Два дни в пещера с йети: загадъчният инцидент от 1986 г. в Адигея

През лятото на 1986 г. вестниците в СССР публикуват кратки, но смущаващи съобщения за необичаен случай в планините на Адигея. Двама опитни пътешественици, тръгнали на експедиция с цел да изследват гористите долини и планински склонове на региона, попадат в ситуация, която надхвърля границите на рационалното обяснение. Това, което започва като обикновено приключение, се превръща в среща с нещо, което мнозина наричат легенда, а други – реалност, която науката все още не може да обясни.

Началото на експедицията

Мъжете пристигат в Адигея с намерението да прекарат две седмици и половина в изследване на природата, събиране на данни и наблюдение на дивата фауна. Първите дни преминават спокойно – лагеруване, преходи, записки. След седмица ходене навътре в планинския масив, те достигат до район, където природата е сурова, а човешкото присъствие – почти несъществуващо.

Бурята и пещерата

Една вечер, когато небето се покрива с тъмни облаци, започва буря. Вятърът се усилва, дъждът се излива като стена, а дърветата се люлеят опасно. Пътешествениците решават да се скрият в пещера, която са забелязали по-рано. Тя е тясна, но достатъчно дълбока, за да ги предпази от стихията. Запалват огън с труд, използвайки влажни клони и сухи храсти. Огънят не е само източник на топлина, а и защита – мечките в района избягват пламъците.

Появата на съществото

Късно вечерта, когато бурята бушува с пълна сила, до входа на пещерата се появява фигура. Висока, масивна, покрита с гъста козина. Съществото не показва агресия. В лапите си носи риба, която поставя в огъня. Мъжете, уплашени, се отдръпват, но скоро разбират, че съществото не е враждебно. То използва пръчка, за да извади рибата от огъня, разделя я на две и оставя половината за хората.

Този жест – прост, но дълбоко човешки – променя всичко. Пътешествениците приемат храната, добавят сол и я изяждат. Съществото се оттегля към дъното на пещерата, сяда и заспива. През нощта не се случва нищо необичайно. Няма нападение, няма заплаха. Само тишина, огън и дъжд.

Вторият ден

На следващата сутрин бурята продължава. Съществото се събужда, излиза навън и се връща с още риба. Мъжете му дават ядки и сушени плодове. То приема даровете, прави знак за още дърва и отново приготвя храна. Поведението му е спокойно, дори интелигентно. Използва огъня, разбира жестове, комуникира без думи.

Туристите успяват да го разгледат по-добре. Прилича на маймуна, но с човешки черти – изразително лице, разумен поглед, координирани движения. Не се страхува от огъня, не проявява агресия, не издава звуци, освен тихо сумтене. Когато бурята утихва, съществото напуска пещерата, без да се обръща. Просто изчезва сред дърветата.

Какво видяха мъжете?

Историята е публикувана в няколко регионални издания, но бързо е забравена. Няма официално разследване, няма научна експедиция. Само спомените на двама мъже, които твърдят, че са прекарали два дни в пещера с йети – същество, което според легендите обитава отдалечени планински райони.

Наблюдения на подобни същества са регистрирани в Кемеровска област, Алтай, Карелия и Урал. Адигея не е сред най-честите места за подобни срещи, но този случай се откроява със своята продължителност и близост. Не става дума за кратко наблюдение отдалеч, а за съвместно пребиваване в ограничено пространство.

Въпросите без отговор

Какво е това същество? Изолиран представител на древен вид? Мутация? Примитивен човек, останал извън цивилизацията? Или нещо напълно различно – създание, което науката все още не е способна да класифицира?

Историята от Адигея повдига въпроси, които остават без отговор. Но тя също така показва, че понякога най-невероятните срещи не са плод на въображението, а на реалността, която просто не сме готови да приемем. Два дни в пещера с йети – не като враг, а като съсед. И може би – като приятел.