Как открихме учебник по география от 1887 г. и какво разкрива той за Руската империя

Понякога най-неочакваните открития се крият в най-обикновени вещи. Един стар учебник, забравен в библиотека или скрин, може да се окаже прозорец към свят, който вече не съществува. Такъв е случаят с учебника по география от 1887 г., който предлага не просто сухи факти, а цялостна картина на Руската империя в края на XIX век – такава, каквато е била възприемана от съвременниците ѝ.

Размерът на империята: географски гигант

Учебникът започва с описание, което днес звучи почти митично. Руската империя е представена като най-обширната държава на планетата, обхващаща територии от източна Европа до северозападна Азия. Според данните, тя се е простирала на 42 градуса географска ширина и 174 градуса географска дължина – от северните ледове до южните пустини, от Балтийско море до Тихия океан.

Разстоянието от север на юг е достигало 4500 мили, а от запад на изток – над 13 000 мили. Площта надхвърляла 400 000 квадратни мили, което представлявало почти една шеста от сушата на Земята. Империята е била разделена на четири основни части: Европейска Русия, Кавказ, Сибир и Централна Азия – всяка със свои особености, климат, народи и икономика.

Население и етническа мозайка

Според данните от 1882 г., населението на империята е било около 102 милиона души. Разпределението е показателно: 87 милиона в европейската част, 6 милиона в Кавказ, 4 милиона в Сибир и 5 милиона в Централна Азия. Авторът на учебника подчертава, че в рамките на империята живеят над 100 различни народа – от славяни и балтийци до тюрки, финно-угри и кавказки етноси.

Интересно е, че това етническо разнообразие не е представено като проблем, а като доказателство за „силата на руската държавност“. В текста се твърди, че „многообразието не вреди на единството“, което отразява имперския мироглед на времето – стремеж към централизация, но и признание за културната пъстрота.

Граници и геополитическо обкръжение

Границите на империята са описани с прецизност, която днес трудно се среща в учебници. На запад тя е граничила с Норвегия, Швеция, Германия, Австро-Унгария и Румъния. На юг – с Турция, Персия, Афганистан, Хива, Бухара и Китай. На изток – с Японско море и Тихия океан.

Тази геополитическа рамка показва, че Русия е била не просто териториален гигант, а стратегически играч, обградена от империи, султанати и ханства. Учебникът подчертава важността на Черно, Каспийско и Аралско море като вътрешни водни артерии, свързващи различни части на империята.

Провинции и административна структура

Един от най-любопитните раздели е списъкът с провинции, много от които днес звучат като географски архаизми: Улеаборг, Васа, Ливония, Курландия, Ковенска, Сувалкска, Седлце, Петроковская. Това са територии, които днес са част от Финландия, балтийските държави, Полша и Украйна.

Особено внимание се отделя на „черноземния пояс“ – 14 провинции, включително Волинска, Киевска, Полтавска, Тамбовска и Саратовска. Те са описани като най-плодородните земи, основа на земеделската икономика на империята.

Транспорт и търговия: артерии на империята

Железопътната мрежа е представена като символ на прогреса. С над 20 000 мили железопътни линии в европейска Русия, Москва е описана като „сърцето на движението“. Оттам линиите се разклоняват към всички посоки – Санкт Петербург, Нижни Новгород, Ростов, Курск, Брест, Варшава.

Каналите свързват големите реки, а търговията се концентрира около панаири. Най-известен е Нижегородският панаир – описан като „най-големият в света“ по оборот и разнообразие. Тук се събирали стоки от цялата империя: зърно, кожи, метал, чай, коприна, памук, вино. Панаирът е бил не просто търговско събитие, а културен феномен.

Сибир: суровата периферия

Сибир е представен като земя на контрасти – богата на ресурси, но слабо населена. В учебника се споменават добиви на бивни от мамути, което показва интерес към палеонтологията. Народите като айну и гиляк са описани като „слабо изучени“, с езически вярвания и риболовна култура.

Железопътната линия до Далечния изток все още не е изградена, а вместо това се използва Сибирската магистрала – пътна система, която свързва европейската част с Тихия океан. Това показва, че Сибир е бил важен, но все още недостъпен регион.

Учебникът като документ на епохата

Този учебник не е просто географски справочник. Той е свидетелство за мирогледа на времето – как се е възприемала империята, какви са били приоритетите, как се е представяла пред младите поколения. В него има смесица от научна точност, идеологическа рамка и културна перспектива.

Четейки го, човек осъзнава, че Руската империя е била не само териториален колос, но и цивилизационна мозайка – с различни ритми, езици, традиции. И че географията не е била просто наука, а инструмент за изграждане на идентичност.