Звездни Цивилизации

събота, 3 юни 2017 г.

ЗА  СМЪРТТА  И  ДУШАТА




Телата   на  умрелите  не осъзнати  и  зли  души  не трябва да се  погребват под  земята в самите  гробища.  Защото  душата  им е завързана  енергийно  за тялото и не може да се издигне  и да напусне този свят,   и  остава тук на  Земята да броди  като  дух  тук и  в  Астрала. Затова някои  народи   древността и сега, изгарят  тялото на покойника,  тялото просто преминава през  огненото пречистване и издигане  на душата  от земният свят  към отвъдния. Това важи  за  изостаналите в духовното  си   еволюционно  развитие   души.  Тези които не са осъзнати  и  някои агресивни и злобни  по характер. А осъзнатите духове са будни те разбират живота  след смъртта те не се страхуват от смъртта  те са посрешнати след смъртта си от ангели  пазители или си спомнят че са чат общото вселенско братство че са светлина.
Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв.  Те  тук на Земята  остават   да бродят като призраци. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?… Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъс­ват и горят… Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език… Огънят на неосъществените желания – това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци… Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.
Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина.  Затова  тези не  осъзнати и не еволюирали  души  трябва да преминат през огнената смърт да се освободят от земният свят и да се пречистят. Огънят изгаря  всичко негативно той те издига на по високо вибрационно ниво. Никое зло дори и мисъл не може да издържи на  високата енергийна вибрация на огъня. Сега   планетата ни  земя си издига  енергийната  вибрация на  съществуване. И много мощни енергии   нахлуват и се вливат  на  Земята  всяко негативно нещо   ще се пречисти тотално  лошите хора просто са загубени ако не се разкаят за постъпките си, тъмните духове  също ще бъдат премахнати  от  Земята те няма да издържат  на мощните светлини енергийно вибрационни енергии.

Петър  Дънов  за  смъртта

Да умре някой, това не значи, че той ще изчезне. Всяко неправилно преминаване от едно състояние в друго е смърт. Всяко нещо, което се променя и изменя, минава през смъртта. Всяко нещо, което влиза в нова форма, при нови условия, минава през живота. Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за да познае Бога.

Казват, че когато спре сърцето, човек умира. Не е така. Може да престане една деятелност, но остава друга, по-тънка, която продължава да действа. Смъртта е само една смяна на енергията в природата от едно състояние в друго. В другия свят материята е по-ефирна, по-деликатна в своите трептения. Онези, които не разбират тези закони, казват, че човекът е умрял и бързат да го заровят в земята, а не знаят колко живи са заровени. Гледайте да се освободите от мисълта, че има смърт.

Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, съществуваш в битието, но нямаш възможност да се проявиш.

Сега ще ви пренеса в една друга област. Казвате, че някой умрял. Ето как аз ще ви представя смъртта: животът е в клоните и в листата. Животът е движение нагоре. Смъртта е движение надолу, към корените. Когато хората умират, това значи, че отиват да живеят в своите корени. Туй, дето се нарича гниене, то е отиване в корените, където се разширяват, променят се. Мисълта не може да се направи по-ясна. Но вие сега ще кажете: „Ние не знаем ли, че човек умира?" По какво се отличава смъртта от живота? Умрелият човек затваря очите си, затваря устата си, затваря ушите си. Той остава спокоен и невъзмутим и каквото и да му говорите, мълчи, все едно, че е сърдит. Аз наричам всички умрели хора сърдити. Казваш му да си отвори очите. Не. Мръдни си ръката! Не. Краката! Не. Можеш да плачеш, да го заплашваш, че ще му се разсърдиш - не отговаря. Умрелите са най-упоритите хора. Като се разсърдят веднъж, не говорят. Казвам: смъртта лишава човека от всякакви движения - на очите, на ушите, на ръцете, на всички органи. Той при всички случаи остава неподвижен. Тя ограничава човека, той не може да се проявява на физическото поле. Туй състояние наричаме смърт.

За всеки човек е определено от какво ще умре и кога ще умре.

Човек не трябва да си заминава за онзи свят, преди да е свършил работата си.

В Божественият кодекс абсолютно никакво смъртно наказание няма. Смъртното наказание е една измама, фалшификация на човешкия ум. За народа си щом искате да убиете някого - може. Но за Бога нямате право да убивате, заради Бога ще го оправдаете.

Когато умре едно дете, това понякога показва, че майката има някаква погрешка, която трябва да изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде със здрав, нов организъм в друг живот. То може да умре и втори, и трети път, докато най-после си създаде една хубава къща, в която да живее дълго.

Смъртта е само разединение между частиците на телата, но смърт няма. Има само ограничение на човешкото съзнание.

На какво се дължи остаряването? На образуването на сложни съединения, които се натрупват в тъканите, без да може организмът да ги усвои. Ако се приеме, че клетките са безсмъртни, един ден те ще се разпаднат, ще прекъснат своята деятелност, вследствие на което човек умира. Във всеки организъм съществува една централна клетка - монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази връзка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка, и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието.

Нима ако си затвориш очите - това е смърт? Нима ако за известно време престанеш да говориш, това е смьрт? Нима ако пулсът ти престане да работи, това е смърт? Може всичко това човек да направи и трупа му да заровят, това пак не е смърт. Има същества в Природата, които нямат сърце и пак живеят, нямат кръвообращение и пак живеят. Тялото може да живее като тяло, и душата може да живее, само че тялото като остане без душа, се разкапва на милиони живи частици, но те не умират, то е съставено от милиарди клетки. Всяко клетка си има душа, само че душата на първичната клетка е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други клетки наоколо си. И един ден, когато тази клетка свърши своята мисия, тя ще им каже: „Сега ви изпращам на свобода", и веднага всички клетки се разпръсват, всяка отива по своя път. А хората плачат, четири реда сълзи ронят, че някой човек умрял.

Когато човек умира, клетките постепенно се раздвижват, разпръскват се в пространството, където продължават да живеят.

Човек като умира, 150 хиляди милиарда души се освобождават и всички тия души отиват там, откъдето са. Които са от растенията, отиват при растенията, други, които са от минералите, отиват при минералите, трети - в органичния свят, всяка клетка се връща там, откъдето е дошла.

Дойде смъртта, вземе своето. Като вземе своето, тя пак дава в земята, остава нещо. И втори път от тази материя ще се съгради нещо друго.

Когато един човек умира, умира нещо в нас. Когато един човек се ражда, и в нас се ражда нещо.

Обърнете внимание на следното: като умре един добър човек, светлината в умовете на хората се увеличава. Той се превръща в светлина. Когато в семейството умре някой, всички близки се обикват. Умрелият влиза в тях като светлина и топлина. Кое е по-съществено: външната форма, или светлината и топлината? Като умре един лош човек, и той ще се прояви, само че в противоположно направление. От него ще се получи студ и мрак.

Казваш: „Умря баща ми". Казвам: няма нищо. Искам дати кажа, че баща ти не е умрял. Може да се докаже, че като умре бащата, тежест на сина ще се увеличи. Тежест на всички синове и дъщери ще се увеличи. Затуй, когато в някой дом някой умре, подобряват се работите, всички болни в тази къща оздравяват. Докато дядото е жив, всички боледуват, като умре дядото, всички стават здрави. Защо стават здрави? Много естествено, дядото със своите мисли за старост и с болестите си е тежал върху гърбовете на всички. Мислите на дядото са се възприемали от децата и затова са боледували. След неговата смърт те се освобождават от тази ненужна тежест. Същото е, ако турите върху едно семенце един камък, пониква накриво. Като падне камъкът, цветето се изправя.

Хората умират от безлюбие. Ако няма нито един да обича даден човек, той скоро умира.

Желанието на някого да се самоубие, се дължи на чужди влияния. Всички вие страдате не толкова от ваши погрешки, но от погрешките и прегрешенията на хиляди поколения ваши роднини, живели преди вас. Вие изплащате постоянно чужди дългове.

Един човек, който се хвърля от канарата, той е изразител на желанието за самоубийство на ред поколения. Законът на внушението е силен.

Но този, който се самоубива, вижда, че е толкова жив, както и преди да се самоубие и е в страшни терзания, в окаяно положение. Усеща голяма празнота.

Някои хора мислят, че като се самоубият, страданията им ще престанат, защото не знаят, че ще влезнат в един свят, напълно забранен за тях. Като влязат в този свят, никой не ги помни, никой не ги познава, все едно, че са влезли в една яма, забравени от всички. Това не е избавление, а нещастие.

За самоубийството ще кажа: не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по-лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си.

Често се задава въпросът: „Имали право човек да се самоубие?" Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.

Като ти дотегне животът, няма защо да мислиш за самоубийство, но вземи да гладуваш 20,30,40 дни, за да прецениш какво нещо е животът, и ако не ти е домилял, тогава продължавай да постиш.

Ако мислиш на Земята да си уредиш живота, да си поживееш, ти ще изгубиш. Има хора, които 20 години събират, за да имат за стари години. Насъберат пари, развали се стомахът, не могат да ядат. Какво ще яде човек на стари години? Някои събират пари за черни дни. Пари за черни дни не ни трябват. Черни дни - това е смъртта. Тя не се нуждае от пари. Смъртта е един обирник - като дойде, всичко ще ти вземе.

Умирането не е нищо друго освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек.

Когато един организъм е изхарчил кредита за своята деятелност, тогава идва смъртта. Човек ще се върне към смъртта, за да се пречисти от своята грандомания.

Смъртта казва: долу всякаква собственост! Тя лишава човека от имотите му, от всичко, което притежава на Земята. Не може да познае Бога този, който мисли само за благуването си. Ще напълниш стомаха си с агнета, прасета, кокошки и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии.

Умирането може да се обясни по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света, или може да се даде следното обяснение. Вие имате една бучка захар. Като падне тази бучка във водата, стопява се, няма я. И представете си, че е паднала в едно езеро, де ще я намерите? По никой начин вие не сте в състояние да върнете бучката. За вас тя е загубена. Помнете едно: животът, който сега имате, е една бучка захар. Гледайте да не я изтървете в езерото! После, ако ме попитате, ще кажа: „Отиде бучката! Някоя друга бучка трябва да се намери." Тази бучка се е разтопила. Никаква философия, никакво обяснение не помага. Както и да обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!"

Нещата в света на сила не идват. В природата има един закон, който чака. Хората трябва да дойдат до едно поле, където съзнанието само тече, само усеща работите. Не мислете насила върху нещата. Едва от 700 години преди Христа са почнали да мислят така, както днес. Нашето мислене е такова от 700 години преди Христа. И то върху известно знание хората са престанали да мислят дълбоко. Дълбочина няма в мисълта. Някой казва: „Родил съм се, ще умра". Той не знае какво нещо е животът, а мисли за смъртта. Та смъртта е една далечна наука! Първоначално смъртта е означавала, че ще се лишиш от онези условия, при които животът може да функционира на физическия свят. Това обаче не значи, че животът изчезва. Ще ти се дадат други условия, други схващания. В смъртта ще имаш най-тънкия образ за живота, който човек може да си въобрази. Това е смъртта. Едисон разказва, че бил в лабораторията си и направил един сеанс. Чул гласа на един свой приятел, който бил жив и му казал: „Много време ни готвят, някъде ще ни пращат, готвят ни за експедиция. Ще ни водят някъде. Нищо не мога да ви кажа сега. Може би като се върна от тази експедиция, ще разкажа къде съм бил." Обикновено на заминалите не се позволява да говорят или те самите на могат. Какво ще разберете, ако проговори един човек, който живее в четвъртото измерение? Или какво ще разберете, ако ви кажат едно число, например 1020? Има математици, които може да кажат нещо, но да разбереш тези истини, които са скрити в числото, се изискват хиляди години.

Представете си, че една бъчва е направена от 12 странични дъски и две дъна. Представете си, че 12 учени хора са сглобени с две дъна посредством обръчи и образуват една бъчва. Мислите ли, че като се скъсат обръчите, тия хора няма да благодарят, че са се освободили от ограниченията? Такова е нашето положение. Такова е положението на света, такова е положението на много хора по отношение на физическите закони на Земята. Например тебе те държи нещо на Земята, прикован си. Ходиш, нещо те тегли към Земята, законът на притеглянето. Това е един обръч. Мислиш ли, че ако можеш да се откопчиш от Земята, да отпътуваш във вселената, няма да ти бъде приятно? Ще ти бъде приятно, как не. Сега тия условия, при които се намираме, са механически. Животът на Земята трябва да го изучавате като нещо променливо. Вие всички сте млади, но след 50,60 години ще станете стари баби и дядовци. Някои ще ходите с бастун, други с два бастуна, ще бъдете прегърбени, ще гледате към земята. Питам: кое е онова, което ви е състарило? Как е възможно вие, умните хора, да остареете? Ако един човек осиромашее, къде е причината: отвън или отвътре? Ако една овца я изяде един вълк, къде е причината: отвън или отвътре? Ако човекът или вълкът я изяде, причината е отвън. Но ако една овца заболее, причината е в нея. Когато човек умира, причината е отвън, неговите врагове са по-силни.

Месоядство има и в духовния свят. Смъртта на мнозина се дължи на такива месоядни души, които се хранят от кръвта на човека.

Когато остарее твоето тяло и не е способно вече да предава твоите мисли, Господ казва на ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са толкова нечисти, че не могат вече да се перат". Казвам: „Братко, ще те съблекат", или, казано на ваш език: „Ти трябва да заминеш и втори път пак да дойдеш". Когато ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто.

Смъртта за нас е само една възможност да се освободим от ограничаващите условия, в които се намираме, да се освободим от хилавото тяло, от ограничения си ум, за да може Божественото в него да създаде в бъдеще един отличен организъм, с който да служим на Бога.

Ние се страхуваме от смъртта, защото не я разбираме, не разбираме какво представлява тя. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира; за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от нея.

Смъртта е страшна за онзи, който не се отказва от себе си, но смъртта е благо за всички, които се отказват от себе си.

Когато някой човек е стар, изнемощял, боледувал моного години, уморен от живота, той много по-лесно се освобождава от физическото си тяло, не се измъчва при отделянето на душата от тялото.

Когато умре човек, всичко оставя на Земята. Единственото нещо, което взема със себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издихание, за да вземе ведната този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е нисшето във висше, организирала го е и сега слиза, за да го вземе със себе си. Тя взема само есенцията на мозъка.

Смъртта е освобождение от всички заблуди. Да умре човек не е лошо, но докато скъса окончателно конеца, който го свързва с близки и със Земята, голям зор ще види.

Цяло изкуство е да знаете как да умрете. Но когато не знаете как да умрете, е цяло мъчение. Някои много се мъчат, не знаят как да умрат.

Гледайте да прощавате веднага на хората, за да може като умрете, веднага да се освободите. Иначе душата ви дълго ще гледа изгниването на тялото. Хубаво е човек да не вижда как се събаря тялото му, затова да не се привързва много към Земята, към вещите и близките, и да прощава.

Дойде ли часът за заминаване, добре е сами да сте скъсали всички връзки със Земята, да сте се облекли в нови дрехи, нови обуща, добре вчесани и измити, захвърлили всичко старо и така чисти и пременени да се явите през Господа.

Някой дойде при мене и ми казва, че иска да умре. Че нямало какво да го плашат с дяволи, мушкане с вили и т.н. „Това са бабини деветини, аз съм човек с образование, не мога да вярвам в тези неща." Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо, по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото, това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може да излезе човек от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. Той е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си, частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи.

Мислите ли, че ако в планината сте видели мечка и я срещнете, това е нещастие? Тази мечка вие ще я срещнете когато и да е. Всички хора срещат мечката. По-страшна мечка от смъртта има ли? Хората бягат от мечката. Тази мечка ще те срещне, може на десет години, може на 20, на 30,40, на 120. Тогава тя ще те хване, ще те постави на земята и ще те потъпчи хубаво. Хората казват: „Замина за другия свят". Мечка го е тъпкала, нямало е кой да го спаси. Каква е разликата между грешните и праведните? Праведният ще се качи на гърба на мечката и така ще отиде в другия свят. Мечката го пренася. Мечката влече грешника по земята. Тази е разликата. Единият се радва, а другият скърби, че умира.

Като идете в онзи свят стари, в ретортата ще влезете. Като излезете, ще бъдете като филтрирана вода, чисти и освободени от всичката кал, която сте имали. Защото в ума ви доста кал полепва от някои отрицателни мисли. Същото е и в сърцето ви. Чувства, които не са положителни, оставят кал. Там ще ви освободят от всичката кал и вие ще се подмладите, ще започнете да дишате отново. Но не чакайте да умрете, че да ви тикнат в ретортата, неприятно е. Там не се церемонят, няма да ти отдадат почит. Умрелите старци като идат в оня свят, специални работници ги хващат и право в ретортата.

Представете си, че като идете в оня свят, ви попитат: „Защо дойдохте? На екскурзия ли?" Какво ще им кажете? Ако кажете: „Бягаме от оня свят, остаряхме от страдания", в ретортата вътре ще се намерите. Сега вие имате особено понятие за оня свят, но той е разумен. Ако отидеш там с една светла мисъл, с едно светло чувство, той е друг свят. Но отидеш ли недоволен, ще попаднеш в един хаос, какго при сътворението на света: „Направи Бог небето и Земята и Земята беше неустроена и Дух Божи се носеше над Земята". Ако вие влезете в оня свят неустроени, ще започне оня Дух да се движи, ще започне творчество. Започнете вие сега сами да творите в себе си.

Когато дойде смъртта, ще дойдат вашите приятели отгоре. Най-напред ще се появят двама ангели, облечени в светлина, ще ви вземат и ще ви ръководят, няма да ви говорят за смъртта. Те с Любов ще ви изтеглят и ще напуснете тялото, като че излизате от къщи и ще си заминете.

Всички очаквате, че като умрете и отидете на небето, ще ви посрещнат ангели и светии. Че ще ви посрещнат ангели и светии, не се съмнявам, но кои светии? Има два вида светии: едните са облеченеи в черни раса, а другите - с бели. И ангелите може да са облечени с бели рази, а може и с черни. Има светии на закона, има и светии на Любовта. Те се различават. Вие можете да поддържате която религия искате - това е външната страна; религиите са външната страна. Как човек трябва да постъпва, това е цяла наука. И това е външната страна. И никоя религия не може да ви спаси, ако в нея няма Любов. Вие ще бъдете тогаз под закона на тъмнината, на ограничението.

Смъртта е бирник, който услужва на кармичните духове. Тези духове са наречени още стражари. Те присъстват при всеки умиращ и спорят за душата му.

Казваш: „Ще се мре". Знаете ли какво е смъртта? „Ще се свърши." Знаете ли какво нещо е „да се свърши"? Ще усетите една голяма скръб, едно голямо страдание, като че цялата вселена се руши. Казвате: „Отиде". След като преминете през тези страдания, вие ще се намерите в една голяма светлина. Ще кажете: „Много добре стана, че се освободих от тези заблуждения, в които досега живях."

Съществува една теория, според която при преминаването от този на онзи свят човек трябва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него. Щом душата на човека дойде до тъмната зона на Земята, тези същества започват да я преследват, както преследват апашите на Земята. Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато някои души не се придружават от тия ангели, и те са изложени на големи гонения от страна на лошите духове. Да не ви се вижда чудно това нещо! Не става ли същото и в живота на Земята? Срещате един цар, заобиколен с цял ескадрон войници, стражари, всички го пазят. Срещате министри и други видни лица, все има някой с тях, който ги придружава. Обикновените хора обаче никой не ги пази, те ходят повече сами. Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: „Скоро дай парите!", как може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само чрез закона на смаляването. Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима. Тогава те казват: „Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме." Значи когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа.

Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете на смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва да боде и говори: „Помниш ли, преди еди-колко си години ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли, когато уби майка си?" Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате на онзи свят, Духът ще ви посрещне. Не, първо ще минете през ножовете на смъртта. Казвате: „Ще се молим!" С молене работа не става. Ще се обърнете към Бога с всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко, сторено досега. Колкото и да не искате, ножовете ще ви заставят да се покаете. При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: „Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използва. Ако желаеш, и сега можеш да се изправиш." Тогава ти започваш да плачеш, да се молиш, да се разкайваш за греховете си. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човека. Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Те търсят лесния път, но трябва да знаят, че ангелът на смъртта иде вече! Голямо дупчене предстои. Можете да се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси - да произнесете името Божие.

Всеки човек, като умре, ще мине през тъмната зона, после ще мине от първата гама на светлината във втората гама на светлината. След това влиза в другия свят. Светлината на така наречения „друг свят" е по-мека и по-хубава. В сравнение с нея, физическата светлина е по-остра. Има един начин на концентриране. Вие може да минете от едната гама на светлината в другата. Но за да минете, трябва да се освободите от всички впечатления на физическия свят. Трябва да изолирате от ума си всички впечатления, които физическият свят е наслагал у вас. Щом изолирате ума си от тях, ще минете в другия свят. Щом има нещо да тревожи съзнанието ви, не можете да минете в другия свят. И затова, когато умира някой, не иска да го смущават. Българите казват: преполовили го, не може да умре човекът. Когато някой е умрял, не бива да се плаче за него, защото го смущават и той много мъчно може да си замине. Дори не трябва да се говори около заминалия - умрелият трябва спокойно да освободи съзнанието си от всички впечатления на физическото поле, да остави и страха. Който е умрял без страх, може да се върне. Ако умирате и си кажете, че пак ще се върнете, ще се върнете. А ако помислите, че няма да се върнете, това ще внесе едно противоречие. Някои са опитали това.

Кое е по-хубаво, да се зарови в земята ли един умрял или да бъде изгорен? И едното, и другото имат своята добра страна. Когато се изгори лошият човек, започваме да вмъкваме неговия дух в нас. Погрешките стават общи. Като го турим в земята, тогава от нея и от плодовете ще дойдат у нас неговите влияния и погрешки. Най-добре е като умре някой, да се пренесе на Луната.

На Земята трябва да се намери начин, да не се погребват умрелите хора. При температура 15-20 хиляди градуса да мине човек, за да могат тия съединения на атомите и техните йони да се разединят. Злото е едно силно неестествено съединение. Злото и всички зли постъпки и добри постъпки са съединения. Лошите постъпки трябва да ги разложим. Ако ги разложим, ще може да ги поправим.

На умрелия му пеят тъжни песни, протяжно му пеят, с удължен ритъм. Хубавите песни не ги пейте на умрелите хора, за да не разваляте песните. На умрелия няма защо да му се пее. Без пеене и без плач, нека свободно си замине човекът, не го смущавайте.

Да турите умрелия в кола, да го носите на гробища, там да го опяват и след това да го заровят в черната земя, това е една голяма погрешка.

Желателно е никой умрял да не отива на гробищата, да не го изпращат близки и приятели, но като дойде на човека времето да си заминава, да каже на близките и приятелите си: „Сбогом, аз отивам при баща си за няколко години". Дава банкет на всички и си заминава.

Няма защо да хващаш служители да опяват старите ти дрехи. Ти ще си ги вземеш сам. Да се плашиш от гроба, това е загубена работа. От гроба няма да се плашиш, но ще се плашиш, че няма да отидеш там, където трябва.

В бъдеще хората няма да умират, както сега да ги пренасят с катафалка, няма да плачат около тях. Когато човек умира, ще се стопи, но преди това ще повика приятелите си, ще се сбогува и ще си замине, ще се разпръсне. Гробове няма да има.

Идва един момент, когато човек трябва доброволно да си замине. Той няма да чака, доброволно умира. Природата има за тебе нови планове, нови пътища и твоята къща трябва да се събори. Ти трябва да излезеш навън и да си съградиш нова къща на друго място, понеже нашите тела не са построени както трябва. В туй тяло, което си съградил, не можеш да бъдеш щастлив.

Смъртта е случайно явление в природата, животът е навсякъде. Тогава се възражда твърдението на Лавоазие, че нищо в природата не се губи. И животът не се губи. Ако кажем, че някой е умрял, това значи - изгубил си е живота. И формата се губи, станала е една неестествена промяна. Имаш един приятел и той умира. Неестествена промяна е това, че той живее в света, но между него и тебе няма съобщение. И той тъжи, и ти тъжиш; и той скърби, и ти скърбиш - не знаеш де е, постоянно мислиш за него.

Не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Според мен къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не е на пътя, веднага му се дава една квартира и той се настанява като наемател ту при майка си, ту при баща си, ту при сестра си или пък при някой приятел, но не е в никакъв друг свят.

И като умрете, пак ще останете на Земята - аз поне така виждам нещата. Едва погребете някого, а той ходи из София. Един ден това ще може да го проверите дали е така, или не.

Да кажем, има едно противоречие в живота ти. Ти си един лош проводник. Ако си лош проводник, ще се потопиш в хелий от 273 градуса, ще пуснеш електрически ток и веднага ще започне едно обновление в тебе. Ще кажеш, че при 273 градуса ще умреш. Няма да умреш, ще се спре животът. Спирането временно на живота не показва, че туй е смърт. Животът временно влиза в една нова фаза. Опитът е правен - след като умре човек, той продължава да живее, функциите на тялото може да спрат. Онези, заминалите същества, като излязат от тялото си, идват пак на Земята, те обаче не живеят с кости, пихтиеобразни са. Един такъв човек можеш да го събереш в един лешник ипи в едно мапко шишенце и да го носиш в джоба си. Може да го затвориш, после пак да го извадиш от шишенцето, да го пуснеш. Ще видиш, че човекът се движи. Това ви прилича на приказка от „Хиляда и една нощ".

Някой казва: „Аз не вярвам в задгробния живот". Но задгробният живот е ехо на сегашния живот, защото сегашният живот е Божий живот, той е излязъл от Бога. Когато се казва, че човек ще умре, то се разбира, че той ще се върне пак в Бога, за да се обнови. Капката трябва да се върне в океана, за да се обнови. Смъртта не е нищо друго, освен връщане на човека в първия източник, за да се обнови, или другояче казано: да приеме повече сила, да приеме повече способности, повече дарби, за да може да уреди живота си. Разбирайте правилно. Аз употребявам думата „смърт" в два смисъла: единият е, че когато човек престъпи Божия закон, той ще умре, лишава се от живота си. Другият е, че смъртта е минаване от едно състояние в друго, подобряване на неговото положение. Всички трябва да умрат, за да се подобри тяхното положение. Христос трябваше да умре, за да се подобри положението на тогавашното човечество. Един умира за всички. Един в света може да повдигне всички. Под „един" ние подразбираме, че цялото е в състояние да подобри, да оправи здравословното състояние на всички клетки, които живеят в него. Под думата „Христос" ние разбираме колективното човечество.

Светът днес не може да се поправи. Той не е идеален, обаче има един друг свят, който трябва да стане образец за света. Един ден вие ще влезете в този свят. Дали вярвате или не, след 40-50 или 100 години няма някой от вас, който да не провери дали има друг свят или няма. И като заминете за другия свят, като заживеете там, ще видите една промяна. Вие ще мислите, че все още живеете на Земята. Ще има да ви убеждават, че сте в другия свят, че не сте умрели. Ще видите, че е станала голяма промяна в живота ви, но дълго няма да можете да я разберете. Ще се питате: „Какво е това, на какво се дължи?" Ще влизате при другите на гости, но те няма да ви канят, нито дума няма да ви проговарят.Ти ще седиш, ще чакаш да те поканят, а ще бъдеш като чужд. Казваш: „Как така?" Дали това е така или не, аз го зная как е, пък и вие ще го проверите. Но вие трябва 45 години да се борите със себе си, докато се убедите, че има друг свят. Не, това е заблуждение, няма големи промени. Които обаче са готови, те още от този свят могат да проверят дали има или няма един друг свят на висша разумност.

В Индия има хора, които проверяват това, още докато са на Земята. Те се ръководят от велико индуско учение, от една вътрешна школа. Един такъв индус, докато е на Земята, най-малко три пъти трябва да излезе от тялото си, да посети онзи свят и да се върне, за да може още тук да има ясна представа за отвъдния свят. Като се върне, той вече знае какво нещо е смъртта. Тук, у нас, казваме: „Ние като умрем..." „Ние като умрем..." нищо не се разрешава. Смъртта е едно ограничение. Смъртта аз я разбирам в такъв смисъл: да умрем за ония заблуждения, които сега съществуват в света; да умрем за онези лъжливи схващания и теории, с които сега живеем; да умрем за онзи нещастен живот на мъчения и страдания, който сега ни терзае. Да умрем за него, да се освободим - това е смъртта. Но да умрем за онзи живот, който носи щастие - това няма смисъл. Трябва да умрем всички - за какво? За лошото. Ако така умираме, умираме на място, но ако не умираме така, горко ни!

Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре в човека и той трябва да умре. Смъртта в този случай е едно освобождение от човешкото, за да възтържествува Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където страданията престават да имат власт над нас.

Можете да ми възразите, че толкова хора са почитани, че паметници им са направени. Аз съжалявам всички хора, които имат паметници. Аз никога не бих желал да имам паметник. Не ви казвам вие да нямате паметници, аз говоря за себе си. Аз бих желал да имам онзи паметник на Любовта в моята душа, аз бих желал да имам онзи паметник на знанието, на Божията Мъдрост в моя ум, аз бих желал да имам онзи паметник на Истината, на свободата в моята душа. Това е животът. Аз бих желал и като умирам, пак да живея; като умра в една форма, да се явя в друга, като умирам на едно място, да оживея на друго. И като ме търсят хората на едно място, да ме намерят на друго. Така гледам аз на смъртта на хората. За мене смъртта е една съдрана дреха. Като умира човек, това показва, че дрехата му се е съдрала и му дават нова дреха. Значи дрехите умират, но не и човекът. Човек никога не умира.



Няма коментари:

Публикуване на коментар