През 1969 г. не е имало кацане на Луната: Разказът на радиолюбителя, който твърди, че е прихванал истинските разговори

Историята на Ивелин Петков, български радиолюбител от Стара Загора, остава една от най-спорните и загадъчни в контекста на лунните мисии на НАСА. Малко преди смъртта си през 2003 г., той решава да разкрие тайна, която е пазил повече от три десетилетия. Според думите му, на 20 юли 1969 г., по време на мисията „Аполо 11“, той е прихванал комуникации между астронавтите и Центъра за управление на полета в Хюстън, които не съвпадат с официално излъчените записи.

Какво твърди Ивелин Петков?

Ивелин е категоричен: „През 1969 г. не е имало кацане на Луната.“ Според него, това, което светът е видял по телевизията, е било предварително подготвена версия, създадена за публично излъчване. Истинските разговори, които той твърди, че е прихванал с радиолюбителското си оборудване, разкриват съвсем различна картина.

Той описва как Нийл Армстронг е съобщил за появата на светещи обекти, които обграждали лунния модул. По-късно, при опит за кацане, екипажът е докладвал за безформени летателни апарати, които се движели около кратерите. Според Ивелин, тези обекти са били изкуствени и контролирани, но не от човешка ръка. В един момент комуникацията между астронавтите и Земята е прекъсната напълно.

Господарите на Луната

В разказа си Ивелин използва термина „господарите на Луната“, за да опише съществата или силите, които според него са попречили на кацането. Той твърди, че тези същества не са били агресивни, но ясно са показали, че не желаят човешко присъствие на спътника. В резултат на това, мисията е променена — вместо кацане, екипажът е обиколил Луната два пъти и се е върнал на Земята.

Подмяна на комуникациите

Ивелин твърди, че публично излъчените записи са били редактирани и заменени с предварително подготвени диалози. Той не е единственият, който твърди, че е чул нещо различно. Според него, радиолюбители от Италия и Япония също са прихванали необичайни комуникации, които не съвпадат с официалната версия.

Повреда на двигателя и риск за живота

Освен срещата с необясними обекти, Ивелин разказва, че по време на обратния път към Земята, един от двигателите на „Аполо 11“ е отказал. Това е поставило екипажа в изключително опасна ситуация, с едва 10% шанс за успешно завръщане. Въпреки това, НАСА успява да коригира траекторията и да върне астронавтите живи.

Защо е мълчал толкова дълго?

Ивелин признава, че е пазил тази информация в тайна от страх. Според него, разкриването на подобна истина би могло да му коства живота. Едва когато лекарите му казват, че му остават шест месеца живот, той решава да говори. „Няма смисъл да се страхувам повече“, казва той в интервю, дадено малко преди смъртта му.

Смъртта на свидетеля

Два месеца след публичното му разкритие, Ивелин Петков умира. Историята му не предизвиква голям медиен интерес, но остава в архивите на уфологични и алтернативни изследователски общности. Някои я приемат като доказателство за прикриване на истината, други я отхвърлят като фантазия.

Какво казват скептиците?

Скептиците твърдят, че радиолюбител не би могъл да прихване комуникации от НАСА, особено ако те са били криптирани или предавани на честоти, недостъпни за граждански приемници. Освен това, липсата на физически доказателства и запис от Ивелин поставя под съмнение достоверността на твърденията му.

Възможна ли е такава манипулация?

Историята на Ивелин Петков се вписва в по-широката рамка на теориите за фалшифициране на лунните кацания. Според някои изследователи, САЩ са имали нужда от символична победа в космическата надпревара с СССР и са избрали да инсценират кацането. Други твърдят, че кацането е било реално, но са се случили събития, които не са били подходящи за публично разкриване.

Заключение: Истина или легенда?

Историята на Ивелин Петков остава загадка. Тя не може да бъде потвърдена, но и не може да бъде напълно отхвърлена. В свят, в който информацията често се контролира, а истината се губи сред шум и сензации, подобни разкази ни напомнят, че понякога най-необикновеното се крие зад най-обикновените хора.

Дали през 1969 г. е имало кацане на Луната, или не — това е въпрос, който продължава да провокира спорове, изследвания и размисъл. А историята на един български радиолюбител, който твърди, че е чул нещо, което не би трябвало да се чуе, остава част от тази мистерия.