустинята на Невада през 60-те години и Холл направил първата си среща с тях през юни на 1965 г. Нужни му били месеци за да се съвземе от шока и да приеме, че това което му се случвало е истина.

Според бившия военен тази извънземна раса живее в подземна база на Nellis, изкопана до планина, на идеалното за тях място. Тези създания идват от звездата на Барнард, на около 5.97 светлинни години от нас. Холл твърди, че е работил с така известните Сиви и Нордици и има много раси на Земята.

Иван Мартинович



Контактьор.

"Когато пристигнахме се отвори една врата и излезнахме навън, нямаше стълби, приличаше на кей. Корабът имаше форма на вретено с два остри връха, дълъг 25-30 м. и беше приземен с някаква магнитна система. Разгледах наоколо и забелязах къщи, всички еднакви,имаше много хора, нито пълни нито слаби, спомням си ги като красиви хора. Имаха превозни средства, които приличаха на нашите колелета, един от тях ме накара да се кача и полетяхме.

Мислех да го питам: “Твое ли е?“, и той се подсмя леко, казвайки: “Ако те интересува, при нас няма мое - твое. Не притежаваме нищо, нито сме принудени да правим нещо или да ходим някъде. Правиме всичко това, което трябва да се прави“. Летейки на ниска височина видях едно място с много и различни животни, някои приличаха на нашите, други на мамути, бяха всички спокойни и не реагираха на нашето приближаване.

После видях много градове, без небостъргачи и без опашки от хора. Енергията им беше най-вече слънчева, но не само, така също и техните кораби, много лесни за ползване и безжични. Имат най-вече един Закон в съзнанията си, онзи божествения. Нямат нито началници, нито свещеници, не служат на никого. Не убиват нищо и никого, защото всичко е създадено от Бог. Всичко, от което имат нужда за ядене, не го садят или произвеждат, няма нужда защото растенията произвеждат сами, природата е тази, която дарява.

Живеят и умират като нас. Притеснени са много за нашата планета и това което се говори сред нас за края на света не е вярно, не е един задължителен край, всичко зависи от това, как се държат земните хора. Те съжаляват много, че вярващите хора мислят че Бог ги наказва за греховете им и иска да унищожи Земята, всъщност всичкото зло го правим самите ние.

Те ни предлагат един проект за закон за да се промени живота на Земята, за да спасим Планетата ни, която в случай че бъде унищожена ще въвлече цялата Слънчева Система и галактика. Всичко е променено днес на нашата Планета до такава степен, че ако не направим веднага нещо, ще има едно ужасно масово заболяване на мозъка. Ако това се случи няма да може вече да се спаси Планетата, защото всичко което се е натрупало по наша вина ще провокира край на човечеството, но по наше желание, не на Бог.

(...)

Казаха ми, че съм свободен да избера дали да го направя или не, и аз ще разкажа, ще разказвам винаги всичко. Завършвам с моята благодарност към тези наши братя защото правят всички тези неща за да спасят нас и Планетата ни".

Уитли Стрийбър

Писател, контактьор

Уитли Стрийбър е известен контактьор с извънземни или така да се нарече „отвличан“.

Има издадени книги и своe собствено радио шоу. Стрийбър в продължение на десетилетия предупреждавал обществеността, че има поразителни данни за тревожен извънземен план, който вече е в ход, за изграждане на хибридна човешко-извънземна раса.

Историята:

На 26 декември 1985г. в изолираната си вила в Ню Йорк, Стрийбър седнал с жена си и сина си да дояждат останалото от Коледа и си легнали рано. По това време вече бил познат писател. Някак подозирал потенциални нарушители и наскоро инсталирал високотехнологична алармена система във вилата.
В около 23:00 ч. на 26 декември, включил системата и си легнали. След няколко часа бил събуден от необичаен звук. Смятал, че сигурността на вилата била нарушена. Скоро, обаче, бил шокиран да види едно същество в спалнята си.

След това, следващото нещо, което си спомнял е, че седял в гората, която заобикаляла вилата му. Спомените му за това, което се е случило били разпокъсани. В крайна сметка, за да възстанови спомените си от онази нощ и да разбере какво наистина се е случило, той се подложил на регресивна хипноза от д-р Доналд Ф. Клайн.

Хипнозата разкрила много детайли от преживяването му. Спомнил си, че бил “пренесен“ от стаята си към изчакващо НЛО. Той видял четири различни вида извънземни същества - едно малко, подобно на робот, вторият нисък и набит, третият изглеждал много строен и слаб. Имал хипнотизиращи черни очи, а последното същество имало черни очи подобни на копчета.

Бил подложен на медицински тестове от тези извънземни. Един от тях вкарал игла в мозъка му, а друг вкарал един обект в неговия ректум. Съществата взели кръвна проба от него, чрез разрез на пръста му.

Разказването на най-странни факти накарали д-р Клайн да диагностицира на Стрийбър “темпорална епилепсия“.

Това състояние може да доведе до халюцинации. Стрийбър не приел тази диагноза и разказал отвличането си като реално събитие.
В крайна сметка създал фондация, като група за подкрепа на отвличаните от извънземни.

От книгата на Уитли Стрийбър - “Communion“

Марина Tonini

Почерков експерт, контактьорка

Марина е италианска контактьорка, която контактува с населението на Сириус Б.

Книгата на Марина Тонини “Аз извънземното“ предава духовни послания от Сириус Б.

Във видеото обяснява как да се свържем с извънземните.

Марина съветва:

skywatch и лазер на тихо, тъмно и спокойно място

Джим Спаркс

Контактьор

Джим Спаркс твърди, че има дългосрочни отношения с интелигентни извънземни, които наричали себе си Пазители.

Тези феноменални същества победили смъртта и живеели в продължение на хиляди години запазвайки своята младост и жизненост.

Според Пазителите, това не е първият път, хората да стигнат до тази критична точка (в нашата история) и да се самоунищожат, но този път има добър шанс да се развием и да избегнем самоунищожението.

Спаркс описва точните стъпки препоръчани от Пазителите, за това как човечеството може да спаси Земята, да се запази като вид и да се присъедини към галактическите съседи.

Той също твърди, че пътуването във времето е факт.

Маурицио Cavallo


Контактьор

Въпреки, че снимките на неговите извънземни приятели от планетата Кларион са поствени под съмнение, информацията, която предоставя е много подробна и интересна.

Италианеца Маурицио Кавало (с псевдоним Jhlos) е роден във Верчели, Италия, през 1952.

От 7 годишна възраст Маурицио преживява редица смущаващи явления. В Сицилия, след наблюдаване на един сребрист летящ обект, който се задържал над покривите на селото, бил улучен в лицето от светлинен лъч, който го накарал да падне на земята в безсъзнание и на помощ му се притекли няколко свидетели. Така станал участник в своя пръв контакт със същества, които нарича “Господата от Звездите“. Този детски случай, който бил забравен с времето, изплувал отново в съзнанието му по време на “отвличането“ през 1981 г.

Според неговия разказ на 30-годишна възраст (нощта между 12 и 13 септември 1981 г.) е бил отвлечен от антропоморфни извънземни, представители на Конфедерацията на третата галактика, с мъдрост и култура значително по-високи от тези на земните хора. Похитителите произхождащи от планетата Кларион, подложили Маурицио на физическа, психологическа и духовна трансформация. Принуден да получи невъобразими за човешкия ум умения, Маурицио започнал да пише стихове, да рисува сюрреалистични картини и да композира странна древна музика.

Нормалната вечер с приятели завършила на един черен път, между хълмовете на Монферато, била прекъсната от появяването в небето на една нажежена огнена топка, която внезапно се спряла и започнала да се спуска в една съседна гора.
Настъпващата тъмнина и трудния терен убедили компанията да се въздържи от разследвания и да се върнат по домовете си.
Когато се прибрал Маурицио се почувствал зле, до като в 1 ч. през нощта една “външна сила“ го принудила да се върне по същия път, връщайки се на мястото на наблюдението.
Към 4:00 сутринта на 13 септември, огромна огнена топка с предполагаеми размери от 15-20м. в диаметър се приближила над него, повдигайки го и поглъщайки го във вътрешността на обекта.

В това, което приемал за превозно средство, Маурицио бил затворен в една капсула от безцветен материал, от която наблюдавал невероятно голямото помещение, в което се намирал, без каквото и да било оборудване, с изключение на панелите, разположени по цялото протежение и осветени от слаба зелена светлина. На борда на този кораб бил отведен в една подземна база в Амазония, където видял в лице своите похитители, физически човекоподобни същества, които се представили като “Пазителите на света“. Там бил подтикнат да си спомни първото си отвличане (на 7 годишна възраст) и да придобие познания относно космоса, биогенезиса и астралната биология.
Съществата идващи от Кларион, планета принадлежаща към бинарна (двойна) слънчева система, в съзвездието Орел, го довели до принудителна вътрешна алхимия, една травматична и насилствена трансформация, която довела до много проблеми в психо-емоционална и физическо-сензорна област.

“Отвлечен“ и принуден да се подложи на радикалната промяна, съзнанието му се увеличило и знанията се повишили до немислимо ниво. Всички тогавашни концепти били заменени от нови неограничени знания.
Узнал за окултните сили, които управляват Вселената, за неизменните закони, които създават и образуват всяко нещо в космоса.

Не дали на Маурицио Кавало някаква мисия за изпълнение измежду земните хора, но ако във фактите е скрито някакво съобщение, то би било следното: “Античните богове, създателите на човешката раса, са се върнали и променят света, оформяйки новото човечество, което ще го населва утре“.

“Колкото до мен - заявява Кавало - това преживяване ме направи свободен човек, непринадлежащ към вероизповедания и политически течения. Не изповядвам никаква религия и не следвам политически идеологии, нито пък извършвам някакво мисионерство. Искам да добавя, че снимките показани в сайта нямат за цел да подкрепят моят преживян контакт с цивилизацията от звездите. Защото това, което съм видял ми принадлежи изцяло, за мен не е важно дали ми вярват, или да предоставям някакви доказателства, за това, което разказвам. Историята ми и снимките ми искат само да бъдат една аристрокатична оферта водеща до размисъл. Останалото е грижа на всеки отделен индивид и на неговото собствено съзнание“.

Според полученото знание, Маурицио Кавало твърди:
че смъртта не съществува;
че в едно дезориентирано измерение е страха от смъртта този, който създава самата смърт;
че болестите възникват по психосоматични причини, от възли и вътрешни неразрешени конфликти, от дистоничния навик да искаме да приемем физическото тяло като абсолютна реалност във феноменалното и илюзорно измерение, на което сме затворници;
че страданието, мъката и болката са последиците от атавистичната загуба на знания и свобода, която е най-чистия израз на нашата истинска космическа самоличност.

Техните светове: Звездната конфедерация е съставена от повече от 700 планети, от различни галактики и звездни системи.

Кларион (на 150 хиляди светлинни години от нас), обикаля около две звезди.

Казано му било, че във Вселената, планетарните структури с две, три и дори седем звезди е нещо нормално, до като не е нормална структурата на нашата Слънчева система , която първоначално била тринитарна.

Нашият свят в началото имал 10-12 пъти по-голяма маса и за дълъг период от време бил в орбита на бинарна система, подобна на тази на Кларион.

Преминаването на разстоянието от Кларион до Земята им отнема 72 - 73 от нашите дни.

Кларион означава Блясък и на планетата никога не се стъмва, с изключение на един кратък здрач.

Намира се в третата галактика, в съзвездието Орел.

Показали му също градове сред девствена природа, градове висящи в атмосферата на Венера.

На Венера - метрополис на три нива -
(1) подземни и морски,
(2) повърхностни, разположени сред гори и гъста растителност,
(3) въздушни - окачени в кристалната атмосфера.

Говорили му за космическа математика и за уравнението на безкрайността ∞.

Узнал също, че никога не е имало Big Bang и че скоростта на светлината е безкрайно преодолима - сегашните теории са подвеждащи и науката никога няма да разбере мистериите на живота и на Вселената, ако не намери смелост да се откаже от логика и остарели схеми.

“Хигс Бозонът - твърди Маурицио - е поредната насилствена принуда, която да направи да съвпаднат една поредица от грешни теории“.

Вода и кислород има в изобилие на Луната.

Марс, Венера и Сатурн, както и някои от спътниците на Юпитер, са населени.

В нашата Слънчева система планетите са 12.

Хауърд Менър

Контактьор.

Хауърд Менгер (17 февруари 1922 - 25 февруари 2009) е американски контактьор, който описва подробно пътуването си до Луната в книгата си “From Outer Space To You“

Появява се на световната сцена след като известния радио водещ Long John Nebel го кани в предаването си, когато бил още много млад. Момчето от Хай Бридж (малко градче в Ню Джърси) съвсем естествено разкрило, че много често в двора на къщата му кацали летящи чинии, от които слизали смесени извънземни, забавлявайки се с него по приятелски и хармоничен начин.
Казал също, че подобни контакти ги имал от ранна 10 годишна възраст, когато срещнал една небесна жена, красива, с дълга руса коса и златни очи. Срещнал я отново през 1946 г. и по-късно през 1956 г.

В тези случаи получил познания от голямо значение, които след това публикувал в книгата си “From Outer Space To You“. Успял дори да издаде диск със собствени изпълнения на пиано, на музика, която наричал “Музиката на Сатурн“.
Разкрил също, че е женен за извънземна с рядка хубост, на име Марла.

През това време трябвало да се бори с американските правителствени сили, които вече работели по компрометиране и прикриване на случая.

От книгата на Хауърд Менгер “From Outer Space To You“ - Пътуване към Луната

(...) През септември срещнах същия човек в “Beseckers Diner“. Срещата ни беше определена чрез телефонно обаждане. Този път беше сам. След кафето тръгнахме с моята кола и пътувахме до мястото, от където заминахме предишния път. “Е, Хауърд - проговори моя приятел до като наближавахме мястото - Мисля, че този път ще кацнем на Луната. Ако се случи, това ще е за теб сензационно преживяване.“

Космическия кораб ни чакаше. Когато влязохме бях отново изненадан, защото видях хора, които аз и членовете на моята Група в Четвъртък познавахме лично.
Един от тях, един възрастен човек, не беше член на някоя от нашите Групи, но беше много уважаван в неговия район. Знаех, че веднъж или повече пъти беше преследван от конформистки православни групи. Толкова бях развълнуван да видя този стар приятел, че буквално се разплаках. Поздрави ме много приветливо и си стиснахме ръцете. Тогава кораба излетя, дестинация - ЛУНА.

Този път на борда бяхме само шест. Един космически мъж пред контролния панел, друг, който щеше да е нашия инструктор на 1-ва маса и четири земни мъже. Мъжът на контролното табло започна да ни говори с лек акцент, чрез мощен високоговорител: “Приятели мои, това пътуване ще бъде по-дълго от предишните. Ще бъдете подложени на едно третиране, което ще промени изцяло вашето физическо тяло на атомно ниво. Всеки атом от физическото ви тяло ще претърпи един процес, който ще промени неговата полярност и неговите вибрационни честоти, така че да съвпаднат с тези на Луната.
Това ще започне след около седмица и половина, ваше земно време. Не се плашете от първоначалните ефекти. Тялото ви няма да претърпи вреди.
Сега не отмествайте погледа си от телевизионния екран.“ Гледахме екрана и виждахме как Земята намаляваше своите размери много бързо, до като се отдалечавахме с висока скорост. Гласът ни успокои отново: “Не се тревожете! Припомнете си, че сме само изражения и проекции, на една реалност, която всъщност не съществува. На път сте да претърпите една атомна трасформация, така че да се адаптирате към Луната. Този процес ще продължи до като обикаляме около Луната и ще отговаря на една седмица и половина, ваше време.“
Светлините угаснаха и бяха заменени от една неясна жълта светлина, която изпълни цялата стая. След това светлината се върна и почувствах странно усещане. За няколко секунди имах впечатлението, че дишах трудно, но след това ставаше все по-леко.
Моите физически и психически усещания бяха трудни за описване. Имах чувството, че мисля по-ясно, имах по-добри идеи и стигах по-бързо до заключения.
Сетивата ми изглеждаха стимулирани.

Цветовете ставаха по-силни, обонянието ми стана по-чувствително, толкова много, че си спомням, че усещах моето потене и това на моите спътници. Чувството ми за допир трябва да се е увеличило, защото чувствах седалката под мен по по-различен начин, но това не ме притесняваше.
Мъжът от контролния панел ни повтори, че процеса е в ход и продължава. Инструктора, който седеше до нас забеляза, че един от нас подтискаше една прозявка. Засмя се и каза, че е време за спане.
Преминахме през една врата и се насочихме към кабините. Във всяка имаше по три двуетажни легла, като тези по влаковете. По една от тях беше възложена за всеки от нас. Казах им: “Е добре, може и да опитаме.“

Качих се на горното легло и се изтегнах. Моят стар приятел се излегна на долното и почувства мекотата на това, което трябваше да е матрак. “Аааах! - възкликна - Това вече е нещо!“
Свалих сакото и панталоните и ги закачих на стената. Моето легло не изглеждаше изключително меко и не беше по-голямо от мен. Положих главата ми върху мека и плоска възглавница, придърпах върху мен единствената завивка, лека и топла.
Въпреки вълнуващия ден заспах бързо.

Бяхме събудени от някой, който почука леко по плъзгащата врата на кабината. Беше инструктора, който съобщи, че е време за ставане. Погледнах часовника и видях, че сме спали само четири часа, въпреки това се чувствах отпочинал и отпуснат, сякаш бях спал осем часа.

Направена от Хауърд Менгер на Луната, която изобразява космически кораб и пилота му

Когато станах, първата ми реакция беше да погледна навън за да видя къде се намирахме. Светещи мехури с различни цветове се виждаха навсякъде, както и една червена топка с гигантски размери, която изглеждаше като огромна планета. По-късно ми казаха, че било слънцето и не знам защо не блестеше. После си взех един горещ ободряващ душ в една баня, която съдържаше три или четири клетки, разделени от полупрозрачни стени.
Когато влязох в една от тях, вратата се затвори зад мен и се включиха светлините. Открих автоматично управление за стайната температура и за тази на водата. Водата излизаше от три метални дистрибутори, един над мен и два на височината на кръста ми, които можеха да функционират едновременно или поотделно. Натиснах един бутон и воден поток смесен с въздух, защото беше пълна с мехурчета, падна върху тялото ми. Никога не бях взимал толкова животворен душ.
Потърсих сапун. Натиснах втори бутон, който отприщи една течна безцветна струя, която ме покри с пяна. Натисках ту единия, ту другия от двата бутона периодично, радвайки се да експериментирам тази нова система, като дете.

Можех да чуя моя приятел, който се опитваше да пее в съседната клетка и предположих, че е усвоил техниката на душа, макар че за щастие на моята музикална чувствителност, стените бяха почти звукоизолирани.
“Хауърд - едва се чу - надявам се това да е каквото си мисля, защото съм на път да го използвам!“
Санитарният апарат, за който споменаваше приличаше много на нашите земни тоалетни чинии, с тази разлика, че беше по-ниско и че беше направено от полупрозрачен материал, вместо керамика.
Имаше също една ваничка, със същата вода пълна с мехурчета, допълнена от огледало. Погледнах лицето ми и помислих, че трябваше да заемна един бръснач от някого, но бях изненадан да видя, че брадата ми не беше пораснала и по време на цялото пътуване нямаше нужда да се бръснем.

Напуснах банята и отидох в главната зала, където другите ни чакаха. Усетих мирис на храна и открих, че бях много гладен.
Нашия инструктор отвори едно отделение, което се намираше в стената, извади някои пакетирани храни и ги сложи в един буркан.
Постави буркана в мивката, натисна един бутон и буркана се напълни с течност. Остави храната да се накисне в течността за около пет минути, след което изсипа течността в мивката. Натисна друг бутон и почти веднага се промени вида на храната. Излезе пара, беше сготвено за секунда или малко повече.
“Ще ме извините, че не нося традиционната шапка, която използват понякога вашите готвачи на Земята и че не използвам скара“ - извини се той.
Извади храната от буркана с дълга лъжица и я постави в чинии, които изглеждаха от пластмаса. Постави чиниите на масата. “Не, не съм забравил вашия плодов сок“ - каза смеейки се и извади пресни плодови сокове от друго отделение в стената. По време на пътуването имахме удоволствието да опитаме различни видове храни, по-специално моркови, зеле, магданоз, картофи и дори много големи пшеничени и царевични зърна. За подправяне на храните използвахме зелена минерална сол.
Имаше и един много вкусен мармалад, който имаше вкус на авокадо, но беше бял.

Бяха ни сервирани ядки от други планети, но само съдържанието им, никога не видяхме черупките им. Една от тях, сама по себе си беше храна, беше сервирана на резени. Друг вид ядка имаше вкус на Бразилски орех. Спомням си, че опитах с голямо удоволствие един плод от почти 15 см. в диаметър, в червено-оранжев цвят, който имаше кора подобна на праскова. При отхапване беше много сочен. Имаше вкус на праскова и на круша. Всички тези растителни храни бяха наистина вкусни. Картофите имаха вкус на месо и на ядки, вероятно поради високото съдържание на протеини. Листата на магданоза бяха по-големи от тези на земния, но вкуса му беше по-мек.
Приятелите ми, които ще прочетат това няма да бъдат изненадани, че говоря толкова много за храна, предпочитайки тази тема пред много други интересни теми, защото знаят, че на мен ми харесва добрата кухня.

Прекарахме нашия условен период по други приятни начини. Слушахме музиката, която идваше от Земята и от други планети. Постоянно говорехме с нашите космически приятели, които ни научиха на много неща. Телевизионния екран беше постоянен източник на интерес и удоволствие. Благодарение на това можехме да видим различни планети и сцени от живота на тези очарователни светове. Посредством екрана можехме да комуникираме с други кораби и с други агенти, разпръснати в различни части на Земята, Луната и на други места. Не беше скучно нито за миг.

Не знам колко време прекарахме в тези приятни занимания, но според часовника ми около 10 дни. Често мислех, че може би пътуваме в едно различно време, защото брадата ми не растеше повече, въпреки, че това можеше да се дължи на условията, въпреки че всички други телесни функции изглеждаха нормални.

Макар че не беше написано никъде “Пушенето забранено“, не видях никой да пуши по време на пътуването, нито по-късно на Луната.
За пръв път от много години, не чувствах никакво желание да пуша добрата ми стара лула.
Времето сякаш беше спряло, въпреки че имаше постоянна дейност на борда.

От книгата на Хауърд Менгер "From Outer Space to you" - Кацане на Луната, посещение на Лунните инсталации

Накрая дойде дългоочаквания момент.
Посредствум говорителя, мъжът, който беше пред контролния панел ни информира, че се готвим да кацнем на Луната. Направи ми знак да се приближа, отвори едно шкафче и ми даде метален предмет, който съдържаше цветни филтри.
“Дръж филтъра пред обектива на фотоапарата ти, когато правиш снимки“ - каза той. Стигнах до заключението, че трябваше да снимам нещо. Взех фотоапарата и започнах да снимам през прозорчетата. Успях да направя изключително добра снимка, показваща облачните образувания и атмосферата, които заобикаляха Луната.
Приближавайки лунната повърхност, моите снимки не излизаха толкова добре. Видях, че приближавахме огромна сграда с форма на купол, имаща около 45 м. в диаметър и висока може би 15 м.
Можех да видя цветните блещукащи светлини през нейните полупрозрачни стени.
До като приближавахме, приготвяйки се да кацнем, забелязах една инфраструктура от твърд бял материал, върху която беше положена сградата с форма на купол. Красотата на тази възхитителна сграда с преливащи цветове, ме грабна веднага. До като кацахме видях, че се плъзгахме чрез една плоска писта с меден цвят, към един обширен отвор в ниската стена на сградата.

Вратата на кораба се отвори. Вървяхме надолу по циментова повърхност, водеща в подземието на сградата, която приличаше на огромен хангар за космически кораби. Механични стълби ни отведоха на горните етажи, мисля, че бяха поне два над земята.
Бяхме отведени в широко антре, където имаше растения в саксия и цветя около стените, недалеч от седалките. Гравирани релефи украсяваха стените. Привлекателни девойки в ефирни дрехи с пастелни цветове, ни посрещнаха с усмивка и ни предложиха студена напитка. Взехме напитките и седнахме на кръгъл диван пред един телевизионен екран. Много екрани бяха включени, но без звук, ако някой искаше да слуша един от тях трябваше просто да натисне съответния бутон.
Екраните сякаш предаваха редовни програми от други планети, някои от които бяха образователни, а други само за удоволствие.
Момичетата ни обясниха, че очаквахме нашите водачи, които много скоро се появиха. Казаха ми, че трябва да се разделя от спътниците ми, които трябвало да се присъединят към различна от моята група. Последвах групата, на която бях възложен.

Заведоха ни до нещо, което изглеждаше като асансьор. Един от водачите ни натисна един бутон и помислих, че ще ни качат на друг етаж. За моя изненада, вратата се отвори към коридор, който ни отведе до превозно средство, което приличаше на влак.
Този влак се състоеше от 10-15 платформи, покрити с пластмасови куполи. Всяка платформа трябва да е била с дължина от поне 15 м. Това странно превозно средство нямаше гуми и стоеше във въздуха на поне 30 см. от медната писта, която прекосяваше терена. Качихме се на този влак и веднага се плъзнахме безшумно над пистата. До като напредвахме, можехме да видим всичко около нас и над нас.
Ако напиша друга книга, може би тогава ще опиша това мое посещение с подробности. Ще са нужни стотици страници. За сега ще напиша само кратко резюме. Имахме чувството, че следим маршрут за посетители. Първоначално видяхме много сгради. След това напуснахме града.

Изкачихме планини, пресекохме долини, посетихме подземни инсталации, почти всяка секунда хората прознасяха Оох! и Ааах! от учудване, всеки път когато нова гледка се представяше пред очите ни, оставяйки ни без дъх.

Някои точки от терена, в един регион на Луната, близо до така наречената невидима страна, ми напомняха Флагстаф в Аризона, до като други пустинни райони ми говореха за Невада.
Безкрайни крайбрежия и огромни планини караха нашите да изглеждат като хълмове джуджета. Една местна пустиня напомняше Огнената долина в Невада. Спряхме на мястото достатъчно за дълго, че нашия водач да може да отвори вратата, за даде възможност на всеки от нас да подаде за миг глава навън и това е всичко, което можеше да се направи, защото въздуха навън беше огнен като въздуха в пещ.
Сигурен съм, че никой от нас не би могъл да живее навън. Бях доволен когато водача затвори вратата.
След миг видяхме голям обект с куршумена форма, разглобен, който излизаше от пясъка, където се беше забил, мълчалив свидетел на жалките усилия положени от човек да пресече космоса с превозни средства, задвижвани с брутална сила.
Водача ни потвърди, че представлява смел опит на някоя незнайна планета и ни говореше с голямо уважение за тези, които той наричаше “безстрашни мъже от далечен свят“.
Очевидно това беше втората степен (виж Многостепенна ракета) на една много по-важна ракета. Предположих, че на края на обекта, който беше образуван от четири сфери, са се намирали хората и че тази е трябвало да се раздели от втората степен, за да се приземи.

Нещо, обаче, не е проработило и е останала свързана с ракетата. Без да споменава планетата източник, водача ни заяви, че ракетата се е разбила в пещта на пустинята през 1944 г.

Накрая пристигнахме до друга голяма сграда с форма на купол, където спряхме и нашия водач ни каза, че можем да излезем на повърхността на Луната и да дишаме нейния въздух, почти без затруднения.
Това се хареса на групата ни, краката ни имаха нужда от раздвижване. Първото ми впечатление беше, че се намирам насред пустинята. Въздуха беше топъл и сух. Виждах вятъра, който очертаваше каналчета в почвата и повдигаше във въздуха частици прах, които оформяха малки вихърчета. Загледах се в небето, беше жълтеникаво. Докато го гледах имах впечатлението, че ако измина дори малко разстояние напред, ще падна, защото хоризонта изглеждаше много близо.

В далечината можехме да видим назъбените върхове на високите планини, очертаващи се на фона на небето с цвят на шафран. Земята под краката ни беше бяло-жълтеникава и прахообразна като пясък, пълна с камъни, скали и малки тревички.
Освен дивата ѝ красота, пейзажа от тази страна на Луната имаше труден за описване опустошителен вид. Спомням си, че изпитах съжаление, че ракетата, която видях по-рано, не се е опитала да се приземи от другата страна на Луната, където екипажа, може би, би имал по-голям шанс за оцеляване.

Бяхме отново разделени на по-малки групи, според езика и на всяка група беше възложен водач, който говореше нейния език.
Моята група беше съставена от обикновени хора, учени, геолози, електронни инженери, специалисти по ракетна техника (познавах лично един от тях), астрономи (и от тях познавах един) и от други образовани хора.
В другите групи видях руснаци, японци, германци и хора от други страни.
Въпреки разнообразието от езици, всички се чувствахме обединени по братски. Топли усмивки и приятелски ръкостискания изобилстваха, когато нямаше вокална възможност за комуникация.
Тъй като бях един обикновен и неопитен наблюдател, не бях поканен да видя нещата, които имаха възможност да посетят техниците, във всеки случай, техническите детайли, биха надминали нивото на моето научно образование.

На всички бяха показани музикални инструменти, образци на изкуството и архитектурата и други интересни неща. В действителност една от сградите беше използвана като междупланетарно изложение, където всяка планета беше представена от някой художествен принос, технология и т.н.
Показаха ни също техните напреднали градинарски техники и на едно място видях цветя и растения, растящи в дълги вани, пълни с вещество, подобно на желатин.

Показаха ни как почистват дрехите си, благодарение на вълни с висока честота. В друга стая ни показаха подноси, покрити с изящно изрязани скъпоценни камъни, имахме право да ги докоснем. Видяхме толкова много изумителни неща.

Нашето учудване трябва да е било подобно на един австралийски абориген, който посещава Ню Йорк за пръв път.
След четири дни на лунни изкушения, нашите космически приятели ни поканиха на гигантски обяд, който ни изпълни с такава радост, че се питах дали не беше само хубав сън всичко това, което виждах и чувах. Но съм успял да направя снимки, които доказваха моето пътуване, успял съм да снимам сградите с форма на купол, кораба и някоя планина.

Не знам защо, но никога не ми позволиха да снимам детайлите по повърхността, хората, техните механични инсталации и т.н.
Обядът беше последван от нашето заминаване.
В кораба, периода на завръщане ни изглеждаше както винаги много кратък. Върнахме се много бързо. Кацнахме в областта, от която заминахме.

До като се прибирах с колата ми се питах, дали бурята, която видяхме, че се образува на екрана над Тихия океан ще се превърне в истинска буря или напротив, ще се разгради преди да стигне ниското ниво на атмосферата.

(...)

От книгата “Мечтата да пристигна на Луната“ на Costantino Paglialunga, която включва тази част от “From Outer Space To You“ на Хауърд Менгер

Марк Бринкерхоф

Контактьор, канализатор.

Марк е рядък контактьор и канализатор за тънко-измерните извънземни вселени (възнесените извънземни учители).

Той е в състояние да повиква често междуизмерни извънземни кораби, да ги вижда и фотографира.
Обяснява също как да предизвикаме появата им.

Марк съветва:

“Първо човек трябва да научи или да знае как да прави разлика между добрата любяща енергия или естеството на енергията и отрицателната енергия. Космическите кораби с доброжелателните извънземни и членове на екипажа на Ащар са силно телепатични. Те могат да ни наблюдават на улицата от много високо и може да изпратят мисъл на човека, ако той също е отворен и интуитивен.

Така духовните и любящи извънземни могат да изпращат съобщение до нас, за да погледнем нагоре към небето. Извънземно от по-ниска плътност може да е телепат а може и да не е, тъй като много извънземни са учени и също изучават планетите. Не всички извънземни имат най-добри намерения. Така че, когато видите НЛО изпратете телепатично мисъл до него и заедно с мисълта изпратете намерения за приятелство, безусловна любов и чувство на единство с целия живот във Вселената.

Ако извънземното е доброжелателно ще изпрати назад към вас енергия на радост и любов или приятелска енергия и ще се почувствате добре наблюдавайки кораба му. Извънземно, което не е духовно или доброжелателно няма да може да ви отвърне с нищо.Ако извънземното не е телепат няма да получите отговор. Ако това се случи, не планирайте посещаване на кораба и не присвятквайте със светлини към тях или да се опитвате да привлечете вниманието им. Ако се почувствате зле или изплашен, не предизвиквайте вниманието им. Запомнете - не всички извънземни имат естествена натура. Някои от тях търсят само ресурси. Принципно трябва да научите как тялото ви и телепатията ви водят интуитивно.

Ако се чуствате нервни, гади ви се или усещате неспокойство в стомаха или тялото, тогава не се опитвайте да създадете контакт. Ако усетите добро чувство и любяща енергия като на брат и сестра, и стомахът ви се чувства добре, значи е добронамерено извънземно. Повикайте телепатично Ащар и неговите екипи с различните кораби.“

Ваща Нарада

Канализатор.

Vashta е пожизнен и съзнателен изследовател, комуникатор с извънземни същества, търсач, ексцентрик, геймър и интуитивен художник.

Тя отдава голямо значение на субективните преживявания, виждайки ги като врата към други измерения, същества и истинско разбиране на съзнанието. Нейното изкуство е насочено към подпомагане на хората да създават повече лични връзки с галактиките.

Вдъхновяващо въображение, различни гледни точки, творческо мислене и проучване на безкрайността са основните й страсти в този живот, както и много други.

Тя представя същества от различни плътности, измерения и сфери на съзнанието, създавайки така нареченото от нея “Галактическо изкуство“.


Eugenio Siragusa

Контактьор 

Еудженио Сирагуза е италиански контактьор, но както често се случва в тези среди, той е смятан просто за фалшив предсказател търсещ слава. 

“Било горе долу 22:00 ч. вечерта на 30 април 1962 г. когато сицилианеца Еудженио Сирагуза се намирал на една тясна пътека на Monte Sona Manfrè, изгаснал кратер по склоновете на Етна. До като вървял треперел от емоция, изведнъж видял пред себе си две същества. Облечени в странни костюми, подобни на космонафтските, заобиколени от меко сияние. Идвали от други планети с важна мисия. Излъчили върху Еудженио светлинен лъч, който незабавно го успокоява. 

Бяха двама души в края на склона, бяха красиви и ми казаха: “Момче, чакахме те!“ 

Диктуват му съобщение, което да изпрати до държавните глави и на най-важните хора по Земята. Съобщението съдържа призив за незабавно прекратяване на ядрените опити и за създаване на братство между всички народи по Земята. 

Ако човек направи това, извънземните казват че са готови да се появят публично пред света и да окажат научна и технологична подкрепа, способна да проектира човечеството към бъдеще на невъобразим духовен и материален прогрес. 

Но това не бил първият път за Еудженио Сирагуза да говори със същества, идващи от космоса. Но за пръв път се срещал с тях физически. Тази невероятна история започнала 12 години преди този случай. 

“Това мое преживяване започнало на 25 март 1951 г. Беше изгрев. Намирах се на Piazza dei Martiri, чаках автобуса, който ме кара в офиса. В един момент повдигайки очи към небето, видях светещо кълбо, от тази сфера тръгна лъч, който ме блъсна и имах дълбокото чувство че бях напълно преоразмерен, тоест чувствах се различен от преди.“

От този момент живота му се променил. Започва да чува глас, казва, че името му е Barath, успокоява го и го направлява. В разума му се появяват невероятни факти за геология, космогония и за мистериите на духа и сътворението. “Какво ми се случва?“ попитал Еудженио и гласа му отговорил “Твоето пробуждане“. 

Прекрасни времена, в които Мъдростта и Любовта бяха стълба на обществото. 
Еудженио, който нямал талант за изкуството до този момент, започва да рисува картите на древни континенти, където са съществували тези цивилизации и научава причините за тяхното изчезване. Лемурия, Му, Атлантида, имена, които днес са само мит, стават реални и материални в неговото съзнание. 

И още... започва да свири красиви мелодии с древна и в същото време загадъчна нотка. Прави рисунки и графики от дълбоко духовно и езотерично значение. Обясняват му закона на прераждането и на болката, като основа на еволюцията на душата. Сдобива се със знание относно предишните си животи и целта на сегашното си съществуване. Научава тайната за изкуплението, предадена от Христос и му разкриват, че днес ние преживяваме времената на Апокалипсиса на Йоан - епохата предхождаща второто пристигане на Исус на Земята. Намира потвърждение за реалността на разумен живот в милиони други светове и за истината относно извънземните посещения на нашата планета. Разбира причините за прикриването, непрестанната работа на всички правителства и религии по света, по укриване на извънземните посещения. 
И други не-земни същества застават до него по-късно, дарявайки му любов и мъдрост. Така ден след ден съзнанието му се разширява и обогатява с Истини, неразкрити до тогава на човека... достигайки до срещата на 30 април 1962 г. 

С това голямо събитие, повторило се десетки пъти, започнала неговата публична мисия по света. Обучен и съветван от господата от Космоса, заедно с група приятели и симпатизанти организират Centro Studi Fratellanza Cosmica (Център за изучаване на Космическото Братство).

Джеймс Гилиланд


Контактьор

Джеймс Гилиленд е мъдър, здраво стъпил на земята контактьор, който има постоянни отношения с много души от други измерения и учи хората как да го постигнат и те.
Той има собственост (ранчо) в щата Вашингтон, с удивително висок размер на НЛО активност, всяка вечер небето над ранчото му се изпълва със светлини и сферите често се спускат надолу, за да общуват с радостните хора празнуващи по полетата.

Както казва Гилиленд - “Извънземните са тук, примирете се!“

Джеймс Гилиленд е учител, уфолог, съветник, енергиен лечител, световно известен лектор, най-продаваният автор с книгите: Reunion with Source (Обединяване с източника), Becoming Gods (Да станем Богове) и The Ultimate Soul Journey (Последното пътуване на душата).

Джеймс се е появявал в Contact Has Begun, His Story, The History Channel, UFOs then and Now, UFO Hotspots, ABC, Fox News, BBC Danny Dyer Special, Paranormal State, ECETI Ranch a Documentary и новия филм Thrive,
който изцяло описва него и ECETI, (Enlightened Contact with Extraterrestrial Intelligence) на който той е основател.




Появявал се е също в ефира на различни радио шоу като: Coast to Coast, Jeff Rense, As You Wish Talk Radio, Contact Has Begun и др.

Той е фасилитатор на много източни дисциплини, мечтател, посветен на пробуждането и изцелението на човечеството и Земята и от опит преподава по-високо измерни релности.

Стивън Гриър

Др. Стивън Гриър е повече от контактьор

Стивън Гриър е бивш американски лекар, уфолог и основател на проекта Дисклосер, Центъра за изследване на извънземен разум и Проекта Орион, а така също и инструктор по медитация с 30 годишен опит. На 8 години за пръв път вижда НЛО, което вдъхновило интереса му към уфологията. През 2013 издава документалния филм Сириус, чрез който представя работата си и теориите си за извънземен живот. Филмът е направен по неговата книга от 2006 г. “Скритата истина, забраненото знание“.




Личните си техники за свързване с извънземни цивилизации е добавил подробно в апликацията за смартфон, която ще откриете ТУК.

В първото от добавените видеа можете да видите как Стивън прави контакт с един от многобройните кораби на Галактическата федерация на светлината. Второто видео е филма “Скритата истина, забраненото знание“ с български субтитри.

Алекс Колиър

Контактьор.

Посещаван редовно от 1964 г.
Мистериозна, загадъчна и завладяваща личност. Дълбокият му поглед излъчва сила и особен магнетизъм.
Той твърди, че е бил много пъти в контакт с извънземни от съзвездието Андромеда и че няколко пъти се е качвал на борда на един от техните огромни пуровидни космически кораби.
С течение на времето установил специални отношения с двама от тях, те също са хуманоиди, но с тази разлика, че общуват телепатично и имат епидермална пигментация с необичаен цвят - между бяло и бледо синьо.
Алекс Кулиър стоял винаги далеч от медиите, оставяйки малко изявления и давайки малко интервюта.

Саймън Парксс

Политик, контактьор.

Саймън Паркс има дългогодишен опит с извънземни, хора сенки, елементали и НЛО, включително Mantid (Богомолки), Драконови рептили, Feline (Коткоподобни същества), малки и високи Сиви, Кристални същества и други създания, които не могат да бъдат идентифицирани.

Саймън бил избран за политик и изкарал пълен мандат, в момента си почива от политиката, но вероятно ще се заеме отново, по-късно тази година.

Биологичната майка на Саймън е работила за британската Секретна разузнавателна служба, често наричана MI5, през времето от 1965 до 1979 г.
Въпреки това, до като била под ръководството на MI5, в действителност работила „съвместно“ за Агенцията за национална сигурност (NSA) на Америка.
Работата ѝ се състояла в писане на документи отнасящи се за разбили се НЛО от цял свят.

Дядото на Саймън бил английски дипломат, работещ за чуждестранен клон на Британското разузнаване, наречено MI6.
Той също бил тясно свързан с Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на Америка. Бил също виден масон и назначен като британски дипломат на ООН, в края на 50-те и началото на 60-те години.

Саймън се прочул с историята си през 2010 г. и от тогава обиколил Великобритания правейки конференции, първоначално атакуван от медиите, които се опитвали да го дискредитират.
Въпреки това, през 2013 настъпил голям обрат, след като Саймън бил поканен от британското Министерство на отбраната (MOD), да се присъедини към малък екип, на когото е отредена обиколка на тайна космически-радарна база в Обединеното кралство.

Това напълно объркало медиите и довело до много по-сериозна оценка на историята на Саймън от тях.

Саймън вярва в душевната мрежа (особеност на бялата светлина, където в момента на смъртта, душите ни са изправени пред избора дали да поемат към светлината).

Той твърди, че основната цел на извънземните е да населят Земята с хибриди и че богомолкоподобните си сътрудничат с рептилите за да го постигнат. Говори също относно техните отвличания, че враждебно насочените извънземни по традиция не се женят извън тяхната собствена раса, което ще рече, че тяхната генетика е по „чиста“ и близка до оригиналния човек.

Той също твърди, че според богомолкоподобните, някои рептилски господари контактували с Хитлер преди той да дойде на власт.
Също като Кулиър и Паркс е пълен с невероятна информация и също като Кулиър, повечето от нея е трудно да се докаже по един или друг начин.

Саймън нашумява със заявлението си, че има връзка с богомолкоподобна извънземна, с която имат дете.

Алек Нюълд

Контактьор

Един понеделник в средата на февруари 1989 г., Алек тръгнал на 3-часов път с кола от Роторуа до Оукланд, Нова Зеландия.


Пристигнал в Оукланд изморен и объркан, но бил още по-объркан когато открил, че Понеделник бил вече Четвъртък (10 дни по-късно) и че нямал представа какво се е случило през това време.

Когато Алек си припомнил какво се случило през изминалите 10 дни, той разбрал, че животът му е променен завинаги. В началото на това съдбоносно пътуване, по време на шофиране през мъглив планински проход, Алек бил грабнат от пътя от същества от извънземна цивилизация.

Това, което научил и изпитал по време на престоя си с тези приятелски настроени същества, има дълбоки последствия за всички нас тук, на Земята.
Скоро след завръщането си, Алек получил странно посещение от “правителствени учени“, които искали да знаят подробности от неговото преживяване.
Наред с другите неща, те настоявали да знаят какво е забелязал той относно възможностите на тази извънземна раса. Алек не бил особено отзивчив и скоро се оказал в затруднена и опасна ситуация.
Било очевидно, че тези “учени“ знаели всичко за похитителите на Алек и предположил, че скоро пак ще се върнат.

В резултат на тази случка той написал книгата
“Co-Evolution“, от където е и следната информация...

Скритата реалност

Има много неща за историята на тази планета, които никога не са казвани. Не говоря за исторически факти, предстоящи да бъдат открити, а само за материал, вече известен на няколко избрани, в рамките на нашите общества. Повечето от това знание е било пренесено през вековете и ревниво пазено от няколко тайни секти, които били осведомени от самото начало, но тези секти , разбира се не били "тайни" в момента, в който тази информация била положена в тяхната вяра.
Първоначалното намерение било тези древни знания да бъдат споделени с наследниците на тази планета, масово, когато носителите на тази вяра считат за уместно.

Видът определен за наследяване на това знание е известен като Хомо сапиенс. За ваша информация Хомо сапиенс и предшествениците Кроманьонци са изкуствено създадени.

Последните парчета от този кроманьонски пъзел били съединени приблизително преди около 70,000 години.
Това не било първото хуманоидно същество, което ходи по Земята, но е съвсем първият вид, изграден като приемник или контейнер, така че второ “безтелесно“ същество може да съжителства с тази хуманоидна форма, да изпитва телесност, чрез действията на солидната външна форма на нейните приемници.
Можете да разпознаете това същество ако го опиша като душа или дух.
Има нов вид, проектиран да бъде в състояние да приеме цялата съхранена информация, която се очаква по всяко време в бъдеще. С други думи вече е напълно развит в умствените си възможности и не изисква допълнителни подобрения или еволюционни развития на този етап. Цялото знание, което може някога да е необходимо на расата, до нейната следваща еволюционна стъпка, вече е било на лице на планетата и в съхраняването на доверениците. (...)

"Среща с пазителя"

Поглеждайки нагоре осъзнах, че бяхме приближени от три извънземни, най-високият от тях изглеждаше като женския ми придружител от по-рано. Вторият беше малко по-нисък и от мъжки пол, доколкото мога да кажа. Третият беше по-малък, много по-малък и вървеше отпред, пред другите двама. Той, поради липса на по-добра дума, беше строен, със закръглена глава и доста необичайни дръпнати очи, които бяха добре разположени и поместени по-скоро по-надолу от нашите. Имаше много малка уста, но не огледах добре ушите и носа. Физическата му поява, обаче, нямаше почти никакви последици, но веднага бях пронизан от почти непреодолимо чувство за присъствието му.
Не мога да кажа, че беше хипнотично, може би точно обратното. Беше като че енергията му беше проектирана и погълната от тялото ми.

Няма подходящ начин да ви опиша това усещане с думи. Тези, които са имали това преживяване ще знаят какво имам предвид. Общуването му с мен също беше по-силно и по-ясно, от това с другите. Това все още не беше “извънземното“, за което съм чел или виждал графично изобразено в различни списания и вестници. Размера беше правилен - четири фута със слабо телосложение.

“Добре дошъл“, каза той.
“Аз съм избраният пазител на тази секция. Всичко, което смяташ, че може да ти е необходимо, за да направиш престоя си с нас по-приятен, поискай и ще направя всичко възможно за да ти го предоставя. Костюма, който ти е даден ще ти помогне да ни разбираш, и на нас да разбираме теб.“

Трябва да ми е прочел мислите, тъй като когато влезе в стаята току що бях попитал за костюмите.

“Ние не говорим така, както си забелязал до сега. Понякога вербалното звуково съобщение е необходимо за далечни разстояния“
“Няма да разпитвам дали искаш да останеш или да се върнеш в този момент. Надявам се да пожелаеш възможността да приемеш повече знания и разбиране, преди да направиш този избор. Има неща, които не можем да ти кажем в този момент. Надявам се да разбереш. Въпреки това ще имаш възможността да приемеш някои значителни познания по широк кръг от теми, включително и собствения ти вид, преди да вземеш решение по този въпрос. Въпреки това, някои или всички от тези знания може да се наложи да бъдат отстранени от теб, трябва ти да решиш да ни напуснеш и да се върнеш на твоята планета.“



"Пристигането"

Първото, най-поразително нещо в града беше чистота и ред, второто - необятност. Дори погледнато от горе не можеха да се отличат границите. Може да съществуват и по-големи градове на Земята, но там от където идвам, това място може да се определи като голямо, МНОГО голямо. Изтегнато в двете посоки, следвайки крайбрежието, извън обсега на погледа ми. Изглежда имаше само тънка ивица земя, която не е крайбрежие или пустиня и града беше притиснат в нея.
Тъй като слезнахме в надморска височина, морето изгуби своя синкав изглед и стана почти черно. Нямаше много вятър, тъй като изглеждаше огледално. Можех да различа тъмен контур недалеч от брега, което предполагам беше дълбок спад, на разстояние от крайбрежните плитчини.

Последното нещо, което оказа влияние върху мен, беше липсата на високи сгради, с изключение на странната кула или две и влиянието на малките кръгли очертания сред няколко големи конструкции с форма на пирамида.

Едвали беше изминала повече от минута от както навлязохме в атмосферата, но сега кораба беше вече населен. Имаше една смес от страх и вълнение в мен. Сега, когато съм вече тук, където и да е това “тук“, това което ми се случваше наистина започна да потъва.
Ще видя ли отново дома си? Дали някой ме търси?

Паниката ми скоро спадна, победи любопитството. Бях нетърпелив за моят пръв близък изглед към извънземния пейзаж.
Това, което виждах беше площ на земното ниво, подобна на вътрешен двор, която водеше до две пирамиди. Иглежда бяха направени от материал, който изглеждаше като цветни стъкла или полупрозрачна пластмаса. От там, където се намирах не можех да видя върха на тези сгради, но бях на път да открия, че на тавана имаха спирална кула или антена. Височината на кулата беше приблизително двайсет процента от височината на цялата постройка. Всяка отделна сграда имаше на върха, нещо подобно на голяма крушка. Колкото и странно да звучи, бях сигурен, че съм виждал нещо подобно в далечното минало. Тези крушки светеха денонощно и при по-внимателно вглеждане се оказа, че са от мрежеста структура, а не стъклени сфери.



“Изглежда имаше някаква електромагнитна решетка или екранно устройство над мястото за приземяване, вероятно силово поле или устройство за събиране на енергия.“

Последва кратка разходка до една от големите структури, които бях видял от кораба. Въздухът беше неподвижен и невероятно тих. В действителност до преди излизането ми от кораба не го бях забелязал, но трябва да е имало някакъв фонов шум на борда. Повърхността, върху която вървях не беше различна от корк, изглеждаше пореста и леко податлива под краката.



“Спирална постройка, възможен енергиен предавател или приемник“

“Жилищата“

За малко бях в недоумение по какъв начин да гледам, толкова беше голямо моето любопитство и страхопочитание за това, което беше около мен.
Някои сгради наподобяваха тези на земята, но външните стени бяха наклонени назад на около 30° ъгли и оставяха известно разстояние на нивото на всеки етаж, като по този начин изглеждаха по-скоро като изкачване на хълм. Повечето от сградите бяха кръговидни и тръбовидни.

Бяха изложени в спирална структура с високи постройки в центъра, но височините ставаха все по-ниски, като спиралните отвън сгради. Всички сгради изглеждаха направени от стъкло или пластмаса.
(...)
Стаите или по-скоро различните нива бяха осветени денонощно от някаква форма на разпръскваща светлина, но не можех да открия директен източник на тази светлина.

Като стигнахме до второто ниво, тяхната основна жилищна зона, бях поразен от красотата и оформлението. Без значение колко силно се опитвам тук, описанието няма да е достатъчно. Цветът беше предимно перлено бяло, с лек примес от сребристо сиво. (...) В още по-голяма дълбочина имаше отражение на цветовете на дъгата, подобно на седеф. Леката светлина, за която споменах преди, се появи излъчвана отвсякъде. Не е достатъчно да кажа, че беше наистина изумителна гледка.



Дори не съм сигурен дали цвета беше най-зашеметяващия аспект на интериора, защото бях еднакво поразен от оформлението на една секция, форма или част към следващата. Като че цялото жилище, включително всеки елемент от мебелите бяха изградени едновременно. Изглеждаше като че нямаше отличителни съединения и спойки.
Въпреки това жилището е било построено, трябва да са били използвани подобни техники на тези, използвани в кораба.
Подът беше гладък, подплатен каучук, за да се ходи меко по него, цвета само с 1-2 нюанса по-тъмен от стените.
Мебелите изглеждаха направени от доста познато стъкло или пластмасово вещество. Въпреки, че беше леко оцветен или замъглен, дълбоко в него като че ли присъстваха всички цветове на дъгата. Тези цветове могат да се променят от мисловни мотиви на човека, така че ако си развълнуван няма как да го запазиш в тайна, защото цветовете на помещението ще танцуват с точния цветен спектър. Когато човек медитира нивото на светлината се понижава и остават само по-меките тонове.

Централното пространство на тази стая на второто ниво е с кръгла форма и се използва като зона с общо предназначение, включително и за медитация. Спалните са станали напълно излишни, тъй като медитацията напълно заела мястото на съня. Тези медитативни състояния продължават всеки ден за по 1-2 часа.

"Транспорта"

Подобно на повечето други елементи, които не бяха направени от естествени продукти, колата изглеждаше направена от материал подобен на пластмаса. Тук също има място за съмнение в съзнанието ми, за това дали тази пластмаса наистина е синтетичен продукт на някакво натурално вещество, подобна на която ние нямаме на Земята. Причината за това съмнение скоро ще стане ясно за вас.

Горната половина е прозрачна, но силно оцветена, долната матова и сиво-кафява. Предполагам, че може да се каже, че дори бегло наподобява пирамидална форма, но имаше смачкан и разтегнат вид, в сравнение със стандартната пирамида. Нямаше колела и стоеше на няколко инча над земята, въпреки че все още не се движеше.
Ако можете да си представите пилотската кабина на един стелт изтребител (stealth fighter) без крила, значи сте близо до целта.

“Как работи това нещо?“ - попитах.
“От части чрез силата на мисълта, от части чрез магнитно отблъскване“ - ми отговориха.
Реших да не разпитвам прекалено много относно вътрешните ѝ части.
“И тогава, как мога да я карам?“ - щеше да е следващия ми въпрос, но преди да успея да го задам тя ми отговори.
“Ти управляваш, аз ще предоставя силата“ - каза тя, плъзгайки назад горната част. “Ето така“ - продължаваше отново, премествайки плъзгача от едната страна към другата. “Това е ръчния начин на правене. Не мисля, че си напълно готов да го направиш само чрез мисълта, Алек“.
“Съмнявам се“ - помислих си аз, без да изпращам мисълта ми до нея. Да, поне се научих да задържам някои мисли за себе си.
“Изглежда много лесно“ - казах аз уверено, качвайки се в колата.
“Просто настрой плъзгача... така е добре. Право напред е в средата, плъзгайки го на дясната страна ще ни насочи вдясно на следващата налична пресечка.“
Не се притеснявай“ - подчерта тя, “Няма да завие, до като пътните водачи не го позволят. Тогава ще се върне по средата, очаквайки следващата инструкция. Аз ще управлявам“ - каза тя.
Бях нерешителен. “Хайде да вървим!“ - добави тя нетърпеливо. “И не забравяй допълнителната защита за очите ти“.

Тези очила сами по себе си бяха събитие. Единствения начин да опиша как се прикрепят е като кажа, те просто прилепват към лицевата част на костюма ти, без някаква поддръжка. Имаше някакво взаимодействие на материали, до колкото знам.

Системата за управление на колата ме беше озадачила. Тъй като превозното средство не докосваше земята, как знаеше къде да завие? Стоеше над пътя чрез някакъв вид магнитно отблъскване, подробности за което така и не научих, но като цяло не изглеждаше толкова сложно.
Сигурен съм, че може да бъде възпроизведено тук на Земята, без много проблеми. По някакъв начин автомобила ще трябва да създаде електромагнитно поле, или да зареди някои частици а други не, за да намери пътя към завоите и т.н. без да е инструктиран да го прави.




“Спекулации относно бъдещите технологии“

Моята цел в писането на тази книга беше, да дам действителен доклад за действителен случай. Макар че се опитах да сведа всяка спекулация от моя страна до минимум, ако съм добавил някоя - не е било мое намерение. Винаги, когато е било възможно, съм опитал да остана неутрален, поне що се отнася до планетарните части, които са засегнати. Въпреки това, прехвърлянето ми в ръцете на земните власти го направи трудно за мен да остана неутрален в тази област. Може би ще ми простите това мое прегрешение.

Това, което бих искал да направя тук е да ви разкрия някои лични спекулации (макар и базирани на факти), за това как някои от нещата, които прочетохте до тук, могат да бъдат по-лесно разбрани, в света на земната реалност.

През 1947 г. (по съвпадение същата година като на скандалното откриване на катастрофиралата летяща чиния в Розуел) е известено едно от най-големите единични технологични научни открития за този век, когато на 23 декември, в лабораториите на Бел, изобретателите Джон Бардийн, Уолтър Братейн и Уилям Шокли изобретили първия транзистор.
Шокли следил отблизо около година и така по късно неговия транзистор се развил.
Тази невероятна нова технология усилвала електрическите сигнали, прекарвайки ги през солиден полупроводников материал - основно е същата операция, извършвана от днешните съединителни транзистори.

Това, което последвало от това изобретение било леко казано чудотворно, дори “от друг свят“, смея да кажа.
Последователно от тук се потапяме дълбоко в следващата тема.

Повечето вещества могат да съществуват в три различни състояния - твърдо, течно и газообразно. Температурата и налягането определят кое състояние е усвоено. Твърдото състояние обикновено е кристално. Разликите между трите основни състояния, често са изобразени чрез прости диаграми, в които атомите са представени от пръстени.
Обикновено тези пръстени са групирани заедно в грубо сферично оформление, поне с твърдите и течните състояния. Както и да е, когато атомите са заместени от молекули, които са удължени в една посока, възниква специфично междинно състояние - течния кристал. По тази причина трябва да заключим, че има повече от три състояния на материята.

Друг изглед на транспорта, който Алек използвал


Друга сродна тема се отнася до група от органични свръхпроводници, известни като Соли на Бечгаард (Клаус Бечгаард - Klaus Bechgaard) открити през 1985 г.

Споменавам ги защото имат интересни характеристики във връзка с наблюденията на НЛО.
Ако светлината блести в кристал, но е поляризирана успоредно на посоката на провеждане, се отразява, това дава на кристала характерния метален блясък.
Поляризация в напречна посока произвежда матов сив вид.
Ако захранването е изключено, материала изчезва от погледа.
Какво ще кажете за това?!

Заключение: само защото нещо изглежда като направено от метално вещество, не означава непременно че е!

От 1989 имах две трети от пъзел в главата ми.
Знаех, че моят извънземен кораб може да е променил формата си на управление и че тези кораби сами по себе си всъщност са били живи същества.
Знаех, че някои форми на кристална технология вероятно използват импулсен резонанс или вибрационна честота, заедно с температурни вариации, е било използвано за да станат междуизмерни.

Това, което не знаех или не разбирах, беше как всичко това може да бъде събрано заедно, но от както излезе статията в "Nexus Magazine" за белият златен прах, може би открих липсващата връзка.

Бруно Sammaciccia

Контактьор, Случаят Приятелство

Бруно Самачича (на снимката вляво) е италиански контактьор,
свързан със “Случаят Приятелство“
(Il caso Amicizia).

Тази история започва през 1956, когато Бруно и двама от приятелите му влизат в контакт с две мистериозни лица, които се определяли като извънземни.

Единият от тях бил висок около 2.5 - 3 м., другия около 1 м. Бруно и приятелите му били скептични в началото, но извънземните ги отвели в огромна подземна база, където срещнали и други същества. Видяли дори и техните “младежи“, които бивали обучавани на работа със сложни технологии и техники за управление на летящи чинии.

Когато се убедили, че лицата наистина били извънземни, Бруно и приятелите му започнали да им помагат въз основа на различните задачи, които им давали.
Започнали предоставяйки им материална поддръжка и организирайки транспорта на плодове, храна и други материали с помоща на групи от камиони, които трябвало да стигнат до базата и да разтоварят без да предизвикат подозрение в шофьорите.
Средно по два камиона на месец пътували до различни бази в различни зони на Италия, където Бруно и приятелите му се премествали от време на време.

В книгата "Mass Contact" (Масов контакт) на Стефано Бреча, Бруно лично описва лицата, които са участвали в тази история и имали директни контакти с извънземните.




Тези хора се увеличавали все повече и задачата на Бруно била да подготви човечеството постепенно, за откритието, че на Земята живеят същества с човешки вид, идващи от други планети.
Авторът на книгата Стефано Бреча твърди, че е срещал лично и интервюирал поне 80 човека, които са срещнали тези извънземни и са работили с тях. Много от тези извънземни се смесвали в човешката общност и дори работели сред нас ако се наложи.

Следователно случаят приятелство потвърждава твърденията на много чуждестранни изследователи, които говорят за извънземни с човешки вид, перфектно интегрирани в нашето общество и които вървят измежду нас.

Накрая Бруно описва остър конфликт между две групи извънземни, които се опитвали да повлияят на човешкото развитие и бъдеще.
До като групата W56 от “Случаят Приятелство“, на които той помагаше, насърчавали към космическо единство и морално развитие, другата група (Сивите) преследвала единствено и само технологичното развитие. Това довеждало до периодични ожесточени сбъсъци между двете групи. В крайна сметка подземните бази на приятелите на Бруно били изоставени през 1978 г.
Оцелелите трябвало да напуснат Земята, но обещали да се върнат в бъдеще, когато човечеството ще бъде по-етично напреднало и готово да взаимодейства с извънземните.

Говори се, че Бруно чакал до последния си дъх завръщането на своите приятели, които така и не се върнали...

Ърни Сиърс

Контактьор

Ерни Сиърс е съвсем обикновен човек, с много необикновени преживявания през целия си живот. Като голям разказвач, той е говорил за многобройните си паранормални срещи, от OBE (ИТП - извънтелесни преживявания) до NDE (ПБС - преживявания близки до смъртта), до отвличания от извънземни. Като млад той буквално е летял, станал е енергиен лечител (поради способността си да види и другоземни духове), срещал е човешки хибриди и няколко пъти се е качвал в НЛО.

Всичко започнало през 1960 г.
От летящи обекти над Госпорт, до отвличане от градината му в Саутхамптън, където срещнал малки сиви.
Говорейки за своите преживявания през 2006, той казал: “Спомням си малки сиви извънземни, бяха много ниски, по-малко от метър и половина. Те имаха и малки, които съм виждал само веднъж. Имат синя униформа, подобни са на джуджета.“

“Спомням си, че се издигах към този триъгълен обект, плаващ в небето и преминах през една врата подобна на желе.“

“Говореха ми на английски, но всичко е в ума ти. Нямаха уста или уши, но те поставят нещата в ума ти и ги разбираш перфектно.“

източник - https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&ved=0ahUKEwismqqIr5_UAhVIMhoKHQNuDfQQjhwIBQ&url=http%3A%2F%2Fdisclosebg.altervista.org%2Fblog%2F%25D0%25BA%25D0%25BE%25D0%25BD%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BA%25D1%2582%25D1%258C%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8-%25D0%25B8-%25D0%25BA%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B0%25D0%25BB%25D0%25B8%25D0%25B7%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25BE%25D1%2580%25D0%25B8%2F&psig=AFQjCNE3uRI_TM59N9qf9ARfYho1f0KkNA&ust=1496499987740988


1 коментар:

  1. Много интересна публикация,аз напълно вярвам ,че са се случили тези неща.Има за мене една сила,да я нарека,която управлява човечеството и няма да позволи да се самоизтрепем.Истината,която разбрах е,че не бива да се страхуваме от смъртта,такава няма,ние сме гости в телата си,които се износват с времето.

    ОтговорИзтриване